№ 11 / 9.1.2020 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
РАЙОНЕН СЪД гр. МОНТАНА.................................…ІV наказателен състав………………………………….....……………в закрито заседание на девети януари..................през 2020 година...................................в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря.......................................и с. участието……...…………на...... прокурора……изслуша докладваното от…….……….....……......съдията Николова…………ЧНД № 1895..........………по описа за 2019 година…………..................…и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда и условията на чл.243 ал.4 и сл. НПК.
С. Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 17.10.2019г. на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с. чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 261/ 2018г. по описа на ОД МВР - Монтана, пр.преписка вх. № 1200/ 2018г. по описа на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
Постановлението е обжалвано от Н.К.С.., в качеството му на управител на „А.” ООД- София, чрез адв. Е.Н.-САК, с. молба съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите наведени в жалбата, във връзка с. доказателствата, събрани по досъдебно производство № 261/ 2018г. по описа на ОД МВР - Монтана, пр.преписка вх. № 1200/ 2018г. по описа на РП - Монтана, преценявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира жалбата за допустима и подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес, а разгледани по същество НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Свидетелят Н.К.С.. xxx е управител на търговското дружество „А.” ООД - София с. предмет на дейност покупко - продажба и отдаване под наем на автомобили.
На 08.04.2017г. свидетелят С.. сключил договор за наем със свидетеля М. П. М. от гр.Монтана за лек автомобил марка О. А. с. р. С. 2. 8. В. за срок до 2..04.2017г. Преди тази дата свидетелят М. наемал същия автомобил, като го ползвал и след изтичането на срока на договорите, след което заплащал сумата за целия наем.
Свидетелят М. предоставил на свидетеля С.. абонатен номер за връзка и ползвал автомобила и след изтичането на крайния срок на 2..04.2017г. Седмица след изтичането на срока на договора за наем, свидетелят М. и свидетеля С.. се договорели в телефонен разговор за удължаването на срока за ползване и за заплащане на допълнителния срок за ползване.
На неустановена дата - вероятно на 08.06.2017г. свидетелят М. ползвал автомобила за пътуване до гр.Видин, за което той уведомил свидетелят С.. в телефонен разговор за повреждане на датчик. Свидетелят М. прибрал автомобила в гр.Монтана и се договорил със свидетеля С.. да прибере автомобила в гр.София с. платформа. Свидетеля М. казал на С.., че му престои пътуване извън страната, поради което негов приятел ще закара автомобила на бензиностанция или паркинг, откъдето С.. да я прибере.
Свидетеля М. предал ключа на автомобила на свидетеля Р. М. С. от гр.Монтана и му казал да закара автомобила на паркинг и да телефонира на свидетеля С.., за да му каже откъде може да си прибере автомобила. Свидетеля С. закарал автомобила на паркинг на околовръстен път до птицекланица в град Монтана и провел телефонен разговор със свидетеля С.., като го уведомил къде е оставил автомобила и че ключа е във шофьорската врата.
На 22.06.2017г. С..С.. изпратил по Вайбър на свидетеля М. банкова сметка, xxxвтомобила след дата 2..04.2017г, но той не платил.
На същата дата - 22.06.2017г. свидетеля С.. подал сигнал до 08 РУ-СДВР за невръщането на автомобила от М. след изтичане на срока на договора за наем. На същата дата свидетеля С.. провел телефонен разговор със свидетеля М., като го запитал къде е автомобилът. Свидетеля М. провел разговор със свидетеля С., който го уверил, че е оставил автомобила съгласно указанията му. Свидетеля С. проверил мястото, където оставил автомобила, но той не бил там и уведомил за това свидетеля М..
На 23.06.2017г. свидетеля М. посетил РУ-Монтана с. намерението да обяви автомобила за издирване. Свидетеля К. К. - служител на РУ-Монтана го уведомил, че за обявяване на автомобил за издирване, следва да предостави документ за собственост. Тогава свидетеля М. провел телефонен разговор със свидетеля С.. да изпрати документ за собственост, за да обяви автомобила за издирване.
На 10.07.2017г. от „А.” ООД изпратили чрез „Спийди” нотариална покана до свидетелите М. за плащане на сумата от 1170.00 лева за наема на автомобила О. А. с. р. С. 2. 8. В. и за връщане на автомобила. Поканата не била връчена на свидетеля М. и върната обратно.
До приключване на разследването свидетеля М. не заплатил претендираната от”А.” ООД сума за ползването на автомобила след 2..04.2017г.
