№ 2896
гр. Варна, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20233110112229 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „Е.П.П.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.*****, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу В. В. С.,
род. на *****г., гражданство Казахстан, ЛНЧ *****, ЕГН **********, с адрес:
гр.*****, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
общ размер 319.44 лв. /триста и деветнадесет лева и 0.44 ст./, представляваща
цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена и мрежови услуги в обект с
абонатен № *****, находящ се в гр.*****, с клиентски № *****, за която са
издадени следните фактури: фактура № ФП0329430807/15.11.2022г. на
стойност 159.88 лв., фактура № ФП0330588587/14.12.2022г. на стойност
201.14 лв., фактура № ФП0332918324/14.02.2023г. на стойност 37.81 лв.,
фактура № ФП0334055465/14.03.2023г. на стойност 4.99 лв., фактура №
ФП0335217768/12.04.2023г. на стойност 4.66 лв. и фактура №
ФП0336395877/15.05.2023г. на стойност 5.16 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 15.36 лв.
/петнадесет лева и 0.36 ст./, представляваща мораторна лихва върху
главницата по фактура № ФП0329430807/15.11.2022г. на стойност 6.96 лв.,
фактура № ФП0330588587/14.12.2022г. на стойност 7.27 лв., фактура №
ФП0332918324/14.02.2023г. на стойност 0.98 лв., фактура №
ФП0334055465/14.03.2023г. на стойност 0.10 лв., фактура №
ФП0335217768/12.04.2023г. на стойност 0.05 лв., за периода от 23.11.2022г. до
26.05.2023г.
Твърди се в исковата молба, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител
на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия, в качеството му на
доставчик от последна инстанция /ДПИ/. Ответникът е „небитов клиент" по
смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ. За сочения период ищцовото дружество
доставяло електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна
инстанция, като съществуващото правоотношение между страните се
1
регулирало от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020
г., в сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на
чл.94а ЗЕ, от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови
клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени.
Съгласно чл. 95а на Закон за енергетиката, доставчикът от последна инстанция
осигурявал снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не
могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на
друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи
от крайния клиент причини. Съгласно чл. 29 (1) ПТЕЕ (Изм. - ДВ, бр. 39 от
2014 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г., изм. - ДВ, бр. 40 от
2020 г., в сила от 05.05.2020 г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.11,
т.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Клиенти, в това число и
производители в режим на потребление, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа,
за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови
услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. На основание чл. 28, ал. 2 ПТЕЕ крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора
на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа
енергия. Съгласно чл. 2, т. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове, на
облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия, а
дружествата, които извършват продажба на електрическа енергия на
потребители на електрическа енергия за битови и стопански нужди по
смисъла на Закона за енергетиката, начисляват акциз (чл. 20, ал.2, т. 17 ЗАДС).
Цената, по която продава доставчикът от последна инстанция (ДПИ), се
определяла по Методика за определяне на цените на електрическата енергия
на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР. Електрическата
енергия, доставяна от ДПИ на крайните клиенти се измервала от собственика
на средствата за търговско измерване разпределителното дружество-оператор
на разпределителната мрежа за лицензионната територия. Потребителят е
следвало да заплати консумираната ел. енргия и предоставените услуги в
сроковете, определени в ОУ, като в противен случай изпада в забава и дължи
обезщетение, считано от падежа на главното задължение, на основание чл.38
от ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на поетите задължения, по негова
инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. №
7323/2023г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано
да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В срока по чл.***** ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез
назначения особен представител. Счита иска за недопустим, като сочи
2
конкретни възражения обосноваващи възражението му. Оспорва, че
ответникът е собственик или ползвател на сочения обект за небитови нужди с
абонатен № *****, находящ се в гр.*****, с клиентски № *****. В условията
на евентуалност не оспорва по основание и размер претенциите, но твърди, че
е налице частично погасяване чрез плащане.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Приобщено е ч.гр.д. № 7323/2023г. по описа на ВРС, от което е видно, че
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния
иск.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като
в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
Установява се от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *****, том *****, рег.№ *****, дело № *****г., че ответникът е
собственик на търговски обект - магазин 2, находящ се в гр. *****, с
идентификатор ***** по КККР, считано от 28.07.2017г..
Обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа, като това
обстоятелство се установява и от Констативен протокол № *****/16.08.2018г.,
от който е видно, че от служители на „Е.С." АД е била извършена проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на
процесния обект на потребление. В констативния протокол са вписани
параметрите на елементите на измервателната група и показанията на СТИ.
Монтирано е СТИ. Титуляр на партидата към момента на проверката е
ответникът, който е присъствал на проверката и е подписал констативния
протокол без възражения в качеството си на клиент.
Със Заявление за продажба на ел. енергия № 4904287/02.08.2018г. и
Заявление за достъп и пренос на ел. енергия № 4904285/02.08.2018г.,
ответникът е заявил предоставяне на посочените услуги на адрес: гр. ***** -
магазин. Посочено е в заявлението, че предназначението на обекта е за
стопанска дейност. Т. е., ответникът е потребител на електрическа енергия за
стопански (небитови) нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ.
Представен е Договор за присъединяване на обект на клиент към ел.
мрежа от 25.06.2018г., сключен между ЕРП С. и ответника, в който са описани
средствата за търговско измерване в процесния обект, мястото на измерване,
елементите на измервателната група и техните параметри.
На 25.07.2018г. „Е.С." АД е издало Служебна бележка за изградени
присъединителни съоръжения.
Представени са Справка за потреблението през последните 12/24/36м. и
Извлечение за фактури и плащания за период към 24.08.2023г. и 24.04.2024г..
С Фактура № **********/15.11.2022г.; Фактура №
**********/14.12.2022г; Фактура № **********/14.02.2023г.; Фактура №
**********/14.03.2023г.; Фактура № **********/12.04.2023г; Фактура №
**********/15.05.2023г., ищцовото дружество е остойностило предоставените
на ответника ел. енергия и мрежови услуги, за обект с абонатен № *****,
находящ се в гр.*****, с клиентски № *****.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на
чл.415 вр. чл.414 ГПК и е процесуално допустим.
Спорът между страните е концентриран досежно качеството на
ответника на собственик или ползвател на сочения обект за небитови нужди с
абонатен № *****, находящ се в гр.*****, с клиентски № *****.
Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г.
за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към
преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за
процесния период. Ищцовото дружество черпи правата си на валидни
договорни отношения за продажба на ел. енергия и мрежови услуги за
процесния обект въз основа на сключен при общи условия договор за
продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ- 061/07.11.2007
г. на ДКЕВР (сега КЕВР), ПТЕЕ, Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР. В
настоящия случай не е налице спор между страните по делото, че дружеството
- ищец „Е.П.П.“ АД е краен снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия по
чл. 39, ал.1, т.5 ЗЕ. Легалното определение на понятието „потребител на
енергийни услуги", дадено в § 41, б. „б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува
електрическа енергия, а краен клиент по смисъла на § 27, б. „г" е клиент, който
купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 ОУ
на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН Б. Мрежи" АД /“ЕРП С.“ АД/ и
което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно чл.6, ал.3 ОУ на
ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия за стопански нужди
може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е дал пред "Е.ОН Б. Продажби" АД
/актуално наименование „Е.П.П.“ АД/ съгласие в нотариално заверена форма,
лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна
в отношенията с „Е.П.П.“ АД/ е лицето, явяващо се потребител по смисъла на
ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име. От анализа на
цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая „потребител”
на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител,
ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственикът на
имота или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта,
снабдяван с ел. енергия – ответникът.
Установи се собствеността върху имота - обект на потребление, както и
че същият е електроснабден.
Установи се наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните с предмет доставка и продажба на ел.енергия – до 30.09.2020г.
вкл. на осн. чл. 94а (ред. ДВ бр. 57 от 2018г., в сила от 01.07.2018г.), вр. с чл.
98а ЗЕ при ОУДПЕЕ на „Е.П.П.“ АД, а след 30.09.2020г. (при липсата на
доказателства, а и твърдения за сключен от страна на ответника за процесния
обект договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени
цени, респ. сключен с крайния снабдител – титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1,
т.5 ЗЕ типов договор да доставка на ел. енергия) – по силата на пар. 15 ПЗР на
ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила от 26.06.2020г.). Наличието на
облигационна връзка между страните, предполага заявена от клиента в
4
искането за проучване на условията за присъединяване мощност съгласно
чл.33 и сл. от Наредба 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, по аргумент от чл.59 и сл. от Техническите изисквания за
присъединяване на обекти на операторите на електроразпределителните
мрежи към електропреносната мрежа вр. чл. 116, ал.7 от Закона за
енергетиката. По делото не се твърди от ответника, а и не са представени
доказателства, че е заявено от него преустановяване на присъединяването и на
снабдяването с ел.енергия или промяна на договорените електрически
мощности по см. на чл.36 и чл.40 от Наредба № 6/09.06.2004г. и ЗЕ.
Както вече беше посочено, ищецът чиято е доказателствената тежест е
установил пълно и главно, че за процесния период собственият на ответника
имот – обект на потребление, е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, т.е. същият е имал правото и техническата
възможност да използва предоставената до обекта мощност. Следователно на
осн. чл. 29, вр. с чл. 28, ал. 1 ПТЕЕ, ответникът, в
качеството си на потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови
нужди, дължи на „Е.П.П.“ АД цената за предоставената му мрежова услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа“, независимо дали е потребявал
ел.енергия или не.
