№ 3860
гр. Варна, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110107107 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД срещу М. К. М. кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 1635/22.03.2022
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 3425/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата
от 551 лв., представляваща главница за периода от 25.06.2020 г. до 23.02.2023 г. по
партида с абонатен номер 1136307, за обект – имот, находящ се в ***, и сумата от
78,25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.08.2020 г. до
16.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 20.03.2023 г., до окончателното погасяване на
задължението.
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД твърди в
исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за имот, находящ се в ***, с абонатен номер 1136307, е ползвал
предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на горните
суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, предвид подадено възражение от длъжника. Твърди се,
че за периода от от 25.06.2020 г. до 23.02.2023 г. ответникът дължи сумата в размер на
551 лв. за предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги и отчетени чрез
използването на електронен карнет (таблет), ведно с лихва за забава в размер на 78,25
лв., начислена за периода от 28.08.2020 г. до 16.03.2023 г. Поддържа се, че към
настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество ВиК услуги. В смисъл
моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на направените
съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. К. М. не депозира писмен отговор.
С молби от 23.08.2023 г., 28.08.2023 г., 31.08.2023 г. и 21.09.2023 г. ответникът
изразява становище относно спора с ищцовото дружество, като заявява, че няма
1
задължения към него, а задълженията му са изплатени от жилищната кооперация на ул.
„Морска сирена“ (ул. Кап. Тодор Соларов“).
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ.
Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Тежестта на
доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието на действително
облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и предоставянето на
потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и канализационни
услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по
предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца. Ответникът следва да
докаже, че дължимите суми за потреблението на ВиК услуги за посочения в исковата
молба период са изплащани редовно и в срок, като изрично с доклада по делото,
обективиран в Определение № 9668/14.08.2023 г., приет за окончателен в о.с.з.,
проведено на 03.11.2023 г., съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства за
тези обстоятелства.
Между страните е обявено за безспорно с протоколно определение от 03.11.2023
г., че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като
титуляр на партида с абонатен номер 1136307 за обект – имот, находящ се в ***, както
и че ищецът му е предоставил на посочените водоснабдителни и канализационни
услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и начислена по
предвидения в ОУ ред.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по
делото писмени доказателства – Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, одобрени
от КЕВР с Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г., Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г.,
Решение № БП-Ц-13 от 29.06.2022 г. и Решение № Ц-32 от 30.12.2022 г. на Комисията
за енергийно и водно регулиране, Опис на отчетина абонат № 1136307 от таблет,
модул, самоотчет, обработен до 01.06.2023 г. и талон за пломбиране на водомери №
0038723, както и извадка от електронна страница на интернет сайт.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
общият размер на месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги от
ответника за исковия период от 25.06.2020 г. до 23.02.3023 г. възлиза на 551 лв., а
лихвата за забава върху всяко едно от установените месечни задължения за ползвани
ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 16.03.2023 г. възлиза на общо 78,25
лв. Вещото лице не е констатирало извършени плащания по процесните фактури.
Пояснява при изслушването си, проведено на 21.09.2023 г., че приложените по
заповедното дело документи за извършени плащания са за предходни задължения и не
се отнасят до процесните.
В заповедното производство по ч.гр.д. № 3425/2023 г. по описа на Районен съд –
Варна длъжникът и ответник в настоящото производството е представил писмени
доказателства, с които се стреми да докаже, че процесните задължения са изплатени.
