Решение по дело №246/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 26
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Галина Тодорова Канакиева
Дело: 20212000600246
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Люб. Г. П.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600246 по описа за 2021 година
С присъда № 30/12.10.2021г. постановена по НОХД№ 674/2021г.
Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Д.Т. В., ЕГН:**********, със
снета по делото самоличност, неосъждан,за ВИНОВЕН в това, че на
12.07.2019 г., в гр. Бургас, ж.к.“П.Р.Славейков“, на пешеходна пътека,
находяща се на ул.“Яни Попов“, в близост до блок № 80, при управление на
моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил „Опел Зафира“, с per. № А
.. НВ, нарушил правилата за движение визирани в: чл.119, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека и преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре като движейки се със скорост от 40 км./ч. не
пропуснал, като не намалил скоростта, не спрял и блъснал с предната част на
автомобила пресичащите уличното платно пешеходци Ж.К.Ж.
,ЕГН:********** и ЕЛ. ИВ. Д., с ЕГН:********** преминаващи по
пешеходната пътека, вследствие на което по непредпазливост причинил
смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго лице, а именно:
смъртта на Ж.К.Ж., настъпила на 21.07.2019 г. вследствие на остра сърдечно -
1
съдова и дихателна недостатъчност, развили се в резултат на хипостатична
бронхопневмония, възникнала от продължителното й залежаване поради
травмите, получени при блъскането й от автомобила, а именно: счупване на
сакрума, счупване на срамната и ишиадична кости в ляво, контузио
абдоминис, ретроперитониален хематом и разкъсно - контузна рана по гърба
на дясна ръка, както и средна телесна повреда на ЕЛ. ИВ. Д., изразяваща се в
счупване на лява предлакътница, довело до трайно затруднение движението
на лявата ръка за срок от около 4-5 месеца, счупване на десен олекранон,
довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 3
- 4 месеца, счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение
движението на дясната ръка за срок от около 2-3 месеца, счупване на дясна
скапула, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от
около 2-3 месеца, счупване на таза - ляв пубис, с дислокация на фрагментите
и двете ишиадични кости, довело до трайно затруднение движението на
долните крайници за срок от около 3-4 месеца, поради което и на основание
чл. 343, ал.4, вр. ал.3, предл. последно, вр.ал.3, б.“б“, предл. първо, вр. чл.
342, ал.1 от НК, вр. чл.119, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на
ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА . На
основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанието за срок от
ЧЕТИРИ години.
Със същата присъда съдът е ЛИШИЛ на основание чл.343г, вр. с
чл.37, т.7 от НК подсъдимия Д.Т. В., ЕГН:********** от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ считано
от влизане на присъдата в сила.
По отношение на веществено доказателство - 1 бр. оптичен носител -
диск CD – R, МАРКА Кодак, 80 min/700 mb с надпис с черен маркер -10584р-
1709/20.08.2019г. е постановил същото да остане в кориците по делото.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Д.Т. В., ЕГН:********** на основание чл.189,
ал.3 от НПК да заплати на частните обвинители Д. ИВ. М. и М. ИВ. Г. сума
общо в размер на 1 000 лв./хиляда лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Д.Т. В., ЕГН:********** на основание чл.189,
ал.3 от НПК да заплати на частният обвинител ЕЛ. ИВ. Д. с ЕГН:**********
сума в размер на 1 000 лв./хиляда лева/ представляваща разноски за
2
адвокатско възнаграждение.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Д.Т. В., ЕГН:********** на основание чл.189,
ал.3 НПК да заплати в полза на държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас
сумата от 1 935.60 лв. /хиляда деветстотин тридесет и пет лева и шестдесет
стотинки/, представляващи разноски по досъдебното производство.
Недоволни от така постановената присъда са останали частните
обвинители М. ИВ. Г. и Д. ИВ. М., които са обжалвали присъдата чрез своя
повереник адв. П. Д. от АК - Бургас, както и частния обвинител ЕЛ. ИВ. Д.,
която е обжалвала присъдата чрез своя повереник адв. Р. Н. от АК – Бургас. И
с двете жалби се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното
наказание, като процесуалните представители на частните обвинители
намират наложеното наказание на подсъдимия за занижено и явно
несправедливо, тъй като не е съобразено със степента на обществена опасност
на деянието и дееца, с основните принципи за определяне на наказанието,
трайната съдебна практика и с целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Молят съда да измени атакуваната присъда и да увеличи наложеното
наказание. С жалбата на частните обвинители Г. и М. се претендира и отмяна
приложението на чл. 66, ал.1 от НК. С жалбите не се правят доказателствени
искания.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.
Бургас заявява, че жалбите на частните обвинители са частично основателни.
Сочи, че по делото няма спор по отношение фактическа обстановка, правна
квалификация и доказаност на обвинението срещу В. и ги поддържа изцяло,
както са изложени в присъдата и мотивите към нея. Твърди, че БОС е
приложил института на съкратено съдебно следствие с признаване от страна
на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които са подкрепени от всички доказателства по делото,
включително и назначените експертизи. Навежда довод, че подс. В. е
нарушил чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като е имал обективна възможност да намали
скоростта и да спре, но е блъснал пострадалите две жени движещи се с
предимство по пешеходна пътека и по непредпазливост причинил смъртта на
Ж. и пет средни телесни повреди на Д.. Сочи, че по делото има спор основно
относно размера на двете наказания, като съобразно жалбите на частните
обвинители се иска тяхното увеличаване и съответно да не се прилага
3
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. По отношение размера на наказанието счита,
че първоинстанционният съд абсолютно правилно е определил наказанието
лишаване от свобода на подсъдимия В., като е съобразил известния превес на
смекчаващи вината обстоятелства, определил е размер на наказанието
лишаване от свобода под средния, след което правилно е приложил
разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК и размерът е редуциран до 2 години и 4
месеца лишаване от свобода. Дали да бъде увеличен този размер и съответно
отменено приложението на чл. 66 НК според прокурора има аргументи и в
двете насоки, тъй като тези престъпления са зачестили, силно възмущават
обществото, нарушението е грубо и деянието е извършено на пешеходна
пътека, като несъмнено е важна и генералната превенция. Заявява, че
престъпленията по транспорта поначало са с висока степен на обществена
опасност, когато е причинена смърт, но когато става въпрос за наказанието по
конкретно дело и преценката за приложение на чл. 66 НК, несъмнено следва
да се съобразят фактите по делото, закона и съдебната практика. Навежда
довод, че нарушението е едно, дължащо се според прокурора на отклонено
внимание към пътната ситуация пред автомобила от страна на подсъдимия.
Изразява съгласие, че деянието е на пешеходна пътека и освен смърт на едно
лице са причинени и средни телесни повреди на друго лице, но тези
обстоятелства са част от правната квалификация и не са отегчаващи. Счита,
че подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност и не вижда
необходимост той да търпи ефективно наложеното му наказание, тъй като не
е толкова опасен за околните, че да трябва да бъде изолиран от обществото,
още повече, че е налице непредпазливо деяние извършено от неосъждан
водач, изразява съжаление и критично отношение към извършеното, поради
което трябва да му се даде шанс да се поправи, което е и основната цел на чл.
66 НК. Прокурорът дава становище, че са налице и аргументи в насока на
увеличаване размерите на наказанията, и ако те се възприемат от съда, следва
наказанието лишаване от свобода да се увеличи максимално до 4 години и 6
месеца, с редукцията на 3 години, с приложение на чл.66 НК и максимален
петгодишен изпитателен срок. Счита за по-правилно да бъде увеличен
размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС поне до пет
години, тъй като деецът е наказван многократно за нарушения по ЗДвП, което
е основното отегчаващо вината обстоятелство, а и става въпрос за ПТП на
пешеходна пътека. Алтернативно, моли съда да потвърди обжалваната
4
присъдата изцяло, както и мярката за неотклонение подписка, като съответна
на деянието и становището му за прилагане на чл.66 НК.
В съдебно заседание не се явяват частните обвинители Д. и Г..
Повереникът на частните обвинители Г. и М., която се явява лично –
адв. П. Д. счита, че фактическата обстановка е установена безспорно, като
подсъдимият изцяло е признал фактите и обстоятелствата, които се подкрепят
от събраните доказателства по делото. Единственият спор в настоящото
производство е по размера на наложеното наказание на подсъдимия. Сочи, че
мотивите на първоинстанционния съд са изключителни подробни, като са
обсъдени всички доказателства, изложени са мотиви и защо съдът е наложил
такова наказание. Счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
приложено при лек превес на отегчаващи вината обстоятелства така, както са
описани от БОС. Намира, че единственото смекчаващо вината обстоятелство
е необремененото съдебно минало на подсъдимия. Обстоятелството, че той е
признал вината си е способствало за редуциране на наказанието с една трета
от така наложеното, така че това не може да бъде отчетено като смекчаващо
вината обстоятелство. Счита, че следва да се вземат предвид другите
отегчаващи вината обстоятелства, съобразно становището на прокурора.
Твърди, че деянието се отличава с по-висока степен на обществена опасност,
защото е извършено на пешеходна пътека, в оживен жилищен район,
обсотятелство, което е известно на подсъдимия, поради което същият е
следвало да подходи с едно по-голямо внимание при преминаването на
пешеходните пътеки. Позовава се на настъпилия вредоносен резултат - смърт
на едно лице и телесни повреди на друго, както и на справката от сектор
„Пътна полиция“ за наложени наказания на подсъдимия по ЗДвП, като на
12.03.2018 г. има допуснато същото нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а
два месеца преди процесната дата също е бил санкциониран за друго
нарушение по ЗДвП, което сочи, че подсъдимият е недисциплиниран водач и
тези негови действия не са изолиран случай. Моли съда да бъде наложено
наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, като след редукцията му
то да бъде намалено до 3 години, но същото да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален общ режим, както и да бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от 5 години.
Повереникът на частния обвинител Е.Д. – адв. М. Н.,
5
преупълномощена от адв. Н., заявява, че поддържа жалбата. Счита, че
наказанието, което е наложено на подсъдимия е твърде ниско и неоправдано,
тъй като престъплението, за което е осъден, е с изключителна висока
обществена опасност. Твърди, че в мотивите си съдът изключително точно е
описал фактическата обстановка, ценил и правилно е кредитирал всички
доказателства по делото. Намира за несправедливо решението на съда да
наложи толкова ниско наказание, при това с приложение института на чл.66,
ал. 1 НК. Сочи, че подсъдимият следва да понесе и изтърпи ефективно
наказанието, тъй като е доказано по делото, че ПТП е било предотвратимо,
дори и да е управлявал автомобила с 80 км/ч. Твърди, че същият е управлявал
автомобила с 40 км, което е превишена скорост за пътния участък, видял е
двете пострадали, пътната обстановка е била отлична – слънчево време,
дневна светлина, на място, близко до жилищен квартал, в непосредствена
близост до парк, офиси, магазини, време - 10 ч. през лятото, когато има
изключителна оживеност и пътникопоток близо до парка. Акцентира на
факта, че подсъдимият живее в квартала, познава пътя, познава мястото,
забелязал е двете пострадали, които са започнали да пресичат, но незнайно
защо не е спрял. Навежда довод, че спирачният път е едва на пешеходната
пътека, след удара. Едната пострадала е починала вследствие на травмите,
което е безспорно доказано. Другата пострадала е с пет средни телесни
повреди, поради което е затворник в собственото си тяло и собствения си дом,
поради което наложеното наказание е ниско и не може да бъде
удовлетворение за пострадалата. Моли съда да измени присъдата на БОС,
като увеличи наказанието лишаване от свобода на 4 години и 6 месеца, след
редукцията на 3 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно, както и лишаването от правоуправление да бъде определено на 5
години. Навежда довод, че е необходимо подсъдимият да изтърпи
наказанието ефективно, за да може да бъде изпълнена индивидуалната и
генерална превенция, както и предвид настъпилия вредоносен резултат.
Намира, че възрастта на подсъдимия – 73 години, не може да е единственото
обстоятелство, което да обосновава приложението на чл.66 НК. Сочи, че за да
бъде изпълнена превенцията и за да може да се поправи и превъзпита,
подсъдимият трябва да търпи наказанието ефективно, т.к. като е видно, че
като водач на МПС с над 40 години стаж не е бил дисциплиниран и е
допускал множество нарушения, включително с превишаване на скоростта.
6
Моли за изменение на присъдата на БОС и определяне на наказание, което да
бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно.
Частният обвинител Д. се присъединява към становището на своя
повереник
Защитата на подсъдимия - адв. Д., счита жалбите за неоснователни,
като моли съда да потвърди обжалваната присъда на БОС. Счита, че БОС е
постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, като е отчел в
пълна степен както вината на подсъдимия, така и неговото самопризнание,
съдействието и не на последно място неговата възраст. Не оспорва фактите по
делото, които намира за ясни и не е необходимо да се обсъждат, защото
делото е разгледано по съкратеното съдебно следствие. Счита, че
определеното наказание ще изиграе своята роля в пълна степен относно
превъзпитанието на дееца, а една ефективна присъда от 3 години лишаване от
свобода би имала своето значение на доживотна такава спрямо подсъдимия.
Не оспорва вината на дееца, но счита, че наложената присъда в пълна степен
ще изиграе своята роля както относно индивидуалната, така и относно
генералната превенция. По отношение на лишаването от правоуправление,
намира че с оглед срока от 4 години, за който е лишен подсъдимият, това ще
бъде последното управление на автомобил, при което той за съжаление е
извършил престъплението. След изтърпяването на този срок подсъдимият
повече действително няма да управлява автомобил и това е неговата воля.
Моли съда да потвърди обжалваната присъда на БОС като счита, че същата е
правилна и законосъобразна.
В лична защита подсъдимият моли да се потвърди присъдата.
В последната си дума подс. В. моли да се потвърди присъдата на БОС.
Въззивните жалби на частните обвинители са подадени съответно от
тях и техните повереници, същите имат право да атакуват постановената
присъда, съгласно чл.318 от НПК, като е спазен 15-дневния преклузивен срок
за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което
са процесуално допустими.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени в
жалбите на частните обвинители, изслуша становищата на страните в съдебно
заседание, анализира приложените по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, и провери атакуваната присъда, както по отношение
7
оплакванията на жалбоподателите, така и служебно изцяло, съгласно
разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира жалбите на частните
обвинители за частично основателни.
Бургаският окръжен съд е провел съкратено съдебно следствие при
стриктно спазване на съответния процесуален ред, изследвал е всички
относими към предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е събраните
в хода на ДП и приобщените по време на съкратеното съдебно следствие
доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и
след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Т. В., ЕГН:********** е роден на .. г., български
гражданин, пенсионер, неосъждан.
