№ 982
гр. Русе, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520105701 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ”***************” ЕАД–... твърдят, че на 30.12.2021 г. с
насрещната страна бил сключен Договор за пристанищни услуги № 20 със
срок на действие 01.01.-31.12.2022 г. В него било предвидено пристанището
да приема, о6работва, съхранява и експедира насипни товари-зърнени храни и
фуражи на товародателя в пристанищен терминал ...-... срещу
възнаграждение, съгласно действащите за периода „Цени и условия за
извършваните дейности и услуги в „*************** ...“-ЕАД. След
приключване на обработката на транспортното средство и извършените
пристанищни услуги, изпълнителят издавал фактура, която следвало да бъде
заплатена от ответника в 10-дневен срок. Сочат, че във връзка с процесния
договор били издадени фактури № **********/19.04.2022 г. (обработка за
износ на насипен царевичен глутен и кантария на камиони и товарни
ремаркета) на стойност 9 264,77 лв., фактура № **********/21.04.2022 г.
(обработка по внос на насипен слънчоглед, кантария на камиони и
лопатиране) на стойност 5 309,14 лв., и фактура № **********/30.04.2022 г.
(обработка по внос на насипен слънчоглед, кантария на товарни автомобили и
допълнителни дейности, изискващи разтоварване на неспециализиран съд за
превоз на зърнени товари) на стойност 5817,92 лв., и трите с включен
ДДС.Ответникът е получил съответните пристанищни услуги, но не
престирал дължимата цена и след връчена покана на 07.07.2022 г.Искат
насрещното дружество да бъдат осъдени да им заплатят общо сумата от
20 391,83 лв., с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба.Търсят се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
1
исковата молба.В открито заседание процесуалният представител на страната
е оспорил иска по основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че между страните
са възникнали търговски отношения по повод Договор за пристанищни
услуги № 20 от 30.12.2021 г., по силата на който ищецът, стопанисващ
пристанищен терминал ...-...,се задължил за времето до 31.12.2022 г. да
приема, о6работва, съхранява и експедира насипни товари-зърнени храни и
фуражи на товародателя срещу възнаграждение, съгласно действащите за
съответния период „Цени и условия за извършваните дейности и услуги в
„*************** ...“-ЕАД. След приключване на обработката на
транспортното средство и извършените пристанищни услуги, изпълнителят
издавал фактура, която следвало да бъде заплатена от ответника в 10-дневен
срок (чл.33).
Приложени са издадени от ищеца фактури във връзка с процесния
договор-№ **********/19.04.2022 г. (обработка за износ на насипен
царевичен глутен и кантария на камиони и товарни ремаркета) на стойност 9
264,77 лв., № **********/21.04.2022 г. (обработка по внос на насипен
слънчоглед, кантария на камиони и лопатиране) на стойност 5 309,14 лв., и
фактура № **********/30.04.2022 г. (обработка по внос на насипен
слънчоглед, кантария на товарни автомобили и допълнителни дейности,
изискващи разтоварване на неспециализиран съд за превоз на зърнени товари)
на стойност 5817,92 лв., и трите с включен ДДС. Извършването на описаните
услуги ищецът е удостоверил с представените в производството талимански
записки, товарни ордери, актове и описи на камиони.
Приетата в производството икономическа експертиза, след
запознаване с представените по делото доказателства и извършена проверка
при страните, се е произнесла, че ищецът е завел в дневниците си за продажба
и справките-декларации по ДДС процесните фактури.Ответното дружество е
осчетоводило последните в месеците на издаването им, като е начислило
дължимия ДДС по всяка от тях. Фактурите са включени в дневника за
покупки на дружеството за съответния данъчен период и в справка-
декларацията по ЗДДС.Ищецът е начислил и внесъл в държавния бюджет
начисления ДДС по процесните фактури.Ответното дружество също е
начислило дължимия ДДН по фактурите, подало е справка-декларация по
ЗДДС в НАП, заедно с отчетните регистри към нея, респективно ползвало е
правата си на данъчен кредит по тях.
По делото няма спор, че ответникът не е заплатил вземанията по
процесните фактури, включително и след изпратена покана от
съконтрахента.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че между страните са възникнали
2
търговски отношения по повод договора от 31.12.2021 г., като ищецът счита,
че е изправен съконтрахент по него, предоставяйки през процесния период
уговорените услуги, изразяващи се в обработка за износ на насипен
царевичен глутен и кантария на камиони и товарни ремаркета, обработка по
внос на насипен слънчоглед, кантария на камиони и лопатиране и обработка
по внос на насипен слънчоглед, кантария на товарни автомобили и
допълнителни дейности, изискващи разтоварване на неспециализиран съд за
превоз на зърнени товари, във връзка с които били издадени трите фактури.
Възраженията на ответника, направени извън срока по чл.131 от ГПК,
но касаещи не фактите, а правото, са, че представените по делото писмени
доказателства не изхождат от “************“ ООД, респ. не установяват
изпълнение на сочените от насрещната страна услуги. Действително
документите са съставени от ищеца. От приетото и неоспорено в
производството заключение на вещото лице обаче се установява, че
процесните фактури са били осчетоводени от ответника и дружеството е
ползвало данъчен кредит по тях. Това представлява извънсъдебно признание
на факта, че описаните във фактурите услуги действително са били
предоставени на товародателя. По делото няма спор, че цената по сделките
не е била заплатена.Изготвените от ответника счетоводни книжа, цитирани в
експертизата, имат характер на частни документи, ползващи се с
доказателствена сила според чл.180 от ГПК и с които се признават
задълженията по процесните фактури.
Естеството на предоставените от ищеца пристанищни услуги
предполага задължителното оформяне на редица документи, които
установяват вида и обема на товара на обработените в пристанището
превозни средства, които минават и митнически контрол. При направени
своевременно възражения от ответника за неизпълнен договор, ищецът би
могъл да ангажира допълнителни доказателства за установяване връзката на
обработените товари.В процесния случай обаче “************“ ООД са
пропуснали срока по чл.131 от ГПК. Това налага извод, че фактът на
осчетоводяване на спорните фактурите от двете дружества се явява
достатъчен, за да се приеме, че ищецът е доказал възникналите задължения на
насрещната страна да престира уговорените цени, установени по размер и от
приетата в производството икономическа експертиза. Искът следва да се
уважи така, както е предявен. Сумата се дължи със законната лихва от
подаване на исковата молба.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “************“ ООД , ЕИК .............., със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ***********, представлявано от управителя И.Н.Н.,
3
да заплатят на “***************-...“ ЕАД, ЕИК ...................., със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ***********, представлявано от П.Н.Д.,
изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Борисова” № 8, ет.4,
чрез адв.А. Г. от АК-Русе, сумата от сумата от 20 391,83 лв., с вкл. ДДС,
представляваща сбор от дължима цена за извършени услуги по Договор №
20/30.12.2021 г., във връзка с което били издадени № **********/19.04.2022
г. (обработка за износ на насипен царевичен глутен и кантария на камиони и
товарни ремаркета) на стойност 9 264,77 лв., фактура №
**********/21.04.2022 г. (обработка по внос на насипен слънчоглед, кантария
на камиони и лопатиране) на стойност 5 309,14 лв., и фактура №
**********/30.04.2022 г. (обработка по внос на насипен слънчоглед, кантария
на товарни автомобили и допълнителни дейности, изискващи разтоварване на
неспециализиран съд за превоз на зърнени товари) на стойност 5817,92 лв.,
със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 3 350,67 лв.-разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4