Р
Е Ш Е Н И
Е
№ 531/26.11.2020г.
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА , ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември ,
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА,адм.д.№419/2020г. по описа на съда и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава
двадесет и седма от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,чл.266
и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от Г.А.Г. *** против Решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител№138/26.08.2020г.,издадено от директора на ТД на НАП-Велико
Търново,подписано „за директора“ от от зам. директора на ТД на НАП-Велико
Търново М*** П*** ,съгласно заповед№ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 г. на изпълнителния
директор на НАП ,В ЧАСТТА МУ ,с която е оставена без уважение жалба
вх.№18814/19.08.2020г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново,подадена от Г.А.Г. ,и е потвърдено Разпореждане
,изх.№С200012-137-0006721/04.08.2020г.на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново ,офис Монтана, в обжалваната част.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че задълженията за ДДС ,установени с
ревизионен акт №*********/21.04.2011г. ,посочени в т.7-т.14 в Разпореждането от
04.08.2020г. са погасени по давност, на основание чл.
171, ал. 1 от ДОПК, и иска отмяна на решението на горестоящия
административен орган ,като незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят, не се явява ,но прилага писмена защита по делото,вх.№2183/20.11.2020г.
,в която иска отмяна на обжалваното решение,в обжалваната му част и съдът да постанови решение,с което да
приеме ,че задълженията са погасени по давност.
Ответникът по жалбата-директора на ТД на
НАП-Велико Търново , редовно призован, не се явява,не изпраща процесуален
представител и не взема становище.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на
страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По описа на ТД на НАП – Велико Търново, е образувано
изпълнително дело № 856 / 2011 г. срещу длъжника Г.А.Г. ,представляващ ЕТ“Г.Г.
2002“ за събиране на неплатени в срок задължения.
Изпратено му е съобщение за доброволно
изпълнение изх.№0856-000002/16.09.2011г./л.19/,връчено чрез упълномощен
представител на 26.10.2011г.
В хода на делото ,с Постановления за налагане
на обезпечителни мерки , изх.№ПО-40/09.02.2011г.,връчено на 11.02.2011г. на
жалбоподателя чрез упълномощен представител;Постановление,изх.№ИТ-00-642/04.05.2011г.,
връчено на 18.05.2011г. чрез упълномощен
представител и Постановление ,изх.№0856/2011/000003/17.06.2013г. са наложени
запори върху банкови сметки на едноличния търговец в търговски банки за
задължения на търговеца.
С Разпореждане за присъединяване ,изх. № С200012-105-0233369/09.07.2020г.на
публичен изпълнител при ТД на НАП –
Велико Търново , Офис Монтана, е допуснато присъединяване в изпълнителното
производство на публичен взискател за описани вземания по изпълнителни
основания.С Разпореждане за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение съгласно чл.225 ДОПК е прекратено производството по
изпълнителното дело, в една част.
С жалба от 29.07.2020г. оспорващия е обжалвал
разпореждането за присъединяване пред директора на ТД на НАП-Велико Търново , с
мотива ,че е изтекла давността по чл.171,ал.1 ДОПК за тези вземания.
С Разпореждане№ С 200012-137-0006721/04.08.2020г.на
старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново ,офис Монтана , същите
са потвърдени.
Горепосоченото разпореждане е обжалвано по
административен ред пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново , с жалба с
Вх. № 18814/19.08.2020г.По жалбата е постановено Решение №138/26.08.2020г.. С
решението, на основание чл. 267, ал. 2, т. 3 и т.5 от ДОПК,са
погасени по давност една част от вземанията
и е върната преписката на публичния изпълнител за предприемане на
действия по отписването им ,а в друга част , жалбата е оставена без уважение и
е потвърдено Разпореждане изх№ С 200012-137-0006721/04.08.2020г.на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново ,офис Монтана ,в останалата
част.Решението се обжалва само в частта по т.7-т.14 от Разпореждането от
04.08.2020г.,с което са установени задължения за ДДС с Ревизионен акт от
21.04.2011г.
Административният орган е приел, че не е
изтекъл давностният срок за дължимите от задълженото лице публични задължения
на основание чл.172,ал.1 от ДОПК ,поради
прекъсвания на давността с посочени по-горе Постановления за налагане на
обезпечителни мерки.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице –
адресат на акт с неизгодни за него правни последици, което поражда правен
интерес от обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок
и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган, овластен с нормата на чл.
266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл.8,ал.1,т.1от
ДОПК, в кръга на неговите правомощия.
Издадено е в изискуемата писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Не е спорно между страните, че процесните
публични вземания са определени с Ревизионен акт , и че същите са предмет на
принудително изпълнение в образуваното изпълнително производство по описа на ТД
на НАП – Велико Търново, Офис Монтана.
Относно изпълнението на публичните вземания
се прилага общият 5-годишен давностен срок по чл.
171, ал. 1 от ДОПК, както и абсолютната 10-годишна погасителна давност по ал.
2 на чл. 171 от ДОПК.
Съгласно чл.
171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно чл.172,ал.1 ДОПК Давността спира:1.
когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година;2. когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;3. когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването;4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва;5. с налагането
на обезпечителни мерки;6. когато е образувано наказателно производство, от
изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Касае се за задължения ,произтичащи от
Ревизионен акт №11100258/21.04.2011г. по т.7-т.14 от Разпореждането. Същите
биха били погасени по давност през 2017г.,в
случай ,че не са предприети от органа
изпълнителни действия ,които спират давността.
Видно от делото ,по преписката са приложени и
приети като доказателства 3
постановления за налагане на обезпечителни мерки ,които прекъсват давността
,съгласно чл.172,ал.1,т. ДОПК- Постановления изх.№ПО-40/09.02.2011г.; Постановление
,изх.№ИТ-00-642/04.05.2011г и Постановление ,изх.№0856/000003/17.06.2013г., с
които са наложени запори върху банкови
сметки на едноличния търговец в търговски банки.Доколкото и трите представляват
предприети изпълнителни действия ,същите спират давността ,съгласно т.5 на чл.172,ал.1 ДОПК ,при което
не е изтекла 5 -годишната давност по чл.171,ал.1 ДОПК.
Издадено е и Разпореждане за присъединяване
,изх. № С200012-105-0233369/09.07.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Велико Търново , Офис Монтана, с което е допуснато присъединяване в изпълнителното
производство на публичен взискател за описани вземания по изпълнителни
основания,но то касае погасени по давност задължения за 2010 и 2011г.,и е
ирелевантно за настоящия спор.
В заключение ,настоящият състав намира ,че не
е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл.171,ал.1 ДОПК за вземания
,произтичащи от Ревизионен акт по т.7-т.14 от Разпореждането,т.к. органът е предприел
действия по изпълнение ,които спират давността ,след което започва да тече нова
давност, съгласно чл.172,ал.2 и ал.3 от ДОПК.
Не е изтекъл и 10-годишният давностен срок по
смисъла на чл.
171, ал. 2 от ДОПК, съгласно който с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността.
Правилно в този смисъл,решаващия
орган-директор на ТД на НАП-Велико Търново е оставил без уважение жалбата на оспорващия и е потвърдил
Разпореждане от 04.08.2020г.в обжалваната му част-т.7-т.14 ,като правилно и законосъобразно.
Твърдението
на жалбоподателя, че Постановленията налагане на обезпечителни мерки не са му връчвани
са неоснователни ,доколкото приложени са по делото обратни разписки за
връчването им на упълномощено лице-М*** П*** А..
По изложените съображения, процесните
задължения, установени с Ревизионен акт по т.7-14 от Разпореждането не са погасени по давност,решението на директора
на ТД на НАП-Велико Търново е правилно , поради което подадената жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК, Административен съд – Монтана
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Г. *** против Решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител№138/26.08.2020г.,издадено от директора на ТД на НАП-Велико
Търново,подписано „за директора“ от от зам. директора на ТД на НАП-Велико
Търново М*** П*** ,съгласно заповед№ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 г. на изпълнителния
директор на НАП ,В ЧАСТТА МУ ,с която е оставена без уважение жалба
вх.№18814/19.08.2020г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново,подадена от Г.А.Г. и е потвърдено Разпореждане
,изх.№С200012-137-0006721/04.08.2020г.на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново ,офис Монтана, в обжалваната част. "
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване,съгласно чл.268 ,ал.2 ДОПК.
Препис от същото да се изпрати на страните по
реда на чл.138 АПК.
АДМ. СЪДИЯ: