Решение по дело №207/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 9 октомври 2021 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700207
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер:  118                                               17.09.2021 год.                                       Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети септември  две хиляди двадесет и първа    година,  в  състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 207 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27а от Закона за закрила на детето ЗЗД/

Образувано е по жалба на М. Й. К. от гр. Р., чрез адв. М. П. от АК – Разград, срещу Заповед № ЗД/Д-РР-061 от 05.08.2021 год. директора на дирекция Социално подпомагане – Разград,  с която   на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД е разпоредено спешно настаняване на малолетния  ѝ син С. Б. Н., роден на **.**.**** год.  в приемно семейство, вписано в Регистъра на утвърдените приемни семейства.

            В жалбата се твърди, че заповедта е необоснована, незаконосъобразна и противоречаща на целта на закона.  Излагат се доводи че не са налице предпоставките за спешно настаняване на детето в приемно семейство, както и че в конкретния случай живота и здравето на детето не е застрашен, което да налага прилагането на тази крайна спешна мярка, каквото е изискването на закона. От съда се иска да отмени оспорената заповед.

Ответникът по оспорването – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Разград, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт С. И., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:

Детето С. Б. Н. –на * год. и * месеца,  е родено от  съвместното съжителство на оспорващата и Б. Н. П., починал на 12.12.2020 г. при пътнотранспортно произшествие.  Той е третото по ред дете за родителите си. Има две сестри – Н. на ** години и Н. на ** години. Във връзка с регистриран на 01.06.2020 год. сигнал на 09.09.2020 г. е изготвен социален доклад /л. 46-48/ от социален работник в отдел „Закрила на детето” при Дирекция  „Социално подпомагане” – Разград, в заключението на който  /л. 48/ е посочено, че семейството е социално-слабо, родителите са с нисък родителски капацитет. В семейната среда съществува риск от неглижиране на детето, насилие, както и опасност от изоставяне. Необходимо е семейството да бъде подкрепено в насока усвояване на по-добри родителски умения, свързани с подобряване условията на живот за С., консултиране на родителите във връзка със стимулиране когнитивното развитие на детето. Родителите се нуждаят от консултиране и подкрепа за адекватно задоволяване потребностите на детето в семейна среда, повишаване на родителския капацитет с цел превенция на изоставянето на детето.  Докладът е изготвен във връзка с предприемане на мярка за закрила „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда” с цел превенция на изоставянето.

След смъртта на бащата – на 16.12.2020 год. в ОЗД – Разград е постъпил устен сигнал от кметския наместник на с. Побит камък, с който е проведена среща на 18.12.2020 год. / Виж социален доклад за ползване на социална услуга в ЦОП – гр. Разград  л. 39-40/ По данни на кметския наместник  е вероятно М. К. и децата да останали без подслон, тъй като бабата на децата по бащина линия, поради личностен конфликт с оспорващата  е заявила, че желае майката и децата да напуснат  обитаваната от тях къща в селото. Кметския наместник е споделила, че майката  М.  не полага адекватни грижи за децата  и техни базови потребности не се задоволяват. Случвало се децата да остават сами без надзор на възрастен. Битовите условия в къщата са лоши, няма отопление, електричеството е спряно. В изготвения социален доклад  е преценено, че е необходимо оспорващата да ползва услуга „Информиране и консултиране”, както и подкрепа за повишаване на родителския ѝ капацитет и създаване на умения за адекватно обгрижване на детето. С направление № НП/Д-РР-001 от 07.01.2021 год. /л.38/ оспорващата  К. е насочена  за предоставяне на услугата.

На 07.01.2021 год. оспорващата К. подава заявление – декларация, с което заявява желанието си да  ползва заедно с децата си социална услуга в „Звено майка и бебе” – гр. Разград. С направление  № НП/Д-РР-002 от 08.01.2021 год. на детето С. и майка му – оспорващата К., заедно с другите две деца е  предоставена социална услуга в  Звено „Майка и бебе” – Разград със срок от 6 месеца до 08.07.2021 год.

На 06.07.2021г. е проведена Мултидисциплинарна среща с представители на социалната услуга, социални работници и психолози, работещи със семейството. На нея е обсъден шестмесечният престой в услугата на децата и тяхната майка и е взето решение от всички присъстващи, че е в интерес на децата да бъде предприета мярка за закрила, като те бъдат настанени за отглеждане извън семейството, както и да бъде удължен техния престой в социалната услуга за срок от един месец, през който период майката и децата да бъдат подготвени за предстоящата раздяла.