Видно от писмена справка от КАТ - Бургас приложена по делото
подсъдимият В. е водач на МПС от 1975г. Санкциониран е по
административен ред 9 пъти с влезли в сила наказателни постановления, като
с последното влязло в сила на 11.06.2018 г. - Наказателно постановление № 18
- 0769-001320/15.05.2018 г., издадено от началник група в сектор „ПП“ - ОД
на МВР - Бургас, на подсъдимия било наложено наказание глоба в размер на
200 лева за допуснато от него на 12.03.2018 г. нарушение на разпоредбата на
чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Три от НП са за управление на автомобил с превишена
и несъобразена скорост /2004г., 2006г., 2007г./, както и с фишове в периода
2012г.- 2016г. четири пъти за констатирана превишена скорост. Правилна е
констатацията на съда, че въпреки дългия му стаж като водач на МПС от 40
години, същият не е стриктен водач на пътя и допуска съществени нарушения
на правилата за движение. Акцент е поставен на последното нарушение през
2018г., което е също по чл.119, ал.1 ЗДП, като В. пак е игнорирал вменените
му задължения да намали скоростта и спре при наличие на пешеходна пътека,
като наложената му административна санкция, явно не е оказала необходимия
превантивен ефект върху него. Последното му нарушение е от 09.07.2019г.,
няколко дни преди деянието, за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП.
През деня на 12.07.2019 г. подс.В. е управлявал собствения си лек
автомобил „Опел Зафира“, с per. № А .. НВ, като около 10.20 часа той се
придвижвал с автомобила си по улица „Яни Попов“, находяща се в
ж.к.“П.Р.Славейков“ - гр.Бургас, в посока от магазин „Била“ към блок № 80.
8
Пътното платно било двупосочно с по една лента за движение във всяка
посока. Времето било слънчево и ясно, без интензивно движение, прав пътен
участък, с ясна видимост. Подсъдимият управлявал автомобила си със
скорост от около 40 км./ч., на която съответствала опасна зона за спиране от
21. 20 метра, в дясната лента на уличното платно, по прав пътен участък,
преминаващ покрай парк „П.Р.Славейков“, който парк се намирал отляво на
посоката му на движение. Предстояло му да премине през пешеходна пътека,
очертана на пътното платно в близост до блок № 80 с напречна пътна
маркировка М 8.1 и обозначена с пътен знак Д 17 „Пешеходна пътека“,
поставен вдясно по посоката на движението на подсъдимия. В същото време
пострадалите Ж.К.Ж. и ЕЛ. ИВ. Д., приключвайки със сутрешната си
разходка в парка, се насочили към пешеходната пътека, с намерението да
преминат по нея, прибирайки се към домовете им. Наближавайки
пешеходната пътека, подсъдимият видял пострадалите пешеходки на
тротоара откъм страната на парка, непосредствено преди да навлязат на
пешеходната пътека. Тогава чул някой да вика и погледнал настрани. Докато
подс.В. се оглеждал кой вика, двете пострадали предприели пресичане на
уличното платно, в посока отляво надясно пред автомобила му, като вървели
една до друга по пешеходната пътека. Преди да навлязат на пешеходната
пътека, те се огледали за идващи автомобили. В далечината видели
приближаващия ги отдясно автомобил, управляван от подсъдимия, но същият
се намирал на достатъчно отстояние от тях, позволяващо безопасното им
пресичане на пътното платно. Вървейки спокойно по пешеходната пътека,
двете пострадали навлезли в лентата, по която се движил и автомобилът,
управляван от подсъдимия, който с нищо не показвал, че няма да преустанови
движението си и дори няма да намали скоростта си, въпреки наличието на
пресичащи пешеходци. Без да се съобразява с това, въпреки наличието на
надлежно сигнализирана пешеходна пътека, подс.В. нито спрял, нито
намалил скоростта си, за да пропусне преминаващите по нея пострадали
пешеходци. Със скоростта, с която се движил и преди това - с около 40 км./ч.,
подсъдимият изненадващо за двете пострадали връхлетял с автомобила си
върху тях, при което с предната дясна част на автомобила си той
последователно блъснал двете пострадали. При сблъсъка те били
подхвърлени нагоре и попаднали последователно върху предния капак и
предното обзорно стъкло на автомобила, след което се претърколили пред
9
автомобила и паднали на уличното платно. В резултат на удара в автомобила
и на последвалото падане на уличното платно пострадалите получили
множество травматични увреждания, а именно: пострадалата Е.Д. получила
открито счупване на лява предлакътница, счупване на десен олекранон,
счупване на дясна ключица, счупване на дясна скапула, счупване на таза - ляв
пубис, с дислокация на фрагментите и двете ишиадични кости, контузия на
главата, разкъсно - контузна рана на главата, контузия на гръдния кош,
контузия на корема, контузия на белия дроб, кръвонасядания и охлузвания по
тялото, а пострадалата Ж.Ж. получила счупване на сакрума, счупване на
срамната и ишиадична кости в ляво, контузио абдоминис, ретроперитониален
хематом и разкъсно - контузна рана по гърба на дясна ръка.
При сблъсъка по автомобила били причинени охлузвания по предната
броня, деформации по предния капак и по предната регистрационна табела,
били счупени стъклото на преден десен фар и предно обзорно стъкло в дясна
част.
След сблъсъка подсъдимият спрял автомобила, излязъл от него и
отишъл при пострадалите. Докато се суетял около тях, притекли се на помощ
граждани подали сигнал за случилото се на Националния номер за спешни
повиквания „112“. Пристигналият междувременно медицински екип на
ЦСМП – Бургас откарал пострадалите в „Спешно приемно отделение“ на
„УМБАЛ - Бургас“ АД. Първоначално пострадалата Е.Д. била приета в
„ОАИЛ“, а впоследствие преместена в „Отделение по ортопедия и
травматология“. След проведено медикаментозно и оперативно лечение, на
25.07.2019 г. същата била изписана за домашно лечение. При постъпването си
в „УМБАЛ - Бургас“ АД пострадалата Ж.Ж. била приета в „Отделение по
ортопедия и травматология“. След проведено медикаментозно и оперативно
лечение, на 25.07.2019г. същата била изписана от здравното заведение с
указания за домашно амбулаторно лечение. След инцидента пострадалата Ж.
не можела самостоятелно да се изправи, поради което и лечението й се
провеждало в условията на леглови режим. Предвид тежкото здравословно
състояние, в което се намирала, невъзможността да се самообслужва и
нестихващите болки, близките й я настанили в специализирано заведение за
медицински и социални услуги „Хоспис Миладиноски“ ЕООД –
гр.Черноморец. Междувременно, вследствие на продължителното
принудително залежаване, поради причинените й травматични увреждания,
10
пострадалата Ж. развила двустранна хипостатична, /застойна/
бронхопневмония. В резултат на бързото развитие на това заболяване, на
21.07.2019г. пострадалата Ж. внезапно получила остра сърдечно - съдова и
дихателна недостатъчност и починала.
Съгласно заключенията на съдебно - медицинските експертизи /СМЕ/
първоначална и допълнителна СМЕ, изготвени от д-р П. – при блъскането от
автомобила Ж.К.Ж. получила: счупване на таза: кръсцова кост, срамна кост и
седалищна кост, /счупване на сакрума,счупване на срамната и ишиадична
кости в ляво/, контузия на корема, /контузио абдоминис/, ретроперитониален
хематом, разкъсно - контузна рана по гърба на дясна ръка и кръвонасядания в
тилната част на главата, по ръцете и ляв хълбок. Според допълнителната
СМЕ, изготвена от д-р П.П. непосредствена причина за смъртта на Ж.Ж. е
остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, развили се в резултат на
хипостатичната бронхопневмония на фона на ХОББ. В конкретният случай
според експертът травмите от пътнотранспортното произшествие довели до
продължително залежаване на пострадалата Ж. и развитие на хипостатична
пневмония. Ако е нямало травми е нямало да има залежаване, нямаше да се
развие пневмония. Поради тези констатации вещото лице е заключило, че
причината за смъртта на Ж.Ж. е в пряка причинна връзка с травмите от
пътнотранспортното произшествие.
Според приетата по делото тройна съдебно медицинска експертиза –
СМЕ, изготвена от доц.д-р В.Доков - съдебна медицина Варна, доц.д-р М.Д. -
спец. вътрешни болести и кардиология – гр.Варна и д-р П.Й. - пулмолог –
гр.Варна, непосредствената причина за смъртта на Ж.К.Ж. е настъпилата
остра сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност, развили се в резултат на
двустранната хипостатична бронхопневмония, възникнала от
продължителното й залежаване, поради травмите, получени при блъскането й
от автомобила. Вещите лица са категорични относно наличието на пряка
причинно - следствена връзка между получените при удара травми, развилото
се усложнение и настъпилата смърт.Така, счупването на таза е довело до
принудителното продължително залежаване на пострадалата Ж., което е
видно и от констатираните пролежни рани, което е обусловило развитието на
хипостатична пневмония, т.е. ако нямаше травми, нямаше да се стигне до
залежаване, нямаше да се развие и пневмония, съответно не би настъпила и
11
острата сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност, довели до леталния
изход. Всички травматични увреждания според експертите от Тройната СМЕ
са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Наличието на други
заболявания -хипертония, диабет тип 2, исхемична болест на сърцето са
създали само допълнителен увреден терен и са благоприятствали
настъпването на смъртта, но категорично не са причина за настъпване на
смъртта на Ж..
Съгласно заключението на единичната съдебно - медицинската
експертиза /СМЕ/, в резултат на удара в автомобила и на последвалото падане
на уличното платно пострадалата Е.Д. получила счупване на лява
предлакътница, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за
срок от около 4 - 5 месеца, счупване на десен олекранон, довело до трайно
затруднение движението на дясната ръка за срок от около 3-4 месеца,
счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение движението на
дясната ръка за срок от около 2-3 месеца, счупване на дясна скапула, довело
до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 2-3
месеца, счупване на таза - ляв пубис, с дислокация на фрагментите и двете
ишиадични кости, довело до трайно затруднение движението на долните
крайници за срок от около 3-4 месеца.
Съгласно заключението на изготвената по делото автотехническа
експертиза /АТЕ/, настъпилото произшествие е в пряка техническа причинна
връзка с поведението на водача на лекия автомобил - подсъдимия В..
Произшествието е настъпило именно поради неосигурено предимство на
пресичащите пешеходки по пешеходната пътека от водача на лекия
автомобил. Той е бил длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи по
пешеходната пътека, като намали скоростта или спре. При конкретните
условия произшествието е било предотвратимо. Когато пешеходките
предприели пресичането, лекият автомобил се намирал на разстояние 60 – 65
метра преди мястото на удара, което е много по - голямо от опасната му зона
за спиране 20 метра, т.е. подсъдимият е имал обективна възможност да
намали скоростта и да спре преди пешеходната пътека. Пешеходките са се
намирали в полезрението на подс.В. преди произшествието, когато са били
още на тротоара, като поведението им ясно е показвало, че се насочват да
присичат пешеходната пътека т.е. опасността за него не е внезапна и е нямало
причина да не ги види и да не спре. Още повече, че ударът е настъпил, когато
12
двете пострадали жени са били към средата на пешеходната пътека, а не
стъпили на нея.
Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел
за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения
внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното
производство и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно от показанията на
свидетелите: Д. / т.1, л.71-72/; Д., /т.1, 73 - 74/; К., /т.1, л.75 -76/; Е. Д. , /т.1, л.79
- 81, л. 91/; М., /т.1, л.83 - 84; л. 93 /; А. /т.1, л.85 - 86/; К., /т.1, 87 -88/; К., /т.1, л.
89/; ж. /т.1 , л.90/; Г., /т.1, л. 95 - 96/; Н., /т.1,л.98/; Б., /т.1, л. 99/; протокол за
оглед на МП / т.1, л.105 - 117/; копия от медицинска документация, / т.2, л. 44 -
л. 251/; заключенията на съдебномедицинските експертизи–единична и
допълнителна СМЕ и Тройна СМЕ / т.1, л.119 - 123; л. 125 - л.129; л.131 -
л.134; л. 137 -144/; от заключението на автотехническата експертиза / т.1, л.
147 - 160/; справка за съдимост /т.1, л.67/; удостоверение за наследници /т.2,
л.27/; препис - извлечение от Акт за смърт, /т.2, л. 26/; справка за
нарушител/водач /т.2, л.9 -10; л. 20 - 21/; копие от НП и АУАН, /т.2, л.18, л.19 /;
справка от „Национална система 112“/ т.2, л.23/; план - схема за организация
на движението, /т.2, л. 30 - 33/.
Обосновано съдът е кредитирал в тяхната пълнота цитираните по- горе
доказателства и доказателствени средства, както и заключенията по
назначените експертизи изброени по – горе. Същите са обективни, точни, ясни
и пълни, поради което не пораждат съмнение в тяхната правилност.
Правилна е преценката на решаващия съд, че посочената съвкупност
от доказателства формира фактическата страна на обвинението по несъмнен
начин. Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се
покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата
не се оспорва от страните както пред първата инстанция, така и пред
въззивния съд.
Съдът правилно е кредитирал писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за
съответните следствени действия са изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
13
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези
действия. Както тези, така и останалите доказателствени материали не се
оспорват от страните.
Описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка е възприета изцяло от първоинстанционният съд, въз основа на
обсъдените и коментирани доказателствени материали, като решаващият съд
е направил законосъобразни и обосновани правни изводи.
Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че изложените
фактически обстоятелства се потвърждават изцяло от направеното по реда на
чл. 371, т. 2 НПК от подс.В. самопризнание, което се подкрепя по безспорен и
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
Обосновано съдът е приел, че посочените доказателствени източници
установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част
на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Законосъобразен е изводът,
че релевантните за решаване на делото обстоятелства - скорост и посока на
движение на автомобила, управляван от подсъдимия, местоположението на
пострадалите, мястото на удара, механизмът на пътнотранспортното
произшествие и причините за настъпването му, характерът на нараняванията
на пострадалите, и причината за смъртта на едната от тях, допуснатото от
подсъдимия нарушение на ЗДвП, са установени в хода на разследването чрез
способите и по реда на НПК.
Така изложената по-горе фактическа обстановка решаващият съд е
приел за установена по несъмнен и безспорен начин, на базата на задълбочен
и обстоен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства,
съответно преценени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Обосновано решаващият съд е приел, че установената фактическа обстановка
не се оспорва от страните по делото, а направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото събрани при
условията и по реда на НПК.
Въз основа на внимателния и подробен анализа на доказателствената
съвкупност съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че
14
подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 343, ал.4, вр.ал.3, предл. последно, б. „а“ и б. “б“
предл. първо, вр. ал.1, б. „б“ и б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, предл. трето от НК, вр.
чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 12.07.2019 г., в гр. Бургас,
ж.к.“П.Р.Славейков“, на пешеходна пътека, находяща се на ул.“Яни Попов“, в
близост до блок № 80, при управление на моторно превозно средство /МПС/ -
лек автомобил „Опел Зафира“, с per. № А .. НВ, нарушил правилата за
движение визирани в: чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
а именно: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре.“, като движейки се със скорост от 40 км./ч. същият не пропуснал, като
не намалил скоростта и не спрял, като блъснал с предната част на автомобила
пресичащите уличното платно пешеходци Ж.К.Ж. и ЕЛ. ИВ. Д., преминаващи
по пешеходната пътека, вследствие на което по непредпазливост причинил
смъртта на едно лице и телесна повреда на друго лице, а именно: смъртта на
Ж.К.Ж., настъпила на 21.07.2019 г. вследствие на остра сърдечно - съдова и
дихателна недостатъчност, развили се в резултат на хипостатична
бронхопневмония, възникнала от продължителното й залежаване, поради
травмите, получени при блъскането й от автомобила, а именно: счупване на
сакрума, счупване на срамната и ишиадична кости в ляво, контузио
абдоминис, ретроперитониален хематом и разкъсно - контузна рана по гърба
на дясна ръка, както и средна телесна повреда на ЕЛ. ИВ. Д., изразяваща се в
счупване на лява предлакътница, довело до трайно затруднение движението
на лявата ръка за срок от около 4-5 месеца, счупване на десен олекранон,
довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 3
- 4 месеца, счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение
движението на дясната ръка за срок от около 2-3 месеца, счупване на дясна
скапула, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от
около 2-3 месеца, счупване на таза - ляв пубис, с дислокация на фрагментите
и двете ишиадични кости, довело до трайно затруднение движението на
долните крайници за срок от около 3-4 месеца.
Обосновано и законосъобразно съдът е заключил, че подс.В. е
извършил противоправното поведение като е нарушил фактическият състав
на правилото на движение визирано в чл.119, ал.1 от ЗДП. Законосъобразен е
15
изводът, че е налице причинно - следствена връзка между допуснатото от
него нарушение на ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат, настъпилата
смърт на Ж.Ж. и причиняването на средни телесни повреди Е.Д.. Правилна е
преценката на решаващия съд, че причинната връзка между извършеното
нарушение и настъпилия съставомерен резултат е налице, защото безспорно е
установено неизпълнение на задължението на подсъдимия да намали или спре
до пешеходна пътека, указана изрично със съответен пътен знак и
маркировка. Видно от показанията на св.Е.Д. и приетата АТЕ е установена
безспорно възможността на подсъдимия да възприеме пострадалите още от
момента на движението им по тротоара с ясно проявена от тях посока на
движение към пешеходната пътека. От разпитът на св.Е.Д., св.Куртев, св.А.,
св.Б., св.Севдалина Д., св.Г.Д., св.К.К., св.К., от заслючението на АТЕ, от
Протокола за оглед и снимков материал към него се установява, че мястото
на удара на автомобила с пострадалите е върху пешеходната пътека, на която
двете жени не само са стъпили, а и са преминали половината от нея, когато
ненадейно са ударени от подсъдимия. Съдът с основание е кредитирал изцяло
показанията на посочените свидетели, тъй като същите са последователни,
непротиворчеви, логични и са в унисон с останалия доказателствен материал
по делото. Пострадалите са видели автомобила, тръгвайки да пресичат, същия
е бил на достатъчно безопасно разстояние, от което подс.В. ясно е можел да
възприеме пешеходките и да намали или спре, за да им осигури полагащото
им се абсолютно предимство. В този смисъл категорично е установено, че
липсва виновно поведение и съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на двете пострадали жени. Същите са спазили правилата,
регламентиращи поведението на пешеходци при преминаване на пешеходна
пътека. Установените следи от спирачен път са върху пешеходната пътека,
което обстоятелство правилно е ценено от решаващия съд като доказателство,
че подсъдимият не е спазил задължението си да намали или спре преди
пешеходната пътека, когато по нея минават пешеходци и да им осигури
предимство. Подсъдимият е имал обективната възможност да ги види
безпрепятствено при наличие на дълъг прав пътен участък, в светлата част на
денонощието, слънчев ден и при отлична видимост. За съжаление той е
възприел пострадалите едва, когато ги удря по средата на пешеходната пътека
и ги изхвърля напред. Едва след удара той е намалил скоростта и спрял
автомобила.
16
Вещите лица са категорични, че произшествието е било
предотвратимо ако подсъдимият бе намалил или спрял автомобила си преди
да навлезе в пешеходната пътека, дори и да е управлявал с 80 км/ч, той пак е
можел да предотврати сблъсъка. Подсъдимият е управлявал автомобила с 40
км/ч. и е имал необходимата видимост. Не без значение е обстоятелството, че
същият живее в този район и е запознат с обстоятелството, че в този участък
от пътя има пешеходна пътека и обществен парк, т.е. засилено движение на
хора в тази част, поради което липсва обективна пречка той да не изпълни
задължението вменено му по закон да намали скоростта или да спре при
наличие на пешеходци на пешеходната пътека и да не им даде предимство.
Обстоятелството, че подс.В. е водач на МПС от 1975г, т.е повече от 40
години, правилно е ценено като наличие на професионален опит и утвърдени
навици към спазване правилата на пътя и владеене на адекватни и
своевременни реакции, най-малко от създадената практика като шофьор през
годините и от доброто познаване на пътния участък, по който минава
ежедневно, тъй като живее там. Наред с това съдът правилно е отбелязал, че
произшествието е настъпило в близост до много търговски обекти -
заведения, магазини, жилища, обществен парк за отдих и развлечения.
Правилна е преценката, че подсъдимият е знаел, че преминава през път, от
двете страни на който има засилен поток от пешеходци, предвид наличието и
на летен сезон. Именно само поради това обстоятелство, той е следвало да
бъде по-внимателен и много предпазлив при управлението на автомобила си
в този пътен участък, с ясното съзнание, че всеки момент може да се появи
препятствие на пътя и той трябва да реагира своевременно. Безспорно подс.В.
не е проявил необходимото внимание и предпазливост към движещите се в
близост пешеходци. Правилно съдът е посочил, че произшествието е
настъпило през деня при ясно време, на равен участък, видимостта на водача
е била неограничена и е нямало никаква обективна пречка същият да не
възприеме движещите се по пешеходната пътека две жени. Без значение е
обстоятелството, че същият си е отклонил вниманието, защото чул някакъв
удар или звук в този момент. Правилна е констатацията, че подсъдимият е
знаел, че наближава пешеходна пътека, възприел е двете жени, движещи се
по тротоара и насочващи се да пресичат пешеходната линия, защото когато те
започват да пресичат той е на 60-65 м от мястото на удара, достатъчно, за да
предприеме действия по намаляне на скоростта или да спре преди
17
пешеходната пътека. Знаел е, че има в близост обществен парк, от който
влизат и излизат много хора, най-вече живее в същия квартал в близък
жилищен блок, поради което районът му е добре познат. От друга страна е
налице и изричен пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“, поставен на 0.60 метра
преди нейното начало и пътна маркировка, указваща наличие на пешеходна
пътека и въпреки това подсъдимият не е предприел вмененото му в чл.119,
ал.1 от ЗДП задължение да намали скоростта или да спре непосредствено
преди пешеходната пътека и да даде път на преминаващите вече пешеходци,
които дори са били преполовили пешеходната пътека, като тяхното
предимство е абсолютно в конкретния случай.
Ето защо законосъобразен и обоснован е изводът на решаващия съд, че
настъпилото произшествие и причинените съставомерни последици се
дължат на допуснатото от подс. В. нарушаване на императивната разпоредба
на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Същата задължава водача на нерелсово пътно
превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. Като не е сторил това, подсъдимият е станал
причина с поведението си за настъпилото произшествие на пешеходната
пътека, пряка и непосредствена последица от което са и настъпилите
обществено опасни последици - смъртта на Ж.Ж. и средната телесна повреда
на Е.Д..
Законосъобразен е извод на съда и досежно субективната страна на
деянието. Подсъдимият В. е извършил деянието по непредпазливост при
форма на вина небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК.
Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Той не е предвиждал настъпването на
престъпния резултат, но е могъл, съобразно дългогодишната си квалификация
на водач на МПС с шофьорски стаж повече от 40 години и е бил длъжен, в
съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка, да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Именно поради това
подсъдимият е следвало в по- голяма степен да съблюдава стриктно
установените правила за движение по пътищата и спази задълженията си като
водач на МПС да намали скоростта на движение или при необходимост да
спре. Подсъдимият е могъл да предвиди и е съзнавал напълно, че мястото е
доста оживено, в близост до голям жилищен комплекс, търговски обекти и
18
обществен парк за отдих на гражданите, че се движи през светлата част на
денонощието, през юли месец, когато има много хора навън, включително
деца поради наличие на ваканция, преди обед, предразполагащо възрастни
хора да излязат на пазар и разходка преди следобедните жеги, т.е. предполага
се един засилен поток от пешеходци в такъв район. Въпреки това, същият не е
проявил достатъчно внимание, засилена концентрация и предпазливост, както
и не е бил готов ако възникне опасност за движението - препятствие по пътя
да намали или спре автомобила. Проявил е неприемлива, недопустима
разсеяност и отвличане на вниманието си точно в този момент и на такова
оживено място, което е довело и до настъпване вредоносния резултат.
Подсъдимият е дължал стриктно, съсредоточено и особено засилено
внимание при наближаване на пешеходната пътека, като именно заниженият
му самоконтрол, липсата на адекватни действия пред възникналото
препятствие на пътя, съчетано с проявено бездействие с оглед спиране на
автомобила формират престъпния му умисъл. С оглед на изложеното,
подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, тъй
като е предприел преминаване на пешеходна пътека, когато върху нея вече са
се движили двете пострадали, които той е могъл да забележи и е бил длъжен
да спре своевременно, като им отдаде предвиденото в закона предимство на
пешеходци за преминаване на пешеходна пътека.
Посочените обстоятелства са изисквали проява на повишено внимание
и предпазливост от страна на водача, готовност от негова страна при
възникване на опасност за движението да спре и да пропусне движещите се
по пешеходната пътека пешеходци. Следователно той е имал техническата
възможност да възприеме наличието на препятствие на платното за движение
– двете пострадали и да направи необходимото, за да предотврати удара.
Като не е строил това, той е проявил престъпна небрежност, разсеяност и
невнимание на пътя, което е струвало живота на една възрастна жена и
телесното увреждане на друга възрастна жена.
Възприетата от решаващия съд правна квалификация на деянието не се
оспорва както от подсъдимия и неговия защитник, така и от частните
обвинители и техните повереници. Не се оспорва и авторството на деянието.
В настоящия казус не е налице хипотезата на “случайно деяние”, тъй
като доказателствата сочат, че е съществувала обективна възможност при
19
правомерно поведение от страна на подсъдимия, да бъде предотвратено
възникналото ПТП. Доводи в тази насока не се правят от страните по делото.
Настъпилото ПТП е по изключителна вина на подсъдимия. Съгласно
константната съдебна практика съпричиняване от пострадалите за настъпване
на вредите има само ако вредоносното събитие е в причинна връзка с
допуснато от тях нарушение. В настоящия случай фактическите констатации
по делото не установяват неправомерно поведение на пострадалите
пешеходци. Напротив, пострадалите са предприели изцяло съобразено с
правилата по ЗДвП и ППЗДвП пресичане на платното за движение, на
указаното с пешеходна пътека място. Ето защо, при тези несъмнени данни за
поведението на пострадалите като участници в движението, съдът правилно е
заключил, че изключителна вина за настъпилто ПТП има единственно
подс.В..
Същият, като водач на МПС, е следвало да съблюдава стриктно
установените правила за движение по пътищата и проявената в конкретния
случай от негова страна небрежност към тези правила, е основна причина за
възникване на произшествието и настъпилия вредоносен резултат.
Въз основа на обстойния и задълбочен анализ на доказателствените
материали, събрани в хода на досъдебно производство и приобщени към
делото по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция,
решаващият съд обосновано е приел, че обвинението срещу подсъдимия е
доказано по несъмнен начин, поради което правилно и законосъобразно го
признал за виновен. Окръжният съд е изяснил същинските причини за
настъпилото ПТП, посочил е допуснатото от водача нарушение на правилата
за движение, както и причинноследствената връзка между него и
съставомерния резултат. Причините и условията за извършване на
престъплението се коренят в проявеното от страна на подсъдимия грубо
незачитане на основни правила за движение по пътищата.
В хода на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция
подсъдимият и неговата защита не са оспорили посочената от обвинението
правна квалификация на деянието на подсъдимия. Анализът на
доказателствата по делото сочи, че не са налице предпоставки за приложение
на привилегирования състав на престъплението, тъй като нито едно от
действията на подсъдимия не може да бъде преценено като оказване помощ
20
на пострадалите. Присъствието му на местопроизшествието, приближаването
му до пострадалите, за да види в какво състояние са, суетенето около тях до
идването на спешна помощ, не съставлява реално оказана помощ на
пострадалите след произшествието. Действия по оказване на помощ не са
установени в хода на разследването и не са отразени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, факти, които са признати изрично от подсъдимия в хода
на съкратеното съдебно следствие, в което не е направено искане за
преквалифициране на деянието. Съгласно П №1/1983 год. по н.д. №8/1982
год. на ПВС, за да е налице намаляващо отговорността обстоятелство е
необходимо деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия или пострадалите и помощта да е била необходима,
т.е. да е оказана на жив човек независимо от характера и степента на
нараняването му, да е насочена обективно и субективно към запазване
здравето или спасяване живота на пострадалия. Дали е направил всичко
зависещо от него, се преценява конкретно, с оглед възможностите му,
обстановката, в която е действал и характера на действията, които сам или с
помощта на другиго е извършил. Установено е по делото, че притекли се на
помощ граждани са подали сигнал за случилото се на националния номер за
спешни повиквания 112.
Основните и единствени възражения и оплаквания на частните
обвинители и техните повереници, са за явна несправедливост на наложеното
наказание. Частните обвинители и техните повереници намират определеното
наказание за несправедливо по размер и молят за увеличаването му, както и
за отмяна на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Апелативният съд подложи на внимателна преценка атакувания
съдебен акт и в тази му част. Намира въззивните жалби на частните
обвинители за частично основателни. Досежно увеличаването размера на
наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление,
апелативната инстанция намира жалбите им за основателни. Неоснователно е
искането за отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Първата инстанция се е съобразила, както с императивните критерии
на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на
деянието и личността на дееца, така и със смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
21
Правилно съдът е взел предвид подбудите мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, преценил е и всички останали
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно е спазил
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на
целите на наказанието.
При определянето вида и размера на наказанието съдът е съобразил
предвиденото в съответната разпоредба на НК като вид и размер наказание за
този вид престъпления. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.
343, ал.4, вр.ал.3, предл. последно, б. “б“ предл. първо, вр. ал.1, б.“в“, предл.
първо, вр. чл. 342, ал.1 от НК законодателят е установил граници на
наказанието лишаване от свобода, към момента на извършване на деянието от
три до петнадесет години. Предвид особените правила на съкратеното
съдебно следствие, което съдът е провел, при определяне вида и размера на
наказанието, правилно същият се е съобразил с императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК указваща приложение на нормата на чл.58а от НК.
Анализирайки задълбочено обстоятелствата по делото имащи значение
за индивидуализацията на наказанието, което подс.В. следва да изтърпи,
съдът правилно е приел, че осъщественото от подсъдимия деяние се отличава
с изключително висока степен на обществена опасност предвид
характеристиките на същото, вида на нарушените обществени отношения,
настъпилия вредоносен резултат, начина на осъществяване и честата му
проява в обществото. Обстоятелството, че напоследък са зачестили
транспортни произшествия с човешки жертви в населените места,
включително и на пешеходните пътеки, сочи на завишена степен на
обществена опасност на този вид деяния, което обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един от факторите за ограничаването на
тази неблагоприятна за съжаление тенденция.
Правилна е констатацията на решаващият съд, че високата степен на
обществена опасност на деянието, се извежда от настъпилия вредоносен
резултат - отнет е животът на една възрастна жена и са причинени няколко
средни телесни увреждания на друга възрастна жена, които са довели до
трайно затруднение движението на горните и долните й крайници, поради
което обществото е изключително чувствително към този род деяния.
От друга страна съдът е извършил преценка на степента на обществена
22
опасност на личността на подсъдимия, определяйки я за занижена, предвид
отчетените чисто съдебно минало, социална и семейна ангажираност,
пенсионер на достолепна възраст от 72 години, изразено съжаление и
критичност към извършеното деяние, които обстоятелства съдът правилно е
отчел като смекчаващи.
Отчитайки смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
съдът правилно е преценил, че същите нямат характера, нито на многобройни,
нито на изключителни по смисъла на чл.55 ал.1 от НК обстоятелства, поради
което обосновано и законосъобразно е определил наказанието на подсъдимия
по правилата на чл. 58а, ал.1, вр. чл.54 от НК - при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като обосновано е отхвърлил тезата на
защитата, наказанието на подсъдимия В. да бъде определено при условията на
чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Правилно съдът е приел, че в хода на съдебното производство
подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което е приложил и
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.
Направеното от подсъдимия самопризнание не следва да се отчита
като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Същото е
съобразено от законодателя като условие за редуциране на наказанието по
реда на чл.58а, ал.1 от НК и е предпоставка за налагане на по- леко наказание,
поради което не следва да се отчита и като допълнително или изключително
такова по смисъла на чл.55 от НК.
В процесния случай не е налице и втората кумулативна предпоставка
за индивидуализиране на наказанието по този по-благоприятен ред, тъй като и
най-лекото предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко на
извършеното престъпление, предвид изключително грубото нарушение на
правилата за движение и предходните административни нарушения на
правилата за движение, чието санкциониране по административен ред не е
допринесло за неговото поправяне и превъзпитание. Ето защо съдът правилно
е определил наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Намаляване на
наказанието под законовия минимум би означавало необоснован толеранс
към подсъдимия, предвид настъпилия тежък вредоносен резултат.
23
Формирайки изводите си досежно тежестта на наказателна репресия,
която следва да бъде упражнена спрямо подсъдимия, решаващият съд е
съобразил както смекчаващите, така и отегчаващите, отговорността
обстоятелства.
Правилно съдът е съобразил при индвидуализация на наказанието на
подс.В. като отегчаващо отговорността обстоятелство, извършеното от
подсъдимия друго несъставомерно нарушение на правилата за движение - по
чл.21 от НК, тъй като при въведена забрана за движение със скорост по-
висока от 30 км със Знак В26 в инкриминирания участък, същият е
управлявал автомобила си с 40 км/ч, макар това нарушение да не е в
причинноследствена връзка с настъпилите вредоносни последици.
Видно от приложената справка за нарушител от КАТ – Бургас,
подсъдимият има констатирани множество нарушения на правилата за
движение, като последните са от 2016, 2017 и 2018г. Правилно съдът е
посочил, че само една година преди настоящото нарушение, подс.В. е
допуснал идентично нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДП на 12.03.2018г., за
което е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление. Правилна е
преценката, че допуснатото нарушение на правилата за движение в
настоящия казус не е инцидентно поведение от негова страна. Налице е
сколнност към нарушение на правилата за движение, която характеризира
подсъдимия като системен нарушител, което безспорно изисква една по-
сериозна наказателна репресия и най- вече по отношение на наказанието
лишаване от правоуправление, което в достатъчна степен ще го превъзпита
към спазване на правилата за движение. Още повече, че само три дни преди
настоящия случай, той също е допуснал нарушение на правилата за
движение, за което има издаден фиш.
Посочените данни обосновават извода, че подсъдимият е пренебрегвал
отговорностите си като водач на МПС, обстоятелство, което го характеризира
негативно и следва да се отчете като отегчаващо. В настоящия казус същият
не е оценил обективно необходимостта от повишено внимание и
предпазливост от негова страна като водач, готовност при възникване на
опасност за движението да спре и да пропусне движещите се по пешеходната
пътека пешеходци, предвид и описаната по- горе конкретна пътна обстановка.
От значение за отговорността на подсъдимия се явява и фактът, че
24
престъпният резултат се дължи изцяло на личното му неправомерно
поведение, доколкото поведението на пострадалите е било в пълно
съответствие с изискванията на закона и не е довело до съпричиняване на
вредоносния резултат.
Поведението на подс. В., като водач на МПС при конкретно
изследваната обстановка, е във висока степен обществено укоримо. Същият е
допуснал изключително грубо нарушение на правилата за движение по
пътищата. Несъобразяването от негова страна на конкретно установените
правила за движение по пътищата, в най-голяма степен гарантиращи
безопасността на участниците в движението, сочи на занижен личен
самоконтрол като водач на МПС и надценяване на уменията му като шофьор.
Отчитайки изложените обстоятелства, решаващият съд е приел, че за
постигане целите по чл.36 от НК, справедливо и адекватно на извършеното
престъпление и личността на дееца се явява налагане на наказание лишаване
от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към
предвидения законов минимум, а именно три години и шест месеца лишаване
от свобода, което редуцирано с една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК е
определено в размер на две години и четири месеца. Настоящата инстанция
намира, че определяне на по - ниско по размер наказание наказание или под
минимално предвидения размер, ще бъде обществено неоправдано и явно
несправедливо.
