№ 243
гр. Габрово, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500414 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Делото се разглежда повторно от Окръжен съд – Габрово в частта на
предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД съгласно решение №
50160/25.10.2022 г. по гр. д. № 3080/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК.
С решение № 421 от 04.01.2021 по гр. д. № 2070/2019 г. Районен съд –
Габрово е уважил предявения от Й. П. Г., процесуален правоприемник на
първоначалния ищец Д. Й. Г., иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД, като е
унищожил договор за продажба на недвижим имот, сключен на 17.04.2018г.,
между Й. П. Т. /починал на 11.09.2019г./, като продавач, и Църковно
настоятелство при Храм „***“, представлявано от председателя Р. Л. Л. –
купувач, обективиран в нотариален акт №45, том № I, рег. №792, нот. дело **
от 17.04.2018г. на нотариус А. Ц., рег. №359 при Нотариална камара, с район
на действие Районен съд – Габрово, като сключен от продавача поради крайна
нужда и при явно неизгодни условия. С цитираното решение поради
настъпване на предвиденото вътрешнопроцесуално условие съдът е уважил
предявения при условията на евентуалност насрещен иск, като е осъдил Й. П.
Г. на основание чл. 34 ЗЗД да заплати на Църковно настоятелство при Храм
„***“, представлявано от председателя Р. Л. Л., сумата от 9 000 лева,
представляваща платена цена по унищожения договор за продажба,
обективиран в нотариален акт №45, том № I, рег. №, нот. дело ** от
17.04.2018г. на нотариус А. Ц., рег. №359 при Нотариална камара, с район на
действие Районен съд – Габрово, и е отхвърлил изцяло претенцията за
присъждане на обезщетение за забава върху сумата, считано от 17.04.2018г.
Съобразно изхода на спора пред първата инстанция Й. П. Г. е осъдена да
заплати на ответника сторените съдебни разноски в размер на 1 140 лева, а
ответникът е осъден да заплати направените съдебни разноски в размер на
1
сумата от 1 669 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Църковно
настоятелство при Храм „***“, представлявано от председателя Р. Л. Л.,
който го обжалва в частта, в която е уважен предявения иск по чл. 33, ал. 1
ЗЗД и излага оплаквания за неправилност поради допуснати съществени
процесуални нарушения и несъобразяване с приложимия материален закон.
Ответникът оспорва мотивите на първоинстанционния съд в частта, в която е
прието, че възражението за изтекъл срок на погасителна давност е
протИ.поставено след изтичане на преклузивния срок, като посочва, че
молбата, посредством която ищцата е внесла уточнение в основанието на
иска по чл. 33 ЗЗД, не му е била надлежно връчена. Въз основа на извършен
доказателствен анализ на събраните гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетели и приетото заключение към назначената допълнителна
съдебно-оценителна експертиза в първоинстанционното производство
въззивникът обосновава доводи за неправилна оценка на доказателствата и
необоснован извод за наличие на порок при сключване на сделката, а именно
състояние на крайна нужда на продавача, мотивирало го да сключи договора
при явно неизгодни условия. Излага становище, че цената по сделката е била
получена от продавача в пълен размер в брой. Предвид недоказаност на
юридическите факти, включени във фактически състав на основанието за
прогласяване на договора за унищожаем по чл. 33 ЗЗД, въззивникът
поддържа теза за неоснователност на исковата претенция. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и за постановяване на
ново решение, по силата на което искът по чл. 33, ал. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира за сторените съдебни разноски пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Й. П. Г. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо в обжалваната част
поради нарушаване правилата на родовата подсъдност поради следните
съображения:
С исковата молба и уточнителна молба от 13.11.2019г. е предявен иск с
правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на процесния договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен при крайна нужда и явно
неизгодни условия.
С разпореждане №378/21.01.2020г. исковата молба е оставена без
движение с указания за представяне в едноседмичен срок от връчване на
съобщението на данъчна оценка на процесните имоти, в съответствие с която
да бъде посочена цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, както и да
бъде довнесен пълния размер на дължимата държавна такса.
2
С молба от 24.01.2020г. ищцата е изпълнила дадените указания, като е
представила удостоверение за данъчна оценка на процесните недвижими
имоти и платежен документ, доказващ заплащането на остатъчната дължима
част от държавната такса. Ищцата е посочила цена на иска в размер на
37 132,30 лева.
От издаденото удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК с
изх. №Д000258/23.01.2020г. се установява, че актуалната данъчна оценка на
недвижимите имоти, предмет на процесната прехвърлителна сделка, е както
следва: поземлен имот с кад. идент. ***, площ 217 кв. м. – 2 460,80 лв.; сграда
с кад. идент. ***.1, площ 48 кв. м. – 9 924,10 лв.; сграда с кад. идент. ***.2,
площ 6 кв. м. – 649,80 лв.; сграда с кад. идент. ***.3, площ 35 кв. м. –
11 230,70 лв.; сграда с кад. идент. ***.4, площ 37 кв. м. – 10 091,60 лв.; сграда
с кад. идент. ***.5, площ 45 кв. м. – 2 775,30 лв. Общият размер на данъчната
оценка на имотите, предмет на процесния договор за покупко-продажба, е 37
132,30 лева.
Видно от представения договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №45, том № I, рег. №792, нот. дело ** от
17.04.2018г. на нотариус А. Ц., рег. №359 при Нотариална камара, с район на
действие Районен съд – Габрово, предмет на транслативната сделка е
прехвърлянето на правото на собственост върху гореописаните недвижими
имоти срещу уговорена обща продажна цена от 9 000 лева при наличие на
уговорка за запазване на пожизнено безвъзмездно право на ползване в полза
на продавача.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК размерът на цената на иска за
съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на
окончателен договор се равнява на стойността на договора, а когато
договорът има за предмет вещни права върху имот – данъчната оценка на
имота. Препращането на чл. 69, ал. 1, т. 4 към т. 2 ГПК е приложимо само за
облигационни сделки с вещно-транслативен ефект, в които предмет на
прехвърлянето са вещни права, предпоставящо под "стойност на договора "
данъчната оценка на вещта, независимо от възмездността или
безвъзмездността на придобиването. При искове за съществуване на
договори, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, и когато сделката е
транслативна с предмет вещни права върху недвижими имоти, цената на иска
съвпада със сбора от данъчните оценки на имотите /така в Определение №
169 от 20.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1719/2016 г., III г. о., ГК, Определение
№ 214 от 3.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1295/2020 г., II т. о., ТК, Определение
№ 4259 от 22.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3936/2022 г., II г. о., ГК /. В
настоящия случай определената по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК цена
на предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД се формира от сбора
на данъчните оценки на имотите, предмет на процесния договор за покупко-
продажба, и възлиза общо на сумата от 37 132,30 лв.
Според чл. 103 ГПК, на районния съд са подсъдни всички граждански
дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа
инстанция, а съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, исковете по граждански и търговски
дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за
трудови спорове и за вземания по актове за начет, са подсъдни на окръжния
съд като първа инстанция.
В случая предявеният иск по чл. 33, ал. 1 ЗЗД е облигационен, не попада
сред изключенията по чл. 104, т. 4 ГПК, и същевременно цената му
3
надвишава 25 000 лв., поради което е родово подсъден на Окръжен съд –
Габрово като първа инстанция. Районният съд е следвало да прекрати пред
себе си производството и да го изпрати за разглеждане на родово
компетентния като първа инстанция съд. Родовата подсъдност е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи
служебно до приключване на производството във втората инстанция съгласно
чл. 119, ал. 2 ГПК, а постановеното в нарушение на родовата подсъдност
решение е недопустимо. Като се е произнесъл по иск, който не му е родово
подсъден, първоинстанционният съд е постановил процесуално недопустимо
съдебно решение, което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК следва да бъде
обезсилено, а делото - изпратено на родово компетентния като първа
инстанция Окръжен съд – Габрово.
По отношение на предявения при условията на евентуалност насрещен
иск с правно основание чл. 34 ЗЗД въззивният съд намира, че искът е родово
подсъден на компетентния като първа инстанция Окръжен съд – Габрово по
реда на чл. 104, ал. 1, т. 6 ГПК, поради което постановеното решение се явява
недопустимо в тази му част и делото и следва да бъде изпратено и в тази му
част на родово компетентния съд.
По разноските:
С решение № 50160/25.10.2022 г. по гр. д. № 3080/2021 г. по описа на
ВКС, III ГО, ГК е отменено въззивно решение от 28.04.2021 г. по в. гр. д. №
90/2021 г. на Окръжен съд - Габрово и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия съд. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при новото
разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене
на делото във Върховния касационен съд.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал.
2 ГПК налага извода, че съответната съдебна инстанция се произнася по
разноските, само ако с акта си приключва делото. В случая с постановеното от
настоящата въззивна инстанция решение делото не приключва, тъй като след
обезсилване на първоинстанционното решение при първоначалното
разглеждане на делото производството продължава пред друг състав на
първоинстанционния съд съгласно правилата за определяне на родова
подсъдност, който съобразно крайния изход на материалноправния спор
следва да се произнесе и по отговорността за разноските. При това положение
настоящият въззивен съдебен състав не дължи съгласно чл. 81 ГПК
произнасяне по разноските с решението си.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 421 от 04.01.2021 по гр. д. № 2070/2019 г. по
описа на Районен съд – Габрово в частта, в която е уважен предявения от Й.
П. Г. /процесуален правоприемник на първоначалния ищец Д. Й. Г./,
ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „***“ №42, вх. Б, ап. 25,
ет. 5, срещу Църковно настоятелство при Храм „***“, ЕИК: *********,
представлявано от председателя Р. Л. Л., с адрес за призоваване: гр. Габрово,
ул. „**“ №30, иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД, като е унищожен
договор за продажба на недвижим имот, сключен на 17.04.2018г. между Й. П.
Т. /починал на 11.09.2019г./, като продавач, и Църковно настоятелство при
4
Храм „***“, ЕИК:*********, представлявано от председателя Р. Л. Л. –
купувач, обективиран в нотариален акт №45, том № I, рег. №792, нот. дело **
от 17.04.2018г. на нотариус А. Ц., рег. №359 при Нотариална камара, с район
на действие Районен съд – Габрово, като сключен от продавача поради крайна
нужда и при явно неизгодни условия, както и в частта, в която Й. П. Г. е
осъдена на основание чл. 34 ЗЗД да заплати на Църковно настоятелство при
Храм „***“, представлявано от председателя Р. Л. Л., сумата от 9 000 лева,
представляваща платена цена по договор за продажба, обективиран в
нотариален акт №45, том № I, рег. №792, нот. дело ** от 17.04.2018г. на
нотариус А. Ц., рег. №359 при Нотариална камара, с район на действие
Районен съд – Габрово, и е отхвърлен изцяло иска за присъждане на
обезщетение за забава върху сумата, считано от 17.04.2018г., като
недопустимо.
ИЗПРАЩА делото в частта на предявения иск с правно основание
чл. 33, ал. 1 ЗЗД от Й. П. Г. /процесуален правоприемник на първоначалния
ищец Д. Й. Г./ за унищожаване поради крайна нужда при явно неизгодни
условия на договор за продажба на недвижим имот от 17.04.2018г.,
обективиран в нотариален акт №45, том № I, рег. №792, нот. дело ** от
17.04.2018г. на нотариус А. Ц., рег. №359 при Нотариална камара, с район на
действие Районен съд – Габрово, и в частта на предявения насрещен иск по
чл. 34 ЗЗД от Църковно настоятелство при Храм „***“, представлявано от
председателя Р. Л. Л., за осъждане на Й. П. Г. /процесуален правоприемник на
първоначалния ищец Д. Й. Г./ да му заплати сумата от 9 000 лева,
представляваща платена цена по договор за продажба, обективиран в
нотариален акт №45, том № I, рег. №792, нот. дело ** от 17.04.2018г. на
нотариус А. Ц., рег. №359 при Нотариална камара, с район на действие
Районен съд – Габрово, заедно с обезщетение за забава върху сумата, считано
от 17.04.2018г., на Окръжен съд - Габрово по родова подсъдност.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5