От анализа на същите, а именно уведомление с изх. № 15805/08.07.2022 г. и извлечение
за периода от 01.01.2020 г. до 10.04.2023 г., издадено от „Банка ДСК” АД, обаче се
установява, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.09.2020 г. по ч.гр.д. №
8587/2020 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано изпълнително дело №
2
139/2022 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, като върху банковата
сметка на ответника е бил наложен запор, вследствие на който са събирани суми за
изплащане на дълга по изп. дело. На съда е служебно известно, че по ч.гр.д. №
8587/2020 г. по описа на Районен съд – Варна е издадена Заповед № 3719/24.07.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и горепосочения изпълнителен
лист за сумата от 681,05 лв. – дължима главница за периода от 28.08.2014 г. до
25.06.2020 г., сумата от 154,93 лв. – лиха за забава за времето от 30.10.2014 г. до
14.07.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на
съда – 23.07.2020 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски в
размер на 75 лв. Следователно, предмет на принудително изпълнение са били
задължения за предходен период на исковия, както и свързаните с това лихви и
разноски, и със събраните чрез наложения запор суми не са погасени задължения за
ползвани ВиК услуги за релевантния период от 25.06.2020 г. до 23.02.2023 г.
С представените 3 бр. справки за месечни консумативи на индивидуални
водомери към общ в-р за общ в-р: 1136248 върху облог от 01.01.2020 г. до 30.12.2020
г., както и върху облог от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. до 30.12.2022
г. (л. 65-70 от ч.гр.д. № 3425/2023 г.) ответникът неуспешно се опитва до докаже, че
няма неплатени задължения към ВиК дружеството според издадени от доставчика на
ВиК услуги справки, подчертавайки вписани в същите нули („0.000”) и дописвайки в
заглавието на колоните данните за неговия имот, без да отчита, че справките касаят
потребление – количества вода в куб. метри, за всички абонати – 97 на брой на адреса
на жилищния блок, вкл. е посочен и абонатният номер на ответника и отчетеното му
потребление, а не се отнасят за направени плащания, наличието или липсата на
задължения, за който и да е абонат. Редът, в който са отразени „0.000”, се отнася за
разпределени количества вода от общия водомер, а не за дължими суми. Става ясно от
извлечението от банковата сметка на ответника (л. 29-52 от ч.гр.д. № 3425/2023 г.), че
ответникът е заплащал сметки за електроенергия и за мобилни услуги, но за над
тригоришния период от 01.01.2020 г. до 10.04.2023 г. не е извършил нито едно
доброволно плащане по банков път на задължения за ВиК услуги, а единствено суми
са му били принудително събирани от ЧСИ по горепосоченото изпълнително дело,
касаещо задължения на абоната за предходен период.
С оглед гореизложеното съдът намира за недоказано въражението на ответника,
че процесните суми за ползвани от него ВиК услуги за исковия период от 25.06.2020 г.
до 23.02.2023 г. са погасени чрез плащане. Освен недоказан, но и нелогичен, се явява
поддържаният от него довод, че задълженията му са платени от „жилищната
кооперация на ул. „Морска сирена“ (ул. Кап. Тодор Соларов“)”, тъй като не са
наведени никакви обстоятелства, от които да може да се направи житейски логичен и
обоснован извод, че собствениците на самостоятелни обекти в жилищния
блок/Етажната собственост/ са заплатили чуждите задължения.
При тези правни съображения настоящият съдебен състав намира предявеният
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на главния иск за главница за ползвани ВиК услуги,
ответникът дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на
паричните задължения в темпорално отношение, което е в размер на определената
законна мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД и което съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза за периода от 28.08.2020 г. до 16.03.2023 г. възлиза на
78,25 лв.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК в полза на ищеца се
дължат сторените от него разноски в исковото производство, за които е представен
списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно
сумата от 525 лв. за заплатени държавна такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 75 лв. – сторени съдебни разноски в заповедното
3
производство.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и
86, ал. 1 ЗЗД, в отношенията между страните, че М. К. М., ЕГН **********, с адрес
***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 551 лв.
(петстотин петдесет и един лева), представляваща главница за периода от 25.06.2020 г.
до 23.02.2023 г. по партида с абонатен номер 1136307, за обект – имот, находящ се в
***, и сумата от 78,25 лв. (седемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.08.2020 г. до 16.03.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 20.03.2023 г., до окончателното погасяване на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 1635/22.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3425/2023 г. по описа на Районен
съд – Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 525 лв. (петстотин
двадесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4