Апелативната инстанция съобразявайки фактите по делото, закона и
съдебната практика, намира доводите и аргументите на частните обвинители,
за увеличаване на наложените наказания за основателни. Вярно е, че децът е
допуснал едно нарушение на правилата за движение, дължащо се на
отклонено внимание и пренебрегване на пътната ситуация пред автомобила,
но същото е много грубо и драстично. Наред с това са налице данни за
допуснато несъставомерно нарушение – несъобразяване на скоростта на
движение със задължителната при преминаване на район с пешеходна пътека,
както и за системни нарушения на правилата за движение цитирани по- горе
и най - вече допуснато идентично нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП година
преди деянието. Деянието се отличава с по- висока степен на обществена
опасност предвид мястото на извършване - на пешеходна пътека и
настъпилия тежък вредоносен резултат, макар тези обстоятелства да са част
25
от правната квалификация и да са съобразени от законодателя при
предвиждане на наказателната репресия, поради което не се явяват
отегчаващи. Многократното санкциониране на дееца по административен ред
включително и непосредствено преди настоящото деяние, не са изиграли своя
поправителен ефект. Определено наказание от първата инстанция е в рамките
на предвидения законов минимум, поради което се явява прекалено занижено
и явно несправедливо. Изброените аргументи обосновават необходимост от
завишаване на наложеното наказание от 3 г. и 6 м. на 4 г. и 6 м., макар отново
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и доста под
средния размер, което редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК следва да се
определи на три години лишаване от свобода.
По отношение начина на изтърпяване на наложеното наказание,
решаващият съд правилно е приел, че за постигане целите на наказанието, а
именно да се превъзпита подсъдимият В. и да се окаже предупредителен и
възпиращ ефект върху обществото не е необходимо той да бъде изолиран от
обществото. Същият е неосъждан, с ниска степен на обществена опасност, на
възраст от 72 г., признава вината си и е критичен към извършеното деяние,
поради което не е необходимо да бъде изолиран от обществото за неговото
поправяне. Ето защо съдът обосновано е отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода. При определяне размера на наказанието и
начина на неговото изтърпяване, съдът обосновано е изходил от принципите
на целесъобразност, справедливост и хуманност, които са в основата на
наказателната репресия и преследваните с нея цели.
При решаването на въпроса дали е целесъобразно приложението на
чл.66, ал.1 от НК индивидуалната и генералната превенция следва да бъдат
анализирани в светлината на диалектическата им връзка, какъвто е и
замисълът на законодателя, личната е средство за осъществяване на общата.
При това съдът е длъжен преди всичко да прецени дали поправянето и
превъзпитанието на дееца може да бъде постигнато с отлагане изтърпяването
на наложеното наказание. Но това съвсем не го освобождава от задължението
да съпостави този си извод с нуждите на генералната превенция, защото и тя е
цел на наказанието и необходимо условие за отмерване на справедлива
санкция. Наказанието е справедливо, когато съответства както на тежестта и
моралната укоримост на извършеното престъпление, така и на личната на
дееца. И това е възможно само при постигане на необходимия баланс, целящ
26
поправителното и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и
обществените очаквания за упражнената държавна принуда спрямо
извършителите на подобен род посегателства. Този процес изисква
внимателна оценка на конкретната обществена опасност на деянието и
отражението му в обществото. В този смисъл е и съдебната практика-
Решение №37/83г. и Решение №83/83 г. на ОСНК на ВС, съгласно която при
решаването на въпроса дали да се приложи института на условното осъждане,
съдът следва да прецени не само личните качества на дееца, но и неговото
поведение като водач на МПС, конкретната обществена опасност на
престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали
целите на чл.36 от НК. В конкретния случай въззивната инстанция намира, че
с прилагането на института на условното осъждане, може да се въздейства
предупредително и възпиращо не само спрямо извършителя, но и върху
другите членове на обществото.
С оглед определения размер на наказанието лишаване от свобода, не са
налице законови пречки за приложението на института на условното
осъждане визиран в чл.66 от НК, а и подсъдимият не е личност с трайно
криминално поведение, обикновено налагащо изолирането на дееца от
обществото. В настоящия казус предвид увеличения размер на наказанието
лишаване от свобода, следва да се увеличи и срока по чл.66, ал.1 от НК от
четири години на пет години. Настоящата инстанция намира, че определянето
на по продължителен изпитателен срок ще допринесе за постигане целите на
наказанието.
Апелативният съд счита, че с оглед възрастта на подсъдимия,
критичното отношение към извършеното деяние, увеличения размер на
наказанията и на изпитателния срок, започналият процес на превъзпитание в
съзнанието на подсъдимия ще продължи и без неговото изолиране от
обществото.
Идеята за санкцията единствено като назидание за останалите членове
на обществото е чужда на българската наказателна система. Бългаският
наказателен закон е изграден върху разбирането, че наказанието трябва да
съответства на престъплението, т.е. да е справедливо, а справедливото
наказание е целесъобразно. Именно чрез баланса между двете цели на
наказанието – генерална и индивидуална превенция се постига крайната цел
27
на наказателно-правното въздействие – общата превенция.
В контекста на гореизложеното правилна е преценката на окръжния
съд, че обществените настроения не трябва да имат решаващо значение в
процеса на индивидуализация на наказанието. Законодателят е регламентирал
тази сложна оценъчна дейност, въвеждайки строги критерии и принципи в
закона. Именно на тази плоскост и в съответствие с конкретните особености,
отнасящи се до тежестта на престъплението и обществената опасност на
дееца, съдът следва да отмери справедливо наказание. Справедливостта на
наказанието е основен принцип в нашето наказателно право, а справедливо е
това наказание, което съответства на тежестта на престъплението.
По отношение на наказанието лишаване от правоуправление важат
същите аргументи и най- вече обстоятелството, че подсъдимият е системен
нарушител на правилата за движение. В този смисъл следва да се увеличи и
наложеното на основание чл.343г, вр. с чл.37, т.7 от НК наказание лишаване
на подсъдимия Д.В. от правото да управлява моторно превозно средство от
четири години на пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Завишаването срока на това наказание се налага предвид данните по делото,
за допуснати многобройни предходни административни нарушения по ЗДП,
разкриващи проявената от подсъдимия упоритост да не спазва правилата за
движение, въпреки наложените му до момента административни санкции.
Необходим е по-продължителен срок на лишаване от правоуправление, за да
има възможност подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че
правилата на пътя трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач
на пътя.
Така отмереният срок на наказанието в достатъчна степен ще
въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще възпре
последния от следващи, водещи до неблагоприятни последици действия в
практиката му като водач на МПС. Ето защо, наложеното наказание
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от пет години, въззивната
инстанция намира за законосъобразно и справедливо.
Предвид изложеното присъдата следва да бъде изменена, като се
увеличи наложеното наказание лишаване от свобода от две години и четири
месеца на три години, срокът по чл.66, ал.1 от НК от четири години на пет
години и наказанието лишаване от правоуправление от четири години на пет
28
години.
В останалата част присъдата е обоснована и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
При цялостната проверка на присъдата не се установиха допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По гореизложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1, вр.
чл.334, т.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 30 от 12.10.2021 год. постановена по НОХД
№ 674/21г. по описа на Бургаския окръжен съд, като УВЕЛИЧАВА размера
на наказанието лишаване от свобода от две години и четири месеца на три
години, срока по чл.66, ал.1 от НК от четири години на пет години, както и
наказанието по чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК - лишаване от право да управлява
МПС от четири години на пет години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.






Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29