Съгласно чл. 29 ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.),
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
СТИ и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в
съответствие с правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1,
2 и т. 3 по утвърдените от комисията (КЕВР) цени, като клиенти и
производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат
утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа и други мрежови услуги по
електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на
независимия преносен оператор. Т.е. определени нормативно са две
самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги:
потребена електроенергия или предоставена до обекта мощност. Последното
означава, че дори и при временно преустановено снабдяване с електрическа
енергия на обект на клиент, то същият не се освобождава от задължението си
за заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Това
следва и от характера на самата услуга. Услугата "достъп до
електроразпределителната мрежа" сама по себе си се изразява в задължението
на съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до
мрежата си на потребителите срещу заплащане на съответната цена за достъп
от ползвателя на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ/) и в този
смисъл е независима от реалното потребление на ел. енергия. За
предоставянето на тази услуга на ползвателите на мрежата, в т.ч. за
гарантиране на нейното нормално, сигурно и ефективно функциониране,
независимо от количествата потребена ел. енергия, мрежовите оператори
извършват постоянни разходи по поддръжката на тази мрежа, така че във
всеки един момент същата да разполага с необходимата си пропускателна
способност и съответно ползвателят да може да разполага с необходимата му
предоставена мощност /Решение по в.гр.д. № 20233100500008 по описа за
2023 г. на ВОС и Решение по в.гр.д. № 20233100500136 по описа за 2023 г. на
ВОС/.
5
В случая ответникът е потребявал ел. енергия в обекта.
Не е налице спор между страните относно количеството електроенергия,
доставено за процесния период.
Съгласно чл. 104, ал. 3 ЗЕ вр. чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ПТЕЕ /Обн., 2013г./
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, а
доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги
за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа
енергия. Клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна
инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се
заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13 /чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ/.
С оглед тези правила и доколкото е безспорно, че закупуваната
електроенергия ответникът получава през електроразпределителната мрежа,
към която изградените в района съоръжения са присъединени, същият ползва
услугите "пренос през и достъп до електроразпределителната мрежа" и
следователно дължи и цената на тези услуги. Няма правна норма, която да
изключва за ответника нормативно установеното негово задължение да
заплаща на ищеца цена за пренос и за достъп на електрическа енергия.
По отношение на размера на задължението, съдът приема същия за
доказан от ищеца, а и не се оспорва от ответника.
Няма данни ответникът да е заплатил сумите по горните фактури,
поради което същият дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по всяка фактура, считано от падежа на задължението по
всяка фактура до 26.05.2023г.
Поради това исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т.
12), съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство.
Предвид изхода от спора, последните се явяват дължими от ответника
като размерът им е 75 лева. При този изход на производството, на основание
чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него
разноски в настоящото производство в общ размер от 955 лева /75 лева
заплатени държавни такси; 400 депозит за особен представител и 480 лева с
ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. В.
6
С., род. на *****г., гражданство Казахстан, ЛНЧ *****, ЕГН **********, с
адрес: гр.***** дължи на „Е.П.П.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.*****, сумата в общ размер 319.44 лв. /триста и деветнадесет
лева и 0.44 ст./, представляваща цена за ел.енергия, консумирана и
незаплатена и мрежови услуги в обект с абонатен № *****, находящ се в
гр.*****, с клиентски № *****, за която са издадени следните фактури:
фактура № ФП0329430807/15.11.2022г. на стойност 159.88 лв., фактура №
ФП0330588587/14.12.2022г. на стойност 201.14 лв., фактура №
ФП0332918324/14.02.2023г. на стойност 37.81 лв., фактура №
ФП0334055465/14.03.2023г. на стойност 4.99 лв., фактура №
ФП0335217768/12.04.2023г. на стойност 4.66 лв. и фактура №
ФП0336395877/15.05.2023г. на стойност 5.16 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 15.36 лв.
/петнадесет лева и 0.36 ст./, представляваща мораторна лихва върху
главницата по фактура № ФП0329430807/15.11.2022г. на стойност 6.96 лв.,
фактура № ФП0330588587/14.12.2022г. на стойност 7.27 лв., фактура №
ФП0332918324/14.02.2023г. на стойност 0.98 лв., фактура №
ФП0334055465/14.03.2023г. на стойност 0.10 лв., фактура №
ФП0335217768/12.04.2023г. на стойност 0.05 лв., за периода от 23.11.2022г. до
26.05.2023г., на основание чл.422, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. В. С., род. на *****г., гражданство Казахстан, ЛНЧ *****,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.П.” АД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр.*****, сумата от 75 лева - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7323/2023г. на ВРС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. В. С., род. на *****г., гражданство Казахстан, ЛНЧ *****,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.П.” АД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр.*****, сумата от 955 лева - разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7