РЕШЕНИЕ
№ 1496
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110101696 по описа за 2024 година
Ищецът Д. Д. твърди, че на 22.01.2021г., около 17,30ч., на път „9004", на
км.12, в близост до с.Константиново, обл.Варна е настъпило ПТП, при което
управлявания от Х.С.Г. л.а.“Фолксваген Поло“, peг.№***, по път Ш-9004, по
посока на движение от гр.Варна към гр.Белослав, при преминаване през десен
завой е изгубил сцепление с пътната настилка и се е отклонил наляво по
посоката си на движение, при което е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е последвал удар в страничната лява част на управлявания в
същото време от ищеца л.а.“Ауди 80“, peг.№***. ПТП е настъпило в лентата за
движение, предвидена за движение в посока от гр.Белослав към гр.Варна. В
следствие на удара, л.а. на ищеца се завъртял и изместил надясно по посоката
си на движение, след което се е блъснал с цялата си странична дясна част в
крайпътната мантинела. За ПТП-то е съставен на място Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №96 от 22.01.2021г. По повод гореизложеното е
образувано Досъдебно производство №28/2021г. по описа на РУП - Варна,
като същото е приключило с влязло в сила на 18.01.2022г. Решение
№1177/23.12.2021г. по АНД №5138/2021г. по описа на ВРС, I нак. състав.
Съгласно него отговорността за настъпилото ПТП е изцяло на водача Х.С.Г.,
която в разрез с правилата за движение по пътищата е управлявала МПС с
незаконосъобразна скорост (без да отчита конкретната пътна обстановка -
мокра и хлъзгава асфалтова настилка и завой), както и без да контролира
постоянно управляваното от нея МПС. Като последица от това, при излизане
от десен завой е загубила управление над МПС, същото е напуснало пътното
платно по посока на движението и е предизвикало удар в насрещно
движещото се МПС, управлявано от Д.. Според назначената по АНД
1
№5138/2021г. по описа на ВРС авто-техническа експертиза водачът на МПС
Ауди 80, не е имал възможност да предотврати произшествието. Поради това
счита, че с непредпазливото си и неправомерно поведение посоченият водач
виновно е допуснал настъпването на процесното ПТП, в пряка причинно-
следствена връзка, с което са и последвалите телесни увреждания и
здравословни усложнения за ищеца, описани в настоящата искова молба.
Според заключението на съдебния експерт по АНД №5138/2021г. по описа на
ВРС, всички настъпили у ищеца телесни увреждания са резултат от директни
и индиректни въздействия при удари в части от купето на управлявания от
него лек автомобил и общо сътресение на тялото, получени в отделни етапи в
пряка причинно-следствена връзка от претърпяното на 22.01.2021 г. ПТП,
поради вина на управлявалата Фолксваген Поло Х.С.Г.. От съставения на
мястото на инцидента констативен протокол е видно, че по управлявания от Д.
Д. лек автомобил са настъпили значителни вреди, а за него телесни
увреждания. Пострадалите от инцидента са били откарани в Спешно
отделение в МБАЛ „Св.Анна" - Варна, след подаден сигнал от свидетел
очевидец. При направения медицински преглед са констатирани телесни
увреждания у ищеца - кръвонасядане на меките черепни обвивки в ляво
челно-спепоочие, разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида, контузия на
дясното рамо, охлузване на левите лакът и коляно, контузия на лявото
стъпало, обусловили временно разстройство на здравето. Ищецът Д.Д. е бил
хоспитализиран в Клиника по Ушно-носно-гърлени болести при УМБАЛ
„Св.Марина" - Варна, където е била извършена хирургична обработка -
операция на лявата ушна мида поради разкъсвания на външно ухо. При
преглед от невролог е установен подкожен хематом на границата между челна
и темпорална област на черепа. Назначена му е терапия с антибиотик. В
следствие на претърпяното ПТП за Д.Д. се е променило цялостното
физическото и емоционално състояние преди и след инцидента. Д. Д. е
професионален шофьор от години, но вече изпитва страх при управление на
МПС. Непрестанните чувства на тревожност, страх и разстройство на съня са
причинно-следствена връзка и претърпяното ПТП. Към датата на настъпване
на описаното по-горе ПТП за управлявания от Х.С.Г. лек автомобил
Фолксваген Поло c peг.№*** е бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност" с ответното дружество ЗД „Б.И." АД, с начална
дата на покритие 17.01.2021г. 00:00ч. и крайна дата на покритие 16.01.2022г.,
23:59ч., с номер на полицата 121000230850, серия GA, номер 86378616, който
договор е бил валиден към датата на настъпилото ПТП. Същото се
потвърждава както от съставения на място констативен протокол, така и от
общодостъпна справка на интернет страницата на Гаранционен фонд. Вината
на водача на лек автомобил Фолксваген Поло с peг.№*** - Х.С.Г., е доказана с
влязлото в сила Решение №1177 от 23.12.2021 г. по адм.н.д.№5138/2021г. по
описа за 2021г. на РС гр.Варна, с което е призната за виновна за описаното
ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице има право да
насочи иска си за обезщетяване на причинените материални и нематериални
2
щети пряко към застрахователя, спазвайки изискванията на закона да отправи,
в законоустановения срок преди това, писмена застрахователна претенция. В
случая, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от действията на водача на лек автомобил
Фолксваген Поло с peг. № *** Х.С.Г. и неспазването на изискванията на ЗДвП
и причиняването на щети и вреди, за който автомобил е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с ответника по
настоящия иск - Застрахователно акционерно дружество „Б.И." АД, ЕИК ***.
Последното обуславя насочването на застрахователната претенция именно
към посоченото търговско дружество и определя пасивната легитимация на
ответника. На 09.03.2022г. ищецът е уведомил ответното дружество чрез
писмена застрахователна претенция във връзка с настъпилото застрахователно
събитие. До настоящия момент дружеството не е направило плащане към Д.
по застрахователната претенция, поради което е налице правния интерес от
завеждане на настоящата искова претенция.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 8 000лв., представляваща частичен иск от
10 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените от ищеца болки и страдания в следствие от претърпяното на
22.01.2021г. ПТП по вина на водача на лек автомобил Фолксваген Поло с peг.
№***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, на осн. чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането и сторените по делото разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение, в което сочи, че
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния
автомобил Фолксваген Поло. Ако е налице влязла в сила Решение по АНД №
5138/2021г. по описа н ВРС, със съдържанието като в исковата молба, не
оспорва фактите в чл.300 ГПК, относно извършвано ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случай, че не е налице влязъл в
сила акт с горепосоченото съдържание -оспорва; механизма на
произшествието, като считаме, че представените по делото доказателства не
установяват механизма на процесното ПТП. Единствено документ, който
представя ищецът е съставения по случая Констативен протокол за ПТП,
който не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства
и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело
лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизма на ПТП не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. С настоящето оспорва
изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те
не намират опора в доказателствения материал представен с исковата молба.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
3
отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в това му число противоправност и
вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно
деяние за водача на МПС като за него не е била налице обективна
невъзможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При
липсата на акт по чл.300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди,
произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване.
Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС
нарушения на правилата за движение по пътищата в частност - чл. 20 ал.2
ЗДвП. Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен.
Оспорва, че същите са резултат на твърдяното ПТП. Счита, че няма данни и
доказателства по делото ищеца да е претърпял твърдените от него
увреждания. Оспорва всички твърдения на пострадалия в тази насока.
Описаните в представената медицинска документация травми са причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота (лека телесна повреда,
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК). Няма представени данни за настъпили
усложнения. Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на
ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че
заявените от пострадалия увреждания болки и страдания в следствие на тях се
дължат единствено на предходни заболявания, от които ищеца е страдал преди
ПТП. Оспорва, като бланкетни описаните последици от процесния инцидент
като наличие на депресивни състояние, несигурност, безпомощност и
промяна на живота в негативна посока. Оспорва твърденията, че
оздравителния процес да е бил продължителен. От представените медицински
документи няма данни за усложнения. В случай, че се установи някаква по-
голяма продължителност на оздравителния процес - твърдя същото да е
следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна
на ищеца, както и на несвързани с процесното събитие предходни
заболявания, от които същия страда и които нямат връзка с ПТП. Прави
възражение за сьпричиняване. Ако и доколкото бъде установен фактът на
противоправно поведение, осъществено от водача на МПС - Фолксваген Поло
с ДКН: ***, твърдим, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от
самият пострадал, който с поведението си е създала предпоставки и условия за
настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Ищецът в
значителна степен сама е завишил риска от собственото си увреждане като е
нарушила нормативно установените правила, управлявайки своя автомобил
без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на
ЗДвП, като степента на приноса на пострадалия е поне 50%. В исковата молба
и съпровождащата я медицинска документация са посочени травми,
характерни при съприкосновения на торса и главата с части от купето на
автомобила, а не характерните при поставен колан ожулвания. Твърди, че е
налице обективна причинноследствена връзка между поведението на самия
пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид
4
и степен и от собственото му противоправно поведение. При правилно
поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат
различни по вид и в значително по-лека степен. Оспорва исковата претенция
за обезщетяване на неимуществени вреди като твърде завишена по размер и
несъответна на характера и степента на увредата. Претендираното
обезщетение в размер на 10 000лв. е прекомерно завишено по размер и не
отговаря на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и съгласно
ППВС №4/1968г. Травмата не е наложила продължителен престой в болница
Исканото обезщетение не отговаря на установената съдебна практика.
