Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град Шумен, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на двадесет и първи март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
1.Снежина Чолакова
2.Бистра Бойн
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д. Шостак от Окръжна прокуратура
град Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Росица
Цветкова КАНД №46 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна
жалба от „В.и к.– Ш.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
*********, представлявано от управителя Ж.П., чрез пълномощник юрисконсулт Е. М.,
срещу Решение №11 от 15.01.2022 г., постановено по АНД №363/2021 г. по описа на
Районен съд гр.Велики Преслав.
Касаторът
твърди, че решението е неправилно, поради издаването му в нарушение на
материалния закон. Излагат се доводи за недоказаност на приписаното на
дружеството нарушение. Твърди се също, че касационният жалбоподател не е субект
на вмененото му нарушение. В тази връзка се сочи, че действително
канализационната система на гр.Смядово е без изградена и въведена в
експлоатация пречиствателна станция за отпадни води, но изграждането на същата
е задължение на Общината и доколкото последната не е изпълнила това свое
задължение, по силата на чл.3.6"г" от Договора за стопанисване,
поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги – в сила от 01.04.2016 г., „В.и к.- Ш.“
ООД не следва да носи отговорност за липсата на такава и произтичащите от това
последици. С оглед на това касаторът отправя искане за отмяна на атакуваното съдебното
решение и на потвърденото с него Наказателно постановление №102/08.11.2021 г.
на Директора на РИОСВ град Шумен, както и на присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна
РИОСВ град Шумен, редовно призована, не изпраща представител, но е представено
писмено становище от процесуален представител юрисконсулт Е. Г., в което са
изложени аргументи за неоснователност на касационната жалба. Отправено е искане
към касационната инстанция за оставяне в сила на атакувания съдебен акт като
правилен и законосъобразен, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага
Решението на РС град В. Преслав, като правилно и законосъобразно, да бъде
оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
С атакуваното
съдебно решение РС град В. Преслав е потвърдил Наказателно постановление №102/08.11.2021
г. на Директора на РИОСВ гр.Шумен, с което на основание чл.200 ал.1 т.6 от
Закона за водите (ЗВ) на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1000.00 лв., за нарушение по чл.48 ал.4 от ЗВ във вр. с чл.38 ал.3 от Наредба №2
от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и за определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване (наричана за краткост Наредба №2 от 08.06.2011 г.),
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №ПС-02/17.08.2021
г., съставен срещу санкционираното дружество за това, че на 13.07.2021 г., в
гр.Смядово, област Шумен, в качеството си на оператор на канализационната система
на гр.Смядово, е допуснало заустване на отпадъчни води в повърхностен воден
обект р.Стара река, в несъответствие със заложените индивидуални емисионни
ограничения, предвидени в издаденото Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води №23140027/13.07.2012 г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция-Черноморски район-гр.Варна, изменено с Решение №1052/12.02.2013
г., продължено с Решение №138/23.12.2016 г., продължено и изменено с Решение
№41/27.03.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдебният състав е посочил, че вмененото на дружеството
нарушение е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган,
съответно правилно отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ. Съобразявайки наличните
доказателства, предходната инстанция е заключила, че юридическото лице е
водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е ВиК оператор по смисъла
на чл.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, като в това си качество,
съгласно правилото на чл.48 ал.4 от ЗВ е било длъжно да пречиства и
зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за
съответната канализационна система. Съдът е приел, че това не е било сторено,
за което свидетелства и установеното превишение на индивидуалните емисионни
ограничения, заложени като условие в разрешителното за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показателите азот
амониев и азот нитритен. Въз основа на тези изводи, РС град В. Преслав е
потвърдил процеснота НП.
Настоящият
касационен състав приема, че атакуваното решение на РС град В. Преслав е
постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му,
както и решението съответства на процесуалния и на материалния закон.
Правилно решаващият
съд е приел, с оглед събраните по делото доказателства, че санкционираното
лице, в качеството му на ВиК оператор по смисъла на чл.2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е длъжно да
пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти. Този извод
следва и от Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията, сключен между
„Асоциация по ВиК“ на обособената територия, обслужвана от "ВиК –
Шумен" ООД и „ВиК - Шумен“ ООД,
според който „услуга“ е отвеждането на отпадъчни води, пречистване на отпадъчни
води, присъединяване на потребители към канализационната система и др. От
посочения договор е видно също, че стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията на гр.Смядово се осъществява от
„В.и к.- Ш.“ ООД ***, както и, че дружеството експлоатира канализационната
система на Община Смядово.
Съгласно чл.48 ал.4 от ЗВ, водоползвателите, които не са
титуляри на разрешителни и са В и К оператори, пречистват и заустват
отпадъчните води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за
съответната канализационна система. Чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ регламентира наказание от 1000
лева до 2000 лева за всяко физическо и юридическо лице, което изхвърли
отпадъчни води във водни обекти и канализационната система като наруши
емисионните норми и изисквания.
В конкретния
случай, при анализа на съдържанието на издаденото Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води № 23140027/13.07.2012г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция- Черноморски район- гр.Варна, изменено с
Решение №1052/12.02.2013 г., продължено с Решение №138/23.12.2016 г.,
продължено и изменено с Решение №41/27.03.2019 г. за експлоатацията на
канализационната система на гр.Смядово, следва да се направи категоричния
извод, че касаторът е ползвател по него. Като водоползвател, който не е титуляр
на разрешителното и е ВиК оператор, "В.и к.– Ш." ООД безспорно е
задължен правен субект по чл.48 от ЗВ. В тази връзка същият е следвало
да зауства отпадъчните води в р.Стара река, поречие на р.Голяма Камчия, в
съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води за съответната канализационна система. Видно от изготвения
физико-химичен анализ по взети две водни проби от 13.07.2021 г., отпадъчните
води превишават емисионните норми и изисквания, регламентирани в разрешителното
по показатели амониев азот и нитритен
азот.
Обосновано
районният съд е отхвърлил тезата на касатора, че не може да е субект на
вмененото му неизпълнение на административно задължение, доколкото същото се
дължи на липсата на изградена пречиствателна станция за отпадъчни води, чието
изграждане е вменено на Община Смядово, поради което ВиК операторът не носи
отговорност за неизпълнението на това задължение. Както беше посочено по-горе,
съгласно чл.48 ал.4 от ЗВ, водоползвателите, които не са титуляри на
разрешителни и са ВиК оператори, пречистват и заустват отпадъчни води в
повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна
система. От цитираната разпоредба следва извода, че същите имат задължение
както да пречистват отпадъчните води, така и да заустват такива, отговарящи на
изискванията на разрешителното за ползване досежно индивидуалните емисионни
ограничения. Това императивно изискване не може да бъде отменено с нормите на
договора, сключен между Асоциацията по ВиК и „В.и к.- Ш.“ ООД. Чие е
задължението за изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадъчни води е
ирелевантно за преценка съставомерността на санкционираната деятелност по
приложения административнонаказателен състав, тъй като касаторът не е
санкциониран за неизграждане на такова съоръжение, а за това, че заустените от
него отпадъчни води са съдържали определени вещества над индивидуалните
емисионни ограничения, регламентирани в разрешителното за водоползване, което
безусловно е задължение не само на титуляра на това разрешително, но и на
оператора, експлоатиращ канализационната система.
Съдът споделя и
направените изводи от първоинстанционния съд за неприложимостта на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като не са
налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Защитаваните обществени интереси
от ЗВ са от изключителна значимост.
По изложените
съображения, съдът приема, че решението на РС град В. Преслав е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на спора и направеното искане от ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът приема, че такива следва да бъдат
присъдени в размер на 80.00 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11/15.01.2022 г.,
постановено по АНД №363/2021 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав.
ОСЪЖДА „В.и к.– Ш.“ ООД, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано от управителя Ж.П., да
заплати на РИОСВ град Шумен направените по делото разноски в размер на 80.00
/осемдесет лева/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в законна сила на 29.03.2022г.