Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      № 260000/11.3.2022 г.

 

                                гр.Ямбол........11.03........2022 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На..........................четиринадесети...февруари……..................................

  През две хиляди двадесет и втора година,..........в състав:

                                                         Председател: Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.............гр.д.№ 137

по описа за 2020 година…., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М.А.А., ЕГН **********, Е.  А.А., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на А.Ч.А., ЕГН ********** – родител и А.Ч.А., ЕГН ********** ***, с която се претендира да бъде осъден ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София да заплати на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат от смъртта на Я. М. М., загинала при ПТП от 06.06.2019 г. в общ размер на 550 000 лв., както следва: на М.А.А. обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 23.07.2019 г. до датата на окончателното изплащане; на Е.А.А. обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя- 23.07.2019 г. до датата на окончателното изплащане и на А.Ч.А. обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 23.07.2019 г. до датата на окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че на 6.06.2019 г. на път I-6 в посока гр.Бургас, водачът Г.В. К. на лек автомобил Фолксваген Шаран с рег.№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата и самокатастрофирал като предизвикал ПТП, при което е причинена смъртта на Я. М. М., пътувала в автомобила – майка и фактическа съпруга на ищците по делото. Образувано е ДП № 77/2019 г. по описа на РУ Стралджа. Ищците и починалата са били сплотено семейство, силно привързани един към друг. Ищците изключително тежко са приели загубата на своята майка и съпруга, починала внезапно и нелепо. Към настоящия момент все още не могат да преодолея огромната загуба след смъртта на М.. Моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще съпътстват цял живот ищците.

Към момента на ПТП виновният водач е имал задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена с ответника „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, поради което ищците са се обърнали своевременно към застрахователя с претенции за заплащане на обезщетение, но са получили отказ, което е довело до завеждане на настоящия иск.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на иска, с който го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Оспорват се твърденията за механизма на ПТП и представния констативен протокол, който е незаконосъобразен, тъй като описаното в него ПТП не е станало в присъствието на съставителя на този протокол. Оспорва се да е причинен деликт от страна на застрахования водач К., тъй като процесният автомобил не е имал техническа възможност да предотврати инцидента, а причината за ПТП е извършено нарушение от друго МПС или водачът е получил внезапно неразположение от медицински характер, или е имало неравност или друго препятствие на пътя. Не е налице причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и настъпИ.вредоносен резултат. Оспорва се обстоятелството, че ищците и загинала са били сплотено семейство, поради което претендираните обезщетения следва да бъдат намалени. Следва да бъде отчетен и приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат поради това, че същата е пътувала неправилно без поставен предпазен колан, качила се е при водач употребил алкохол/наркотици, поради които обстоятелства е налице съпричиняване, което също следва да доведе до по-малък размер на претендираните обезщетения. Оспорва се и искът за лихви, тъй като застрахователят се е произнесъл в срок и не е налице забава от негова страна.

В съдебно заседание ищците редовно призовани, поддържат претенциите си чрез своя пълномощник.

Ответникът също редовно призован, поддържа възраженията си по иска чрез своя процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

За установяване на своята активна легитимация, ищците са представили препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № *** г. за това, че Я. М. М., неомъжена е починала на 6.06.2019 г. От удостоверение за наследници № АПИО-1965/17.06.2019 г. се установява, че наследници на М. са нейните деца М.А.А. и Е.А.А., а видно от удостоверения за раждане-дубликат от 7.06.2006 г. като баща на двамата е вписан ищецът А.Ч.А..

Видно от молба вх.№ 99-3283/23.07.2019 г. ищците са поискали от ответното застрахователно дружество изплащане на обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ в резултат на ПТП, настъпило на 6.06.2019 г. в размер по 200 000 лв. за М.А.А. и Е.А.А. и в размер 150 000 лв. за А.Ч.А.. На 23.10.2019 г. ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е отказало претендираните обезщетение, считайки, че не дължи изплащане на застрахователни обезщетения в случая.

Относно процесното ПТП е съставен представения от ищците констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2019 г. за това, че на 6.06.2019 г. на път I-6 в посока гр.Бургас, е настъпило ПТП с един участник - водачът Г.В. К. на лек автомобил Фолксваген Шаран с рег.№ ***, при което е загинала Я. М. М. – пътник в автомобила.

По делото е разпитан като свидетел Д.Р.Р. ***, посетил произшествието след получен сигнал за възникването му. Свидетелят заявява, че автомобилът бил извън платното за движение, в канавка, с гуми нагоре, обърнат по таван. Единият пътник и шофьора били извън колата, а починалото лице - жена също било извън колата - встрани по гръб, близо до колата. Времето доколкото си спомня свидетелят било мъгливо, но имало видимост. Пътят бил в ремонт, за което било сигнализирано с пътни знаци. Тялото на починалата жена по данни на водача и на съпруга ѝ-другия пътник в колата, не било местено.

Настоящото производство бе спряно на основание чл.229 т.4 от ГПК до приключване на образуваното по случая НОХД № 348/2020 г. по описа на ЯОС. След възобновяването му е приложена присъда № 260008/6.04.2021 г. с отбелязване, че същата е била обжалвана пред БАС, но потвърдена и влязла в сила на 1.12.2021 г. С тази присъда Г.В.  К. е признат за виновен в това, че на 06.06.2019 г. около 06,30 часа, по път I-6, на около 1 километър от с. Лозенец, обл. Ямбол, в посока към с. Венец, обл. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № У 1492 АХ, собственост на М. И.В. *** е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Я. М. М. *** - пътник на задната седалка в автомобила на К., поради което е осъден на три години лишаване от свобода, отложено с петгодишен изпитателен срок.

За изясняване механизма на процесното ПТП, причинените травми и смъртта на починалата М., причинно-следствената връзка между ПТП и нейната смърт, по делото бяха назначени и изслушани множество авто-технически и медицински експертизи. Според вещото лице авто-експерт по едничната авто-техническа експертиза скоростта на движение на фолксваген преди ПТП е била в границите 92+97 km/h, а към момента на напускане на платното за движение е била около 77 km/h, при технически съобразената и разрешена скорост за дадения пътен участък 30 km/h. Автомобилът фолксваген напуска платното за движение на 109 м след мерната линия, вдясно от платното за движение като навлиза с предно дясно колело по банкета и преустановява движението си по таван на около 161 м след мерната линия. От техническа гледна точка, минималното разстояние на видимост преди ПТП /200+250 м/ е абсолютно достатъчно за водача на Фолксваген да възприема обстановката пред автомобила си и да реагира адекватно на евентуално възникнала критична пътна ситуация пред него, както и да възприеме и да се съобрази с пътните знаци намиращи се вдясно от него спрямо посоката му на движение, поставени на достатъчно голямо разстояние преди ремонтирания участък от пътя. Водачът на фолксваген е имал техническата възможност да предотврати настъпилото произшествие, като предприеме спиране, при необходимост и аварийно, без рязко завъртане на волана, като по този начин запази устойчивостта на автомобила си. Основната техническа причина, довела до възникване на ПТП е движението на автомобил фолксваген със скорост, която е несъобразена с особеностите на релефа, местността, пътната настилка и конкретната пътна обстановка /пътни знаци/. Пострадалата Я. М. е седяла на задната седалка, в позицията зад водача, т.е. вляво и е била без поставен предпазен колан.

Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза потвърждава изводите на авто-експерта относно местоположението на загиналата М. в автомобила – на задната седалка вляво зад водача. При настъпилото ПТП е получила автомобилна травма - травма вътре в автомобила като пътник при неговото напускане на пътното платно по време на движение с голяма скорост и преобръщане около надлъжната ос извън пътното платно, в дясно по посока на движение на автомобила. Пострадалата е получила тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и гръбначният мозъка, корема и крайниците. Смъртта на пострадалата е настъпила за кратко време, но не е била мигновена. Настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътно-транспортното произшествие. Вещото лице е заявило, че не може да отговори на въпроса на ответника дали водачът на автомобила Г.В. К. е бил повлиян от влиянието на алкохол или наркотични вещества, тъй като не са приложени към делото резултати от евентуално извършени химически експертизи за етилов алкохол и наркотични вещества в кръвта на водача на автомобила. При внимателно проучване на данните от делото, не са се установили данни за някакви здравословни проблеми на водача на лекия автомобил, които са оказали евентуално влияние върху способността му да управлява автомобила си.

