Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………/….01.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на девети октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 14833 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 313935 от 15.01.2018 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК с № 440443 от
29.06.2018 г. относно ЕГН на ищцата, двете постановени по гр.д. № 14524/2014 г.
на СРС, 37 състав, е прието за установено по иск на Л.И. М.срещу „С.в.“ АД, че Л. М.не дължи на
„С.в.“ АД на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата 3 258,11 лв. цена за В и К услуги за
периода 13.09.2012 г.
- 13.04.2013 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „***. С решението съдът се е произнесъл и относно
разноските, като е осъдил ответника „С.в.“ АД да заплати на Л.И. М.сумата 605,32 лв. разноски по делото.
Срещу това решение е
подадена в срок въззивна жалба от ответника „С.в.“ АД чрез пълномощник юрк.П.И., с оплаквания за неправилност на решението, и искане то да се отмени и иска
да се отхвърли изцяло, претендира и разноски. Оплакванията са неправилност се
отнасят до несъобразяване със събраните по делото доказателства, несъгласие с кредитиратото
от СРС недоказано предположение на вещото лице за негодност на водомера, което
противоречало и на представение по делото и неоспорен от ищцата протокол от
проверката на водомера, при което счита, че СРС необосновано е приел, че
ответникът не е установил по несъмнен начин действителното наличие на
потребление от вода за имота. Намира още, че самоотчет на водомера за определен
период от време, не е било спорно по делото, и ответникът не бил нарушил
сроковете за отчитане показанията на водомера според Наредба № 4 и Общите
условия/ОУ/, както и намира, че в случая не може да се прилагат правилата за
начисляване предвидени в чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4, когато е налице
неизправност на водомера, а такава хипотеза в случая нямало-водомерът бил
изправен според протокола от проверката му.
Въззиваемата страна-ищец оспорва жалбата с
писмен отговор чрез пълномощник адв.М.А..Излага доводи за правилност на решението, като постановено
при оценка заключението на СТЕ, сочещо, че показанията на процесния водомер са
произволно отчетени и не са годни да установят реално потребено количество
студена вода в имота на ищцата, че че „С.в.“ АД не е отчитало редовно показанията на
процесния водомер, както и че водомерът заедно със свързващите го към главната
водопреносна мрежа са претърпели авария през процесния отчетен период.
Възразява оше приетата по делото метрологична проверка на процесния водомер да
представлява годно доказателство за изправността на измервателното средство
поради изминал 17-дневен период от демонтирането на водомера до извършване на
проверката и поради различната температура в реални и в лабораторни условия при
проверката, ккато и оспрова довода по въззивната жалба за саомотчет на
водомера, защото твърди, че ответното дружество не е навеждало подобно
твърдение в първоининстанционното производство и не било ангажирало
доказателства в тази насока. Моли решението да се потвърди, претендира разноски
пълномощника на основание чл.38 от ЗАдв. за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и становището по отговора по
чл.263 от ГПК, съгласно чл.269 от ГПК,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо. При произнасянето си по правилността на решението, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче следва и да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи,
като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните, като
относно фактите и тяхното установявоане е ограничен от изложеното с въззивната
жалба.
Съобразно
оплакванията на ответника с въззивната жалба, според пред въззивния съд е целия
предмет на делото и правилното установяване на всички правнозначими факти, от
които ищецът извежда основателността на иска си, с изклюение на наличието на
договорни отношения между страните, за което няма спор по делото.
Ищата Л. М.твърди, че
е клиент на ответника „С.в.“ АД, за свой собствен имот, като е заплащала с
години питейна вода на база 3 куб. м на
месец за двама потребители, общо 6 куб.м. на месец, като
на 01.04.2013 г., при извършване на смяна на водомера за имота, е
отчетено показание на водомера-стария, монтиран през 2008 г., 2 154 куб. м, което показание било нереално,
тъй като реди това във фактурата от 19.04.2013 г. се сочело показание 301 старо
и 307 ново. Твръди, че е затплащала сумите за студена вода за периода
13.08.2012 г.-13.04.2013 г. съгласно издаваните от ответника месечни фактури, и
оспорва да дължи сумата по последната фактура от 30.04.2013 г. според която за
периода 13.09.2012 г.-13.04.2013 г. е потребено количество вода 1889 куб.м. и
дължи по нея 3 258,11 лв., за предоставени В и К услуги. Счита, че не е било
потребено от 2 членното й семество количеството вода по последната фактура и иска да бъде установено, че не дължи
посочената сума. Претендира разноски по делото.
