№ 750
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500787 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260000 от 11.09.2020 г., постановено по гр. д. № 10009/2017 г. по
описа на Софийски градски съд, допълнено с решение № 260382 от 25.11.2020 г., по
отношение на Б.А. Й.-Б. е установено съществуването на парично задължение в полза
на “Банка ДСК” ЕАД за сумите 42510,90 лева – главница по договор за потребителски
кредит, като искът е отхвърлен за разликата до 48876,09 лева; 6283,45 лева – договорна
лихва като искът е отхвърлен до 6611,04 лева; 7,07 лева – санкционна лихва за
просрочена главница за период 03.04.2016-15.04.2016 г., като искът е отхвърлен за
разликата до 228,55 лева; отхвърлен е искът за 120 лева – такса за предсрочна
изискуемост.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство, който го обжалва само в частта, с която е отхвърлен искът за главница
до пълния предявен размер 48876,09 лева и е отхвърлен искът за санкционна лихва до
228,55 лева.
Моли решението да се отмени в обжалваната част и исковете за главница и за
санкционна лихва да се уважат изцяло.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Трето лице помагач заявява основателност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 1
ГПК, във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от
1
фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал.1 вр. чл.432 от ТЗ, предявен от
Банка ДСК” ЕАД срещу Б.А. Й.-Б. за съществуване на задължението му за заплащане
на сумата 48876,09 лева – главница по договор за потребителски кредит от 28.11.2014
г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.04.2016 г. до окончателното
изплащане, както и на санкционна лихва за периода 03.04.2015-14.04.2016 г. в размер
228,55 лева. Твърди се в исковата молба, че ответниците получили от ищеца кредит,
който е обявен за предсрочно изискуем, считано от 08.04.2016 г. Към тази дата
неизплатеното задължение по главницата е в размер 48876,09 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил исковете в писмен отговор.
Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на
подробен анализ на представените по делото доказателства, не се оспорва във
въззивната жалба и отговора по нея. При липса на оплаквания относно фактическите
констатации, направени от първоинстанционния съд, липсва основание за ревизиране
на същите – чл.269 от ГПК. Спорът пред настоящата инстанция е относно
съществуването на задължение по главницата за сума над 42510,90 лева и дали
заплащането след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на сумата
6365,19 лева, с които банката е погасила главницата, следва да се отчете по реда на
чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно разясненията в т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
сумата, събрана по принудителен ред, не следва да се отчита по реда на чл.235, ал.3 от
ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по реда на принудителното
изпълнение е постъпила сумата 6365,19 лева, с която банката е погасила главницата за
същата сума.
Съгласно принципното разрешение в решаващите мотиви на т.9 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, общото
правило на чл.235, ал.3 от ГПК, по силата на което съдът взема предвид всички факти
от значение за спорното право, включително фактите, настъпили след предявяване на
иска, се прилага и в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК от ГПК.
В случая направеното плащане след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не е променило спорното право, за което е издадена заповедта, тъй като
плащането е извършено въз основа на издадения изпълнителен лист и по силата на
задължителното тълкуване, направено в т.9 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС не се
съобразява от съда. Принудително събраните суми не се отчитат в производството по
чл.422 от ГПК. Ето защо в частта, с която искът за главница е отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да се
отмени, вместо което се постанови друго за уважаване на иска изцяло.
Частично основателна е въззивната жалба относно иска за санкционираща лихва.
Същият е доказан от заключението по ССЕ в размер 25,18 лева за периода 17.02.2016 -
14.04.2016 г. Съдът приема, че сумата се дължи съгласно вариант втори, представен в
заключението на вещото лице , защото този вариант отчита натрупването на
задължението съобразно първоначалния погасителен план. Договорът е сключен при
общи условия, с които кредитополучателят е запознат. Според чл.8, чл.8.1 от договора
2
и чл.7 от ОУ годишният лихвен процент е променлив и се формира от стойността на 6-
месечния SOFIBОR (променлив компонент) и фиксирана преференциална надбавка от
8.149%. Към момента на сключване на договора стойността на 6-месечния SOFIBОR е
1.351%, а ГЛП е 9,5%. В чл.8 са предвидени хипотези на промяна на лихвения
процент, но не е посочен размерът на фиксираната стандартна надбавка, който ще се
прилага при нарушаване условията за получаване на преференциалната надбавка.
Такава промяна е извършена в действителност, видно от заключението на вещото
лице. Видно е, че нито в договора, нито в общите условия е посочен конкретен
механизъм, по който се извършва промяната на ОЛП, а изброените условия, при които
банката може едностранно да променя лихвения процент, не създават достатъчна
яснота, нито възможност за контрол в случай на увеличение на лихвения процент.
Клаузите, даващи възможност на банката едностранно да променя лихвата чрез
увеличаване на надбавката, която е част от лихвения процент, по начин, зависещ от
нейната преценка, а не от обективни измерители, са нищожни, защото директно
противоречат на изискванията на ЗЗП. Същите не са индивидуално уговорени и
поставят потребителя в неравноправно положение спрямо неговия съконтрахент
банката. Едностранната промяна на съществуващите договорни условия чрез
възможността за едностранно увеличаване на надбавката, като част от ГЛП
противоречи и на чл.143, т.9, 10, 11,12, 13 от ЗЗП, поради което е нищожна на
основание чл.146 от ЗЗП.
В случая изключенията, визирани в чл.144 от ЗЗП, не намират приложение,
защото не просто е изменена стойността на лихвен процент, а е заменена методиката за
определянето му, като определянето на ГЛП е предоставено на волята на УС, без
кредитополучателят да има право да прекрати договора без неустойка, под формата на
такса за предсрочно погасяване. Освен това не се касае за "индекс или лихвен процент
на финансов пазар извън контрола на търговеца" (ал.3, т.1), какъвто е например
юрибор. Определянето на размера на надбавката е изцяло под контрола на банката и не
зависи от независим пазарен индекс. По изрична разпоредба на чл.147, ал.2 от ЗЗП
липсата на яснота в договора при какви конкретно условия може да се повиши лихвата,
се тълкува по благоприятен за потребителя начин. По изложените съображения
олихвяването на процесния кредит следва да се съобрази спрямо размера на лихвения
процент към момента на сключване на договора за кредит без да се прилага
едностранното му увеличение от страна на банката.
По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за частично
основателна. Постановеното първоинстанционно решение следва да се отмени в частта,
с която е отхвърлен искът за главница в размер на 6365,19 лева и искът за санкционна
лихва за периода 17.02.2016-14.04.2016 г. е отхвърлен в размер 18,11 лева и по
отношение на ответника следва да бъде установена дължимостта на посочените суми
към ищеца. Съответно следва да се измени и решението в частта за разноските.
Общият размер, за който предявените искове са уважени, е 55311,74 лева, при обща
претенция 55835,68 лева. Съобразно посочените величини, от направените разноски от
ищеца в първоинстанционното производство и заповедното производство – общо
6476,32 лева, същият има право на 6415,55 лева. В полза на ищеца следва да се
присъдят допълнително разноски за първоинстанционното и заповедното производство
в размер 716,39 лева. За настоящата инстанция ищецът претендира разноски за
юрисконсулт, които съдът определя на 150 лева. От тях съобразно уважената част на
исковете спрямо обжалваемия интерес се дължат 145,37 лева.
3
Б.А. Й.-Б. следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.Б. възнаграждение за
особен представител пред тази инстанция в размер 650 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260000 от 11.09.2020 г., постановено по гр. д. №
10009/2017 г. по описа на Софийски градски съд, допълнено с решение № 260382 от
25.11.2020 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на “Банка ДСК” ЕАД за
установяване дължимост на главница по договор за потребителски кредит от
28.11.2014 г. над сумата 42510,90 лева до 48876,09 лева, както и на санкционна лихва
над 7,07 лева до 25,18 лева и постановява:
Признава за установено, че Б.А. Й.-Б. дължи на “Банка ДСК” ЕАД на основание
чл.422 ,ал.1 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ допълнително сумата 6365,19 (шест хиляди
триста шестдесет и пет 0,19) лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 28.11.2014 г., със законната лихва върху сумата от 15.04.2016
г., и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД дължи допълнително сумата 18,11 лева,
представляваща санкционна лихва за просрочена главница за периода 17.02.2016 -
14.04.2016 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 21049/2016 г. на Софийски районен съд.
Оставя без уважени въззивната жалба в останалата част.
ОСЪЖДА Б.А. Й.-Б. да заплати на “Банка ДСК” ЕАД сумата 861,76
(осемстотин шестдесет и един 0,76) лева общо разноски пред първата, въззивната
инстанция и в заповедното производство.
ОСЪЖДА Б.А. Й.-Б. да заплати на адвокат Д.Б. възнаграждение за особен
представител пред въззивната инстанция в размер 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението е постановено при участието на„ОТП факторинг България“ ЕАД като
трето лице помагач на страната на ищеца “Банка ДСК” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването на преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4