По искане на двете страни бе назначена комплексна съдебна експертиза с участието на вещите лица, изготвили първоначалните експертизи с оглед установяване на зададените вече въпроси към тях, тъй като се счита, че не е даден точен отговор. В комплексната експертиза вещите лица са единодушни и категорични, че пострадалата Я. М. е пътувала на задната седалка вляво на лекия автомобил. Вида, характера и локализацията на уврежданията по тялото й, както и изпадането й от автомобила посочват, че е била без поставен обезопасителен колан. Вещите лица заявяват, че по автомобила са били установени тежки деформации по купето, по тавана, който е бил хлътнал към купето, като тези хлътвания и деформации са били по-добре изразени в дясната част. Ако пострадалата е била с поставен предпазен колан въпреки, че деформациите по автомобила са значителни, то са били налице  предпоставки да получи сравнително пo-леки увреждания и настъпването на смъртта й да не е задължително. Тъй като е била без поставен обезопасителен колан, пострадалата даже и да не била изпаднала от автомобила, вследствие резките премествания на тялото й в купето на автомобила и удрянето по интериора на автомобила, както и притискането на тялото й от деформиралите се части на автомобила, уврежданията получени по този механизъм, също биха довели до настъпването на смъртта й. Водачът на автомобила и пътникът до него са били с поставени предпазни обезопасителни колани, затова през цялото време са били в автомобила, телата им не са се местели свободно в купето на автомобила при неговото преобръщане и затова уврежданията получени от тях не са създали опасност за живота им. Липсват конкретни данни в материалите по делото какви са били уврежданията по автомобила вътре в купето, но изхождайки от настъпилите телесни увреждания и от техническа гледна точка, може да се заключи, че тялото на пострадалата се е удряло по предните седалки /в задната им част/, тавана, пода, задната седалка, в задните врати и накрая е изпаднало през прозореца на задна дясна врата, след което се удря в терена извън автомобила. От техническа гледна точка вероятността да не настъпи летален изход за Я. М. при ударите на свободно движещото й тялото в интериора на купето, с такава сила е минимална, почти невъзможна.

По искане на ищците, които считат заключението по комплексната експертиза за непълно и неточно, бе назначена повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза с участието на други вещи лица. Новите вещи лица за изготвили заключение въз основа на същите събрани по НОХД материали и по същество стигат до идентични на предходните експертизи изводи. Според тях по данни от материалите по делото, пострадалата пътничка е седяла на втория ред седалки отляво, зад седалката на водача на автомобила. В края на аварийното си движение, изразяващо се в преобръщане на автомобила, същият е останал да лежи върху таванната си равнина, с насоченост на предните му състави към платното за движение, косо на оста на пътя. Изпадналата от автомобила пътничка е била намерена отдясно на автомобила, в непосредствена близост да левите му странични състави в преобърнато състояние. При правилно поставен предпазен колан, в процеса на преобръщане на автомобила, пътничката не би се отделила от позицията си върху задната седалка. Максимално възможното придвижване на обезопасен с предпазен колан водач или пътник е толкова, че да не позволи контакт между тялото му и части от конструкцията на автомобила - волан, челно стъкло, арматурно табло, облегалки на предните седалки и др. При конкретната ситуация, в процеса на преобръщане на автомобила, имайки предвид, че загиналата пътничка е била без поставен предпазен колан, тялото й е извършвало хаотични безконтролни движения в задната част на купето.

Механизмът на получаване на травмите на пострадалата е чрез удари и притискане с голяма сила от твърди предмети, като е описан най-вероятния механизъм на получаването им.

Във връзка с установения от вещите лица механизъм и предвид наличните по автомобила деформации, настоящото заключение изказва становище, че при правилно поставен предпазен колан от пострадалата, същият би възпрепятствал настъпването на смъртта й, т.к. не би изпаднала от салона на автомобила и не биха настъпили травмите, получени от удари и притискане с голяма сила от твърди предмети.

Вътре в купето на автомобила, тялото на пътничката е контактувало при хаотичното си движение със облегалките на предните седалки, тапицираните части на задните врати, пода и тавана. Таванът на автомобила е деформиран по цялата си равнина навътре към купето, като по-интензивна е деформацията над предните седалки на автомобила. В този смисъл, тапицираните елементи в купето на автомобила нямат остри твърди елементи, които биха могли да причинят сериозни наранявания на пътничката. Същото се отнася и за таванната равнина, която е деформирана незначително над задните седалки и не би могла да въздейства върху пътничката чрез удар или притискане. В процеса на преобръщане на автомобила, тялото на пътничката се е удряло в тавана, предните облегалки, задните седалки, пода и двете задни врати на автомобила. Непосредствено преди автомобилът да преустанови движението си, пострадалата е изпаднала от автомобила върху терена.

За установяване претърпените болки и страдания от ищците от смъртта на М., техният интензитет и продължителност по делото бяха събрани гласни доказателства и назначена съдебно-психологична експертиза. Свидетелят И. И. е зет в семейството на ищците и познава А. и Я. от 15 години, през които не е видял двамата да се карат, а са били винаги с добри чувства помежду си, сплотено семейство. Я. като майка била много добра, всеотдайна майка, гледала си децата. За децата живеела, защото преди това една-две години нямали деца. Отглеждала децата много добре, била къщна жена, домакиня, отдадена на семейството си. Децата имали същите чувства към майка си, обичали я. След смъртта на Я. свидетелят не се отделял от А.. А. преживял много трудно тази трагедия, защото нямал много близки покрай него, не бил от този край. Като мъже, А. повече си споделяше със свидетеля, плачел пред него като дете. Сега А. продължавал да тъгува за Я., утешавал се с работата. М. го преживял много трудно. Е. просто още не вярвала, че е починала майка й. Не искала да отиде на смъртта на майка си, не искала да се прибира в къщи. Променил се живота на децата, като майката я няма в къщи, почти всичко се променило в техния дом. Не са толкова общителни, както преди. Децата преди смъртта нямали грижи за нищо друго, както едно обикновено дете - играе, бяга, тича, а сега женското ще види да оправи нещо в къщи, да шета, да помогне. И синът гледа да помага, да не се отделят, да не се отчайват, да са по-сплотени. Сега са по-угрижени, а преди инцидента били по-щастливи.

Свидетелката М.М. е първа братовчедка с Я., нейна много близка, познавала семейството от самото начало на познанството й с А.. Двамата имали много хубави отношения, оженили се по любов. Я. обичала много и двете деца, те били много свързани с нея, общували си, споделяли си всичко, търсели съвети от майка си. Я. оказвала подкрепа, била много добра към децата си. Домакиня била. През годините Я. не е работила, всичките години тя се е грижила за децата и семейството и когато тръгнала на работа, се случила трагедията още първата седмица. На децата им се преобърнал живота, не общуват с другите деца вече, както преди. Затворени са в къщи с баща си, постоянно гледат да са заедно, постоянно да са заедно тримата, не излизат от къщи, не общуват с хората. Децата постоянно говорят за майка си, какво е правила майка им, какво е казвала. А. по същия начин само за нея говори - с Я. какво щели да правят. Децата сега са по-унили, а били много весели деца.

Свидетелката Д.М. също е първа братовчедка и израснала в едно семейство с Я.. Я. и А. се оженили по любов, не по желание на родителите. В началото три години нямали деца, а после като се родили били щастливи след дългото очакване. До смъртта на Я. с А. били заедно. След смъртта, А. продължил да живее с децата в къщата, която създали заедно и продължил да се грижи за тях. В момента А. е и майка, и баща за тези деца. Я. била една прекрасна съпруга, майка, сестра и всичко, което може да се помисли. Били едно страхотно семейство - сплотено, изискано, културно, възпитано и уважавано от цяла Стралджа. Децата обичали майка си, връзка им била много голяма.

Според вещото лице психолог по изслушаната съдебно-техническа експертиза, и при тримата ищци внезапната смърт на Я. М. М. е предизвикала остра стресова реакция /шок/, като това генерално е променило ежедневието и възгледите за живота на М. и Е., а е натоварило А. и с много нови отговорности, които да поема сам като заместител на ключова значима фигура в семейството. Лишила ги е от любовта и подкрепата на майка им/жена им, която е била важен партньор, съветник, ръководител на семейството. При тримата се наблюдава промяна в емоциите, когнитивните функции, поведението и социалния живот, които са по-изразени и по-лесно се вентилират /обработват/ от бащата предвид неговия характер, отколкото от децата. Но тримата са изпитали дълбока скръб и гняв и безперспективност. Нарушено е било нормалното им функциониране. Изпитали са материални затруднения, което е довело да отчаяние и станало предпоставка за развитие на тревожно-депресивни реакции.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът квалифицира иска с правно основание чл.432 от КЗ.

Съгласно тази разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380. Страните по делото не спорят и това обстоятелство е прието от съда за ненуждаещо се от доказване, а именно, че водачът на Фолксваген Шаран с рег.№ *** - Г.В. К.е имал при ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“, която е действала към момента на ПТП на 6.06.2019 г. В качеството си на застраховател ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял и на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото МПС, което е предметът на застраховката.

За уважаване на предявената претенция е необходимо да бъде установен фактическият състав на непозволеното увреждане, което включва виновно извършено противоправно деяние с произлезли от него вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. Предвид събраните доказателства, съдът приема, че тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане са налице.

Относно установяване на обстоятелството дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на застрахования водач К., съдът предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК приема задължителната за гражданския съд, произнесена по НОХД № 348/2020 г. от ЯОС влязла в сила присъда № 260008/6.04.2021 г. С тази присъда К. е признат за виновен в това, че на 06.06.2019 г., при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № У 1492 АХ е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Я. М. М. *** - пътник на задната седалка в автомобила. 

От заключението на съдебно-медицинската експертиза е безспорно установено, че смъртта на пострадалата М. е настъпила за кратко време, но не е била мигновена. Настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътно-транспортното произшествие. Пострадалата е получила тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и гръбначният мозъка, корема и крайниците. Въз основа на тези изводи на вещото лице съдебен лекар за съда е безспорно установено, че е налице причинна връзка между причиненото от застрахования К. ПТП и настъпилата смърт на наследодателя на ищците.

Съдът приема, че и тримата ищци притежават материалната легитимация да претендират и да получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената при ПТП смърт на Я. М.. Съгласно представените удостоверения за раждане на ищците, загинала в ПТП М. е тяхна майка, а въпреки, че няма доказателства ответникът А.А. да е бил в брак с нея, съдът въз основа на разпитаните по делото свидетели приема, че двамата са съжителствали заедно и са били семейство като са живели на съпружески начала.

При тези обстоятелства съдът приема, че са налице всички основания за ангажиране отговорността на ответника-застраховател за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, изразяващ се в смърт на наследодателката на ищците М. и Е. А., съотв. съжителка на семейни начала с ответника А.А.. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Справедливостта, съгласно ППВС № 4/68 г. не е абстрактно понятие и за да стигне до нея съдът следва да съобрази, както обективно съществуващите обстоятелства, така и тъй като в случая се касае за настъпила смърт – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази вида и характера на доказаните вреди, страданията на ищците, които в случая съдът приема, че са големи, тъй като последиците от това увреждане са необратими. Налице е загуба на човешки живот, която няма как да бъде преодоляна и тази загуба се отразява, както на мъжа, с когото загиналата е съжителствала, така и на децата, които са разчитали на майка си морално. Освен от свидетелските показания, от заключението по съдебно-психологичната експертиза, съдът намира за установена силна връзка между ищците и починалата М., както и тяхната сплотеност и близки отношения, което води до тежки психически последици за ищците вследствие тази загуба. Установи се, че смъртта на М. е предизвикала остра стресова реакция /шок/, като това генерално е променило ежедневието и възгледите за живота на М. и Е., а е натоварило А. и с много нови отговорности, които да поема сам като заместител на ключова значима фигура в семейството. Лишила ги е от любовта и подкрепата на майка им/жена им. Въпреки добрата прогноза на вещото лице психолог, че ищците в бъдеще ще преодолеят стреса, скръбта и тревожно-депресивните последици, същите ще носят белега от смъртта на М., тъй като травмата е голяма. Имайки предвид тези обстоятелства, съдът приема, че обезщетение по 120 000 лв. за ищците М. и Е. в размер 90 000 лв. за ищеца А.А. би могло да компенсира претърпените вреди.

Така определеният размер на обезщетенията следва да бъдат намалени в съответствие на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата М., което възражение на ответника съдът намира за основателно, а степента на съпричиняване определя на 1/3. В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, /решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата /каквото е непоставянето на обезопасителен колан/ не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Въпреки изразеното несъгласие и оспорване на експертизите по делото, от всички заключения на единични, комплексни и повторни експертизи, които са категорични, съдът приема за установено, че загиналата в ПТП Я. М. е била без обезопасителен колан. Вещите лица са стигнали до един и същи извод за това, че М. е пътувала на задната седалка вляво на лекия автомобил, а вида, характера и локализацията на уврежданията по тялото й, както и изпадането й от автомобила посочват, че е била без поставен обезопасителен колан. Доказателства в обратна посока не са събрани по делото. Като бъде отчетена степента на съпричиняване на вредата от пострадалата, съдът счита, че на ищците М. и Е. А. следва да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер по 80 000 лв., а на А.А. в размер 60 000 лв.

Върху определения размер на обезщетението следва да бъде присъдена и законната лихва, която законодателят определя, че започва да тече от датата, на която по правилата на 429, ал.3 от КЗ е дължима от застрахователя, считано от датата на предявяване на застрахователните претенции от увредените лица. Претенции на ищците за обезщетение са заявени пред застрахователя са предявени на 23.07.2019 г., видно от молбата им до ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - вх.№ 99-3283/23.07.2019 г. . Предвид това обстоятелство, законните лихви върху обезщетенията са дължими считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

При този изход на делото и направеното искане за определяне на адвокатско възнаграждение за представителя на ищците, същото следва да бъде уважено. От представените договори за правна защита и съдействие между ищците и адв.Р.М. е видно, че възнаграждението е договорено безплатно и платимо на основание чл.38  ал.1 т.2 от ЗА. Този размер съдът преценя, че следва да бъде общо 4828,80 лв. с ДДС, от които по 2654,40 лв. с ДДС за ищците М. и Е. А. и 2174,40 лв. с ДДС за ответника А.А., изчислено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при уважаване на исковете в посочените размери.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото в размер 292 лв. въз основа на представения списък по чл.80 от ГПК и съразмерно с уважената част от исковете. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер 8010 лв.

Отделно от това ответникът следва да бъде осъден да доплати държавна такса 8670 лв. за разгледаните искове, както и по сметката на ЯОС 839 лв. възнаграждение за вещи лица.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                          РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ № 7 ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р. К. Д. да заплати на основание чл.432 от КЗ на М.А.А., ЕГН ********** *** сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат от смъртта на Я. М. М., загинала при ПТП от 06.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане като искът в разликата над 80 000 лв. до размера на 200 000 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ № 7 ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р. К.Д. да заплати на основание чл.432 от КЗ на Е.  А.А., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейния баща А.Ч.А., ЕГН **********,*** сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат от смъртта на Я. М. М., загинала при ПТП от 06.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане като искът в разликата над 80 000 лв. до размера на 200 000 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ № 7 ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р. К. Д. да заплати на основание чл.432 от КЗ на А.Ч.А., ЕГН ********** *** сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат от смъртта на Я. М. М., загинала при ПТП от 06.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане като искът в разликата над 60 000 лв. до размера на 150 000 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ № 7 ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р. К. Д. да заплати на основание чл.38  ал.1 т.2 от ЗА на адв.Р.М., САК адвокатско възнаграждение общо в размер 4828,80 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ № 7 ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р. К. Д. да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК на М.А.А., ЕГН **********, Е.  А.А., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейния баща А.Ч.А., ЕГН ********** и А.Ч.А., ЕГН **********,*** направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер 292 лв.

ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН **********, Е.  А.А., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейния баща А.Ч.А., ЕГН ********** и А.Ч.А., ЕГН **********,*** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплатят на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ № 7 ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д. направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер 8010 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ № 7 ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д. да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК държавна такса 8670 лв. за разгледаните искове, както и по сметката на ЯОС 839 лв. възнаграждение за вещи лица.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: