Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 118 17.09.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на тринадесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 207 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27а от Закона за закрила на детето ЗЗД/
Образувано е по жалба на М. Й. К. от гр. Р., чрез адв.
М. П. от АК – Разград, срещу Заповед № ЗД/Д-РР-061 от 05.08.2021 год. директора
на дирекция Социално подпомагане – Разград,
с която на основание чл. 27, ал.
1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД е разпоредено спешно настаняване
на малолетния ѝ син С. Б. Н.,
роден на **.**.**** год. в приемно семейство, вписано в Регистъра на
утвърдените приемни семейства.
В жалбата се твърди, че заповедта е
необоснована, незаконосъобразна и противоречаща на целта на закона. Излагат се доводи че не са налице
предпоставките за спешно настаняване на детето в приемно семейство, както и че
в конкретния случай живота и здравето на детето не е застрашен, което да налага
прилагането на тази крайна спешна мярка, каквото е изискването на закона. От
съда се иска да отмени оспорената заповед.
Ответникът по оспорването – Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Разград, чрез процесуалния си представител – старши
юрисконсулт С. И., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я
отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Детето С. Б. Н. –на * год. и * месеца, е родено от
съвместното съжителство на оспорващата и Б. Н. П., починал на 12.12.2020
г. при пътнотранспортно произшествие.
Той е третото по ред дете за родителите си. Има две сестри – Н. на ** години и Н. на ** години. Във връзка с регистриран на 01.06.2020 год.
сигнал на 09.09.2020 г. е изготвен социален доклад /л. 46-48/ от социален
работник в отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – Разград, в
заключението на който /л. 48/ е
посочено, че семейството е социално-слабо, родителите са с нисък родителски
капацитет. В семейната среда съществува риск от неглижиране на детето, насилие,
както и опасност от изоставяне. Необходимо е семейството да бъде подкрепено в
насока усвояване на по-добри родителски умения, свързани с подобряване
условията на живот за С., консултиране на родителите във връзка със стимулиране
когнитивното развитие на детето. Родителите се нуждаят от консултиране и
подкрепа за адекватно задоволяване потребностите на детето в семейна среда,
повишаване на родителския капацитет с цел превенция на изоставянето на
детето. Докладът е изготвен във връзка с
предприемане на мярка за закрила „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна
среда” с цел превенция на изоставянето.
След смъртта на бащата – на 16.12.2020
год. в ОЗД – Разград е постъпил устен сигнал от кметския наместник на с. Побит
камък, с който е проведена среща на 18.12.2020 год. / Виж социален доклад за
ползване на социална услуга в ЦОП – гр. Разград
л. 39-40/ По данни на кметския наместник
е вероятно М. К. и децата да останали без подслон, тъй като бабата на
децата по бащина линия, поради личностен конфликт с оспорващата е заявила, че желае майката и децата да
напуснат обитаваната от тях къща в
селото. Кметския наместник е споделила, че майката М. не
полага адекватни грижи за децата и техни
базови потребности не се задоволяват. Случвало се децата да остават сами без
надзор на възрастен. Битовите условия в къщата са лоши, няма отопление,
електричеството е спряно. В изготвения социален доклад е преценено, че е необходимо оспорващата да
ползва услуга „Информиране и консултиране”, както и подкрепа за повишаване на
родителския ѝ капацитет и създаване на умения за адекватно обгрижване на
детето. С направление № НП/Д-РР-001 от 07.01.2021 год. /л.38/ оспорващата К. е насочена
за предоставяне на услугата.
На 07.01.2021 год. оспорващата К. подава
заявление – декларация, с което заявява желанието си да ползва заедно с децата си социална услуга в
„Звено майка и бебе” – гр. Разград. С направление № НП/Д-РР-002 от 08.01.2021 год. на детето С.
и майка му – оспорващата К., заедно с другите две деца е предоставена социална услуга в Звено „Майка и бебе” – Разград със срок от 6
месеца до 08.07.2021 год.
На 06.07.2021г. е проведена
Мултидисциплинарна среща с представители на социалната услуга, социални
работници и психолози, работещи със семейството. На нея е обсъден шестмесечният
престой в услугата на децата и тяхната майка и е взето решение от всички
присъстващи, че е в интерес на децата да бъде предприета мярка за закрила, като
те бъдат настанени за отглеждане извън семейството, както и да бъде удължен
техния престой в социалната услуга за срок от един месец, през който период
майката и децата да бъдат подготвени за предстоящата раздяла.
Във връзка с ползване на социалната
услуга от оспорващата К. по №
НП/Д-РР-001 от 07.01.2021 год. /л.38/ е изготвен доклад за периода до
14.07.2021 год. /л.19-21/ от сдружението, предоставящо услугата. В него е
посочено, че при оспорващата се наблюдава регресия, тъй като е неспособна да
реши проблемите си и при нея се задейства механизъм, представляващ бягство от
действителността. При нея се наблюдава и алиенация на личността. Тя е
непоследователна, не е склонна да признава грешките си. По отношение на детето С.
оспорващата е разказвала в услугата, че не е искала да има трето дете, но Б. –
бащата на детето С., много искал да има момче и ѝ обещал, че той ще поеме
всички грижи за по новороденото , че
изцяло ще му с отдаде и ще го отглежда.
Оспорващата обяснила, че бащата
на детето бил много щастлив, че му се е родил син, той поел изцяло грижите за
момчето и че тя само му приготвяла храната, но не го хранела, приготвяла му
водата, но не го къпела. Тя не е свикнала да се грижи за С., поради което сега
се затруднява и не знае какво да прави. Забелязвало се по-добро и по-любвеобилно
отношение към средното дете – Н. В
заключението на доклада е посочено, че оспорващата не проявява ангажираност към
ситуацията и не дава индикации, че би се справила сама с отглеждането на трите
си деца, едно от които е със сериозен здравословен проблем и нужда от лечение и
терапия и най вече от родителско внимание.
Изготвен е и заключителен доклад за
ползване на социална услуга в Звено
„майка и бебе” от детето С. Б. Н. за периода от 08.01.2021 год. до 08.07.2021
год. /л.16-17/ В заключението на същия е посочено, че при
престоя на майката и детето в социалната услуга са били провеждани активни
консултации по отношение развиване на родителските ѝ умения. Клиентката
не проявявала реална ангажираност към децата, а по-скоро формална. Дори в
моментите, когато разпознава емоционалните им потребности, ги неглижира и не
отговаря адекватно на тях. Между С. и майката има известна привързаност,
изразяваща се в задоволяване на основните физически потребности.
С направление № НП/Д-РР-060 от 09.07.2021 год. срокът за
предоставяне на услугата в Звено „Майка
и бебе” – Разград е удължен с 1 месец до
09.08.2021 год.
На 05.08.2021г. в ОЗД е постъпил пореден
сигнал от директора на социалната услуга
ЗМБ. В него е посочено, че М. К. е излязла с двете си деца Н. и С. на
04.08.2021г. за разходка и не се е прибрала до 22:00 часа, както им е указано.
Децата били болни, с респираторно заболяване и имали назначено лечение с
предписани антибиотици. След като се прибрали в социалната услуга (около 23.00 часа) се установило, че те обикаляли града, не са вечеряли, както и че не е спазен часът
на прием на предписаните им лекарства.
По така подадения сигнал е изготвен доклад за оценка на сигнала от 05.08.2021 год. /60-61/, извършена е
индивидуална оценка на потребностите на детето С. /л.13-14 /, както и доклад за
оценка на случая и предприемане на мярка за закрила на детето. В доклада за
оценка на случая социалния работник е посочил, че към момента на изготвяне на
доклада за детето С. съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
здраве и психика. В трите документа като
оценка, извод и препоръка е посочено, че
са налице предпоставки за прилагане на спешна мярка за закрила, чрез настаняване извън семейството, а именно в професионално
приемно семейство.
Към преписката е приложена декларация от
бабата на детето по бащина линия /л.26/–
Н. С. И., в която е декларирала, че не желае в семейството ѝ да бъде
настанено детето С. Б. Н.
Със заповед № 746 от 04.06.2021 год.
оспорващата е настанена, заедно с трите си деца в жилищен имот - частна общинска собственост,
но от събраните гласни доказателства и
обясненията на оспорващата се установява, че това жилище все още е негодно за
обитаване, тъй като се ремонтира. Оспорващата е без работа и единствените и
доходи са по чл. 7 и по чл. 8е от ЗСПД.
При тези данни е прието, че въпреки
престоя от седем месеца в социалната услуга ЗМБ и положените усилия на
специалистите в работата с майката, М. К. не показва напредък и необходимите
качества и родителски капацитет да задоволява адекватно потребностите на
децата, поради което поставя в риск живота и здравето им, тъй като неглижира
техните ежедневни нужди и базови потребности.
Детето С. Б. Н. е идентифицирано, като подходящо за настаняване в
професионално приемно семейство.
Въз основа на посочените данни Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“
– Разград е издадена Заповед №
ЗД/Д-РР-061/ 05.08.2021 год., с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл.
25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД е разпоредено спешно настаняване на малолетния С.
Б. Н., роден на **.**.**** год. в
професионалното приемно семейство на Д. и И. Г. до произнасяне на съда с
решение по чл. 28 от ЗЗД В срока по чл. 27, ал. 2 от ЗЗД Дирекция „Социално
подпомагане“ е предявила искане с вх. № 6926/01.09.2021г. /л.62-64/ по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. По същото
има образувано гражданско дело пред Разградски районен съд, което е висящо и
няма постановено влязло в сила съдебно решение по чл. 28, ал. 4 от ЗЗД.
Заповедта е връчена на оспорващата на 05.08.2021 год., а жалбата срещу нея е
подадена на 19.08.2021 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК е процесуално допустима.
Оспорената заповед е валиден
административен акт. Тя е постановена от компетентен орган – директора на
дирекция „Социално подпомагане” - Разград, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.
1 от ЗЗД. Същата е в писмена форма, съдържа ясни и конкретни фактически и
правни основания въз основа на които е постановена, както и реквизитите,
посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
При постановяването ѝ
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а и такива не се твърдят от оспорващата.
Съдът счита, че оспорената
заповед у издадена при правилно прилагане на материалния закон и в
съответствие с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена на основание
чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗД и чл.33, ал.1 от ППЗЗД.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗД може
да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са починали.
Според чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗД може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за него.
Съобразно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД необходимостта от спешно извеждане изключва
изчерпването на всички възможности за закрила в семейството.
В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД
спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има
опасност за здравето и живота на детето.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства в това число данните, събрани в хода на осъщественото
наблюдение на случая, проведено от социалните работници и специалисти и
в настоящето съдебно производство се установява, че към момента на
постановяване на оспорената заповед единият родител на детето – бащата, е
починал. Вярно е, че само бащата е
починал, но от друга страна майката на детето не разполага с необходимите
възможности, качества, показва сериозен дефицит в родителския капацитет и не
полага адекватни грижи за физическото, нравственото, интелектуалното и
социалното развитие на детето С. По време на престоя в социалната услуга Звено
„Майка и бебе” жалбоподателката не е показала задоволителен напредък при
изпълнение на родителските си отговорности и задължения, не е успяла да започне
работа с цел осигуряване финансова стабилност и самостоятелен начин на живот за
семейството. Предоставено е ѝ общинско жилище под наем, но същото все още
е негодно за живеене и не осигурява безопасни и сигурни условия за отглеждане
на децата. Извършваните ремонти дейности, към датата на съдебното заседание не
са приключили и все още не осигуряват
необходимите базисни битови условия за отглеждане и възпитание на децата.
Майката е напуснала Звеното „Майка и бебе” и не се е прибрала регламентираното време, като е оставила децата без храна, е не е приложила
назначената от лекарите терапия.
Оспорващата сочи, че това е инцидентен случай, което се опровергава от
събраните писмени и гласни доказателства.
С оглед на това съдът намира, че към
момента на издаване на оспорената заповед малолетното дете С. Н. е било "дете в риск" по смисъла на
§ 1, т. 11 , б. „а” и б. „в” от ДР на ЗЗД, спрямо което е съществувала опасност
от увреждане на неговото физическо и психическо здраве, както и нравствено,
интелектуално и социално развитие, т.е. налице са били предпоставките за спешно прилагане на мярката за закрила.
Доколкото детето не е могло да бъде настанено в семейство на роднини или
близки,съдът приема, че са били налице
фактическите и правни предпоставки, посочени от административния орган, въз
основа на които той е предприел спешно настаняване на детето в професионално
приемно семейство в хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД. Констатациите в
социалния доклад са възприети от административния орган при издаване на
процесната заповед, същите се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила, тъй като докладът представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс. В хода на съдебното заседание оспорващата не
представи доказателства, с които да обори тази доказателствена сила.
Наложената мярка по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗД
е с временен и обезпечителен характер,
което обосновава нейната незабавност. Тази мярка се прилага само до произнасяне
на компетентния съд в производството по чл. 28 ЗЗД, което следва да приключи в
съкратените срокове, предвидени там. Целта ѝ не е прекъсването на
връзката между детето и родителите му, а постигането на максимална защита на
интересите на детето, които са поставени и от националното и международното
законодателство над тези на родителите му В разпоредбите на чл. 3, т. 3 от ЗЗД, чл. 3 от Конвенцията за правата на детето и в
чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз е залегнал принципът, че във всички действия и актове
спрямо децата приоритет има техният висш интерес. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД най – добрият
интерес на детето се преценява както с оглед неговите желания и чувства,
физическите, психическите и емоционалните му потребности, така и с оглед
способността на родителите да се грижат адекватно за него. След като в настоящото производство е
установено, че майката, която е и единствен родител, все още няма необходимия
родителски капацитет, умения и възможности да полага адекватни грижи за
здравето, възпитанието и развитието на
детето си, поради което е налице опасност за здравето и живота на детето, то с оглед защитата на неговия интерес
правилно е приложена временната мярка за закрила. С оглед на това съдът приема,
че е спазена и преследваната от закона цел, а именно своевременно и достатъчно
ефективно да се защитят правата и интересите на детето.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в
чл. 146 от АПК, изискващи нейната отмяна, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на М. Й. К. от гр. Р. срещу
Заповед № ЗД/Д-РР-061/ 05.08.2021 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Разград.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
Съдия: /п/