Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 132
10.01.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12444 по описа на съда за
2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от „Хета асет резолюшън ауто България“ ООД срещу
„П. т.“ ЕООД и Д.Й.П., с която са предявен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат сумата от 5656.68 евро, ведно
със законната лихва присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 по частно гр. дело № 11004/2015 г. на ПРС, XVI гр. с-в.
Ищецът
твърди
да е поемател по запис на заповед издаден от „П.-т.“ ЕООД на …г., авалиран от Д.Й.П.,
чийто падеж е настъпил на …г. Твърди вземането не е погасено до този момент.
Иска да бъде установено задължението. Претендира разноски.
С определение от
11.05.2018г. производството бе частично
прекратено по отношение на дружеството ответник поради липсата на
възражение.
Исковата молба и
приложенията са връчени лично на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК не
е постъпил отговор от Д.Й.П..
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
допустимостта на иска:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от кредитора „Хета асет резолюшън ауто България (с предишно
наименование „Хипо Алпе-Адрия аутолизинг“ ЕООД) срещу „П.-т.“ ЕООД и Д.Й.П., по
което е образувано ч. гр. дело № 11004/2015 г. на ПРС, ХVI
гр. с-в. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за процесната сума от 5656.68 евро, ведно със законната лихва, както
и за разноските срещу двамата длъжници.
В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост от Д.П., като съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния
срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок (предвид
представената товарителница), поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
По същество на спора:
Уреденото в чл. 483
- чл. 485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен
характер спрямо главното задължение. За менителничното поръчителство не намират
приложение разпоредбите на чл. 146, ал. 3, 147 и 148 ЗЗД поради съществените разлики
между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, към
менителничното поръчителство не се прилага принципът на акцесорност на договора
за поръчителство /виж решение № 185 от
22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 136/2010 г., II т. о., решение № 120/30.07.2010
г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, ІІ т. о./. Менителничното поръчителство
/авал/ се учредява с едностранното волеизявление на авалиста, което трябва да
бъде изразено върху менителничния документ, евентуално върху алонжа, чрез
употребата на формалния израз „като поръчител” или друг равнозначен израз и
подпис от поръчителя /чл. 484, ал. 1 ТЗ/. С чл. 484, ал. 2 ТЗ е предвидено, че
авалът може да се учреди и само чрез поставяне на подпис върху лицевата страна
на ефекта от лице, което не е издател или платец по него. Подписът на лицевата
страна на менителницата /записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя,
учредява менителнично поръчителство /авал/ /виж решение № 120 от 30.07.2010г. по т.д. № 988/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и
решение № 11 от 11.03.2013г. по т.д. № 234/12г. на ВКС, I т.о./.
По настоящото
производство не са ангажирани твърдения и възражения относно каузално
правоотношение. В заповедното производство е представен в оригинал запис на
заповед от …г., издаден от „П. т.“ ООД в полза на в полза на „Хипо Алпе-Адрия
аутолизинг“ ЕООД с променено неименование и авалиран /подписан/ от ответника Д.Й.П..
За да има изпълнителна сила, записът на заповед
следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като
тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект.
Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява
едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в
полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е
материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК за
да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед”, както и в самия текст на същия да е
изписан изразът „запис на заповед”, както предписва правната норма,
регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.
В представената ценна книга се съдържа наименованието „запис на заповед”, както в заглавието на документа,
така и в текста на същия. Налице е
безусловно
обещение за заплащане на определена парична сума – 5656.68 евро. В менителничния ефект като място на издаване е определен гр. Пловдив. Процесният
запис на заповед е издаден на … г., платим е на определен ден – … г. и е положен подпис от законния
представител на издателя (към онзи момент) и
отделно от авалиста.
В записа на заповед
не е посочено място на плащане, но липсата му не опорочава формата предвид
наличието на банка и банкова сметка. *** по чл. 535 ТЗ
на записа на заповед и липсата на вписването му в ценната книга я опорочавал до
степен на нищожност. Това не важи за
случаите, в които посочването на място на плащане няма значение за точното
изпълнение на менителничното задължение. В тази насока е застъпеното от ВКС с
Решение № 167 от 11.10.2017 г. по т. д. № 200/2017 г., II т. о. и определение №
549/12.07.2011 г. по т. д. № 345/2011 г. на Първо т. о. становище, че за
редовното възникване на менителничното задължение, при уговорка за плащането по
банков път, е достатъчно посочването на конкретизирана банкова сметка ***
задължение, посочването на клона на банката, в която е открита сметката на
поемателя, в която ще постъпи сумата по изпълнението или клона на банката, чрез
която издателят на записа на заповед ще преведе сумата, ако сметката на
поемателя е в друга банка. В настоящия случай в ценната книга е посочена
конкретната банка на поемателя и банковата му сметка, поради което следва да се
приеме, че изискването на чл. 535, т. 4 ТЗ е спазено.
Спазено е и
изискването на чл. 535, т. 6 ТЗ. Практиката (напр. Решение № 21/4.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1348/2013 г., I т. о., ТК, ВКС) и правната теория се придържат към
разбирането, че под „място на издаването“ следва да се разбира само населеното
място, където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези
реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното
населено място - улица, номер на сграда, етаж, апартамент.
Формата не се
опорочава и от отразеното в края на записа на заповед предявяване на датата на падежа-
…г. Отбелязването, че записът на заповед е предявен на издателя за плащане на …
г. е в съответствие с предвиденото в чл. 491 ТЗ задължение на легитимирания
приносител на ефекта за предявяване, съгласно което менителница, платима на
определен ден, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата
следващи работни дни.
Направеното в първото съдебно заседание възражение за
погасяване на задължението по давност се явява преклудирано, тъй като
разпоредбите на ГПК изискват да бъде въведено до изтичането на срока за
отговор.
Дори е да не се сподели това становище, то се явява
неоснователно. Относно установителния иск по чл.422 от ГПК за вземане срещу
издателя по запис на заповед или неговия авалист, с оглед препращащата норма на
чл.537 ТЗ, се прилага специалната
тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ
/ решение № 150 от 30.11.2016 г. по т. д.
№ 1552/2015 г. на II т. о. и решение
№102 от 23.07.2014 г. по т. д. №2680/2013 г. на I т. о. на
ВКС/.
Правилото на чл.537 ТЗ гласи, че за записа на заповед се прилагат съответно
разпоредбите за менителницата, доколкото те са съвместими с естеството му. Това
условие отсъства по отношение на нормата на чл. 531, ал. 2 ТЗ. Т. е. по
отношение на издателя на записа на заповед и авалистите, погасителната давност
се регламентира с нормата на чл. 531, ал. 1 ТЗ, а не на чл. 531, ал. 2 ТЗ /виж решение № 24 от 01.08.2017 г. по т. д. №
2709/2015 г. на II т. о. на ВКС/. Падежът на записа на заповед е … г. и
вземането е изискуемо от тази дата. Заявлението по чл. 417 ГПК е постъпило в
съда на 03.09.2015г., но е било подадено по пощата на 01.09.2019 г., към която
дата не е изтекъл тригодишния погасителен срок. От тази дата е налице
прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, доколкото искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Предвид изложеното претенцията се явява основателна и
следва да бъде уважена.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото ищецът има право
на разноски по уважения осъдителен иск. Разноските за юрисконсултско възнаграждение
по дело следва да бъдат определени от съда съобразно редакцията на чл. 78
ал. 8 от ГПК /ДВ бр. 8/2017г./,
действаща към датата на постановяване на решението и приключването на съдебното
дирене. Съгласно нея присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата е процесуална, тъй като предвижда
правомощия на съда да определя възнагражденията по посочения ред. Процесуалните
норми, съществуващи в момента на разглеждане на делото, са задължителни за съда
независимо от това, кога са възникнали материалноправните отношения по даден
спор и следва да се прилагат и по висящи производства, като в случая не са
предвидени изключения в преходните и заключителни разпоредби на закона за
изменение на ГПК. (Определение № 46 от 22.02.2027г. по т.д. № 637/2016г. на
ВКС, I т.о. и Решение № 84 от 5.IX.1957 г. по гр.
д. № 63/57 г., ОСГК) На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП, съдът определя възнаграждението на 50 лева,
предвид едностранния характер на заповедното производство и липсата на
фактическа и правна сложност.
Съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело в размер на 100 лева, предвид липсата на фактическа и прана сложност на
производството. Делото е разгледано в 1 съдебно заседание, като са приети само
писмени доказателства.
Така ищецът има право на разноски в размер
на 221.27 лева за д.т. и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 221.27 лева за д.т. и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство;
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Д.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Хета асет резолюшън ауто
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Лисец № 7, ап. 3, сумата от 5656.68 евро по запис на заповед,
издаден на … г. в гр. П., от „П.-т.“
ЕООД в полза на „Хипо Алпе-Адрия аутолизинг“ ЕООД /с ново наименование „Хета асет резолюшън ауто
България“ ЕООД/,
платим на падеж: … г., авалиран с поръчителството на Д.Й.П., без разноски и без
протест, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.09.2015 г. до изплащане на вземането, която сума е разпоредено Д.Й.П. да
заплати при условията на солидарност с „П.-т.“ ЕООД със заповед от 07.09.2015
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 11004/2015 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
Д.Й.П.,
ЕГН **********, да заплати на „Хета асет резолюшън ауто
България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 271.27 лева – разноски по ч. гр. д. № 11004/2015 г. по описа на ПРС и сумата от 321.27 – разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