Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 106 02.02.2022 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и втора година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2661 по описа
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от Д.С.В.,*** против
Заповед за налагане на ПАМ № 21-0769-001099 от 16.06.2021г. на полицейски
инспектор в сектор "Пътна полиция", ОДМВР-Бургас, с която по
отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на МПС, поради
отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157,
ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че заповедта е необоснована и
незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че не знаел, че са му отнети всичко
контролни точки, както и че преди десет години е преиздадено свидетелството за
управление. Не са представени наказателните постановления, поради което
заповедта е необоснована. Иска се отмяна на обжалвания административен акт. Не
се сочат доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощен
представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на
оспорената заповед. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - полицейски инспектор в сектор "Пътна
полиция", ОДМВР-Бургас, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Представя административната преписка. Изразява становище за
неоснователност на жалбата. Не ангажира допълнителни доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 21-0769-001099 от 16.06.2021г. на началник група в
сектор "Пътна полиция", ОДМВР-Бургас е разпоредено, на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП, изземване на СУМПС на жалбоподателя.
В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са
отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва:
1. НП № 2028/30.08.2007г. на РУ Ямбол (л.16), влязло в
сила на 22.09.2007г., с което се отнемат 3 контролни точки; получено от баща на
14.09.2007г.
2. НП №522/22.06.2008 г. на РУ Поморие (л.21), влязло
в сила на 29.09.2008г., с което се отнемат 4 контролни точки; връчено на
21.09.2008г. -лично
3. НП № 12177/11.08.2008г. на сектор ПП Бургас (л.23),
влязло в сила на 21.10.2008г., с което се отнемат 14 контролни точки; връчено
на 13.10.2008г.
4. НП № 1178/23.08.2006г. на 3РУ Бургас (л.24), влязло
в сила на 21.01.2009г., с което се отнемат 10 контролни точки; отбелязана дата
на получаване-13.10.2009г.-няма подпис
5. НП № 13744/03.09.2008г. на сектор ПП Бургас (л.25),
влязло в сила на 04.02.2009г., с което се отнемат 7 контролни точки; връчено на
27.01.2009г.
6. НП №6673/06.07.2009г. на сектор ПП Бургас (л.26),
влязло в сила на 12.09.2009г., с което се отнемат 6 контролни точки; връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН на
04.09.2009г., Приложена е докладна записка, от която е видно, че адресът е
посетен , но лицето не е открито и служебна бележка от 02.09.2009г. от кмета на
с.Голям Манастир, където се посочва, че от години не живее в селото и няма
данни за местонахождението му.
7. НП № 773/08.09.2009г. на ОДМВР-Бургас (л.30),
влязло в сила на 15.10.2009г., с което се отнемат 6 контролни точки; връчено на
07.10.2009г.
8. НП № 2849/13.11.2009г. на РУ Ямбол (л.17), влязло в
сила на 09.12.2009г., с което се отнемат 13 контролни точки; връчено на
основание чл.58, ал.2 от ЗАНН на 01.12.2009г., приложено известие за доставяне
с дата на получаване 23.11.2009г. от Дойчева -близка
9. НП № 123/09.07.2007г. на 4 РУ Бургас (л.31), влязло
в сила на 22.01.2010г., с което се отнемат 10 контролни точки. Поставен е печат
, че е връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН без подпис
10. НП № 438/17.12.2009г. на Първо РУ-Бургас (л.32), влязло в сила на 08.02.2010г., с което се отнемат 14 контролни точки. Връчено на 31.01.2010г. на Валентин В. –брат.
В заповедта е посочено, че с отнемането на тези
контролни точки, В. е загубил придобитата правоспособност и е бил длъжен да
върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.
Видно от представената по делото справка "Картон
на водача" (л.9) при издаване на първоначалното СУМПС на 07.11.2003 г. на В.
са предоставени 39 контролни точки. Описаните в оспорената заповед наказателни
постановления са отразени в справката. На 09.05.2014г. е преиздадено СУМПС на
жалбоподателя.
В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това
се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно
принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146
от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са
налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения
акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие
с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168,
ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона служебна проверка
за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Заповедта е връчена на 26.10.2021 г., а жалбата е депозирана на
05.11.2021г.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради
следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а",
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на
МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч.т.1.8 от
посочената заповед , а именно полицейски инспектор в сектор "Пътна
полиция", които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. По делото е представена заповед №251з-2140/14.01.2017г.
и акт за встъпване в длъжност от 23.06.2017г., от които е видно, че издателят
на заповедта В.С.е заемал длъжността полицейски инспектор в сектор "Пътна
полиция". В този смисъл процесната заповед се явява издадена от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия и съставлява валиден
административен акт.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена
установената от закона форма -чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.
Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните
правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност:
За да издаде оспорената заповед, административният
орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач,
на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и
е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството
на вътрешните работи. В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
Министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение.
За процесния период е действала Наредба № I-139 от
16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат,
издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 94 от 04.10.2002 г.,
в сила от 04.10.2002 г., отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008
г./, съгласно която първоначалният максимален размер на контролните точки за
отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от
водачите на моторни превозни средства е 39 /чл. 2/, като отнемането на
контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно
постановление /чл. 4/. С идентично съдържание са и съответните норми от
действащата към датата на издаване на оспорената заповед и към днешна дата
Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и
реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат, издадена от Министъра на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., изм., бр. 11 от
04.02.2011 г., в сила от 04.02.2011 г./, съгласно която първоначалният
максимален размер на контролните точки е 39 /чл. 2, ал. 1/, а контролните точки
се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3, ал.
1/.
В случая, административният орган се е позовал на
десет броя наказателни постановления, подробно описани по-горе в настоящото
изложение, съгласно които за периода от 22.09.2007 г. (датата посочена за влизане
в сила на първото НП) до 08.02.2010 г. (датата посочена за влизане в сила на
последното НП) на жалбоподателя са отнети общо 87 контролни точки при
максимален размер на контролните точки - 39.
Жалбоподателят оспорва, че следните наказателни
постановления не са му редовно връчени: На л.17,26, от делото е връчено на
основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, на л.24, 31- не е връчено , на л.30-подписът не
е на жалбоподателят, на л.32 е връчено на брат в нарушение на чл.58, ал.1 от ЗАНН, който предвижда, че наказателното постановление се връчва срещу подпис на
нарушителя, а не на членове от семейството.
На л.17 е НП № 2849/13.11.2009г. на РУ Ямбол (л.17), с
което се отнемат 13 контролни точки; връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН
на 01.12.2009г., приложено известие за доставяне с дата на получаване
23.11.2009г. от Дойчева –близка; на л.24 НП № 1178/23.08.2006г. на 3РУ Бургас
(л.24), с което се отнемат 10 контролни точки, отбелязана дата на
получаване-13.10.2009г.-няма подпис, на л.26. НП №6673/06.07.2009г. на сектор
ПП Бургас (л.26), с което се отнемат 6 контролни точки, връчено на основание
чл.58, ал.2 от ЗАНН на 04.09.2009г., на л.30 НП № 773/08.09.2009г. на
ОДМВР-Бургас (л.30), с което се отнемат 6 контролни точки; връчено на
07.10.2009г.; на л.31 НП № 123/09.07.2007г. на 4 РУ Бургас (л.31), с което се
отнемат 10 контролни точки, връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН без подпис,
на л.32 НП № 438/17.12.2009г. на Първо
РУ-Бургас (л.32), с което се отнемат 14 контролни точки, връчено на
31.01.2010г. на В. В. –брат. Предвид нередовното им връчване жалбоподателят, не
е знаел за отнетите контролни точки.
Съдът по направеното възражение намира същото за
частично основателно. Действително част от посочените наказателни постановления
по-горе не са редовно връчени, което е препятства влизането им в сила по
следните съображения:
НП № 2028/30.08.2007г. на РУ Ямбол (л.16), с което се
отнемат 3 контролни точки е получено от баща, НП № 438/17.12.2009г. на Първо
РУ-Бургас (л.32), с което се отнемат 14 контролни точки, връчено на
31.01.2010г. на В. В. –брат и НП № 2849/13.11.2009г. на РУ Ямбол (л.17), с
което се отнемат 13 контролни точки е отбелязано, че е връчено на основание
чл.58, ал.2 от ЗАНН на 01.12.2009г., както и е приложено известие за доставяне
с дата на получаване 23.11.2009г. от Д. –близка. Посочените наказателни
постановления са връчени в нарушение на чл.59, ал.1 от ЗАНН, съгласно който
препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя.
НП №
1178/23.08.2006г. на 3РУ Бургас (л.24), с което се отнемат 10 контролни точки с
отбелязана дата на получаване-13.10.2009г. -няма подпис разписката за
получател, на НП № 123/09.07.2007г. на 4 РУ Бургас (л.31), с което се отнемат
10 контролни точки е поставен е печат, че е връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, като не са представени доказателства за наличието на предпоставките на
тази разпоредба, без подпис на автора на това отбелязване.
По отношение на връчването на НП №6673/06.07.2009г. на
сектор ПП Бургас (л.26), с което се отнемат 6 контролни точки, връчено на
основание чл.58, ал.2 от ЗАНН на 04.09.2009г. е
приложена е докладна записка, от която е видно, че адресът е посетен ,
но лицето не е открито и служебна бележка от 02.09.2009г. от кмета на с.Голям
Манастир, където се посочва, че от години не живее в селото и няма данни за
местонахождението му. От тези данни следва да се направи извод за наличие на
предпоставките на чл.58, ал.2 от ЗАНН, но не е ясно кой е автора на
отбелязването на датата на връчването, което съгласно разпоредбата на чл.58,
ал.2 от ЗАНН следва да бъде направено от наказващия орган. Предвид липсата на
автор на отразеното в наказателното постановление, Съдът счита, че не следва да
се приема наличието на редовно приложена презумпция, поради липса на автор на
волеизявлението под формата на печат.
По отношение на НП № 773/08.09.2009г. на ОДМВР-Бургас
(л.30), с което се отнемат 6 контролни точки съдът не приема възражението, че
подписът за получил видимо не е на
жалбоподателя, следователно не му е връчено. Съдът не приема за установено
твърдението на жалбоподателя, тъй като не е ангажирал доказателства в негова
подкрепа.
След направения анализ на фактическите обстоятелства,
изложени в заповедта съдът приема, че НП № 2028/30.08.2007г. на РУ Ямбол
(л.16), с което се отнемат 3 контролни точки, НП № 438/17.12.2009г. на Първо
РУ-Бургас (л.32), с което се отнемат 14 контролни точки, НП № 2849/13.11.2009г.
на РУ Ямбол (л.17), с което се отнемат 13 контролни точки, НП №
1178/23.08.2006г. на 3РУ Бургас (л.24), с което се отнемат 10 контролни точки,
НП № 123/09.07.2007г. на 4 РУ Бургас (л.31), с което се отнемат 10 контролни
точки, НП №6673/06.07.2009г. на сектор ПП Бургас (л.26), с което се отнемат 6 контролни точки са ненадлежно
връчени. Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗАНН наказателните постановления
влизат в сила, ако не са били обжалвани в законния срок. Срокът за обжалване
обаче започва да тече след редовното връчване на наказателното постановление, а
при условие, че не е връчено срокът не е
изтекъл и наказателното постановление не е влязло в сила.
Съгласно чл. 3, ал. 1 Наредба № Iз-2539 (идентични са
разпоредбите и в отменените наредби) контролните точки се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление. Изложеното води до извод, че в хода на
настоящото производство не се установяват фактическите основания за издаването
на заповедта, тъй като визираните наказателни постановления не са влезли в
сила, а отнетите контролни точки с тях са 56. Следователно не е установено, че
към 08.02.2010г. жалбоподателят не е разполагал с контролни точки и за него не
е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС.
Изземването на СУМПС на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП
е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързано с неизпълнение на
задължението му да върне свидетелството, което се следва от разпоредбата на чл.
157, ал. 4 от ЗДвП, поради което заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е издадена в противоречие с материалния закон, при липса
на материалноправните предпоставки за издаването й.
По посочените съображения жалбата против оспорения
административен акт се явява основателна и същият следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При този изход на делото и при липса на възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът
намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски за изплатено възнаграждение на адвокат, съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие в размер на 400лв.
и 10 лв. държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2
от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.С.В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, Заповед за налагане на ПАМ № 21-0769-001099 от 16.06.2021г. на
полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция", ОДМВР-Бургас, с която
по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на МПС, поради
отнемане на всички контролни точки и не е изпълнил задължението по чл.157, ал.4
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР - БУРГАС да заплати на Д.С.В., ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в
размер на 410,00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: