№ 445
гр. Перник, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери М. Ненков
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно
наказателно дело № 20241720201363 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по Жалба на С. С. С. -ЕГН ********** /от гр. Брезник/,
против Наказателно постановление № 24-1158-002109/31.VІІ.2024год. на
Началник отдел в ОДМВР Перник, отдел Охранителна полиция Перник, с
което на жалбоподателя е наложено наказание: “Глоба” в размер на
100лева на осн. чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6
т.1 от ЗДвП, затова че на 12.VІІ.2024г. в 22:50ч. в общ. Перник- с.
Драгичево/Път Първи Клас № 1 в посока от гр. София към гр. Перник на
Кръстовището с ул. “Кракра“/, управлявайки л. а. „Опел Корса“ рег. № ***,
НАВЛИЗА на светещ ЖЪЛТ-Забранителен сигнал и ПРЕМИНАВА през
кръстовището на светещ Червен забранителен сигнал на светофарната
уредба работеща в нормален режим на работа. При установяване на
нарушението водачът е сам в автомобила.
В жалбата и с. з. се изтъкват доводи за неправилност на наложеното
наказание, като се иска отмяна на НП.
АНО редовно призована, представител НЕ изпраща.
Пернишки районен съд, като съобрази доказателствата събрани по
1
делото, както и предвид становищата на страните по реда на чл. 14 и 18 от
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице с правен интерес и е допустима, а разгледана по същество
е основателна.
С АУАН GA № 1282906/12.VІІ.2024год./Типов номер/ на Г. А. Г. е
посочено, че С. С. С. на 12.VІІ.2024г. в 22:50ч. в общ. Перник- с.
Драгичево/Път Първи Клас № 1 в посока от гр. София към гр. Перник на
Кръстовището с ул. “Кракра“/, управлявайки л. а. „Опел Корса“ рег. № ***,
НАВЛИЗА на светещ ЖЪЛТ-Забранителен сигнал и ПРЕМИНАВА през
кръстовището на светещ Червен забранителен сигнал на светофарната
уредба работеща в нормален режим на работа. При установяване на
нарушението водачът е сам в автомобила- нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП/чл.6.Участниците в движението:1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; 2.
изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от
светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение./
Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно
постановление № 24-1158-002109/31.VІІ.2024год. на Началник отдел в
ОДМВР Перник, отдел Охранителна полиция Перник, с което на
жалбоподателя е наложено наказание: “Глоба” в размер на 100лева, на осн.
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП/чл.183. ......... 5) Наказва се с глоба 100лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването;…./ за извършено нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателя НЕ се явява лично в с.з.изпраща за процесуален
представител адв. И. М. - ПАК.
Свидетелите по акта: Г. А. Г. и Н. Г. Х. се явяват в съдебно заседание,
като подържат АУАН и изложената в него фактическа обстановка но заявяват,
че нямат спомен.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
2
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Задължително, кумулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл.42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл.57, ал.1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя–се установиха и ще се
разгледат по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по
силата на разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е
с меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл.42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган /Заповед № 8121з-1632/02.ХІІ.2021год/.
В съответствие с разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан
от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя
3
за запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението да изложи възражения, НЕ се установиха КОНКРЕТНИ
такива/отразено „Имам възражения“/.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения,
законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на
чл.44 от ЗАНН от която същия СЕ е възползвал-л.8/.
При спазване на разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН на нарушителя е
връчен препис от акта срещу разписка.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление направи следните правни изводи:
Конкретно,относно деянието за което в процесното НП е наложено
наказание: “Глоба” в размер на 100лв. на осн. чл.183, ал.5, т.1 от
ЗДвП/чл.183. ......... 5) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването;…./ за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП/чл.6. Участниците в
движението:1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; 2. изпълняват разпорежданията
на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните
знаци, маркировката на пътя и правилата за движение./ с изложена фактология затова, че /…..на
12.VІІ.2024г. в 22:50ч. в общ. Перник- с. Драгичево/Път Първи Клас № 1 в посока от гр. София към гр. Перник
на Кръстовището с ул. “Кракра“/, управлявайки л. а. „Опел Корса“ рег. № ***, НАВЛИЗА на светещ ЖЪЛТ-
Забранителен сигнал и ПРЕМИНАВА през кръстовището на светещ Червен забранителен сигнал на
светофарната уредба работеща в нормален режим на работа. При установяване на нарушението водачът е
сам в автомобила…….“/ ,състава приема, че процесното вменено нарушение е
опорочено, предвид следното:
Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват
поведението си със светлинните сигнали е регламентирано ОБЩО в
разпоредбата на чл.6, т.1, пр.2-ро от ЗДвП, сочена като нарушена в случая.
Конкретизация на това задължение се съдържа в разпоредбите на чл.12
от ЗДвП /чл. 12. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и
други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен
цвят.(2) За регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се използват поставени над лентата пътни
светофари, които подават сигнали с немигащи светлини с червен и зелен цвят.(3) За регулиране движението на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници се използват пътни светофари с четири светещи полета, които подават сигнали с
немигащи светлини с лунно бял цвят на светлината. Значението на светлинните сигнали се определя съобразно разположението на
светещите полета.(4) За регулиране движението на пешеходците се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и
мигащи светлини с червен и зелен цвят.(5) За забраняване на пътните превозни средства да преминават през железопътен прелез се
използва сигнал от мигаща червена светлина. Този сигнал може да се използва и пред подвижни мостове, на фериботи, пристанища и на
места, където на пътя излизат моторни превозни средства със специален режим на движение.(6) На кръстовища с интензивно движение
4
се поставят устройства за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал./ и Глава VІІІ-ма от „Правилника
за прилагане на ЗДвП“, които регламентират мястото на поставяне на
светофарни уредби и значението на светлинните сигнали, както и в
„НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001г. за регулиране на движението по пътищата
със светлинни сигнали“, издадена на основание чл.14, ал.1 от ЗДвП.
Конкретно, а не общо правило, свързано с конкретната забрана може да
се открие в разпоредбата на чл.31, ал.7, т.1 и т.4 от „Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата“-ЧЕРВЕНА светлина
означава-“Преминаването е забранено” т.е. същата е ЗАБРАНИТЕЛНА в
който смисъл би следвало във посочената по горе фактическа обстановка ,това
обстоятелство да бъде отразено, което не е направено.
ЖЪЛТА СВЕТЛИНА-означава "Внимание, спри!". Това не се отнася
само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след
като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че
НЕ могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на
този сигнал на кръстовище водачите, които НАВЛИЗАТ или се НАМИРАТ в
кръстовището, са длъжни да го освободят.
В хипотезите и на чл.31, ал.7, т.2 и т.4 също не е разрешено
преминаването.
Или пък в чл.7, т.1, б. ”б” от „Наредба № 17 от 23.07.2001г.“ за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали -вид светлинен
сигнал с посочен цвят, означаващ ”Преминаването забранено”.
Но и текста на чл.7, т.1, б.”в” от посочената наредба регламентира вид
сигнал с жълт цвят, означаващ “Внимание, спри!”,при който сигнал/ вид
светлинен сигнал/също не се разрешава преминаването.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която самостоятелно установява състав на
административно нарушение и същевременно определя санкцията, която
следва да се наложи за него.
Именно в тази насока са същинските възражения на жалбоподателя,
който оспорва при изложените обстоятелства да е преминала кръстовището, а
именно на ЧЕРВЕН сигнал на светофарната уредба, забраняващ
преминаването, а оттук да е извършила нарушение на светлинната
сигнализация. Твърди, че фактическите обстоятелства по случая са
5
неправилно установени, тъй като в същия момент светофарната уредба е
работела нормално/светела е Жълта светлина и същия е следвало да освободи
кръстовището/, което е довело до достигане на необосновани фактически и
правни изводи, относно наличието на извършено нарушение.
Изводът си, че жалбоподателя е извършил нарушението, наказващият
орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за установяване
на нарушението.
