РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. С., 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора Кр. Г. Д.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600638 по описа за 2021 година
С присъда № 19 от 17.05.2021 г., постановена по НОХД №178/2021 г. по
описа на Районен съд - гр. С., подсъдимият С. ЯВ. М., ЕГН ********** е
признат за виновен за това, че на 25.05.2019 г., около 00,10 часа в к. к. „Б.“,
община С., в хотел „С.“, пред стая №403, без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е
държал у себе си високорисково наркотично вещество - кокаин в смес с
пирацетам с общо нетно тегло 0,31 грама, с процентно съдържание на
активния компонент- кокаин 64, 3 % тегловни, на стойност 49, 60 лв., като
деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал.5,
вр. ал. 3, предл. второ, т. 1 НК, за което му е наложено наказание глоба в
размер на 150 лв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М. е осъден да заплати по
сметка на ОДМВР- С. сумата в размер на 95,34 лв., представляваща
направени на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо
лице.
На основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнет в полза на държавата предметът
на престъплението - високорисковото наркотично вещество, предадено от
подс. С. ЯВ. М. с протокол за доброволно предаване от 25.05.2019 г. и на
основание чл. 92, ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 112, ал. 2 от НПК е постановено да
бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.
1
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК присъдата е обжалвана с въззивна жалба,
подадена от адв. Л.Н. Б. - САК, упълномощен защитник на подсъдимия М.. В
жалбата се навеждат твърдения за това, че постановената присъда е
неправилна и незаконосъобразна поради факта, че описаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт деяние, за което е бил осъден
подс. М., макар формално да осъществява признаците на престъпния състав
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1 НК, същото разкрива
незначителна степен на обществена опасност, което по смисъла на чл. 9, ал. 2
НК изключва неговия престъпен характер и възможността да бъде търсена
наказателна отговорност от неговия извършител. С оглед на това е отправено
искане към въззивната инстанция за отмяна на обжалвания акт, като бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан с оглед
приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия - адв. Б. поддържа
подадената жалба с изложените в нея доводи.
Подсъдимият М. пред въззивния съд поддържа доводите на своя
защитник. В последната си дума отправя искане за оправдателна присъда.
В съдебно заседание пред С. окръжен съд прокурор от С. окръжна
прокуратура оспорва подадената жалба, като прави искане да бъде
потвърдена постановената присъда от първоинстанционния съд като
правилна и законосъобразна.
С. окръжен съд, след като прецени доводите на страните, материалите
по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и
като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
намери за установено следното:
Срещу подсъдимия С. ЯВ. М. е повдигнато обвинение за това, че на
25.05.2019 г., около 00,10 часа, в к.к. „Б.“, община С., в хотел „С.“, пред стая
№403, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), е държал у себе си
високорисково наркотично вещество- кокаин в смес с пирацетам с общо
нетно тегло 0,31 грама, с процентно съдържание на активния компонент -
кокаин 64, 3 % тегловни, на стойност 49, 60 лв., като деянието представлява
маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т.
1 НК.
Производство е проведено по правилата на глава двадесет и седма от
НПК - чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият М. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не
се събират доказателства за тези факти.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
2
На 24 срещу 25.05.2019 г. свидетелите З. Й., Д. М. и Д. Д. - служители на
РУ - С. - били на работа, като участвали в специализирана полицейска
операция на територията на к. к. Б..
Малко след полунощ на 25.05.2019 г. свидетелите правели обход в
хотел „С.“, находящ се в к.к. Б.. На четвъртия етаж, пред стая 403, те видели
момче със съмнително и неадекватно поведение. Поискали личните
документи на лицето и установили, че това е подсъдимият С. ЯВ. М. от гр. С..
Свидетелите провели разговор с него, в хода на който подсъдимият М. им
споделил, че употребява различни видове наркотични вещества. На въпроса
дали има у себе си наркотични вещества, подсъдимият отговорил, че в
портфейла си има пликче с амфетамин за лична употреба. След това
подсъдимият М. предал доброволно намиращото се в него найлоново пликче
тип „спейсбек“ съдържащо бяло вещество на прах и бучки.
От заключението на вещото лице по изготвената Физико- химична
експертиза се установява, че доброволно предаденото от подс. П., бяло
вещество на прах и бучки, съдържа кокаин и пирацетам. Съдържанието на
активния компонент в него- кокаин- е 64, 3 тегловни, докато нетното му тегло
е 0,31 грама.
Кокаинът е високорисково наркотично вещество включен в Списък I “
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина“, който списък представлява приложение към
Наредбата за реда класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета съгл. чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Установява се по делото, че подсъдимият не притежава надлежно
разрешително за държане на наркотични вещества съобразно - чл. 7, ал. 1
ЗКНВП, а стойността на наркотичното вещество е 49, 60 лв.
Подс. С. ЯВ. М. е роден на 19.04.1998 г., в гр. С., българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ж.к. „С.“, бл. 1, вх. Б, ет. 3, ап.
9, неженен, средно образование, безработен, ЕГН **********. Подс. М. е
осъждан със споразумение № 1 от 10.01.2019 г., по НОХД№622/2018г. по
описа на РС- С. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието
изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3
години, както и наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 8 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието
на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и доказателствени източници: показанията на свидетелите З.
3
Й., Д. М. и Д. Д.; заключението на ФХЕ (стр. 28-29 от ДП); писмените
доказателствени средства и доказателства - протокол за доброволно
предаване (стр. 20 от ДП), характеристична справка(стр.53 ), свидетелство за
съдимост(стр. 49), писма и декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние(стр. 54).
Събраните свидетелски показания не съдържат вътрешни противоречия
и кореспондират помежду си, и напълно подкрепят самопризнанието на
подсъдимия относно времето, мястото и обстановката, при която е извършено
деянието, за което е повдигнато обвинението.
Видът и количеството на държаното от подсъдимия наркотично
вещество, съставляващо предмет на инкриминираното деяние, се установяват
от извършената ФХЕ (стр. 28-29 от ДП), а неговата стойност е определена
съобразно Приложение № 1 и 2 от постановление на Министерски съвет №23
от 29.01.1998 г.- протокол за оценка на наркотични вещества(стр.36 от ДП).
В настоящия случай не са допуснати процесуални нарушения при
провеждане на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2
НПК.
Съвкупният анализ на събраните доказателства налага несъмнено
извода, че при описаните по-горе време и място подсъдимият е държал
процесното високо рисково наркотично вещество-кокаин, без да е имал
надлежно разрешително за държане, каквото се изисква по закон. По делото е
установено, че наркотичното вещество е държано за негова лична
консумация, факт от който може да се направи извод, че деянието е било
извършено умишлено, а подс. М. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, както и това, че е искал
тяхното настъпване.
За извършеното от подсъдимия М. престъпление му е наложено
наказание при условията на чл. 54 НК, като първоинстанционният съд от една
страна е приел наличието на отегчаващи обстоятелствата, изразяващи се в
установената висока обществена опасност на деянието предвид обществените
отношения, които се засягат с него, както и това, че деянието е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане, така и това, че наркотичното
вещество е държано на публично място - хотел. От друга страна като
смекчаващи обстоятелства са взети предвид: младата възраст на подсъдимия,
малкото количество на наркотичното вещество, както и неговото
добросъвестно процесуално поведение, изразило се в оказаното съдействие
при разследването още на досъдебната фаза на наказателното производство.
Изложеното налага извод за определяне наказание при превес на смекчаващи
обстоятелства, а именно глоба в размер на 150 лв., каквото е определил и
наложил първия съд.
Споделени са и изводите на първия съд за липса на многобройни или
4
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват приложението
на чл. 55 НК.
Правилна е била преценката на първоинстанционния съд и по
отношение на това, че не са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл. 78а НК спрямо подсъдимия.
Въззивният съд напълно споделя и доводите на първия съд за липсата
на основания за приложението на чл. 9, ал. 2 НК в конкретния случай, а
доводите на защитника в обратния смисъл, не намират фактическа и правна
подкрепа. Съгласно трайната съдебна практика, малозначителността на
деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото
въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения.
До извод за малозначителност на деянието може да се стигне само и
единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи степента на засягане на защитените от съответния състав на
престъпление в Особената част на НК обществени отношения, каквито
фактори са: времето, мястото и начинът на извършване деянието, както и
характеристиките на личността на дееца. В конкретния случай, при
преценката на личността на дееца следва да бъде отчетено обстоятелството,
че същият е бил осъден със споразумение от 10.01.2019 г. за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, както и наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
8 месеца. Деянието, предмет на настоящето дело, е било извършено от
подсъдимия в изпитателния срок по предходното осъждане, което от своя
страна релевира липса на поправимост у дееца и завишава неговата лична
обществена опасност.
При цялостната проверка на атакуваната присъда не се установиха
нарушения на материалния или процесуалния закон, обуславящи изменение
или отмяна на съдебния акт на първата инстанция. Мотивите на съда
съдържат цялостен анализ на събраните доказателства, въз основа на които са
направени подробни и законосъобразни правни изводи. В тях са посочени
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е
направил съдът изводите си и какви са правните съображения за присъдата.
По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Софийски
окръжен съд,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА присъда №19 от 17.05.2021 г., постановена по НОХД
№178/2021 г. по описа на Районен съд- гр. С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6