Ответникът „С.в.“ АД
оспорва иска. Възразява, че на 13.03.2013 г. при посещение на инкасатор за
имота е отчетено показание от 2 150 куб. м, като поради високата стойност,
същата не е фактурирана и разходът е изчислен за периода от 13.09.2012 г.
/когато последно има самоотчет на клиента/ до 30.04.2013 г. на база от 6 куб. м
на месец. Ответникът твърди още, че на 01.04.2013 г. същият водомер е
демонтиран като е отчетено показание на водомера - 2 154 куб. м, и е бил
предаден на лицензирана лаборатория, в която е установено, че той измерва в
рамките на допустимите стойности. Така разликата между начисленото количество и
последното показание е фактурирана на ищцата като неплатена с
последнатгафактура, предмет на иска. Претендира разноски.
За да уважи
предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че макар и евентуални течове
във водопроводната система след монтирания водомер да са за сметка на
потребителя, който не е положил грижа за собствената си водопроводна
инсталация, то в случая съществувала
неяснота за точното количество вода, което е протекло през водомера поради
евентуален теч. Този извод е основан на дадените устно при изслушване в открито
съдебно заседание заключения на вещото лице за възможно затлачване е тиня на
зъбчатите колелца във водомера, посредством които се извършва измерването на
потребеното количество вода, като по този начин е възможно да бъдат блокирани
тези от тях, които измерват единичните кубически метри вода, и вместо тях и с
тяхната скорост да започнат да се въртят тези, които измерват десетиците на
кубическите метри на потребеното количество вода. Наличието на тиня във
водомера, според вещото лице, е възможна последица при подмяна на довеждащия
водопровод, като според вещото лице при из-вършената проверка на водомера в
лаборатория 17 дни след демонтирането на водомера не би могла да отчете подобен
проблем (затлачване е тиня), тъй като, е
извършена проверката при температура на водата от 22°С, а не при 12°С, при
което и да е съществувало подобно затлачване на водомера е тиня, тя е била
отмита и водомерът след това е измервал без съществени отклонения. Наред с това
първоинстанционният съд е приел, на база другите събрани по делото писмени
доказателства, че водомерът се намира в
шахта, поставена в двора на имота на ищцата, като той измерва само студена
вода, т.е. през процесния период през водомера не би могла да протече вода е
температура 22°С, при каквато температура е извършена проверката, както и че представената
от ответника справка сочели потребление за имота на ищцата да е в рамките на до
35 куб. м за тримесечие (а по-често дори не надвищаващо 10- 20 куб. м) дори
според измерванията на новия водомер, поставен след 01.04.2013 г., при което е
счел, че потребление, надхвърлящо 800 куб. м за тримесечие (приблизително 1 900
куб м. за процесния седеммесечен период) следва да бъде установено по
категоричен начин, за да бъде възложено в тежест на ищцата, а в случая това не
било убедително установено по изложевните по-горе съображения. Наред с това е
приел, че ответникът не е отчитал редовно водомера за имота на ищцата съгласно чл.
35, ал. 1 от Наредба № 4-поне веднъж на щест месеца, което би позволило
своевременно откриване на евентуални течове или неизправности на водомера,
както и че в случая следва да се определи потребеното количество студена вода
от ищцата като при неизправност на водомера - съгласно средния месечен разход
от редовни отчети на водомера за същия период на предходната година (чл. 39,
ал. 8 от Наредба № 4), и неправилно е това да е по 6 куб.м. на месец. Така е
счел, че не може да се установи допълнително определеното от ответника
количество потребена вода от 1 847 куб. м, то не следва да се дължи и цената за
това количество според фактурата от 30.04.2013 г.
Въззивният съд не споделя
мотивите за липсата на задължение на ищцата за сумата по процесната фактура от
30.04.2013 г. за потребено количество от 1847 куб.м. на стойност 3268,69 лв.
като разлика между показание 265 куб.м. на водомера от 13.09.2012 г. и 2154 куб.м.
на 01.04.2013 г. С исковата молба ищцата М.оспорва количеството начислена й
вода от 13.09.2012 г. нататък по процесната фактура от 30.04.2013 г., като
твърди, че надлежно е заплатила определените й суми по предходни фактури с
начало от период 13.08.2012 г. до 13.04.2013 г., следователно количеството
потребена вода от 265 куб.м. към 13.09.2012 г. не е спорна по делото, макар към
дата 13.09.2012 г. в карнета да няма подпис на клиента за това показание на
водомера, след като самата ищца признава с исковата молба, т.е. не оспорва, че
дължи сумите по ежемесечно издаваните фактури до 13.04.2013 г. Спорно по делото
е количеството вода, определена за минал период с фактурата от 30.04.2013 г.-
за периода 13.09.2012-13.04.2013 г. за водомер с номер 04829099-процесния, за
който водомер е доказано по делото да е подменен в нов на 01.04.2013 г.
В процесната фактура от
30.04.2013 г. е посочена разлика от 1889 куб.м. за потребена студена вода,
отчетена по показанията на горепосочения водомер на 13.09.2012 г. и на
01.04.2013 г., като от разликата е приспадната общо 42 куб.м. вода, начислявани
ежемесечно по предходни фактури за същия период, и посочен остатък от 1847 куб.м. на стояност 3258,11 лв. Ответникът
още с отговора на исковата молбла е посочил, че показания на водомера от 265
куб.м. е подадено от ищцата като самоотчет на 13.09.2012 г., това показание
според съдържанието на исковата молба и не се явава спорно, доколкото с
исковата молба се оспорва количеството начислена вода след тази дата и до
13.04.2013 г. по изравнителната фактура/процесната/ от 30.04.2013 г.
По спора относно изправността на
водомера, въззивният съд приема, че същият е бил годен да измерва количеството
преминала през него студена вода. Приетият в първоинстанционното производство
протокол от 17.04.2013 г. за последваща
проверка на този водомер с № 04829099, поставен във водопроводна шахта на имота
на ищцата още през 2008 г., сочи, че същият е технически изправен, а
констатираните отклонения са по трите показателя в рамките на допустимото
отклонение от 5% / така е допеуястимото отклонение +/- 5 % и според чл.273, алл.2, т.2 от Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г./,
поради което въззивният съд не възприема даденото от вещото лице устно
заключение за несъответствие в октрито съдебно заседание пред СРС като
несъответно на съдържанието на протокола от 17.04.2013 г. Проверката е
извършена и протоколът изхожда от оправомощена фирма по чл.50 и чл.56 от Закона
за измерванията, като възражението на ищцата за извършване на проверката извън
14-дневния срок е направено за пръв път едва с отговора на въззивната жалба,
въпреки това въззивнитясъд намира същото за недоказано, тъй като 14 –дневният срок
по чл.843 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, както към приложимата редакция от 2003 г., така и след изм. с ДВ, бр.
22 от 2015 г., тече от датата на
заявяване на проверката-която дата на заявяване в случая не е установена и не може
да се приеме, че това е датата на смяната на водомера 01.04.2013 г., и този
срок от 14 дни е за след ремонт или извършена промяна на параметри или
настройки, влияещи на метрологичните им характеристики, или в случай на
унищожаване на знака от предходна проверка, какъвто настоящият не е, като
според чл.843, ал.4 от същата Наредба в редакцията от 2003 г. е 3 месеца по
искане за последваща проверка по желание на ползвателя на СИ. Отделно от това
въззивнитя съд съобрази, че в същата Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, към приложимата редакция на чл.273 а от 2007
г., не е посочена температура на водата при извършване проверка на водомерите
за студена вода. Такова изискване за температурата на водата при проверка е
въведено едва с изм. на чл.273а от Наредбата с ДВ, бр. 22 от 2015 г. , според
което при водомерите за студена вода температурата на водата при проверката да
е в границите от 10 до 30 градуса, т.е. при температура на водата при
проверката от 22 градуса няма нарушение на Наредбата дори и при сега
действащите правила. В този смисъл възизвният съд не кредитира устно даденото
заключение на вещото лице за неправилно
проведена проверка на процесния водомер, сменен на 01.04.2013 г. Така
въззивният съд приема, че протоколът от проверката е годно доказателство да
установи изправността и точността на процесния водомер с № 04829099 да измерва
количеството преминала през него студена вода.
При реален отчет на място в имота
на ищцата на 13.03.2013 г. е отчетено показание на процесния водомер от 2150
куб.м., удостоверено с подпис на клиента на карнета на същата дата и при
нанесена забележка-теч, и при демонтажа на процесния водомер на 01.04.2013 г. е
отчетено показание на същия процесен водомер от 2154 куб.м., също удостоверено
с подпис на ищцата на протокола за подмяна от същата дата. Или разликата от 265
от 13.09.2012 г. до 2154 куб.м. от
01.04.2013 г. е 1889 куб.м., която разлика като се намали с междувременно фактурираните
и заплатени от ищцата ежемесечно количества общо 42 куб.м. в периода 13.09.2012
г.-13.04.2013 г., възлиза на 1847 куб.м., колкото са и фактурирани с процесната
фактура от 30.04.2013 г. на стойност тази разлика 3258,11 лв. След като
разликата в показанията на процесния водомер за периода 13.09.2012
г.-01.04.2013 г. е отчетена по технически изправно СИ-водомер, както бе
изложено по-горе от въззивния съд, то тази разлика се дължи от клиента, т.е. от
ищцата. Това е така, защото дали е реално потребена, дали е в следствие на теч,
то се дължи от клиента, който е длъжен съгласно чл.43 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, да опазват от повреда
водопроводните и канализационните мрежи, съоръжения и инсталации, намиращи се в
имотите им, уведомяват своевременно оператора за установени от тях повреди и
неизправности по водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения на
територията на техните имоти, както и съгласно чл. 32, ал.1 от същата Наредба да
заплащат ВиК услугите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Или след като количеството вода се отчита правилно
от процесния водомер до подмяната му на 01.04.2013 г., то дори и голямото
отчетено количество да се дължи на теч-за какъвто има данни по делото, то течът
е също за сметка на ищеца като потребител. Или потребителят е този, който има
задължение да следи за течове и повреди по водоппреносната инфраструктура в
имота му и да информира доставчика за това.
За неотносимо към задължението на
ищеца да заплати отчетеното количество вода въззивният съд намира факта на
извършван реален отчет на водомера в интервал повече от 6 месеца. От приетите
по делото карнети се установява, че реален отчет в присъствие на клиента е
правен на 13.03.2012 г. и после на 13.03.2013 г., т.е. през 1
година.Според 35 от Наредба № 4 от
19.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради отсъствие на
потребителя, същият е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни
време извършване на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане,
като при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера се съставя протокол, като разходът на вода се изчислява
по начин, посочен в, ал. 6 от цитирания текст. Или неизвършването на отчет в
присъствие на ищцата в този период от 1 година не може да се вмени във вина на
ответника, като вторият и не твърди ищцата да е препятствала по накакъв начин
извършването на отчети на по-малки интервали- през 2,3 или 6 месеца, и
доколкото такъв реален отчет е бил извъшван според чл.35 от Наредба № 4/2004 г.
в 1 годищен сврок от предходния такъв на 13.03.2012 г., то не може да се
приеме, че като не е бил извършван такъв отчет по-рано се е стигнало до
неустановени течове, доколкото въззивният съд изложи вече доводи защо опазване
на водопроводната инфрасткуртура в имота на ищцата е нейно нормативно
задължение-същото е и било вписано в приетия по делото протокол за монтаж на
процесния водомер през 2008г.
Ето защо въззивниятсъд приема, че
ищцата е потребила количеството студена вода, отчетено по водомер като годно
СИ, в размер на посочената разлика във фактурата от 30.04.2013 г. от 1847
куб.м. и дължи цената на ВиК услугата за това количество, за периода 13.09.2012
г.-13.04.2013 г. в размер на 3258,11 лв., която няма данни не е заплатена до
приключване на устните прения пред въззивния съд. Същата сума се дължи от
ищцата, тъй като тя е заплатила цената на останалото измерено количество от 42
куб.м. като част от общо отчетеното количество по водомер от 1889 куб.м. за
същия период. Така искът й че не дължи тази сума се явява неоснователен и
подлежи на отхвръляне.
Поради несъвпадане на
крайния рещаващ извод на двете инстанции,
решението следва да се отмени като неправилно, вкл. и в частта относно
разноските като последица, тъй като при отхвърляне на иска ответникът не дължи
разноски на ищеца, и да се постанови ново решение от въззивния съд, с което се
отхвърли иска.
По разноските: Съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззиваемата страна-ищец разноски
за въззивното производство остават в негова тежест. Въззивникът-ответник съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК има право на възстановяване на направени и доказани разноски
за двете инстанции в размер на общо 440,16 лв. , от които за първата инстанция
175 лв. за експертиза, 100 лв. за защита от юрисконсулт, и за въззивната
инстанция 65,16лв. за държавна такса и 100
лв. за
защита от юрисконсулт.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №
313935 от 15.01.2018 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК с № 440443 от
29.06.2018 г. относно ЕГН на ищцата, двете постановени по гр.д. № 14524/2014 г. на СРС, 37 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения Л.И. М.с ЕГН **********,
съдебен адрес ***-чрез адв.м.А. от САК,
срещу „С.в.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк № 1, бл. 2А, иск за установяване, че Л. М.не дължи на „С.в.“ АД на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 3 258,11
лв. цена за В и К услуги за периода
13.09.2012г. - 13.04.2013 г. за
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******абон. № 2040923 по фактура № ********** от 30.04.2013 г.
ОСЪЖДА Л.И. М.да заплати на „С.в.“ АД /
старинте с горепосочените адреси и др. данни/, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата общо 440,16 лв. разноски за
двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.