Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Н.Н.
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Рени Атанасова и в присъствието на прокурора
Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 5816 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 31.05.2017 г., постановена по НОХД № 13517/2015 г. по описа на
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав, подсъдимият Н.К.К.
е признат за виновен в това, че на
09.06.2015 г., около 05.14 часа, в гр. София, ж.к. „*********“, на паркинг,
находящ се пред бл. 349, унищожил (като срязал с неустановено средство) противозаконно чужди движими вещи – на И.К.Т.
– 2 броя летни гуми „Дебика” 205/65/15, с единична цена 98,64 лева, пазарна
стойност 88,78 лева, на обща стойност 177,55 лева, на автомобил „Фиат Улис“ с
рег. № ********и 2 броя летни гуми „Пирели“ 205/65/16, с единична цена 148,56
лева, пазарна стойност 133,70 лева, на обща стойност 267,41 лева, на лек
автомобил „Рено Сценик” с рег. № ********, всичко на обща стойност 444,96 лева
– престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 216,
ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. К. е осъден и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
С
присъдата и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на така
определеното наказание „Лишаване от свобода”, е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С
присъдата е уважен предявеният граждански
иск от гражданския ищец И.К.Т., в размер на 444.96 лева (четиристотин
четиридесет и четири лева и 96 стотинки), като основателен и доказан по размер
и основание.
С
присъдата подс. К. е осъден да
заплати на гражданския ищец И.К.Т. сумата от 444.96 лева (четиристотин
четиридесет и четири лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършеното
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 09.06.2015 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК – сумата в размер на 600.00 лева (шестстотин лева),
представляваща разноски за заплатено възнаграждение за повереник.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият К. е осъден да заплати по сметка на СДВР, сумата в размер на 40.00 лева (четиридесет
лева), представляваща направени разноски в досъдебното производство.
С
присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият К. е осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата в размер на 225.35 лева (двеста двадесет и пет лева и 35
стотинки) разноски за експертизи и вещи лица.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 88, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК,
подсъдимият К. е осъден да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 50.00 лева (петдесет лева)
– държавна такса върху уважената част от граждански иск, както и сумата от по 5
(пет лева) за издаване на всеки един изпълнителен лист.
Срещу
така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба с допълнение към
нея от защитника на подсъдимия К. – адв. К.К. – от САК, в която се твърди, че
същата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че наложеното с нея наказание е явно
несправедливо. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на друг, с който подсъдимият К. да бъде признат за невинен.
В
допълнението към жалбата се развиват аргументи, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин, а присъдата почива на предположения. Сочи се, че
първоинстанционният съд е постановил присъдата си при съществено нарушение на
процесуалния закон, изразяващо се в това, че не е обсъдил в мотивите си по
отделно и в цялост събраните и приобщени по делото гласни и писмени
доказателствени средства, неправилно е възприел фактическата обстановка по
делото и е формирал неправилно вътрешно убеждение, което му е попречило да се
произнесе с правилна и законосъобразна присъда.
Акцентира
се, че съдът е кредитирал изцяло всички събрани по делото доказателства, които
отегчават вината на подсъдимия и е игнорирал онези, които го оправдават или
сочат на груби нарушения от страна на разследващия орган. Сочи се, че в хода на
съдебното производство, не е било доказано по несъмнен начин извършено ли е
било престъплението, в което подсъдимият се обвинява, неговият извършител и
времевият интервал, в интервала на който е извършено престъплението. Развиват
се доводи, че от заключението на изготвената видеотехническа експертиза, не
може да се установи марката и моделът на автомобилите, нито конкретните
действия на лицето и дали то държи нещо в ръцете си. Сочи се, че не е доказан времевият
период, през който е извършено престъплението, тъй като за да се установи дали
записаните дата и час са верни, е било необходимо да се изследва
видеоохранителната система и то веднага след направения запис. Навеждат се
съображения, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. И.Т. и Х.Ц.,
тъй като същите се противоречиви и неверни, и тези свидетели не са видели
подсъдимия, а само записа. Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал
показанията на св. Г., тъй като същите са непоследователни, противоречиви и
нелогични. Сочи се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, което е и показало
предубеденост на съдебния състав.
В
съдебно заседание, защитата
на подсъдимия К. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, и моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, и вместо него да бъде
постановена нова присъда, с която подзащитният му да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение, а предявения срещу него граждански иск да бъде
отхвърлен. В подкрепа на искането си изтъква съображения, че в хода на
съдебното производство пред първоинстанционния съд, не са били събрани
безспорни доказателства, установяващи авторството на подсъдимия по отношение на
инкриминираното деяние. В тази връзка посочва, че видеозаписът не е бил събран
по реда на НПК, тъй като е бил представен от частния обвинител 10 дни след
датата на деянието. Твърди, че не е доказан времевият период на извършване на
деянието, както и дали въобще гумите на частния обвинител са били повредени или
унищожени. Посочва, че частният обвинител е установил, че гумите на автомобила
му са срязани два – три часа след като е възприел подсъдимия. Изтъква, че от
показанията на св.Н., Д. и В., и от заключението на вещото лице, изготвило
видеотехническата експертиза – протокол № 142 от 2015 г., става ясно, че от
записа не може да се установи какви действия е извършил подсъдимият и държал ли
е нещо в ръцете си. Прави извод, че присъдата на първия съд почива на
предположения.
Подсъдимият
Н.К.К. – редовно призован, не се явява и не ангажира съображения по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на
депозираната въззивна жалба.
Представителят
на СГП пледира присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна. Посочва, че по делото са събрани
доказателства в пълен обем, които са анализирани от съда. Намира, че в
съвкупността си събраните по делото доказателства, сочат на несъмнен извод за
авторството на деянието от страна на подсъдимия и за това, че същият е унищожил
чужда движима вещ.
Частният
обвинител и граждански ищец И.К.Т. – редовно призован, не се явява, не взема
участие в хода на съдебното производство пред въззивния съд и не ангажира
становище по постъпилата въззивна жалба, както и по предмета на доказване в
настоящото производство.
Повереникът
на частния обвинител и гражданския ищец И.К.Т. – адв. М.К. – от САК – редовно
призована, не се явява, не взема участие в хода на съдебното производство пред
въззивния съд и не ангажира становище по постъпилата въззивна жалба, както и по
предмета на доказване в настоящото производство.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на
подс. Н.К., снети в о.с.з. на 22.03.2017 г.; показанията на св. И.К.Т.,
депозирани пред СРС в о.с.з., проведено на 14.12.2015 г., и тези, снети в хода
на досъдебното производство (л. 7 – 8 от досъд. п-во) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК;
показанията на св. Х.И.Ц., депозирани пред СРС в о.с.з., проведено на
14.12.2015 г., и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 9 от досъд.
п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК; показанията на св. А.И.Н., депозирани в хода на съдебното
следствие пред СРС – в о.с.з. на 14.12.2015 г. и тези, снети в хода на
досъдебното производство (л. 14 от досъд. п-во) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от НПК;
показанията на св. С.Т.Д., снети в о.с.з. на 09.02.2016 г.; показанията на св. К.А.В.,
снети в о.с.з. на 16.03.2016 г. и на 22.03.2017 г., и тези, снети в хода на
досъдебното производство (л. 10 от досъд. п-во) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК;
показанията на св. П.П.Г., снети в о.с.з. на 16.03.2016 г.; протокол за
доброволно предаване от 11.06.2015 г. (л. 26 от досъд. п-во); справка от СДВР –
О „ПП“ относно лицето, на което са регистрирани лек автомобил „Фиат Улисе“ с
рег. № ********и лек автомобил „Рено Сценик” с рег. № ******** (л. 18 – 19 от
съд. п-во); справки от „Гаранционен фонд“ относно сключени застраховки
„Гражданска отговорност“ и „Каско“ по отношение на инкриминираните автомобили
(л. 10 и л. 11 от съд. п-во); свидетелство за съдимост на подсъдимия (л. 15 от
съд. п-во), както и заключенията на назначените и изготвени съдебно-оценителна
експертиза (л. 17 – 18 от досъд. п-во), видеотехническа експертиза – протокол №
142/2015 г. (л. 22 – 23 от досъд. п-во), допълнителна видеотехническа
експертиза № 103/2016 г. (л. 60 – 63 от съд. п-во) и съдебно-почеркова
експертиза (л. 93 – 97 от съд. п-во), както и разясненията на изготвилите ги
вещи лица в съдебно заседание, а така също и вещественото доказателство по
делото – 1 бр. оптичен носител.
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване по делото, съдът не е дал вяра на
обясненията на подсъдимия К., депозирани в хода на съдебното следствие, като е
приел, че същите са насочени към изграждане на негова защитна версия.
Останалите,
събрани по делото, доказателства и доказателствени средства, съдът е кредитирал
изцяло, като е приел, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
относими към предмета на доказване в производството.
Изводите
си относно авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние
съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е формирал въз основа на
показанията на св. Т., Ц.,Н., Д., В. и Г., като е преценил, че същите са еднни,
непротиворечиви, взаимнодопълващи се, депозирани са обективно, безпристрастно и
добросъвестно. В тази насока съдът е изложил подробни съображения.
Заключенията
на назначените и изготвени експертизи съдът е кредитирал изцяло, като е
съобразил, че пълно и точно отговарят на поставените им задачи, изготвени са от
компетентни вещи лица и са защитени от същите в съдебно заседание.
Въз
основа на така събрания и обсъден доказателствен материал, СРС е приел за
установено, от фактическа страна, че на 09.06.2015 г., св. И.К.Т. правил кафе
на терасата в апартамента си в ж.к. „*********, около 05,00 ч. сутринта, която
имала изглед към паркинга пред вх. 2, на който Т. бил паркирал автомобилите си.
По същото време св. Х.И.Ц. – съсед на Т., разхождал кучето си около блока, в
който живеел св. Т., а именно – бл. 348, на паркинга, на който били паркирани колите
на Т.. Докато пиел кафето на терасата с изглед към паркинга, св. Т. видял
съседа си – подс. Н.К., който бил клекнал до един от автомобилите му „Рено
Сценик“. Т. видял как подс. К. се изправя внимателно и си отива. Свидетелят Х.Ц.,
разхождайки кучето си на паркинга, също видял съседа си К. (чието име в този
момент все още не знаел) клекнал до задната страна на автомобила на св. Т.,
след което го видял да се изправя и да се отправя в друга посока. Ц. бил
забелязал съседа си на балкона – св. Т., и го попитал на висок глас какво прави
подс. К. зад автомобила му, а той от своя страна отвърнал, че ще провери. Малко
след това, когато Т. слязъл на паркинга, за да тръгне за работа, видял, че
гумите и на двата му автомобила са срязани. Пред входа, пред който били
паркирани колите, били монтирани камери, с цел да се осигури постоянно
наблюдение над паркираните автомобили, поради честите злоупотреби и пукане на
гуми на същия паркинг. Поради това св. И.Т. веднага отишъл да провери записите
от камерите. При проверката видял на записа как подс. К. се навежда точно
четири пъти до гумите на автомобилите му – 2 броя летни гуми „Дебика” с размер 205/65/15
на автомобил „Фиат Улис“ и 2 броя летни гуми „Пирели“ с размер 205/65/16 на лек
автомобил „Рено Сценик”. След като изгледал записаното с видеокамерите, св. Т.
съобщил и показал записите на съседите си – св.Н., В., Г., Д. и други. Същия
ден подал жалба в РУ, където дал сведения и разказал за случилото се. На
следващия ден Т. направил подписка относно това, кое е лицето на записа, а
записа изпратил в телевизията, за да се разпространи по медиите.
Въз
основа на заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, СРС е установил пазарната стойност
и общата стойност на унищожените гуми, собственост на св. И.Т., а именно – 2
броя летни гуми „Дебика”, първи сезон, с размер 205/65/15, с единична цена
98,64 лева, пазарна стойност 88,78 лева, на обща стойност 177,55 лева, на
автомобил „Фиат Улис“ и 2 броя летни гуми „Пирели“, първи сезон, с размер
205/65/16, с единична цена 148,56 лева, пазарна стойност 133,70 лева, на обща
стойност 267,41 лева, на лек автомобил „Рено Сценик”.
Въз
основа на заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство видеотехническа експертиза, съдът е установил, че приложеното
веществено доказателство – 1 брой оптичен носител с данни CD-R, марка „Сони“, съдържа един видео файл
и софтуер за възпроизвеждането му. Видеофайлът представлява цифрово видео и е с
формат „avi“,
изображенията са черно бели, заснети в тъмната част на денонощието. Установил
е, че е заснето междублоковото пространство и това пред вход на жилищен блок,
като се виждат паркирани коли; заснето е лице, облечено с къси панталони и
тъмен на цвят потник да слиза по стълби и да застава при задна дясна гума на
един от автомобилите, навежда се, след което прави същото и при съседния
автомобил, паркиран в дясно от първия, след което лицето се връща по обратния
път към входа на блока; не може да се установи марката и модела на колите,
както и да се опишат в детайли действията на заснетото лице, поради липсата на
осветеност и отдалечеността на обектите. Въз основа на разясненията на вещото
лице, изготвило експертното заключение, съдът е установил, че не може да бъде
изчистен образът, но лицето, заснето на записа, може да се разпознае по
походка, стойка и движение.
Въз
основа на заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното
производство видеотехническа експертиза, решаващият първоинстанционен съд е
установил, че информацията на заснетия файл не е манипулирана, както и че
записът като продължителност от време не е манипулиран.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, като на 09.06.2015 г., около 05.14
часа, в гр. София, ж. к. „*********“, на паркинг, находящ се пред бл. 349,
унищожил (като срязал с неустановено средство)
противозаконно чужди движими вещи – на И.К.Т. – 2 броя летни гуми
„Дебика” 205/65/15, с единична цена 98,64 лева, пазарна стойност 88,78 лева, на
обща стойност 177,55 лева, на автомобил „Фиат Улис“ с рег. № ********и 2 броя
летни гуми „Пирели“ 205/65/16, с единична цена 148,56 лева, пазарна стойност
133,70 лева на обща стойност 267,41 лева, на лек автомобил „Рено Сценик” с рег.
№ ********, всичко на обща стойност 444,96 лева. Приел е, че подсъдимият е
действал с форма на вината пряк умисъл.
Ето
защо е признал подсъдимия Н.К.К. за виновен в осъществен състав на престъпление
с горепосочената правна квалификация, като на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл.
54, ал. 1 от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК го е осъдил на наказание „Лишаване
от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването на което, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, е отложил за изпитателен срок от три години.
С
присъдата, съдът е уважил предявеният граждански иск от гражданския ищец И.К.Т.,
като основателен и доказан, и е осъдил подс. К. да заплати на гражданския ищец
сумата от 444.96 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и 96 стотинки),
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от непозволено
увреждане, вследствие на извършеното престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на деянието – 09.06.2015 г., до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК – сумата в размер
на 600.00 лева (шестстотин лева), представляваща разноски за заплатено
възнаграждение за повереник.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият К. е осъден да заплати по сметка
на СДВР, сумата в размер на 40.00 лева (четиридесет лева), представляваща
направени разноски в досъдебното производство, както и по сметка на Софийски
районен съд – сумата в размер на 225.35 лева (двеста двадесет и пет лева и 35
стотинки) разноски за експертизи и вещи лица.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 88, ал. 1 вр. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият К. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата в
размер на 50.00 лева (петдесет лева) – държавна такса върху уважената част от
граждански иск, както и сумата от по 5 (пет лева) за издаване на всеки един
изпълнителен лист.
Настоящият въззивен състав, след
цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло
както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционният
съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка,
установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на инкриминираното
деяние.
Така, на първо място, въззивният съд
възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към личността на
подсъдимия К., семейното му положение и предходна му съдимост. Същите са
формирани на базата на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства, и в частност – въз основа на
обясненията на подс. К. и отразеното в свидетелството за съдимост на
подсъдимия.
Въз
основа на показанията на св. Т., В. Д.,Н. и Г., и обясненията на подсъдимия,
които в тази си част са напълно единни, взаимно допълващи се и непротиворечиви,
поради което и съдът не намира основание да не ги кредитира изцяло, се
установява местоживеенето на подсъдимия към инкриминираната дата и
взаимоотношенията му с неговите съседи – посочените по-горе свидетели.
От
показанията на св. Т. и Ц., депозирани в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, се
установява по нужния несъмнен и категоричен начин датата на извършване на
инкриминираното деяние – 09.06.2015 г., а въз основа на показанията на тези
свидетели и на св. Г., В. и Д., които са напълно единни, еднопосочни и
непротиворечиви, поради което и за настоящата инстанция не възникна съмнение,
че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, се установи и
мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Правилни и обосновани са изводите на
първоинстанционния съдебен състав относно предмета на престъпно посегателство,
а именно – 2 броя летни гуми „Дебика” 205/65/15, с единична цена 98,64 лева,
пазарна стойност 88,78 лева, на обща стойност 177,55 лева, на автомобил „Фиат
Улис“ с рег. № ********и 2 броя летни гуми „Пирели“ 205/65/16, с единична цена
148,56 лева, пазарна стойност 133,70 лева, на обща стойност 267,41 лева, на лек
автомобил „Рено Сценик” с рег. № ********, всичко на обща стойност 444,96 лева
– последните собственост на св. Т. (видно от изисканите от първия съд и
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото справки от СДВР –
О „ПП“). Фактите и обстоятелствата относно предмета на посегателство в
конкретния по делото случай, се установяват по нужния несъмнен и категоричен
начин от показанията на св. И.Т., които намират категорична доказателствена
опора в съобщеното от св. Г., който също е възприел спукани гуми на един от
автомобилите, собственост на св. Т., а именно – на лек автомобил „Фиат Улис“,
зелен на цвят.
Настоящата
инстанция не намира основание да възприеме доводите на защитата на подсъдимия
за недоказаност на предмета на посегателство, предвид обстоятелството, че от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство видеотехническа
експертиза, не може да се установи марката и модела на заснетите автомобили. В
тази насока настоящият съдебен състав дължи да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК, доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила, поради което и
всеки факт, включен в предмета на доказване, може да се установи посредством всички
допустими и събрани по реда на НПК доказателствени източници. Доколкото по
отношение на това обстоятелство са събрани категорични, безспорни и
неопровергани гласни доказателствени източници – показанията на св. Т. и Г.,
настоящият съдебен състав намира, че няма пречка да ги кредитира и ползва при
формиране на изводите си по фактите.
