№ 306
гр. Перник, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105039 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Балдимар“ ЕООД срещу „ВДН Трейд“ АД.
Ищецът твърди, че между страните съществува облигационно отношение,
възникнало от сключен договор за търговска продажба на стоки. Ищецът поддържа, че е
изпълнил точно и своевременно задълженията си като продавач да предаде стоките,
предмет на продажбата, за което са издадени и 5 бр. фактури № 90650/26.02.2018 г.,
90908/05.03.2018г., 91302/22.03.2018 г., 91396/26.03.2018 г. и 91428/27.03.2018 г.. Поддържа
се, че ответното дружество е получило и приело стоката, предмет на договора, но не е
заплатило стойността й – общо възлизаща на 11 143,18 лв. Твърди се, че доколкото не е
уговорена конкретна дата на плащане, същото следвало да бъде извършено в деня на
предаване на стоката, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи и лихви в общ
размер на 3993,69 лв. при условията на чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
При изложените твърдения се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати
на ищеца сумата от 11143,18 лева, представляваща общият размер на неизплатените суми за
доставени стоки по договор за покупко-продажба, за които са издадени фактури №
90650/26.02.2018 г., 90908/05.03.2018г., 91302/22.03.2018 г., 91396/26.03.2018 г. и
91428/27.03.2018 г., и сумата 3926,64 лева, представляваща лихва за забава, считано от
датата на забава на съответната фактура до 20.09.2021 г. Претендират се разноски.
Формулирано е искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор, в съдебно заседание не се явява,
не изпраща представител.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай така предпоставките, по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е
направил искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с
връченото му разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по
делото съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е направил и
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (5 броя фактури и заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните) предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение, с
което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да му бъдат присъдени в
доказания размер, а именно 1655,47 лева за заплатената държавна такса в размер на 605,47
лв., 150 лв. – депозит за вещо лице, и 900 лв. адвокатско възнаграждение, платено в брой,
видно от отразяването в договора за правна защита и съдействие, който в тази част има
характера на разписка, съгласно разясненията на ТР № 6/2012 г.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 318 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ВДН ТРЕЙД“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ № 167 да заплати на
„Балдимар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Чернишевски“ № 19, сумата в размер на 11143,18 лева , представляваща общият размер на
неизплатените суми за доставени стоки по договор за покупко-продажба, за което са
издадени фактури № 90650/26.02.2018 г., 90908/05.03.2018г., 91302/22.03.2018 г.,
91396/26.03.2018 г. и 91428/27.03.2018 г., както и сумата 3926,64 лева, представляваща
2
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 27.02.2018 г. до 20.09.2021 г.
ОСЪЖДА „ВДН ТРЕЙД“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Балдимар“ ЕООД,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1655,47 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3