РЕШЕНИЕ
№ 4618
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Т.П.Ц.
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110213158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Б. В. чрез пълномощника му – адв. Л. Б. –
САК срещу Наказателно постановление № 22-4332-017864/08.09.2022 г.
издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което
жалбоподателят е санкциониран с налагане на „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваното наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Излагат се
аргументи, че на инкриминираната дата жалбоподателят като водач на МПС
не се е движел с несъобразена скорост, в резултат на което да е реализирал
ПТП във видимо препятствие на пътя –паднал камък. Твърди се, че водачът е
управлявал МПС със скорост по –ниска от разрешената такава в процесния
пътен участък, а причината за настъпилото ПТП било неочакваното свличане
на земна маса, което продължило и след като лекия автомобил преустановил
движението си.
По –нататък в жалбата се навеждат доводи, че процесният пътен участък
1
не бил обозначен с пътен знак А-17 (опасност от срутване или наличието на
паднали камъни) или предупредителен пътен знак А-40 (внимание –участък с
концентрация на ПТП), поради което и санкционираният водач се е съобразил
с конкретните пътни условия при избиране на скоростта си за движение.
По изложените аргументи са твърди, че жалбоподателят не е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В условията на евентуалност се отправя искане към съда за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и определяне на нарушението, като
маловажно такова.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощника си
адв.Б. – САК. Последният в дадения ход по същество пледира за отмяна на
атакуваното НП, като незаконосъобразно, издадено при нарушение на
процесуалните правила и при неспазване на материалния закон. Претендира
присъждане на сторените от доверителя му разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административно –наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение бланков №
668239/27.08.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП- СДВР –св.
Б. е констатирано, че на 27.08.2022 г. около 08:30 ч. жалбоподателят Т. Б. В.
управлявал лек автомобил „Хюндай И 20“ с рег. № СВ 60 74 ТК по
второкласен път № 82- Самоковско шосе, с посока на движение от
с.Панчарево към с.Долни Пасарел. На около 2 км. преди ресторант „Златната
рибка“, поради несъобразена скорост с релефа на пътя –завой, реализира ПТП
във видимо препятствие на пътя –камък, в най –дясната част на пътното
платно и земен скат от дясната страна, като вследствие на ПТП, лекият
автомобил се обръща по таван.
2
Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.20, ал.2 от
ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя Т. В. и на двама
свидетели при съставяне на АУАН.В. след като се запознал със съдържанието
на акта го подписал с отбелязване, че няма възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е било депозирано писмено
възражение срещу така съставения АУАН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното в настоящото
съдебно производство НП № 22-4332-017864/08.09.2022г., с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация на
жалбоподателя В. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 (двеста) лева на основание чл. 179, ал.2, предл1 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Препис от същото бил връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис на 21.09.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН серия GA № 668239/27.08.2022г.;
декларация от Т. В.; протокол за ПТП № 1865575/27.08.2022 г. с рег. №
10525; справка- картон на водача, Заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. и
Заповед № 8121з-1632/12.12.2022г на Министър на вътрешните работи; както
и гласните доказателствени средства – показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля - актосъставител Крушков,
който добросъвестно обясни, че не е очевидец на случилото се, а
полицейският екип е пристигнал впоследствие на мястото на ПТП, където е
установил обърнатия по таван лек автомобил „Хюндай“, управляван от
жалбоподателя. Св.Крушков беше категоричен, че мястото на ПТП е точно
след изливане на автомобила от завоя, като следите от ПТП сочели, че е
настъпил удар със земния скат.
От приложения към материалите на делото протокол за ПТП се
установяват щетите, нанесени на лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя.
В заключение следва да се отбележи, че от доказателствената
съвкупност на делото не се установява по категоричен начин каква е
причината за настъпилото ПТП. В попълнената собственоръчна декларация
3
от водача В. е посочено, че ПТП е настъпило в резултат на внезапно паднал
скат на пътното платно, а в съставения АУАН е посочена несъобразена
скорост с релефа на пътя - завой и несъобразяване на водача с намиращото се
пътя видимо препятствие –камък.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл.189, ал.1 и ал.12 и приложените към
материалите на делото Заповеди на Министър на вътрешните работи.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и
редовна процедура по връчване на АУАН и НП срещу подпис на
жалбоподателя. Констатираното нарушение е описано ясно и в двата акта,
така че нарушителят е в състояние да възприеме фактическите и правни
рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в
действителност е и сторил.
По същество на нарушението, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП- „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
4
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“
В процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление в изложената фактическа обстановка е посочено единствено,
че жалбоподателят поради несъобразена скорост с релефа на местността-
завой е реализирал ПТП във видимо препятствие на пътя –паднал камък и
земен скат в дясната част на пътното платно.
В обстоятелствената част на тези актове, обаче не е посочена скоростта
на движение на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, както и дали
в процесния пътен участък е имало знак, указващ ограничение на скоростта
на движение или пък посочените в жалбата предупредителни пътни знаци,
указващи опасност от срутване или падащи камъни или наличието на
участък с концентрация на ПТП.
От така изложените факти адмистративнонаказващият орган няма как
да констатира дали скоростта на жалбоподателя е била съобразена или не с
релефа на местността. Освен това, от декларацията, която е попълнена от
водача на лекия автомобил В. става ясно, че същият се е движел на трета
предавка със скорост от около 40 км/ч. ПТП е настъпило на асфалтов път, на
който не е имало никакви неравности, следователно на местопроизшествието
не е имало някакви особености на релефа, които да доведат до задължение на
водачите на МПС да се съобразяват с тях.
Освен това, както в АУАН, така и в атакуваното наказателно
постановление не са описани каквито и да било други обстоятелства относно
настъпилото ПТП - каква е била настилката на пътното платно, атмосферните
условия, както и какво е било поведението на другите участници в
движението и неговата интензивност.
Тази липса на пълно и точно описание на твърдяното нарушение, е
нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН за задължителните реквизити на АУАН и НП и е
самостоятелно основание за отмяна на атакувания санкционен акт.
Друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП е
недоказаността на нарушението от обективна и субективна страна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
5
неправомерно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
На следващо място, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и на чл. 143 АПК, която пък от своя страна
препраща към чл.77 и чл.81 ГПК.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се
дължат в полза на жалбоподателя, чийто процесуален представител
своевременно поиска присъждането на такива разноски и представи
доказателство за извършеното им плащане – договор за правна защита и
съдействие от 29.09.2022 г. с посочен адвокатски хонорар в размер на 300
(триста) лева. Същият съответства на стандартите, заложени в разпоредбата
на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и
искането за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, следва да бъде
уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-017864/08.09.2022 г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция”, с което на
Т. Б. В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
(двеста) лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР – ОПП да заплати на Т. Б. В., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7