Вярно
е, че след подаване на сигнал от страна на св. Т. до органите на реда, не е
извършен оглед на процесните леки автомобили, което е безспорен пропуск и слабост
на разследването. Същевременно, обстоятелството, че е въздействано именно върху
четирите задни гуми на леките автомобили – собственост на св. Т., описани
по-горе, е безспорно за инстанциите по същество, с оглед показанията на св. Т.
и Г., които намират косвена доказателствена опора в заключението на
видеотехническата експертиза, въз основа на която се установяват действия на
заснетото лице, идентични с описаните от свидетелите.
Стойността
на предмета на посегателство към датата на извършване на инкриминираното деяние,
се установява въз основа на заключението на назначената и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, която настоящата инстанция намира, че следва
изцяло да кредитира като обективно, компетентно, пълно, ясно, точно и относимо
към предмета на доказване.
Обсъдената
по-горе доказателствена съвкупност в нейната последователност и взаимовръзка,
настоящата съдебна инстанция намери за достатъчна, за да обоснове по
необходимия несъмнен и категоричен начин изводите относно авторството на
подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние. Възраженията на защитата на
подсъдимия в противния смисъл, съдът прецени за изцяло неоснователни.
Въззивният
съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към авторството на
подсъдимия и механизма на извършване на инкриминираното деяние, като прецени,
че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, и намират
категорична опора в доказателствената съвкупност. Правилно, въз основа на
анализа на показанията на св. Т., Ц.,Н., Д., В. и Г., и заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство видеотехническа
експертиза, СРС е приел, че предмета на посегателство – четири гуми,
собственост на св. Т., е унищожен именно от подсъдимия, посредством срязването
им с неустановено по делото средство.
В
тази насока въззивният съд дължи да отбележи, на първо място, че по делото е
безспорно, че св. Т. и Ц. – първият от балкона на жилището си с изглед към
паркинга пред вх. 2, а последният – докато разхождал кучето си в междублоковото
пространство, са възприели подсъдимия в непосредствена близост до автомобилите,
собственост на св. Т.. Показанията на тези свидетели, освен единни и
взаимнодопълващи се в тази им част, намират категорична доказателствена опора в
съобщеното от св. В., Д.,Н. и Г., които са възприели на записа от камерата,
монтирана от св. Т. на фасадата на блока, в който живеел, че тъкмо подсъдимият
е лицето, което около 05,14 ч. е било на паркинга пред блока, в непосредствена
близост до автомобилите на пострадалото лице. Настоящият съдебен състав не
намира основание да не кредитира показанията на тези свидетели в частта им, в
която разпознават лицето, записано на видеозаписа, като прецени, от една страна,
че са напълно единни и непротиворечиви, а от друга – че кореспондират със
съобщеното от вещото лице, изготвило заключението на основната ВТЕ, в смисъл,
че макар записа да не е годен за лицева идентификация, няма пречка записаното
на него лице да бъде разпознато по походка, стойка и движение. Що се касае до
годността на изследвания от вещото лице оптичен носител, съдържащ видеозапис
като доказателствен източник, настоящата инстанция държи да подчертае, че
същият е надлежно приобщен към доказателствената съвкупност, последством
доброволното му предаване от св. Т. на органите на реда, което е било отразено
в протокол за доброволно предаване от 11.06.2015 г. (л. 26 от досъд. п-во),
поради което и е годно веществено доказателствено средство, въз основа на което
няма пречка да се формират изводите на съда по фактите. Същият не е и
манипулиран, в какъвто смисъл е заключението на назначената в хода на съдебното
следствие и приета като доказателство по делото допълнителна видеотехническа
експертиза, поради което и няма пречка да служи като годен доказателствен
източник, респ. като основа за изграждане на изводите на вещото лице,
изследвало записа.
На
второ място, отново въз основа на съобщеното от свидетелите – очевидци – Т. и Ц.,
се установява безспорно, че подсъдимият К., по времето, когато е бил забелязан
от св. Т. и Ц. – около 05,14 ч. на 09.06.2015 г., е бил клекнал до
автомобилите, собственост на св. Т.. Вярно е, че този свидетел обладава
процесуални качества в производството – същият е надлежно конституиран в
качеството му на частен обвинител и граждански ищец, и в този смисъл се явява
заинтересован от изхода на делото, но това обстоятелство само по себе си, не
сочи на недостоверност, респ. на некредитируемост на показанията му. Анализът
на същите сочи, че в нито една своя част показанията на св. Т. не се явяват
изолирани от останалата, събрана по делото, доказателствена съвкупност,
напротив – намират категорична доказателствена опора в събраните по делото
гласни доказателствени средства (с изключение на обясненията на подсъдимото
лице), нито са житейски неубедителни или нелогични. Поради това и като ги е
кредитирал изцяло при формиране на изводите си по фактите, първият съд не е
допуснал твърдяното от защитата нарушение на процесуалните правила във връзка
със събиране и анализ на доказателствените източници.
На
трето място, въз основа на показанията на св. Т.,Н., В., Д. и Г., обективиращи
възприятията им от видеозаписа, по делото се установява по нужния несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият К. е отишъл до всеки от автомобилите на
пострадалия, като се е навел до задните им гуми. В този смисъл показанията на
разпитаните по делото свидетели са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи се, и
кореспондират по небудещ съмнение начин със заключението на основната ВТЕ,
поради което и за съда не възникна съмнение, че показанията им са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно. Действително, измежду показанията на
тези свидетели и св. Ц. се установяват известни несъответствия и противоречия,
но от една страна, тези противоречия не касаят фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване и установяващи съставомерните признаци на
деянието, а от друга, същите се обясняват добре с изминалия период от време
между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, от значение за
предмета на доказване и датата на депозиране на показанията им пред съда,
индивидуалните особености на всеки индивид да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти и обстоятелства известно време след това, както и с предизвиканата силна
емоционална реакция при запознаване със съдържанието на видеозаписа у
свидетелите, във връзка с негативни разкрития за личността на техен
дългогодишен съсед. Що се отнася до заключенията на назначените и приети като
доказателства по делото основна и допълнителна ВТЕ, настоящата инстанция
намира, че няма пречки да кредитира същите като обективни, компетентни, ясни,
пълни и точни, и относими към предмета на доказване.
Въз
основа на така събраната и обсъдена доказателствена съвкупност, безспорно се
установяват авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние и
механизмът на извършването му. Вярно е, че нито един от свидетелите не е
възприел конкретното средство на извършване на деянието,п нито такова е
приобщено към доказателствения материал по делото, но за съда не възниква
съмнение – с оглед безспорно установения противоправен резултат, че това е
средство с остър връх, което може да предизвика разрез в автомобилна гума. Нито
един от свидетелите, също така, не е възприел, а и не твърди да е възприел,
именно подсъдимият да нанася удари с неустановеното по делото средство в
областта на задните гуми на автомобилите, собственост на св. Т., но това е
безспорно установено именно от единството и взаимната връзка на останалите,
събрани по делото доказателства – присъствието на подсъдимия в непосредствена
близост до автомобилите на пострадалия; двукратното му навеждане в областта на
задните гуми на автомобилите на пострадалия; причинения противоправен резултат
– странично разрязване на задните гуми на автомобилите.
Обясненията
на подсъдимия в противния смисъл, а именно, че същият е търсел загубена своя
вещ, правилно не са кредитирани от съда, от една страна, поради противоречието
им с останалата доказателствена съвкупност, сочеща недвусмислено, че на
инкриминираните по делото дата и час, същият е срязал гумите на автомобилите на
св. Т., а от друга, поради житейската им алогичност, изводима от твърдението да
се търси загубен чип от входна врата преди да се е развиделило (видно от
показанията на св. Т. и Ц. и заключението на основната ВТЕ, към момента на
деянието е било тъмно).
Не
намират основание възраженията на защитата в смисъл, че по делото не е
установен точния интервал от време на извършване на инкриминираното деяние. В
тази насока настоящата инстанция намира, че от така събраната по делото
доказателствена съвкупност безспорно се установява, че деянието е осъществено
от подсъдимия именно във времето, в което е бил забелязан от св. Т. в
непосредствена близост до автомобилите му. И това е така, от една страна,
предвид обстоятелството, че на видеозаписа св. Т. не е установил друго лице да
е доближавало автомобилите от момента, в който е паркирал същите, освен
подсъдимия, а от друга – предвид това, че срязването на гумите е било възприето
не, както твърди защитата, два – три часа по-късно, а около 06,00 ч. – от св. Г..
Въз
основа на така събраната и обсъдена доказателствена съвкупност, настоящият
съдебен състав формира изводите си досежно механизма на извършване на
инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия по отношение на
инкриминираното деяние. Така събраната доказателствена съвкупност е в
достатъчна степен единна, категорична и безпротиворечива, за да позволи
еднозначни изводи по фактите.
Що се касае до констатирани
противоречия в показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното и
съдебното производство, следва да се посочи, че първият съд е изложил ясно и
убедително съображенията си по какви съображения кредитира съобщеното от
свидетелите пред съда – съображения, които изцяло се споделят от настоящата
съдебна инстанция, а показанията им, депозирани в хода на досъдебното
производство не е ползвал в цялост, а само в онези части, които са надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност. В този смисъл не е допуснато
нарушение на процесуалните правила при формиране на изводите на съда по
фактите.
От
така наличната доказателствена съвкупност може да бъде направен несъмнен и
еднозначен извод, че с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и
място, подсъдимият К. е осъществил всички признаци от обективна страна на
престъпния състав по чл. 216, ал. 1 от НК, с предмет – 2 броя летни гуми
„Дебика” 205/65/15, с единична цена 98,64 лева, пазарна стойност 88,78 лева, на
обща стойност 177,55 лева, на автомобил „Фиат Улис“ с рег. № ********и 2 броя
летни гуми „Пирели“ 205/65/16, с единична цена 148,56 лева, пазарна стойност
133,70 лева, на обща стойност 267,41 лева, на лек автомобил „Рено Сценик” с
рег. № ********, всичко на обща стойност 444,96 лева – собственост на св. И.К.Т..
За
съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст, е
необходимо престъпният деец да унищожи или повреди противозаконно чужда движима
или недвижима вещ. Унищожаването на вещта представлява такова въздействие върху
структурата или субстанцията на вещта, в резултат на което същата става
окончателно и напълно негодна да служи съобразно основното й предназначение;
повреждането на вещта представлява
такова въздействие върху структурата или субстанцията на вещта, в резултат на
което същата става частично или временно негодна да служи съобразно основното й
предназначение. Предметът на посегателство е очертан в закона като чужда
движима или недвижима вещ.
Необходимо
е деянието да е извършено умишлено, с форма на вината пряк или евентуален умисъл,
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – деецът да съзнава обществената опасност на
деянието, да предвижда общественоопасните му последици и пряко да цели или да
допуска настъпването им.
В
конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че на
инкриминираните дата и място – на 09.06.2015 г., около 05.14 часа, в гр. София,
ж. к. „*********“, на паркинг, находящ се пред бл. 349, подсъдимият К. е
унищожил (като срязал с неустановено средство), противозаконно чужди движими
вещи – 2 броя летни гуми „Дебика” 205/65/15, с единична цена 98,64 лева,
пазарна стойност 88,78 лева, на обща стойност 177,55 лева, на автомобил „Фиат
Улис“ с рег. № ********и 2 броя летни гуми „Пирели“ 205/65/16, с единична цена
148,56 лева, пазарна стойност 133,70 лева, на обща стойност 267,41 лева, на лек
автомобил „Рено Сценик” с рег. № ********, всичко на обща стойност 444,96 лева
– собственост на св. И.К.Т..
В
случая е налице система от доказателства – показанията на св. Т. и Ц., намиращи
косвена доказателствена опора в показанията на св.Н., Д., В. и Г., и
заключенията на назначените и изготвени основна и допълнителна видеотехнически
експертизи, които са единни, безпротиворечиви и позволяват на съда да възприеме
фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото по
безпротиворечив и небудещ съмнение начин, от които може да бъде направен
несъмнен и еднозначен извод, че с деянието си, осъществено на инкриминираните
дата и място, подсъдимият К. е осъществил всички признаци от обективна страна
на престъпния състав по чл. 216, ал. 1 от НК.
Подсъдимият
е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2, пр. 1 НК, като умисълът му е обхващал представите относно всички обективно
съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна
квалификация. Не са налице предпоставки да се приеме, че подсъдимият е
наказателно неотговорно лице – същият е навършил пълнолетие към датата на
извършване на инкриминираното деяние и по делото липсват каквито и да било
данни за наличие на медицинска причина, която като свое следствие, да е довела
до невменяемостта му.
При
това, като е признал подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение за
осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация, СРС –
НО, 105-ти състав, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
В подадената от защитника на подсъдимия
въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, се сочи, че наложеното на
подсъдимия К. наказание се явява явно несправедливо, като прекомерно завишено
по размер. СГС намери жалбата за неоснователна в тази й част, като съобрази следното:
За
да определи конкретното по размер наказание, което следва да бъде наложено на
подсъдимия К. за осъщественото от него престъпно посегателство,
първоинстанционният съд е преценил като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно
минало, а като отегчаващи – начинът на осъществяване на деянието,
обстоятелството, че предмет на посегателство са се явили четири гуми на два
различни автомобила, както и това, че поведението му не е било предизвикано по
никакъв начин от пострадалия.
С
оглед на така изложеното в мотивите на атакувания първостепенен съдебен акт
относно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и
неговия извършител, съдът е преценил, че на подсъдимия К. следва да бъде
определено наказание в предвидените в санкционната част на разпоредбата на чл.
216, ал. 1 НК предели. Ето защо е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя отчетените от първия съд смекчаващо и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като намира, че първият съд е пропуснал
да отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство сравнително невисокия
размер на причинените на пострадалия вреди. При така сложилото се своеобразие
на конкретния казус, въззивната съдебна инстанция намира, че е налице паритет
на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, което
обуславя определянето на наказанието „лишаване от свобода“, което следва да му
бъде наложено, в размер около средния, предвиден в закона – в разпоредбата на
чл. 216, ал. 1 НК. Предвид липсата на съответен протест в тази насока обаче,
съдът прецени, че не са налице предпоставките за изменение на
първоинстанционната присъда в частта й относно определеното на подсъдимия
наказание, в насока към завишаването му. Категорично, обаче, не са налице и
предпоставки за занижаване размера на наказанието, определено на подсъдимия от
СРС, нито за индивидуализацията му по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК,
тъй като по делото не се констатират нито многобройни, нито изключително
смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, което да налага извода, че
предвиденото за извършеното престъпление наказание се явява несъразмерно тежко
спрямо степента на обществена опасност на деянието и на неговия извършител. Правилни са и изводите на СРС, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, за отлагане
изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода”
с изпитателен срок от три години. Подсъдимият не е бил осъждан на „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното му наказание „Лишаване от
свобода” е за срок до три години, а именно – за срок от три месеца, и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не
се явява наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“.
При преценка на
необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за
извършеното престъпление, СГС в този си състав съобрази, че това е първо
осъждане на К.. При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били
постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта
на осъждането му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за
придвижване в пространството и с ограничението в правата му, следващо се от
факта на осъждане на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не
е необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Настоящата
съдебна инстанция изцяло споделя изводите на съда, постановил атакувания
съдебен акт, че са налице предпоставките за уважаване на предявения и приет за
съвместно разглеждане с наказателното производство, граждански иск от
пострадалия Т. срещу подсъдимия К., за обезщетение на причинените му в резултат
на инкриминираното деяние имуществени вреди.
Така
предявеният граждански иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД. Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички
правни субекти да не нанасят вреда другиму – както морална, така и материална.
Този правен институт има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и
законите на страната закрила на личността като единство от телесен и духовен
интегритет, на основните права и свободи, както и на обществения ред, като
среда за развитие на индивида.
Несъобразяването
с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за
нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение
за репариране на причинените вреди, било чрез възстановяване на съществуващото
до момента на противоправното деяние фактическо или правно положение, било чрез
престиране на парична сума, явяваща се макар и относителен еквивалент на
причинената вреда, в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно,
поради естеството на накърненото благо.
Задължението
за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има
обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно
предупреждение към причинителя на вредата и останалите членове на обществото,
да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи на последиците от
неспазването на това задължение.
В
синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде извършено
противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
В
конкретния случай следва да се приеме, че всеки един от така посочените по-горе
елементи на гражданския деликт, е налице. Така, безспорно се установи, че е
налице деяние, което се характеризира с висока степен на обществена опасност,
същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово
следствие, на пострадалия Т. са причинени имуществени вреди в размер на
равностойността на унищоженото имущество, а именно – 2 броя летни гуми „Дебика”
205/65/15, с пазарна стойност 88,78 лева, на обща стойност 177,55 лева, на
автомобил „Фиат Улис“ с рег. № ********и 2 броя летни гуми „Пирели“ 205/65/16,
с пазарна стойност 133,70 лева, на обща стойност 267,41 лева, на лек автомобил
„Рено Сценик” с рег. № ********, всичко на обща стойност 444,96 лева. Същите са
резултат на виновното поведение на подсъдимия К..
С
оглед гореизложеното, съдът прецени, че приетия за съвместно разглеждане в
рамките на наказателното производство граждански иск, е безспорно доказан по
основание и правилно е бил уважен в пълния му предявен размер.
Въззивният съдебен състав споделя и
обосновката на СРС в частта относно направените по делото разноски и държавни
такси, като прие, че правилно подс. К. е осъден да заплати разноските по водене
на делото и държавните такси в упоменатия в атакувания съдебен акт размер.
Правилно
и законосъобразно, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да
заплати сумата в размер на 600.00 лева (шестстотин лева), представляваща
разноски за заплатено възнаграждение за повереник на частния обвинител и
граждански ищец И.Т.; сумата в размер на 40.00 лева (четиридесет лева),
представляваща направени разноски в досъдебното производство – по сметка на
СДВР; сумата в размер на 225.35 лева (двеста двадесет и пет лева и 35 стотинки)
– разноски за експертизи и вещи лица – по сметка на СРС, както и на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 88 ал. 1, вр. 189, ал.3 от НПК да заплати по
сметка на СРС сумата в размер на 50.00 лева (петдесет лева) – държавна такса
върху уважената част от граждански иск, както и сумата от по 5 (пет лева) за
издаване на всеки един изпълнителен лист.
Настоящата
инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на
присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съответния първоинстанционен съд, в какъвто смисъл са твърденията, залегнали
във въззивната жалба.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон, необоснованост или непълнота на докзателствата, които да налагат
отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва
да бъде потвърден.
Така мотивиран и
на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 133432 от 31.05.2017 г.,
постановена от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав, по
НОХД № 13517/2015 г. по описа на СРС, НО.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/