РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№. 1899/21.10.2021г.

 

гр. Пловдив, 21. 10. 2021 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                            

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора И. С., като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1897 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.З., против Решение № 711/31.05.2021 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІІ н.с., постановено по АНД № 2620 по описа на същия съд за 2021 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 563093–F585530/25.02.2021 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Р. С. Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма „РАЙ – Р.Т.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. (по 120 лв. всяка съдебна инстанция).  

3. Ответникът по касационната жалба - Р. С. Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма „РАЙ – Р.Т.“, чрез процесуалния си представител в отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна. В тази връзка излага съображения в самия отговор.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Р. С. Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма „РАЙ – Р.Т.“, против НП № 563093–F585530/25.02.2021 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F585530 от 12.01.2021 г., съставен от С.С.К.– гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена служебна проверка на 15.12.2020 г. в ТД на НАП Пловдив, е установено, че Р. С. Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма „РАЙ – Р.Т.“, ЕИК ***, като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения в закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г. до 14.12.2020 г. включително.

В АУАН е посочено още, че справката-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС са подадена по електронен път в ТД на НАП Пловдив на 03.01.2021 г. и е заведена с вх. № 16004524673/03.01.2021 г., с което е нарушен състава на чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗДДС.

Отбелязано е още, че нарушението е за първи път.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

7. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице обстоятелства, които обуславят маловажност на случая, поради което наказващият орган е следвало да приложи разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН.

ІV. За правото:

8. Така постановеното решение е правилно.

9. От данните по делото по несъмнен начин се налага извода, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. “а” от ЗАНН. Действително справката-декларация за данъчен период м.11.2020 г. не е подадена до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, а именно до 14.12.2020 г. Същата обаче, е подадена на 03.01.2021 г., т.е. с двадесет дни закъснение. На практика, с подаване на обсъжданата СД макар и със закъснение, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си с бюджета (подадена е нулева СД – обстоятелство, което не се оспорва от страна на ответника). Тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, че АУАН е съставен след подаване на СД, както и с оглед липсата на данни за извършени от търговеца други нарушения на фискалната дисциплина, обосновават извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

10. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). 

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

11. Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за данък върху добавената стойност, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 711 от 31.05.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД  № 2620 по описа на същия съд за 2021 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                             2.