№ 431
гр. Разград, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500330 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник
против Разпореждане № 3354/ 02. 11. 2021 г. по ч. гр. д. № 2237/ 2021 г. по описа на
Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. П. СТ. за
заплащане на сумата 191, 25 лв. неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга
Фаст; сумата 601, 71 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси по Договор за
потребителски кредит № 30039590163 от 24. 09. 2019 г. Жалбоподателят твърди, че
разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде
отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Н. П. СТ. за сумата 728, 57 лв. неплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 30039590163 от 24. 09. 2019 г.; сумата 247, 10 лв. неплатено договорно
възнаграждение за периода 20. 05. 2020 г. до 03. 06. 2021 г.; сумата 191, 25 лв. неплатено
възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст; сумата 601, 71 лв. неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата 87, 67 лв. задължение за лихва за забава
за периода от 21. 10. 2019 г. до 03. 06. 2021 г.; законна лихва в размер на 71, 71 лв. за
периода от 03. 06. 2021 г. до 27. 10. 2021 г., както и то датата на подаване на заявлението;
разноските по делото за държавна такса в размер на 38, 85 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180 лв.
1
С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД в обжалваната част. Приел е, че плащането на закупени
допълнителни услуги Фаст и Флекси са неравноправно договорени от доставчика на
финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна.
Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е
настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в
съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и
приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално
заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича,
фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна
клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на
районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение
за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги
по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата
противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е
предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.
Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за
които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни
услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се
дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до
неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че
за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат
разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.
19 от ЗЗП и неравноправна клауза.
Обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да
2
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3354/ 02. 11. 2021 г. по ч. гр. д. № 2237/ 2021 г. по
описа на Разградския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3