№ 13796
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110111041 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски
кредит № [НОМЕР] на 03.11.2021 г., по силата на който му е предоставен
потребителски кредит в размер на 5000 лв., като е следвало да върне сума в
размер на 6750 лв. Излага се становище, че уговореният годишен лихвен
процент по договора е 35 %, а годишният процент на разходите е 49,66%.
Обосновава се, че съгласно чл. 5 от договора с цел да бъде обезпечен
договора е следвало да сключи договор за гаранция с [ЮЛ], по силата на
който ищецът следвало да заплати сумата в размер на 4950 лв. Релевират се
доводи за нищожност на договора за потребителски кредит, поради неспазена
форма. Твърди се, че погасителния план не отговаря на изискванията на чл. 11
ЗПК за индивидуализиране на дължимата главница, лихва и такса гарант.
Сочи се, че не е спазено и законовото изискване на чл. 11, ал.1 , т. 10 ЗПК
относно годишния процент на разходите. Обръща се внимание, че сумата в
размер на 4950 лв. не е включена в ГЛП и ГПР. Навеждат се възражения, че
по този начин се заобикаля закона. Претендира се, че на посочените
основания договорът за кредит е нищожен. В условията на евентуалност се
претендира нищожност на чл. 5 от договора. Претендират се разноски.
Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба
оспорва иска. Обосновава се действителност на процесния договор. Оспорва
се същият да съдържа нищожни клаузи или да е сключен при неспазване на
1
законовите изисквания.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа
страна:
С траните не спорят и с доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от страните
становище в исковата молба и отговора на исковата молба следните
обстоятелства по делото: сключването между страните на Договор за
потребителски кредит № [НОМЕР] на 03.11.2021 г., по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 5000
лв. ., като е следвало ищецът да върне сума в размер на 6750 лв. и съгласно
чл. 5 от договора ищецът се е задължил да сключи договор за гаранция с
[ЮЛ], по силата на който ищецът следвало да заплати сумата в размер на
4950 лв.
От приетата по делото съдебно-техническа ескпертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена се сустановява, че ищецата е
получила преддоговорна информация от ответника.Вещото лице дава
заключение, че при подаване на заявка за кредит може да се избере личен
гарант – поръчител физическо лице или банка, патнчор на ответника.
Установява се, че ищцата не се е възползвала от възможността да
кандидатства с физическо лице гарант, както и че ответникът е сключил
множество договори за кредит с кредитополучатели, избрали личен гарант.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане главен иск за обяваване на договора за
кредит за нищожен и под евентуалност за прогласяване нищожност на клаузи
от договора.
По исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че сключеният договор противоречи на императивни разпоредби на закона.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
2
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,66%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "[ЮЛ]", което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
3
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за
потребителски кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за
поръчителство, предоставено от [ЮЛ] и сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
4
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
За пълнота следва да се отбележи, че договорът за потребиелски кредит и
договорът за гаранция (поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду
си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира предявеният като главен иск за
обявяване на недействителен на договора за потребителски кредит за
основателен и следва да го уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер
на 100 лв. за платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва
да се присъди сумата в размер на 400 лв. на адв. Д. И. М. като възнаграждение
за осъществена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВАЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по
иска на Ц. И. С., ЕГН ********** срещу [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] като
противоречащ на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за
потребителски кредит № [НОМЕР] на 03.11.2021 г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] да
заплати на Ц. И. С., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. ал. 38, ал. 1, т.3, пр. 2
ЗАдв. [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] да заплати на адв. Д. И. М., АК [НАСЕЛЕНО
5
МЯСТО], адрес на кантора: гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] сумата в
размер на 400 лв., представляваща възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6