Съгласно чл.53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В административно наказателното
производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не
е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ., че не е действал
виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е
доказал възраженията си.
Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на
съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него
обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране
административно наказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на
доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила и доказателствената тежест остава за административно
наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК,
приложима и в административно наказателното производство с оглед чл.84 от
ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.
Разпитаните в съдебното следствие актосъставител и свидетеля Г. А. Г. и Н.
Г. Х. по никакъв начин не допринасят в тази посока, тъй като явилите се
свидетели заявяват, че изобщо НЕ помнят случая, включително и след
предявяване на съдържанието на съставения АУАН.
След, като свидетелите по АУАН не предоставят сведения, относно
възприетите факти, то наличието на съставен акт, записите в който формално
потвърждават, НЕ е достатъчно, за да се приеме еднозначно, че
6
обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно и
съответстват на действителността-посочена фактология/……………/…..на
12.VІІ.2024г. в 22:50ч. в общ. Перник- с. Драгичево/Път Първи Клас № 1 в посока от гр. София към гр. Перник
на Кръстовището с ул. “Кракра“/, управлявайки л. а. „Опел Корса“ рег. № ***, НАВЛИЗА на светещ ЖЪЛТ-
Забранителен сигнал……на светофарната уредба работеща в нормален режим на работа. …………../.
Липсата на спомен за случая не дава възможност да се проверят и
твърденията на жалбоподателя, относно обстоятелствата, при които
нарушението е констатирано от служителите на МВР–по време на движение и
при неблагоприятни от гледна точка видимост метеорологични условия.
Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Поради това
възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, не могат да
бъдат игнорирани, като недостоверни и защитни.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че извършването на
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, НЕ е доказано по несъмнен начин, тъй като
събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че
фактите, относими към състава на нарушението са установени точно и че
законосъобразно жалбоподателя е бил привлечен към административно
наказателна отговорност.
С оглед презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административно наказателното производство,
изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като НЕзаконосъобразно.
В подкрепа на горния извод, следва да се отчете и липсата на цифрова
връзка на посоченото общо извършено нарушение с конкретните правила от
ПП ЗДвП обосноваващи подробно и конкретно, какво точно се нарушава от
отделния нарушител, което не е налице.
Относно разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в хода
на съдебното производство от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на делото– отмяна на
обжалваното Наказателно постановление № 24-1158-002109/31.VІІ.2024год.
на Началник отдел в ОДМВР Перник, отдел Охранителна полиция Перник и
с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН/чл. 63. (1) Районният съд в състав само от съдия разглежда
делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или
електронния фиш. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в
7
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. (2) В предвидените от
закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. /3) В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4)
Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ./, препращаща към чл.143 от „Административно процесуалния
кодекс“/чл.143.(1)Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. (3) Когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.(4) Когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
ако другата страна е ползвала такъв./.
От съдържанието на приложения на Договор за правна защита и
съдействие- л.16 се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 400/четиристотин/ лева жалбоподателят е ЗАПЛАТИЛ в брой на
адвокат И. М. от АК-Перник, поради което и административно наказващия
орган Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр. Перник
/адрес: гр. Перник, ул. “Самоков“ №1/, следва да бъде осъден да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя С. С. С. - ЕГН ********** /гр. Брезник,
ул. “***“ № 10/,направени по-горе съдебни разноски в размер на
400/четиристотин/ лева, предвид разпоредбата на чл.18, ал.2 и ал.4 от
„НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“.
С оглед изложеното и на осн. чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1,
вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-1158-
002109/31.VІІ.2024год. на Началник отдел в ОДМВР Перник, отдел
Охранителна полиция Перник, с което на жалбоподателя С. С. С. - ЕГН
********** е наложено наказание: “Глоба” в размер на 100лева на осн.
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-
гр. Перник/адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ №1/, да ЗАПЛАТИ на С. С. С. -
ЕГН ********** /гр. Брезник, ул. “***“ № 10/,сумата в размер на
400/четиристотин/ лева , представляваща направени от лицето в настоящото
производство РАЗНОСКИ за Адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на
Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки
8
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9