По време на разследването автомобилът О. А. с. р.С. 2. 8. В. бил обявен за издирване, но не бил установен. Събрани са данни от всички ОДМВР в страната за установено нарушение на разпоредби на Закона за движението по пътищата от водачи на О. А. с. р.С. 2. 8. В., като се установило, че последно на 27.04.2017г. бил установен свидетеля М. да извършва нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДП в гр.Монтана.
На досъдебното производство е назначена съдебно - оценителна експертиза, изпълнена от вещо лице Б. М., от заключението, на което се установява, че стойността на автомобила към дата 30.04.2017г. била 5 700.00 лева.
Приобщени са данни за засичането на автомобила от камери на АПИ, от които се установява, че автомобилът бил засечен на 06.05.2017г. по път София - Видин; на 07.05.2017г. на път София - Кулата и обратно; на 02.06.2017г. на път Видин -София; на 08.06.2017г. на път Видин - София; на 18.06.2017г. на път Видин-София и обратно и на 21.06.2017 г. на път Видин - София и обратно.
Приобщени са данни за сключени застраховки Гражданска отговорност от „А.” ООД за автомобила О. А. с. р. С. 2. 8. В., като се установява сключен договор с. Булстрад с. платени вноски на 28.06.2017 г. и на 03.10.2017 г.
От така установената фактическа обстановка РП-Монтана достигнала до извода, че М. М. не е обсебил на 30.04.2017г. автомобила О. А. с. р.С. 2. 8. В..
При такъв анализ на доказателствения материал РП-Монтана счела, че наказателното производство следва да се прекрати на основание чл.243, ал.1, т.1, във връзка с. чл.24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК - деянието не е извършено.
Съдът изцяло споделя тези изводи на прокуратурата. Постановлението на прокурора е правилно, тъй като видно от писмените доказателства по делото е, че между пострадалият и лицето, в чието владение е бил предаден процесният автомобил е бил сключен договор за наем, което обстоятелство регламентира облигационни отношения помежду им. Въпросният автомобил не е бил върнат в срок, не по вина на наемателя, а поради причини изразяващи се в неговото поведение целящо връщането на автомобила на наемодателя. Обратни доказателства, оборващи хипотезата в постановлението липсват към материалите към ДП.
За да бъде налице съставът на чл.206 ал.1 от НК, отказът да бъде върната вещта трябва да бъде противоправен, а по делото липсват данни за наличие на такова поведение на наемателя. В случая пострадалото лице, жалбоподател в настоящето производство може да претендира своите претенции по граждански път за неизпълнение на договор и причинени вреди.
Съдът изцяло споделя становището на РП-Монтана в атакуваното постановление, че за да бъде повдигнато обвинение спрямо определено лице в извършване на престъпление от общ характер и да бъде съставен обвинителен акт спрямо него е необходимо при разследването да бъдат събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В разглеждания случай съдът намира, че така обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно.
Анализирайки събраните доказателства в досъдебното производство правилно и законосъобразно РП-Монтана е приела, че са изчерпани възможностите за събиране на други доказателства. Съществуващата по делото наличност от такива не са достатъчни да обосноват обвинение за извършеното престъпление.
Предвид на гореизложеното липсват законови основания за изменение или отмяна на постановлението. За да бъде повдигнато обвинение спрямо определено лице в извършване на престъпление от общ характер и да бъде съставен обвинителен акт спрямо него е необходимо при разследването да бъдат събрани достатъчно доказателства - за виновността на лицето. При анализа и оценката на доказателствената съвкупност следва да може да бъде направен единствено възможния и непротиворечив извод за наличието на престъпление от общ характер както от обективна, така и от субективна страна. Такъв извод в конкретния случай за извършено деяние по чл.206 ал.1 от НК не може да бъде направен.
На следващо място, прокуратурата е единствено овластения орган, на чиято преценка е възложено установяване наличието или липса на престъпление, както и неговата квалификация, поради това незаконосъобразно е да се разпорежда от съда какво престъпление да се установи, като се изземва тази функция. Единствено при явна незаконосъобразност съда следва да даде указания в каква насока да бъдат коригирани обстоятелствата по разследването, но в случая липсват такива данни.
Ето защо правилно и законосъобразно досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 от НПК във връзка с. чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НК.
Мотивиран от изложеното и чл.243 ал.6 т. 1 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура – Монтана от 17.10.2019г., с. което на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с. чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 261/ 2018г. по описа на ОД МВР - Монтана, пр.преписка вх. № 1200/ 2018г. по описа на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7 /седем/ дневен срок пред ОС - Монтана, от съобщаването му на страните, че е изготвено /РП-Монтана, Н.К.С.. и М. П. М. /.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: