№ 423
гр. София, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509741 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалбa, подадена от длъжниците Д. К. К. и К. Д. К. по изпълнително
дело №20178380403214 г. на ЧСИ М.Б. с рег. №838 от РКЧСИ, срещу постановления за
възлагане от 26.04.2021 г. на техен съсобствен недвижим имот – гараж с идентификатор
68134.160.899.1.12, находящ се в гр. София, ул. „****. Намират, че процесният акт на
съдебният изпълнител е нищожен, тъй като към момента на издаването му делото е било
прекратено поради настъпила перемпция. Твърди, че е образувано производство по
несъстоятелност срещу ЕТ „К.-К.К.“, в хода на което са предявени вземанията на банката,
но делото е прекратено на основание чл.632 ал.4 ТЗ. Ето защо, счита, че на основание чл.739
ал.1 ТЗ процесните вземания на взискателя са погасени. Сочи и пороци в процедурата по
извършване на публичната продан. Излагат се твърдения, че не е спазен редът за
разгласяването , не е съставен протокол по чл.487 ал.3 ГПК, както и не е направена втора
независима оценка на имота, която е поискана от длъжниците на 01.04.2021 г. Моли съда да
отмени обжалвания акт и да спре изпълнението.
Взискателят по изпълнителното дело „И.“ АД е подал възражение срещу жалбата в
законовия срок, в което излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Твърди, че неспазването на реда на публичната продан, неправилното разгласяване,
неуведомяването на длъжниците, несъставянето на протокол по чл.487 ал.3 ГПК и
неизвършването на втора оценка на продаваното имущество не е предвидено да са предмет
на съдебна проверка и тези действия в процедурата по принудително изпълнение не
подлежат на самостоятелно обжалване. Твърди, че за периода 2017 г. – 2019 г. е поискал
неколкократно извършването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител, а
давността по отношение на вземанията е прекъсната с предявяването им в производството
по несъстоятелност, но впоследствие е спряна в периода на висящността на производството
по реда на чл.694 ал.1 ТЗ до влизане в сила на решението по спора на 23.01.2014 г. Намира,
че заличаването на едноличния търговец, в чието качество е действал длъжникът К.К., не
1
погасява вземанията, предмет на настоящото производство. Моли съда да остави без
разглеждане, а в условие на евентуалност – без уважение, жалбата.
Частен съдебен изпълнител М.Б. е депозирал подробни мотиви по извършените от
него изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбите.
Твърди, че делото не е перемирано поради извършвани действия, които прекъсват срока по
чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Излага, че производството по несъстоятелност срещу ЕТ „К.-К.К.“ е
прекратено поради неплащане на дължимите в производството разноски, поради което не са
налице предпоставките за погасяване на процесните задължения по чл.739 ал.2 ТЗ. Намира,
че процедурата по чл.485 ГПК не е опорочена, доколкото е уведомил длъжниците за
изготвената оценка на продаваното имущество на 23.02.2021 г., а възражението им е
просрочено, тъй като е получено от съдебния изпълнител на 01.04.2021 г. Твърди, че на
длъжниците са изпратени съобщения за насрочената публична продан, които последните не
са получили.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема
следното:
На 12.05.2017 г. в кантората на Частен съдебен изпълнител М.Б., peг. №838, по молба
на „Търговска банка „В.“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.06.2011 г.
по ч.гр.д. №5499/2011 г. на Районен съд - гр. Бургас, XII състав, е образувано изпълнително
дело №20178380403214 срещу Д. К. К. и К. Д. К..
На 08.06.2017 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение с изх. №№89896-
89897/08.06.2017 г., които са връчени по надлежния ред на длъжниците Д.К. и К.К..
На 08.06.2017 г. са наложени възбрани с изх. №№89898, 89902, 89903 върху
недвижими имоти, собственост на К. Д. К.. Наложени са запори на банкови сметки на
12.06.2017 г. на Д.К. и К.К..
Д.К. и К.К. са депозирали в деловодството на ЧСИ молба с вх. №53263/19.07.2017 г.
относно изпратените им покани за доброволно изпълнение.
Изпратено е на 03.07.2018 г. до взискателя ТБ „В.“ ЕАД съобщение във връзка с
молба с вх. №53263/19.07.2017 г.
На 06.07.2018 г. юрк. В.П., процесуален представител на взискателя, е входира
становище във връзка с депозираната молба с вх. №53263/19.07.2017 г.
„И.“ АД, като правоприемник на ТБ „В.“ ЕАД, е депозирала в деловодството на ЧСИ
М.Б. молба за пристъпване към принудително изпълнение с вх. №13735/15.03.2019 г.
На 16.07.2019 г. е изпратено уведомление за опис на недвижимо имущество до
длъжниците, което е връчено по надлежния ред на 17.07.2019 г. чрез ЧСИ И.Б. с peг. №800.
Д.К. и К.К. са входираи в деловодството жалба с вх. №41358.
ЧСИ И.Б. на 25.07.2019 г. приложно е изпратила връчените от нея документи по
изпълнителното дело.
На 29.07.2019 г. е връчено по надлежния ред съобщение на взискателя „И.“ АД с
приложена към него жалба с вх. №41358/25.07.2019 г.
Взискателя е депозирал становище с вх. №43053/02.08.2019 г. относно постъпилата
2
жалба. Становището е връчено на длъжниците на 18.09.2019 г.
На 05.02.2021 г. е изпратено уведомление за опис на недвижимо имущество до
длъжниците, което е връчено по надлежния ред на 09.02.2021 г. чрез ЧСИ И.Б. с peг. №800.
Д.К. и К.К. са входирали в деловодството молба с вх. №10973/16.02.2021 г., с която
са предявили прекратяване на изпълнителното дело и отмяна на описа на недвижимо
имущество.
На 18.02.2021 г. е извършена справка до Столична община, район „Витоша“.
На 18.02.2021 г. е съставен от протокол за опис на недвижими имущества,
собственост на Д. К. К. и К. Д. К..
По описа на ЧСИ М.Б. е входиран доклад за пазарна оценка с вх. №12197/22.02.2021
г. Оценката е изпратена на длъжниците на 22.02.2021 г.
На 23.02.2021 г. е съставен протокол, с който ЧСИ е предявил оценките на
недвижими имоти, собственост на длъжниците.
Д.К. и К.К. са уведомени за обявена публична продан на 10.03.2021 г.
На 12.03.2021 г. е изготвено обявление за първа публична продан на недвижимо
имущество, описано с протокол за опис от 18.02.2021 г., принадлежащо на К. Д. К. и Д. К.
К..
На 01.04.2021 г. Д.К. е входирала оспорване по чл.485 ал.2 ГПК с вх. №23538.
На 13.04.2021 г. ЧСИ в присъствието на явилите се наддавачи е изготвил протокол за
обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач. С протокола е обявен за
купувач „И.“ АД, предложил най-висока цена - 129 600,00 лв.
На 13.04.2021 г. ЧСИ в присъствието на явилите се наддавачи е изготвил протокол за
обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач. С протокола е обявен за
купувач Т.Н.К., предложил най-висока цена - 37 560,00 лв.
Чрез ЧСИ И.Б. на 25.05.2021 г. на длъжниците е връчено по надлежния ред
уведомление за възлагане на недвижим имот.
В деловодството на ЧСИ М.Б. на 04.06.2021 г. е постъпила жалба с вх. №40388 от
Д.К. и К.К. против уведомлението за възлагане на недвижим имот.
На 09.06.2021 г. длъжниците са уведомени за разпределение по изпълнителното дело.
На взискателят „И.“ АД е изпратено съобщение с приложена жалба с вх.
№40388/04.06.2021 г., което е връчено по надлежния ред на 15.06.2021 г.
Изпратено е съобщение с приложена жалба с вх. №40388/04.06.2021 г. до Т.Н.К., в
качеството и на купувач, което е връчено на 16.06.2021 г.
На 21.06.2021 г. в деловодството на ЧСИ М.Б. е постъпило възражение от взискателя
с вх. №44486 във връзка с жалба с вх. №40388/04.06.2021 г.
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на
основание чл.435 ал.3 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – постановление
за възлагане на недвижим имот, както и на основание ал.2 т.4 и 6 на същата разпоредба
3
срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка и срещу отказа на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение поради перемиране на делото (чл.433
ал.1 т.8 ГПК), поради което е процесуално допустима.
Според приетото в т.8 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при действието на новия
ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. В случая жалбоподателите са релевирали
доводи за настъпила „перемпция“ по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради което искат
обявяване на проведената публична продан за нищожна. В ГПК е предвидено самостоятелно
обжалване в чл.435 ал.2 т.6 на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
дело на основанията, изброени в изчерпателно в чл.433 ГПК. Сезирането на ЧСИ с искане в
този смисъл и волеизявлението му, с което се произнася по този въпрос, са необходими
процесуални предпоставки за упражняване на правото да бъде отменен същият отказ.
Действително молба за прекратяване на изпълнителното дело е депозирана на 16.02.2021 г.,
но съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството, без да е посочил в отказа си
дата на постановяването му. Доколкото по изпълнителното дело няма данни ЧСИ М.Б. да е
уведомил длъжниците за произнасянето си, то този негов акт може да бъде атакуван с
настоящата жалба.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК
настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие,
насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен, т.е. при всяко
положение с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното
производство поради т.нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т.10 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в тази насока е и Решение №451/29.03.2016 г. по гр.д. №2306/2015 г., ІV ГО на ВКС.
Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме
действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да
следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес. Взискателят винаги има право, лично да сочи изпълнителни
способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него
изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл.435 ал.1 ГПК. Именно
поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това
на взискателя.
Съгласно приетото в мотивите на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни
действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/
представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
4
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в
случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от
търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК прекратяването на
изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на
срока, който тече считано от последното действие на взискателя.
В случая при преценка висящността на конкретното изпълнително дело съдът
намира, че по делото има данни за действия, прекъсващи срока, така че в нито един период
не са изтекли две години и повече от предходното изпълнително действие или искане на
взискателя за извършване на такова. През юни 2017 г. са наложени възбрани върху
недвижими имоти, през март 2019 г. взискателят е поискал да бъдат описани и изнесени на
публична продан недвижими имоти на длъжниците, през февруари 2021 г. е извършена
оценка на процесните имоти, последвана от изнасянето им на публична продан през март
2021 г. Ето защо, по настоящото дело доводите на жалбоподателите за настъпило
прекратително основание по чл.433 ал.1 т.8 ГПК са неоснователни, тъй като не е осъществен
фактическият състав на посочената разпоредба.
По отношение на оплакванията в жалбата, касаещи пороци на проведена публична
продан, следва да се има предвид, че основанията за обжалването е недопустимо да бъдат
тълкувани разширително, както вече бе отбелязано в цитираната т.8 на ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно възприетото решение на върховните съдии, постановлението за
възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан
не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена
цена. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените
тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на
страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите
при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.
Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е
довело до възлагане не по най-високата предложена цена. От изложеното в мотивите на
тълкувателното решение се налага изводът, че основанията за обжалване по ал.3 на чл.435
ГПК могат да се сведат до нарушение на разпоредбите на чл.489 и чл.490 ГПК. Ето защо, в
настоящия случай следва да се разглеждат само оплакванията на жалбоподателя, попадащи в
хипотезите на посочените правни норми.
ЧСИ е възложил определянето на пазарната цена на вещо лице, каквито са и
законовите предписания в чл.485 ГПК с промените, влезли в сила с бр.86 на ДВ от
27.10.2017 г. Според сочената разпоредба, ЧСИ не притежава с дискреция да прецени дали
да назначи вещо лице. Според ал.2 на същата разпоредба, ЧСИ има задължение
заключението на вещото лице да бъде съобщено на страните, които в 7-дневен срок могат да
го оспорят. Съгласно ал.6 правилата на ал.2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на
първата публична продан.
В процесния случай публичната продан, чрез която е реализирана продажбата на
недвижимия имот се явява именно първа по смисъла на чл.494 ал.2 ГПК. Съдебният
изпълнител е изпълнил законовото си задължение. От страна на длъжника е било направено
искане за определяне на нова оценка на имуществото, което се продава, едва на 01.04.2021 г.
при все, че още на 23.02.2021 г. е бил уведомен за определения размер. Ето защо, отказът
на съдебният изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468 ал.4 и чл.485 ГПК е
правилен и жалбата следва да се остави без уважение и в тази ѝ част.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на
5
процедурата по наддаване – действията на съдебния изпълнител, свързани с подаденото
тайно наддавателно предложение, действията на страна, на която е възложено, както и
действията на ЧСИ и страната при провеждане на наддаването. ЧСИ е изготвил
обявленията, съгласно предвидените в чл.487 ал.1 ГПК реквизити, като същите съобразно
ал.2 са поставени на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в
сградата на районния съд, в общината по местонахождението на имота, и са публикувани на
интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението, и то най-малко един ден
преди посочения в обявлението ден за започване на проданта. За тези свои действия ЧСИ е
съставил протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението е го е регистрирал
в СРС. От кандидатите за участие в процедурата са подадени наддавателни предложения в
едномесечния законов срок, всеки наддавач е посочил предложената от него цена с цифри и
с думи и същите са подадени предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в
запечатан плик. Всяко от предложенията е отразено във входящия регистър на СРС по
поредност на постъпването им. Няма наддавателни предложения, които да са подадени от
лица по чл.489 ал.6 и чл.490 ГПК. Видно от протоколите за отваряне на наддавателните
предложения, последните са обявени в присъствието на явилите се. В протокола са вписани
наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач
на имота е обявено лицето, предложило най-висока цена – Т.Н.К.. Поради желанието на част
от наддавачите ЧСИ е пристъпил към устно наддаване по реда на чл.492 ал.2 ГПК.
Наддаването е извършено надлежно. Наддавачите са поставили подписите си в протоколите
срещу предложените от тях ценови предложения без направени възражения по тях. Ето
защо, следва да се заключи, че не са налице и пороци при обявяване на публичната продан,
при подаване на наддавателните предложения и обявяването на купувача по най-високата
предложена цена.
Оплакванията на жалбоподателят в насоката, че вземанията, предявени за събиране в
настоящото производство, са погасени, съгласно нормата на чл.739 ал.2 ТЗ, следва да
намерят своята защита по реда на исковото производство, доколкото в настоящото съдебно
производство нито ЧСИ, нито съдът, могат да решават спор за съществуването или
несъществуването на материално право извън изброените в чл.433 ГПК хипотези. Само за
уточнение, въпросът дали физическото лице отговаря с цялото си имущество за
задълженията, които е поел като ЕТ и след заличаването му като търговец от регистъра на
съда, е намерил отговор в съдебната практика. Съгласно Определение №809 от 12.02.2010 г.
по т.д. №809/2009 г., І ТО на ВКС, съгласно чл.614 ТЗ, масата на несъстоятелността включва
освен имуществото придобито от едноличния търговец в резултат на дейността му като
търговец, личното му имущество и от имуществото (вещи, права върху вещи и парични
влогове) съпружеска имуществена общност.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че настоящата жалба се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбa, подадена от длъжниците Д. К. К., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ул. „****, и К. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул.
„****, по изпълнително дело №20178380403214 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №838 от
РКЧСИ срещу постановление за възлагане от 26.04.2021 г. на недвижим имот – гараж с
идентификатор 68134.160.899.1.12, находящ се в гр. София, ул. „****, срещу отказа на
6
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468 ал.4 и чл.485 ГПК и срещу
отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение поради перемиране
на делото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7