Във връзка с ползване на социалната услуга  от оспорващата К. по № НП/Д-РР-001 от 07.01.2021 год. /л.38/ е изготвен доклад за периода до 14.07.2021 год. /л.19-21/ от сдружението, предоставящо услугата. В него е посочено, че при оспорващата се наблюдава регресия, тъй като е неспособна да реши проблемите си и при нея се задейства механизъм, представляващ бягство от действителността. При нея се наблюдава и алиенация на личността. Тя е непоследователна, не е склонна да признава грешките си. По отношение на детето С. оспорващата е разказвала в услугата, че не е искала да има трето дете, но Б. – бащата на детето С., много искал да има момче и ѝ обещал, че той ще поеме всички грижи за  по новороденото , че изцяло ще му с отдаде и ще го отглежда.  Оспорващата обяснила, че  бащата на детето бил много щастлив, че му се е родил син, той поел изцяло грижите за момчето и че тя само му приготвяла храната, но не го хранела, приготвяла му водата, но не го къпела. Тя не е свикнала да се грижи за С., поради което сега се затруднява и не знае какво да прави. Забелязвало се по-добро и по-любвеобилно отношение към  средното дете – Н. В заключението на доклада е посочено, че оспорващата не проявява ангажираност към ситуацията и не дава индикации, че би се справила сама с отглеждането на трите си деца, едно от които е със сериозен здравословен проблем и нужда от лечение и терапия и най вече от родителско внимание.

Изготвен е и заключителен доклад за ползване на  социална услуга в Звено „майка и бебе” от детето С. Б. Н. за периода от 08.01.2021 год. до 08.07.2021 год.  /л.16-17/ В  заключението на същия е посочено, че при престоя на майката и детето в социалната услуга са били провеждани активни консултации по отношение развиване на родителските ѝ умения. Клиентката не проявявала реална ангажираност към децата, а по-скоро формална. Дори в моментите, когато разпознава емоционалните им потребности, ги неглижира и не отговаря адекватно на тях. Между С. и майката има известна привързаност, изразяваща се в задоволяване на основните физически потребности. 

С направление  № НП/Д-РР-060 от 09.07.2021 год. срокът за предоставяне на услугата в Звено  „Майка и бебе” – Разград е удължен  с 1 месец до 09.08.2021 год.

На 05.08.2021г. в ОЗД е постъпил пореден сигнал от директора на  социалната услуга ЗМБ. В него е посочено, че М. К. е излязла с двете си деца Н. и С. на 04.08.2021г. за разходка и не се е прибрала до 22:00 часа, както им е указано. Децата били болни, с респираторно заболяване и имали назначено лечение с предписани антибиотици. След като се прибрали в социалната услуга (около 23.00 часа) се установило, че те обикаляли града,  не са вечеряли, както и че не е спазен часът на прием на предписаните им лекарства.

По така подадения сигнал е  изготвен доклад за оценка на сигнала  от 05.08.2021 год. /60-61/, извършена е индивидуална оценка на потребностите на детето С. /л.13-14 /, както и доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила на детето. В доклада за оценка на случая социалния работник е посочил, че към момента на изготвяне на доклада за детето С. съществува сериозна опасност от увреждане на неговото здраве и психика. В трите документа като  оценка, извод и препоръка е посочено, че  са налице предпоставки за прилагане на спешна мярка за  закрила, чрез настаняване  извън семейството, а именно в професионално приемно семейство.

Към преписката е приложена декларация от бабата на детето  по бащина линия /л.26/– Н. С. И., в която е декларирала, че не желае в семейството ѝ да бъде настанено детето С. Б. Н.

Със заповед № 746 от 04.06.2021 год. оспорващата е настанена, заедно с трите си деца  в жилищен имот - частна общинска собственост, но от  събраните гласни доказателства и обясненията на оспорващата се установява, че това жилище все още е негодно за обитаване, тъй като се ремонтира. Оспорващата е без работа и единствените и доходи са  по чл.  7 и по чл. 8е от ЗСПД.

При тези данни е прието, че въпреки престоя от седем месеца в социалната услуга ЗМБ и положените усилия на специалистите в работата с майката, М. К. не показва напредък и необходимите качества и родителски капацитет да задоволява адекватно потребностите на децата, поради което поставя в риск живота и здравето им, тъй като неглижира техните ежедневни нужди и базови потребности.  Детето С. Б. Н. е идентифицирано, като подходящо за настаняване в професионално приемно семейство.

Въз основа на посочените данни  Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разград е издадена  Заповед № ЗД/Д-РР-061/ 05.08.2021 год., с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД е разпоредено спешно настаняване на малолетния С. Б. Н., роден на **.**.**** год. в професионалното приемно семейство на Д. и И. Г. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД В срока по чл. 27, ал. 2 от ЗЗД Дирекция „Социално подпомагане“ е предявила искане с вх. № 6926/01.09.2021г.  /л.62-64/ по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. По същото има образувано гражданско дело пред Разградски районен съд, което е висящо и няма постановено влязло в сила съдебно решение по чл. 28, ал. 4 от ЗЗД. Заповедта е връчена на оспорващата на 05.08.2021 год., а жалбата срещу нея е подадена на 19.08.2021 год.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е процесуално допустима.

Оспорената заповед е валиден административен акт. Тя е постановена от компетентен орган – директора на дирекция „Социално подпомагане” - Разград, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД. Същата е в писмена форма, съдържа ясни и конкретни фактически и правни основания въз основа на които е постановена, както и реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

При постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива не се твърдят от оспорващата.

Съдът счита, че оспорената заповед у издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие  с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД и чл.33, ал.1 от ППЗЗД.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗД може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са починали.

Според чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗД  може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за него. Съобразно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД необходимостта от спешно извеждане изключва изчерпването на всички възможности за закрила в семейството.

В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства в това число данните, събрани в хода на  осъщественото  наблюдение на случая, проведено от социалните работници и специалисти и в настоящето съдебно производство се установява, че към момента на постановяване на оспорената заповед единият родител на детето – бащата, е починал.  Вярно е, че само бащата е починал, но от друга страна майката на детето не разполага с необходимите възможности, качества, показва сериозен дефицит в родителския капацитет и не полага адекватни грижи за физическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето С. По време на престоя в социалната услуга Звено „Майка и бебе” жалбоподателката не е показала задоволителен напредък при изпълнение на родителските си отговорности и задължения, не е успяла да започне работа с цел осигуряване финансова стабилност и самостоятелен начин на живот за семейството. Предоставено е ѝ общинско жилище под наем, но същото все още е негодно за живеене и не осигурява безопасни и сигурни условия за отглеждане на децата. Извършваните ремонти дейности, към датата на съдебното заседание не са приключили и  все още не осигуряват необходимите базисни битови условия за отглеждане и възпитание на децата. Майката е напуснала  Звеното  „Майка и бебе” и не се е прибрала  регламентираното време, като  е оставила децата без храна, е не е приложила назначената от лекарите терапия.  Оспорващата сочи, че това е инцидентен случай, което се опровергава от събраните писмени и гласни доказателства. 

С оглед на това съдът намира, че към момента на издаване на оспорената заповед малолетното дете С. Н.  е било "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11 , б. „а” и б. „в” от ДР на ЗЗД, спрямо което е съществувала опасност от увреждане на неговото физическо и психическо здраве, както и нравствено, интелектуално и социално развитие, т.е. налице са били предпоставките за  спешно прилагане на мярката за закрила. Доколкото детето не е могло да бъде настанено в семейство на роднини или близки,съдът приема, че  са били налице фактическите и правни предпоставки, посочени от административния орган, въз основа на които той е предприел спешно настаняване на детето в професионално приемно семейство в хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД. Констатациите в социалния доклад са възприети от административния орган при издаване на процесната заповед, същите се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, тъй като докладът представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс. В хода на съдебното заседание оспорващата не представи доказателства, с които да обори тази доказателствена сила.

Наложената мярка по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗД е с временен и  обезпечителен характер, което обосновава нейната незабавност. Тази мярка се прилага само до произнасяне на компетентния съд в производството по чл. 28 ЗЗД, което следва да приключи в съкратените срокове, предвидени там. Целта ѝ не е прекъсването на връзката между детето и родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на детето, които са поставени и от националното и международното законодателство над тези на родителите му В разпоредбите на  чл. 3, т. 3 от ЗЗД,  чл. 3 от Конвенцията за правата на детето и в чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз е залегнал  принципът, че във всички действия и актове спрямо децата приоритет има техният висш интерес.  Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД най – добрият интерес на детето се преценява както с оглед неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните му потребности, така и с оглед способността на родителите да се грижат адекватно за него.  След като в настоящото производство е установено, че майката, която е и единствен родител, все още няма необходимия родителски капацитет, умения и възможности да полага адекватни грижи за здравето, възпитанието и  развитието на детето си, поради което е налице опасност за здравето и живота на детето,  то с оглед защитата на неговия интерес правилно е приложена временната мярка за закрила. С оглед на това съдът приема, че е спазена и преследваната от закона цел, а именно своевременно и достатъчно ефективно да се защитят правата и интересите на детето.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, изискващи нейната отмяна, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.

Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването  на М. Й. К. от гр. Р. срещу Заповед № ЗД/Д-РР-061/ 05.08.2021 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разград.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

Съдия: /п/