Решение по дело №327/2022 на Районен съд - Радомир

МОТИВИ към решение № 126/19.12.2022 г. по АНД № 327 по описа за 2022 г. на
Радомирския районен съд (изготвени на 20.12.2022 г.):
С постановление от 06.12.2022 г. Районна прокуратура – Перник, Териториално
отделение - Радомир е внесла в Районен съд - Радомир материалите по бързо производство
№ . г. по описа на РУ - Радомир, водено срещу Р.Н.Р., с ЕГН: **********, за извършено от
него престъпление по чл. 318 НК, за това, че на 24.11.2022 г. в казино „Л.Б.“, находящо се в
гр. Радомир, ул. „Д.“, противозаконно си служил с официален документ – СУМПС № ..,
издадено от МВР - Перник на . г. за друго лице – М.А.С., с ЕГН: **********, с цел да
заблуди длъжностни лица, а именно Х.Б.А. и Б.Е.Б. – старши полицаи в РУ - Радомир и
извършеното не представлява по-тежко престъпление, с предложение съдът да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание по
смисъла на чл. 78а НК.
В съдебно заседание представителят на ТО - Радомир към РП - Перник поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието, като предлага обвиняемият да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание „глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият се признава за виновен и моли съда да му наложи наказание в
минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 23.11.2022 г., около 11,40 ч. обвиняемият Р.Н.Р. и свидетелят М.А.С. отишли в
казино „Л.Б.“, находящо се в гр. Радомир, ул. „Д.“.
Преди да влязат в казиното обв. Р. установил, че си е забравил личната карта вкъщи и
помолил св. С. да му даде неговата лична карта или шофьорска книжка, за да влезе с нея в
казиното. С. му дал шофьорската си книжка.
Около 00,40 ч. св. Х.А. и Б.Б. - служители в РУ – Радомир, които били на работа като
автопатрул за времето от 20,30 ч. на 23.11.2022 г. до 08,30 ч. на 24.11.2022 г., посетили
казино „Л.Б.“, находящо се в гр. Радомир, ул. „Д.“, кьдето имало няколко посетители.
Служителите на РУ – Радомир поискали документите за самоличност на обв. Р., който
заявил, че не носи личната си карта и представил пред тях СУМПС № .. на името на М.А.С..
Полицейските служители установили, че снимката от представената шофьорска
книжка не отговаря на проверяваното лице, след което лицето заявило, че се казва Р.Н.Р., а
представеният документ бил на приятеля му - св. Методи С..
На двете лица били съставени АУАН за нарушение на чл. 11 ЗБЛД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал. 2, във
вр. чл. 283 НПК доказателства – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите
Х.А., Б.Б. и Методи С. и от събраните писмени доказателства.
Констатацията за съдебното минало на обвиняемия Р. съдът направи въз основа на
представената по делото справка за съдимост, видно от която Р. не е осъждан.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена във внесеното
предложение и призната от обвиняемия на досъдебното производство, поради което и по
аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане от настоящия състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
1

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прие, че са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 318 НК.
Предметът на престъплението - свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издаденo на М.А.С., представлява официален документ по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в чл. 93, т. 5 НК. Съгласно чл. 50, ал. 2 ЗБЛД свидетелството за
управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен документ за
самоличност на български граждани на територията на Република България.
Налице са и специалните изисквания от обективна страна, документът да е истински
(доколкото не са налице условията по чл. 93, т. 6 НК, които биха го дефинирали като
неистински) и да е издаден за лице, различно от лицето, което го е използвало.
Съгласно теорията и трайната съдебна практика под „служене“ се разбира всяко
използване, употреба на дадена вещ съгласно нейното предназначение. Според чл. 3, ал. 1 от
Закона за българските лични документи документите за самоличност удостоверяват
самоличността, а при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗБЛД на българските граждани се издават следните документи за
самоличност:
1. лична карта;
2. паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна
карта за самоличност;
3. свидетелство за управление на моторно превозно средство.
В конкретния случай се установи, че обвиняемият е представил процесното
свидетелство за управление на моторно превозно средство пред полицейски органи, с цел
удостоверяване на самоличността му, тоест СУМПС е използвано по предназначение.
Престъплението по чл. 318 НК е на формално извършване, доколкото, за да се
приеме, че е извършено, не е необходимо да настъпва общественоопасен резултат, различен
от самото изпълнително деяние. В случая със самото представяне на СУМПС на
контролните органи, престъплението се явява довършено.
По аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗБЛД, само лицето, на което даден документ за
самоличност е издаден, може да го държи и да се ползва от него, поради което и
извършеното от обвиняемия ползване на чуждо свидетелство за управление на моторно
превозно средство се явява противозаконно.
Двамата полицейски служители, пред които е представено процесното СУМПС
представляват длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, доколкото изпълняват
служба в държавно учреждение (РУ – Радомир), която не е свързана с дейност на
материално изпълнение.
Престъплението по чл. 318 НК се извършва само с пряк умисъл като форма на вината
и съставомерна цел - да бъде заблудено длъжностното лице, пред което е представен
документът. В конкретния случай от обясненията на обвиняемия се установява, че същият е
съзнавал, че представя пред двамата полицейски служители свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадена за друго лице, че извършваното от него действие е
правно запретено, но въпреки това го е направил, преследвайки неправомерната цел да
създаде у проверяващите го неправилната представа, че същият притежава документ за
самоличност към момента на проверката, за да се приеме, че деянието е съставомерно и от
субективна страна.
В същото време, от доказателствата по делото не се установява с действията си
обвиняемият да е извършил по-тежко престъпление, с което се явява изпълнен и последният
елемент от фактическия състав на чл. 318 НК.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 318 НК наказание е „лишаване
2

от свобода“ до две години или „пробация“ или „глоба“ от 100 до 300 лева, обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на 78а НК и от деянието
не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице условията за
освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът
намира, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание „глоба“ в
рамките на минимума, предвиден в чл. 78а НК, а именно 1000,00 лева.
При определяне размера на административната санкция съдът съобрази:
- вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно обществените
отношения, осигуряващи законосъобразното използване на надлежно издадените официални
документи, в конкретния случай български документи за самоличност;
- степента на засягане на обществените отношения, намираща проявление в
естеството на използвания чужд личен документ - свидетелство за управление на моторно
превозно средство; лицата, пред които е представен - полицейски органи, осъществяващи
законосъобразна проверка по чл. 70 ЗМВР; както и целта, с която е използван, а именно да
се въведат контролните органи в заблуждение;
- данните за личността на обвиняемия - още на досъдебното производство е направил
пълни самопризнания и е съдействал за разкриване на обективната истина, а в съдебно
заседание изразява съжаление за стореното, неосъждан, без данни за извършени други
противообществени прояви.
Поради гореизложеното, съдът намира, че така определеният минимален размер на
административната санкция кореспондира със степента на обществена опасност на деянието
и дееца. Този размер ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно и непропорционално да се засяга
правата на обвиняемия.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото доказателство по делото – СУМПС № .., издадено от МВР - Перник на
. г. за друго лице – М.А.С., с ЕГН: **********, следва да се върне на правоимащото лице
М.А.С..
В изложения по-горе смисъл съдът постанови диспозитива на решението си.

3

Номер на акта:	126
Дата:	19 декември 2022 г. (в сила от 4 януари 2023 г.)
Съдия:	Росен Пламенов Александров

Дело:	20221730200327
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 декември 2022 г.

Решение по дело №327/2022 на Районен съд - Радомир

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите