Решение по дело №611/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник РУ - Сливен при ОДМВР - Сливен, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 313 от 15.10.2024 г., постановено по АНД № 999/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 114/ 28.05.2024 г. на Началник РУ на ОДМВР-Сливен, с което на П. М. М., [ЕГН], за нарушение на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето и на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ е наложена глоба в размер на 2000 лева и е осъдена Областна дирекция на МВР - Сливен да заплати на П. М. М. разноски по делото в размер на 500 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че решаващият състав е извел неверен извод за допуснати нарушения на процесуални правила от категорията на съществените при съставянето на АУАН и издаването на НП, което има за крайна и неправилна последица отмяната на НП, при наличие на безспорно установено нарушение. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Сливен и да реши делото по същество, като потвърди НП.

В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от пълномощник, който поддържа касационната жалба и изразява становище по същество. Моли решението на районния съд да бъде отменено. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Ответникът – П. М. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. К., който оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище по същество. Моли решението на районния съд като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен приоритетно счита, че решението формално е приело законосъобразна, фактически добре мотивирана рамка и правни изводи въз основа на нея. Същевременно, ако касационният съд счете, че се касае за формална оценка на евентуално допуснати пропуски, които могат да бъдат определени като технически, а не като процесуални, да постанови отмяна и връщане за разглеждане от друг състав.

Административен съд - Сливен, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 313 от 15.10.2024 г., постановено по АНД № 999/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено НП № 114/ 28.05.2024 г. издадено от касатора, с което на ответника по касация за нарушение на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет и на основание чл. 45, ал. 2 от с.з. е наложена глоба в размер на 2000 лева, като е и осъдена ОД на МВР - Сливен да заплати на П. М. М., направени по делото разноски в размер на 500 лева.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 05.05.2024 г. около 01:30 ч. в [населено място], в *****, с адрес: [улица], при провеждане на специализирана полицейска операция били установени непълнолетни лица - К. Д., Р. Д. и И. П., без да са придружени от пълнолетно дееспособно лице. Непълнолетните били отведени в РУ на ОД МВР - Сливен, след което са снети от тях писмени сведения и са установени родителите им, на които са съставени актове. На 09.05.2024 г. на М., в качеството му на управител и отговорник по сигурността в питейно заведение „Феникс“, е съставен и връчен АУАН бл. № 0692470 за това, че е извършил нарушение на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Районният съд е приел, че фазата на административнонаказателното производство по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание е опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че: липсвали доказателства, че към момента на издаване на НП на наказващия орган е възложено с нарочен акт да издава санкционни актове по ЗЗДет; е налице несъответствие между словесното описание на деянието и посочената в НП санкционна разпоредба; наказващият орган в диспозитива е посочил различна санкционна разпоредба от посочената в обстоятелствената част на НП и АУАН, като недопустимо е санкционирал жалбоподателя за нарушение, различно от установеното от актосъставителя и описано в АУАН; визираните в чл. 8 нарушения по ал. 3 или ал. 4 от ЗЗДет са посочени алтернативно в чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет, като липсата на позоваване във връзка с коя от двете разпоредби е наложено наказанието не може да се изведе по тълкувателен път от съда. Формирал е извод, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, като му е отнета възможността да осъществи регламентираното му със ЗАНН право на защита. С такива мотиви районният съд е отменил НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на районния съд не се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 и 16 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Пред настоящата инстанция е представена Заповед № 343з-2694/ 18.11.2021 г. на директора на ОД на МВР – Сливен, според т. I.1. от която началниците на РУ на МВР – Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица са оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет. Процесното НП е издадено на 28.05.2024 г. от началник на РУ на МВР – Сливен, за нарушение по чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет, което води до извода, че НП е издадено от компетентен орган.

Не се споделя и формираният от районния съд извод за допуснато съществено процесуално нарушение поради несъответствие между словесното описание на деянието и посочената в НП санкционна разпоредба. Ответникът по касация е санкциониран за нарушение по чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет, според който лице, което допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Според ал. 4 от нормата, ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Касае се за различни хипотези, при които законът въвежда за лицата посочени в нормата задължение за осигуряване на придружител на дете ненавършило 14-годишна възраст, съответно ненавършило 18-годишна възраст. По делото не са представени доказателства, че към датата на нарушението е било изпълнено някое от условията на чл. 8, ал. 3 и 4 от ЗЗДет. При извършената на 05.05.2024 г. около 01:30ч. в [населено място], в ***** проверка е било установено наличие в обекта на непълнолетни лица без придружаващ ги родител, попечител или пълнолетно дееспособно лице. Видно от съдържанието на посочената в АУАН и в НП като нарушена разпоредба, субект на нарушението е лицето управляващо търговския обект. Ответникът по касацията като управител, представляващ търговеца, който стопанисва търговския обект, е субект на нарушението по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като в качеството си на управител е бил длъжен да осъществява ефективен контрол относно дейността, при която е извършено нарушението. П. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, като е допуснал в търговския обект лица, за които е установено, че не са изпълнени условията нито ал. 3, нито по ал. 4 на чл. 8 от ЗЗДет.

Настоящият касационен състав счита, че за извършеното нарушение законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на М.. При съставяне на АУАН и при издаване на НП словесното описание на нарушението е подробно и ясно; посочени са съответните норми от закона, чието неизпълнение е констатирано; описани са обстоятелствата, при които е извършено нарушението. По тази причина настоящата инстанция намира, че не е допуснато съществено нарушение в хода на административнонаказателното производство. Предвид посоченото, приемайки, че е налице несъответствие между словесното описание на деянието и посочената в НП санкционна разпоредба, първоинстанционният съд е формирал неправилен правен извод. Като основание за налагане на административно наказание на ответника по касация са посочени чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Настоящият касационен състав намира, че еднократното изписване на чл.3 от чл. 45 от ЗЗДет, вместо ал. 2 от същата разпоредба се дължи на техническа грешка, която предвид подробното и ясно словесно описание на нарушението и с оглед изричното посочване на коректната санкционна норма не е довело до невъзможност наказаното лице да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност или да организира защитата си, както е и сторило в рамките на развилото се съдебно производство, поради което не е налице основание за отмяна на НП.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като е наложено предвиденото от законодателя административно наказание глоба в минимален размер.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил НП, Районен съд - Сливен е постановил неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди НП.

При този изход на делото е неоснователна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 313 от 15.10.2024 г., постановено по АНД № 999/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 114/ 28.05.2024 г. на Началник РУ на ОДМВР - Сливен, с което на П. М. М., [ЕГН], за нарушение на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето и на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет е наложена глоба в размер на 2000 лева.

Решението е окончателно.