Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 25.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в
публично заседание на 21.03.2019 г. /двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета
година/, в състав, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1588 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
искова молба на „Б.П.П.Ф." С.А., със седалище Франция, гр.Париж чрез
"БНП Париба Пъръсънъл Файненс" С.А., клон
България" с ЕИК ********* със седалище ***, с която е предявен иск против Б.Л.В.,
ЕГН ********** с адрес ***, за установяване дължимост на вземане присъдено в
заповедно производство по частно гражданско дело № 565/2018г. по описа на
Районен съд – Козлодуй за главница в размер на 540.18 лева, възнаградителна
лихва в размер на 107.37 лева за периода от 01.03.2017г. до 11.10.2017г., мораторна
лихва в размер на 27.42 за периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г. и законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на главницата. Претендира
и разноските в заповедното и исковото производство.
В съдебни
заседания за ищцовото дружество не се явява представител. Депозирани са писмени
становища.
Ответника не се
явява, не се представлява и не взема становище по делото, нито е подала писмен
отговор на исковата молба.
В хода на
съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецат излага
обстоятелства в исковата молба, че между него и ответника Б.Л.В. съществува
валидно облигационно отношение въз основа на договор за потребителски заем № CREX-12817390 от 25.02.2016г. В изпълнение на договора
"БНП Парба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставило на ответника потребителски
кредит в размер на 621.95 лева. Твърди, че с полагането на подписа в поле
"Удостоверение на изпълнението" ответникът е удостоверил, че е
получил изцяло заемната сума. Съгласно договора за потребителски кредит /заем/
ответникът се е задължила да върне кредита на 9 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на по 74.08 лева, които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, заедно с оскъпяването съгласно годишния процент на
разходите в размер на 19.04% и годишен лихвен процент в размер на 00.00%,
посочени в поле "параметри и условия" от договора.
Месечната погасителна вноска е съставена според ищеца от главницата
по заема, заедно с възнаградителната лихва.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита/заема на 01.03.2017г.
Според ищеца, вземането му срещу ответника Б.В. е станало изискуемо в пълен
размер, тъй като в чл. 5 от договора за заем е посочено, че вземането става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Ответникът следвало да заплати оставащите погасителни вноски към 01.03.2017 г.,
към която дата е станал изискуем и целия му заем.
Сочи, че по реда
на чл.410 ГПК е подал заявление за това си вземате срещу ответника на 19.04.20178г.
и в Районен съд – Козлодуй е образувано частно гражданско дело № 565/2018г.
Съда се е произнесъл като е уважил заявлението и е присъдил на ищеца срещу
ответника главница в размер на 540.18 лева, възнаградителна лихва в размер на
107.37 лева за периода от 01.03.2017г. до 11.10.2017г., мораторна лихва в
размер на 27.42 за периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г. и законна лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на главницата, както и
направените разноски. Тъй като ответника длъжник в заповедното производство не
е намерен и заповедта за изпълнение не му е връчена, след указание на съда
заявителя е предявил положителен установителен иск за установяване по общия
ред, че длъжника дължи вземането на ищеца.
Предвид
изложените обстоятелства, ищецът иска съдът да признае за установено, че
ответника дължи вземане присъдено му в заповедно производство по частно
гражданско дело № 565/2018г. за главница в размер на 540.18 лева,
възнаградителна лихва в размер на 107.37 лева за периода от 01.03.2017г. до
11.10.2017г., мораторна лихва в размер на 27.42 за периода от 11.10.2017г. до
11.04.2018г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на главницата.
Предявения иск е с правно основание с чл. 422 вр.
чл.124, ал.1 ГПК и е допустим.
По делото е
представен договор за потребителски заем № CREX-12817390 от 25.02.2016г. /стр.15/ сключен между "БНП Парба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството на заемодател и
ответника Б.В. в качеството на заемател по
силата, на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 621.95 лева, а заемателят се е задължил да върне същата на 9 бр.
месечни погасителни вноски, с размер погасителна вноска 74.08 лева. В
договора е посочен годишния процент на разходите в размер на 00.00% и фиксиран годишен
лихвен процент от 19.04% и общ размер на плащанията 666.73 лева. В чл. 5 от
договора е посочено, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора добавки с дължимото обезщетение за забава и за всички разноски за
събиране на вземането без да е нужно изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. На стр. 15 от делото е представен
погасителен план по процесния договор за
кредит.
Други относими и
допустими доказателства не са представени по делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
С оглед предмета
на процесния спор, в тежест на ищеца по
пътя на главното и пълно доказване да установи, че е сключил с ответника-заемател валиден договор за заем, по силата
на който е поел задължението да предостави на заемателя определена
сума пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по
заема, съгласно договора и погасителния план. Ищецът следва да докаже и размера
на претендираните вземания по отделни пера
към момента на предявяване на иска.
С оглед
оспорването от ответника на предявеният иск в тежест на същия е да докаже недължимост на претендираните суми
изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора,
или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Видно от
приложения по делото договор за паричен заем /чл. 3/ страните са се
споразумели, че предоставянето на договорената сума съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и задължава кредитополучателя да
върне на кредитора погасителните вноски указани по размер в поле "месечна
погасителна вноска" и брой в поле "брой погасителни вноски".
Като се има предвид така договореното, настоящият съд приема, че процесната сума е предоставена на ответника, като
последния не оспорва този факт.
При установеното
по делото обстоятелство, че длъжникът-ответник Б.В. е преустановил плащанията
по договора на 01.03.2017г. и договореното в чл. 5 за това кога настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, следва да се приеме, че към момента на
предявяване на иска /подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ на 19.04.2018г.
предсрочната изискуемост е настъпила, тоест към този момент са се осъществили
обективните факти обуславящи настъпването й.
Съдът приема, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит
по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
С оглед
предходното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит
между ЕАД "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" и
ответника Б.В., настоящият съд приема, че са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК.
В конкретния
случай, в договора за заем от 25.02.2016г. са посочени параметри и условия
/брой, размер на погасителните вноски, обща стойност на плащанията, размер на
годишния процент на разходите и размер годишния лихвен процент/ които
съответстват на съдържанието на погасителния план към договора, който е
неразделна част от него. Също посочения годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите, съответстват на
месечната разплащателна вноска. Има и ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посочения в договора ГПР/. Следва да се посочи още, че
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия е недопустимо. Тези съставни елементи, както бе посочено и по-горе,
към момента на сключване на договора, са известни за заемателя. На следващо място, съда приема, че е налице
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22
във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е
предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.
Следва да се има
предвид още, че като потребител ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи
служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно
неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските
договори е налице категорично установена съдебна практика /решение №
23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., І т. о. на ВКС/, която
задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. №
2022/2009 г., I г. о. на ВКС/. В допълнение следва да се посочи, че съгласно
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.
IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този
начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
продавача или доставчика /решение по дело Pannon GSM,
EU: C: 2009: 350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz,
EU: C: 2013: 164, т. 46 и др. /, както и може да приеме една клауза за нищожна
дори на основание, на което страната не се е позовала /решение от 14.06.2012 г.
на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA
срещу Joaquin Calderon C.
/.
С оглед изложеното,
по отношение служебната проверка за неравноправност по смисъла на ЗЗП на
уговорки в договора за паричен заем, съдът намира следното:
Към момента на
сключване на процесния договор е действал
ЗПК / обн.ДВ бр. 18/05.03.10 г., в редакцията му
в ДВ бр. 59/ от 29.07.16 г./, който урежда особени изисквания за предоставяне
на потребителски кредит, както и ЗЗП, който урежда защита на особена
категория длъжници. Процесният договор
попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни
предписания го обвързват. Относно изискванията към съдържанието на договора
на потребителснки кредит намират приложение
разпоредбите на чл. 10 - чл. 12 от ЗПК, за които стана реч по-горе.
Отделно от
изискванията към съдържанието на договора за кредит, съгласно чл.
19, ал. 4 от ЗПК, в редакцията действала към момента на сключване на договора
предмет на спора, годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
определена с постановление на МС на РБ. В случая по процесния договор
реалния ГПР не надвишава петкратно размер на законната лихва. При това законово
разрешение, следва да се приеме, че в конкретния случай ответникът дължи
разходи по кредита, доколкото тази уговорка не е недействителна.
Към датата на
сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение размера на възнаградителната лихва.
Тъй като става дума за потребителски договор, при който едната страна е
по-слаба икономически, поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК,
следва да се приеме, че максималният размер на лихвата е ограничен. В тази
връзка съдебната практика трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка предвиждаща възнаградителна лихва
надвишаваща трикратния размер на законната лихва /реш.
№906/30.12.04 г. по гр. д. №1106/03 г. ; реш. №
1270/09.01.09 г. по гр. д. № 5093/07 г.; реш.
378/18.05.06 г. по гр. д. № 315/05 г. Следователно при преценка съответствието
на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва
и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен - към основния лихвен
процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така при сключване на договора размерът
на законната лихва е 10%. Следователно реално договорената с процесния договор възнаградителна лихва
в размер на 19.04% и не е трикратно по-висока от размера на законната лихва. С
оглед на изложеното, съдът намира, че уговорката не противоречи на добрите
нрави и не е нищожна, и следва да се приеме, че лихвата е уговорена между
страните по процесния договор и такова
задължение е възникнало за ответника.
В заключение,
съдът намира, че клаузите на процесния договор
за заплащане на лихви и разходи по кредита не са сключени в условия на
неравноправност и не са нищожни на основание чл.
146 от ЗЗП. Следователно по процесния договор
ответникът дължи изцяло претенидраната и присъдена на ищеца в заповедното
производство сума – главница в размер на 540.18 лева, възнаградителна лихва в
размер на 107.37 лева за периода от 01.03.2017г. до 11.10.2017г., мораторна
лихва в размер на 27.42 за периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г. и законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на главницата.
По разноските съдът намира следното:
При изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
направени в заповедното производство – общо 75 лева и съдебни разноски в исковото
производство – 125 лева платена държавна такса.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Л.В., ЕГН **********
с адрес *** дължи на „Б.П.П.Ф." С.А., със седалище Франция, гр.Париж чрез
"БНП Париба Пъръсънъл Файненс" С.А., клон
България" с ЕИК ********* със седалище ***, вземане присъдено в заповедно
производство по частно гражданско дело № 565/2018г. на Районен съд – Козлодуй –
главница в размер на 540.18 лева, възнаградителна лихва в размер на 107.37 лева
за периода от 01.03.2017г. до 11.10.2017г., мораторна лихва в размер на 27.42 за
периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г. и законна лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Б.Л.В.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Б.П.П.Ф." С.А., със седалище
Франция, гр.Париж чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс"
С.А., клон България" с ЕИК ********* със седалище *** разноските направени
в заповедното производство – общо 75 лева и съдебни разноски в исковото
производство – 125 лева платена държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: