РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 437 по
описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца “Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, твърди, на 04.12.2015г. в
гр. София е сключил договор за застрахователно агентство с „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ
РУСЕ“ ЕООД. По силата на договора последното дружество е поело задължение да
посредничи за сключване на застрахователни договори между “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ и потребители на застрахователни
услуги, като свързва страните и подготвя сключването на застрахователни
договори, както и да сключва от името и за сметка на застрахователя /издава
полици/ с потребители в рамките на договорени лимити. Съгласно чл.2 т.9 от
договора агентът събира премиите по сключените от него застрахователни договори
и превежда на застрахователя дължимите премии в деня на сключване на
застрахователния договор. Също така агентът е задължен да отчита ежедневно пред
застрахователя сключените застрахователни договори, а при забава при
превеждането на застрахователната премия агентът дължи неустойка в размер на
0,5% на ден. Агентът не изпълнил задължението си да преведе на застрахователя
дължими премии по застрахователни договори. След многобройни покани за
доброволно плащане застрахователят издал фактура за сумата, която счита, че
агента му дължи. “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД се снабдило със заповед за изпълнение за сумата, която претендира като
премии по договора за застрахователно агентство в размер на 21842,11 лева,
неустойка в размер на 1712,05 лева както и лихви и разноски, но ответникът
депозирал възражение, поради което се иска установяване на вземането в
настоящото производство.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че
издадената фактура не представлява основание за плащане и не му е връчвана, а
застрахователните премии са отчитани ежеседмично. Твърди, че не му е ясно
издадената фактура за какви застрахователни премии се отнася. Навежда доводи,
че предявеният иск е недоказан.
Предявените искове за установяване на
вземания са с правно основание чл. 422 от ГПК- за съществуване на вземането
за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска
е чл. 79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите за изпълнение на
задължение по договора за застрахователно агентство. Претенцията за неустойка е
с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, а претенцията
за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове са неоснователни.
По делото не се доказа, че ответникът
е получил премии по сочените от ищеца застрахователни договори, не се доказа и
че същите тези договори са сключени с посредничеството на ответника.
Безспорно е, че страните са имали
сключен договор за застрахователно агентство (л.8-11), при който „ДЕВА 50
КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД се е задължило да посредничи при сключването на
застрахователни договори между “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД и потребители на застрахователни услуги.
“Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се е снабдило със заповед за изпълнение за
спорните суми, в която заповед основанието на вземането е посочено: “застрахователни
премии по Договор за застрахователно агентство № 61/04.12.2015г.“ Нито в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито в заповедта за
изпълнение, нито в исковата молба по настоящото дело са посочени конкретните
застрахователни договори, по които се претендира заплащането на застрахователни
премии, като едва в хода на настоящото производство е представен списък с
номерата на застрахователните договори на които се основава претенцията, а
впоследствие са представени и копия на самите застрахователни договори. За тези
копия обаче (както и за приложените сметки) ищецът признава (л.95), че са
разпечатки от собствената му информационна система. Всички полици и приложени
към тях сметки (л.100-2019) са разпечатки, в които липсва подпис на издател.
Доколкото се твърди, че това са извадки от информационната система на ищеца, то
това представляват неподписани електронни документи по смисъла на чл. 3 от Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и са
надлежно представени съгласно чл. 184 от ГПК. Като неподписани електронни
документи обаче същите следва да се приравнят на неподписани частни документи-
аргумент от чл.3 ал.2 и чл. 13 ал.3 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни
услуги във връзка с чл. 25 ал.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Неподписаните частни документи обаче имат много
ниска или никаква доказателствена стойност. В случая приложените
застрахователни полици са с издател “Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В
някои от тях е посочено (долу вдясно), че са сключени с посредничеството на
„ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, но това изявление не е удостоверено с подпис.
Следва да се посочи, и че в някои от приложените полици е посочено друго лице
като посредник, а не „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, или въобще не е посочен
посредник(л.100, 102,104). Аналогични са съображенията и по отношение на
приложените сметки към полиците- в някои от тях се сочи, че издател на сметката
е „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, но доказателствената стойност на сметките се
приравнява на неподписани писмени документи, които не са годни да установят,
кой е техния издател.
Ищецът е поискал назначаване на
съдебна инженерно-техническа експертиза, която да установи определени
обстоятелства (л.222). Искането е направено под условие, ако се открие
производство по оспорване на документите (полици и сметки) по чл. 193 от ГПК.
Такова производство не е открито, тъй като според настоящия състав е
неприложимо по отношение на неподписани документи. Така не е се осъществило
условието, под което ищецът е поискал да се назначи експертиза и от формална
гледна точка това е достатъчно същата да не бъде назначена. Ищецът не е
изпратил свой представител в съдебно заседание, който да уточни искането и да
вземе становище по изявленията на другата страна и указанията на съда. На
следващо място, в задачата, която се иска да бъде поставена на вещото лице, се
иска да бъдат установявани факти, които не са заявени преди подаването на
молбата от 22.11.2019г, а към този момент вече е минало третото съдебно заседание.
Такива факти са предаването на някакви стикери „под строга отчетност“ от
ответника на ищеца. Тези факти не са
заявени своевременно и не могат да бъдат въведени по делото едва след третото
заседание предвид разпоредбата на чл. 147 от ГПК. Освен това и
доказателственото искане за назначаване на инженерно-техническа експертиза е
закъсняло и съответно преклудирано.
Ищецът по начало е съсредоточил
доказването по делото върху издадената от него фактура №
**********/12.11.2018г, която е издал за процесните застрахователни премии. По
делото е назначено вещо лице, което установява, че тази фактура не е
осчетоводена и не е включена в счетоводните регистри на „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ
РУСЕ“ ЕООД. Вещото лице заявява в съдебно заседание (л.81 гръб), че за
процесното вземане за застрахователни премии не следва да се издава фактура.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото не е оспорено и по
делото не са събрани доказателства, които да го опровергават или поставят под
съмнение. Съдът също счита, че за даденото правоотношение фактура не следва да
се издава по следните съображения:
Фактурата е счетоводен документ,
който се издава за удостоверяване на доставка на стоки или услуги. В случая
такава доставка (сделка) има между ищеца и крайния клиент, но формата за
удостоверяване на тази доставка е застрахователна полица, а не фактура.
Осъществена и още една доставка на услуга - посредническа услуга от „ДЕВА 50
КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД към “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД. За тази услуга има основание „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД да
издаде фактура към “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД за възнаграждението за посредничеството.
Липсва обаче основание “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да издаде фактура към „ДЕВА
50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД за събраните застрахователни премии, тъй като същите
(ако се дължат) се дължат не в резултат на доставени стоки/услуги от първото на
второто дружество. По тези съображения съдът стига до извода, че фактура №
**********/12.11.2018г. е създадена единствено с цел да докаже вземането на
ищеца, която цел обаче не може да бъде осъществена по този начин.
По изложените съображения предявените искове за
застрахователни премии са недоказани и следва да се отхвърлят. Исковете за
неустойка и за мораторна лихва са акцесорни и доколкото се отхвърля главният
иск, то и акцесорните следва да се отхвърлят.
На ответника следва да се присъдят
разноски по делото в размер на 1300 лева съгласно приложения списък. Мотивиран
така съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЯ
ИСКА на
“Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. ‚Дианабад“, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1 предявен против „ДЕВА
50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. „Раковски“ № 4 за установяване на вземания на “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ
РУСЕ“ ЕООД в размери както следва:
-21842,11
лева представляващи застрахователни премии по Договор за застрахователно
агентство № 61/04.12.2015г;
- 92
лева мораторна лихва за периода 12.11.2018- 28.11.2018г,
-
1712,05 лева неустойка по чл.16 т.2 от Договор за застрахователно агентство №
61/04.12.2015г;
-
законна лихва от 29.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение по гр. дело № 8006/2018г. на РРС.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. ‚Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати
на „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ
РУСЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Раковски“ № 4
разноски по настоящото дело в размер на 1300 лева.
Решението
може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: /п/