Исканото обезщетение не отговаря и на трайно установената застрахователна
практика. То не отговаря също на обществено-икономически условия в
страната и с икономическата конюнктура. Относно претенцията за лихва за
забава. Оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не
дължи лихва върху обезщетението. Алтернативно прави възражение за датата
от която се дължи лихва за забавянето. В случая, видно от предоставената
документация ищецът е уведомил застрахователя на дата в резултат на което
застрахователят е поискал допълнително документи, които не са били
предоставени. Смята, че дата на търсената лихва за забавяне следва да бъде
определена съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.432 от КЗ.
Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените
доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представеното по делото и обвързващо настоящия състав
решение №1177/23.12.2021г. по н.д.№5138/2021г. на ВРС Х. Ст.Г. е призната за
виновна за това, че на 22.01.2021г. при управление на л.а. „Фалксваген Поло“ с
д.к.№*** е нарушила правилата за движение чл.20, ал.1, от ЗДвП при което е
причинила средна телесна повреда на лице не участващо в настоящото
производство.
Съставът намира, че посоченият съдебен акт има обвързваща го сила
относно това, че лице управлявало застрахован при ответното дружество л.а.
виновно е причинило ПТП на посочената дата. Ответната страна изрично е
заявила, че не оспорва наличието на застраховка ГО към момента на
настъпване на ПТП-то по отношение на автомобила с който то е причинено.
При това положение единственият спорен между страните въпрос остава за
обема на телесните повреди претърпени от ищеца и свързаните с тях болки и
страдания.
Съгласно представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№96/22.01.2021г. ищецът е пострадал при настъпване на същото ПТП, за което
посочената по-горе Х. Ст.Г. е призната за виновна. Ищецът е представил
епикриза от УМБАЛ „Св.Марина“ЕАД Варна, от която се установява, че е бил
приет там с: подкожен хематом на границата между челна и темпорална
5
области на черепа и с открита рана на ухото което е наложило направата на
шев на разкъсвания на външното ухо.
Вещото лице по приетата СМЕ е посочило, че претърпените от ищеца
болки и страдания от настъпилите вследствие на ПТП-то наранявания са от
такъв характер, че би следвало да отшумят за 10-15дни, като вещото лице е
посочило, че травмите са леки и е възможно да бъдат получени и при
правилно поставен предпазен колан. Съдът съобразявайки заключението
намира, че по делото не се установява на първо място съпричиняване от
страна на ищеца изразяващо се в липса на поставен колан. На следващо място
становището дадено от вещото лице за продължителността на оздравителния
процес е само относно заведените в епикризата данни, но от показанията на
разпитаните по делото двама свидетели се установява, че ищецът е имал
затруднение в движенията на снагата и горните крайници около два месеца,
което предполага наличие на натъртвания в тази област в следствие на рязкото
пристягане на обезопасителния колан при удара.
Съставът съобразявайки вида на нараняванията и продължителността на
оздравителния период и на осн. чл.52 от ЗЗД намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди дължимо се от ответното
дружество като застраховател по застраховка ГО на л.а., с който виновно е
причинено застрахователно събитие следва да бъде определено на 2 800лв.,
като претенцията се уважи до този размер и се отхвърли за разликата до
търсените 8 000лв. търсени като частичен иск от иск целият в размер на
10 000лв.
Воден от горното съдът намира, че ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца 305лв. разноски по делото.
Ищецът от своя страна следва да заплати на ответното дружество сумата
от 195лв. разноски по делото.
Ответното дружество следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 312лв. разноски и държавна
такса по делото.
Ето защо, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.София, *** да заплати на Д. А. Д. ЕГН********** от с.Константиново,
Обл.Варна, *** сумата от 2 800лв. от претендираните като частичен иск
8 000лв. от иск целият в размер на 10 000лв., стойност на неимуществени
вреди от претърпени болки и страдания от ищеца от настъпило на 22.01.2021г.
ПТП по вина на водача на МПС с д.к.№*** застрахован по договор ГО при
ответника, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като отхвърля иска за разликата от
присъдените 2 800лв. до търсените 8 000лв.
6
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.София, *** да заплати на Д. А. Д. ЕГН********** от с.Константиново,
Обл.Варна, *** сумата от 5лв. разноски по делото, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.София, *** да заплати на адв.М. Т. Т. с адрес гр.Варна, *** за
осъщественото представителство по делото на Д. А. Д. ЕГН********** от
с.Константиново, Обл.Варна, *** по реда на чл.38 от ЗАдв. сумата от 300лв.
разноски по делото, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. Д. ЕГН********** от с.Константиново, Обл.Варна, ***
да заплати на „Б.И.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.София, *** да заплати на сумата от 195лв. разноски по делото, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.София, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Варна сумата от 312лв. разноски и такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен дневен срок
от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7