Решение по дело №10303/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр.София, 26.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-В състав в закрито заседание, проведено на 26.02.2021 г. в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова

                     ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева

                                                                             Д.Ковачев

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№ 10 303 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.251 ГПК и чл.247 ГПК.

  Образувано е по молба на въззивниците Р.Г. Б.-А., ЕГН ********** и А.К.А., ЕГН ********** с вх.№ 25011120 от 21.01.2021 г. за тълкуване на постановено на 18.12.2020 г. решение по гр.д.№ 10303/2018 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав. Излагат се доводи, че съгласно постановеното от СГС решение не съществуват пречки за ищеца да се снабди с два изпълнителни листа, които да приведе в изпълнение – един път за цялото задължение за процесния период: 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и втори път – за 807,40 лева – пак за същия период и представляващи част от първата сума. Действително в мотивите си въззивният съд е посочил, че „В съответствие с разпоредбата на чл.32, ал.2 СК съп-рузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито са и консумативните разходи за семейното жилище. При пасивната солидарна отговор-ност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да търси изпълнението на цялото задължение от всеки един от съдлъжниците, съгласно законовата регламентация на чл.122, ал.1 ЗЗД, като това може да стане, както в едно, така и в отделни про-изводства, тъй като по силата на чл.122, ал.2 ЗЗД предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите солидарни длъжници.”, но от горно-то не става ясно при издължаване на цялата сума по първия диспозитив, какво става със задължението по втория диспозитив, особено ако кредиторът се снабди с изпълнителен лист, как ще се избегнат събирането на втората сума при издаден изпълнителен лист при положение, че никъде в мотивите на решението не е записано, че втората сума по осъдителния лист, представлява част от задължението по първия диспозитив и фактически с погасяването на пър-вото задължение се погасява и задължението по втория диспозитив. В тази връзка молят да бъде постановено решение по тълкуване на влязлото в сила решение, в което изрично да бъде посо-чено сумата по втория диспозитив на решението, представлява ли част от сумата по първия дис-позитив, като се има предвид, че първата сума покрива цялото им задължение за процесния период.

Ответникът по молбата – „Т.С.” ЕАД, *** в срока по чл.251, ал.3 ГПК не е депозирал отговор по искането.

              Трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, *** не е взело становище по искането.

              Софийски градски съд, като прецени доводите на молителите, обстоятелствата по дело-то и изискванията на закона, намира следното:             

  Молбата по чл.251, ал.1 ГПК е процесуално допустима, разгледана по същество – същата е неоснователна.

С разпоредбата на чл.251, ал.1 ГПК е предвидено, че споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Съдебното решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно, като нуждата от тълкуване на съдебно решение може да възникне във всички случаи, когато трябва да бъдат приложени правните му последици: да бъде зачетена неговата сила на пресъдено нещо, да бъде проведено принудително изпълнение на решението и да се приложат конститутивните правни последици на същото – хипотези, които в дадения казус не са налице. Решението от 18.12.2020 г. по гр.д.№ 10 303/2018 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав не е неясно. От същото е видно, че се касае за едно и също задължение на ответ-ниците, като в мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че размерът на задължението за главница за процесния апартамент за доставената топлинна енергия и дялово разпределение, определен от СРС, е на обща стойност от 1 229,02 лева, приета и от въззивната инстанция с оглед забраната на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК; отразен е периодът на задължението на ответниците по установителния и осъдителния иск, който е един и същ: м.05.2014 г. – м.04.2015 г., че ответ-ниците по тези искове са пасивно солидарно отговорни за това задължение, както и че при па-сивната солидарна отговорност няколко длъжници дължат една и съща престация на креди-тора. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено и че без правно значение за кредитора са вътрешните отношения между съдлъжниците по задължението, но изпълнението от страна на един солидарен длъжник, по силата на чл.123, ал.1 ЗЗД освобождава всички съдлъжници.

              Въпросът как ще бъде избегнато от молителите събирането на сумата по издаден втори изпълнителен лист не касае неяснота на решението, а е част от защитата при евентуално пред-прието незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на кредитора.

Предвид изложените съображения поради липсата на предпоставките за приложението на разглеждания процесуален институт, искането по подадената молба за тълкуване на реше-нието от 18.12.2020 г. по гр.д.№ 10303/2018 г. по описа на СГС се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Г. Б.-А., ЕГН ********** и А.К.А., ЕГН **********, с правно основание чл.251 ГПК, заявено с молба с вх.№ 25011120 от 21.01.2021 г. за тълкуване на постановеното по гр.д.№ 10303/2018 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав решение № 261922 от 18.12.2020 г., като неоснователно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.