Решение по дело №306/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 456/09.10.2024г., постановено по а.н.д. № 1267/2024г., Районен съд Плевен, тринадесети наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № Р-005943/14.06.2024г., издадено от Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП). С последното на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, [жк], [улица], представлявано от Е. К. П. - Изпълнителен директор, на основание чл.49, ал.1 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за извършено нарушение на чл.29, ал.6 във вр. с чл.29, ал.7 от ЗПК.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 1267/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, свързани с това, че съдът не е обсъдил нито едно от направените в жалбата срещу НП възражения, като моли те да бъдат съобразени от касационния състав. Поддържат се направените пред въззивния съд възражения, че КП и АУАН са съставени в нарушение на законовите изисквания – само в присъствието на един свидетел и при липса на компетентност на длъжностното лице, съставило и връчило АУАН. Твърди се, че в АУАН липсват данни за имена, ЕГН и адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, с което не е спазен чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН, както и че в издадения АУАН няма описани съставомерните признаци на допуснати според актосъставителя нарушения на ЗПК, с което е нарушен чл.42 от ЗАНН. По същество на спора се излага, че не е налице извършено от дружеството съставомерно нарушение на чл.29, ал.6 вр. с ал.7 от ЗПК, тъй като правото на потребителя да се откаже от договора възниква при наличието на две кумулативни предпоставки – да е подал писмено заявление за отказ и да е възстановил на кредитора главницата и да е заплатил лихвата от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата. Твърди се, че второ условие не е било изпълнено, поради което към 19.03.2024г. договорът за стоков кредит не е бил прекратен, а потребителят се е възползвал от правото си за пълно предсрочно погасяване на кредита. Излагат се и доводи във връзка с това, че дружеството е възстановило на потребителя недължимо събраните суми, както и че за едно и също нарушение против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД са издадени две НП в нарушение на чл.17 от ЗАНН. На последно място се претендира маловажност на случая, ако се приеме, че деянието представлява нарушение. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и отмяна на издаденото НП, претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В представена по делото писмена молба поддържа касационната жалба на заявените в нея основания, като излага, че първоинстанционният съд не се произнесъл по оплакванията срещу НП и е постановил бланкетен съдебен акт, който на практика е без мотиви. Претендира разноски съгласно представен списък и оспорва разноските на насрещната страна.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като ангажира съображения за правилност на оспорения съдебен акт, идентични с тези в НП, моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, ако същият надвишава минимално предвидените размери по Наредба № 1/2004г.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 12.04.2024г. била извършена проверка от служители на КЗП в обект офис на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, резултатът от която бил обективиран в Констативен протокол № К-2739071 от същата дата. Проверката била инициирана по постъпила жалба от потребител с вх.№ Р-03-473/25.03.2024г. относно подадено в законоустановения 14-дневен срок заявление за отказ от сключен с него Договор за стоков кредит № 6062417/27.02.2024 г., който кредиторът не е прекратил и се е наложило потребителят да заплати първа вноска на 14.03.2024г. в размер на 127,00 лв., да подаде заявление за пълно предсрочно погасяване № 1399154/19.03.2024г. и да заплати такса за ППП в размер на 1%.

Проверяващите установили, че жалбоподателят закупил от търговеца „Адапт БГ“ ООД в магазин в гр. Плевен, [улица], медицинска апаратура на стойност 2870,00 лв., за което била издадена фактура № 80100004078 от 27.02.2024г. За придобиване на стоката на същата дата той сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор за стоков кредит № 6062417/27.02.2024г. На 05.03.2024г. подал писмено заявление (молба) до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в законоустановения 14-дневен срок за отказ от договора за стоков кредит. На 06.03.2024г. получил отговор, че молбата е получена и е предадена към служители от отговорното звено.

На 11.03.2024г. потребителят направил запитване на електронния адрес на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД дали има развитие на искането му за отказ от стоков кредит, тъй като му предстои първа вноска и трябва да знае как да процедира. На същата дата получил отговор, че от съображения за сигурност не се допуска предоставяне на информация по имейл, а справката може да се направи с обаждане на посочена денонощна телефонна линия.

До 14.03.2024г. потребителят не е получил адекватен отговор и информация по подадената молба за отказ от договора и е внесъл първата вноска, за да не изпадне в просрочие, а на 19.03.2024г. в офис на „Уникредит Булбанк“ АД в гр. Плевен, вместо да му бъде предоставена информация за дължимата сума при упражняване право на отказ от договор, бил принуден от обстоятелствата да попълни заявление за пълно предсрочно погасяване № 1399154, в което била начислена такса за ППП 1% и дължимата сума била в размер на 3301,14 лв., и на същата дата погасил кредита предсрочно.

Извършилите проверката служители на КЗП с КП № К-2739071/12.04.2024г. изискали от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД документи във връзка с жалбата на потребителя, включително сключения договор за кредит № 6062417/27.02.2024г., становище по жалбата и други документи. От дружеството по електронна поща било депозирано Становище с вх. № Р-03-473/19.04.2024г., в което било посочено, че за да упражни правото си на отказ от сключения договор за кредит, потребителят е длъжен освен да депозира писмено искане в 14-дневен срок от датата на усвояване на кредита, и да възстанови сумата по главницата на кредита заедно с редовната лихва, дължима за периода от датата на усвояване на кредита до датата на възстановяване на средствата, не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. В становището било потвърдено, че на 05.03.2024г. от жалбоподателя е депозирано заявление за отказ от стоковия кредит с вх.№ 1586/06.03.2024г., но същевременно той предприел действия с цел неговото пълно предсрочно погасяване и на 19.03.2024г. клиентът предявил Заявление за пълно предсрочно погасяване на кредит № 6062417, като за целта подписал съответния документ. Съдът приел, че на клиента не е бил предоставен входящия номер на заявлението му за отказ от договора, както и информация за дължимата сума за отказ от договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът изложил, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното наказателно постановление. По съществото на спора след цитиране разпоредбата на чл.29 от ЗПК съдът приел, че с поведението си наказаното юридическо лице е извършило нарушение на чл.29, ал.6 във вр. с чл.29, ал.7 от ЗПК, за което правилно и обосновано била ангажирана отговорността му на основание приложимата санкционна разпоредба на чл.49, ал.1 от ЗПК, както и че административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наложената санкция и не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. С тези лаконични мотиви, без да обсъди възраженията на оспорващото дружество и без да изложи конкретни правни изводи по фактическите обстоятелства на нарушението, съдът потвърдил обжалваното пред него НП.

Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними в настоящата инстанция, като съображенията за това са следните:

В жалбата пред районния съд от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД са наведени множество възражения по съществото на спора, касаещи допуснати нарушения при съставянето на АУАН, липсата на извършено нарушение на ЗПК и издаването за едно и също нарушение на две НП, както и за възстановяване на недължимо събраните суми на потребителя. В своето решение обаче, районният съд изцяло е пренесъл фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП, както и изброил събраните по делото писмени доказателства, но не е взел отношение по нито едно от възраженията в жалбата по същество на спора. Лаконично единствено е отбелязал, че актовете са издадени от компетентни органи и не са допуснати съществени нарушения в процедурата, като не е налице маловажен случай, а нарушението е безспорно доказано. По съществото на спора обаче, съдът не е дал конкретен отговор на оплакванията в жалбата, не е изложил каквито и да било конкретни, относими към възраженията на касатора правни изводи и защо приема нарушението за безспорно доказано. Съдът е бил длъжен да отговори мотивирано на всички възражения. Като не е сторил това, решаващият състав е ограничил правото на защита на касатора. Настоящият състав не може за първи път да обсъжда и отговори на тези възражения, защото наказаното дружество се лишава от двуинстанционността на производството. В този смисъл съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на анализ на наведените оплаквания и в този смисъл – липса на мотиви. Възраженията в касационната жалба в тази насока са основателни.

В съответствие с изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да направи анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и да вземе отношение по всички оплаквания, релевирани пред въззивния съд и преповторени в касационната жалба, като даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността и правилността на обжалваното НП. В решението си съдът следва да посочи кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства, да направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното производство оплаквания и възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на какво основание. При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по искането за разноски.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №456/09.10.2024г., постановено по а.н.д. № 1267/2024г. по описа Районен съд Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.