Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260870 15.10.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХVІI граждански
състав, в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 13393 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ТРТ
Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
район Западен, ул. Звезда № 2, ет. 1, ап. 1, представлявано от **** М. Т. Д.
против А.Н.Б., ЕГН **********, адрес: ***, с която е предявен установителен иск
с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с постановление за възлагане от 21.11.2017г.
по изпълнително дело № ******, влезли в законна сила на 09.03.2018г. „ТРТ
ИНВЕСТ“ ЕООД е придобило правото на
собственост върху следните недвижими
имоти: ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №******-жилище/
апартамент и ½ иделана част от 18,53/545,80 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******- гаражна клетка.
Твърди се имотите да са придобити от
длъжника по посоченото дело – Н. С. Б., с ЕГН: **********.
Считано от датата на влизане в сила на
постановленията за възлагане – 09.03.2018г. се твърди, че имотите са
съсобствени при равни квоти между „ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД и Г. Т. Б., с ЕГН: **********.
С нотариален акт за дарение на право на
ползване върху недвижим имот от ***** г. Г. Т. Б., с ЕГН: ********** дарила на ****
си А.Н.Б., с ЕГН: ********** правото на
ползване върху гореописаните имоти.
Твърди се, че от датата на
придобиване на имотите до настоящия момент ищецът не е ползвал придобитите имоти по никакъв начин и по никакъв начин не е обезщетен от
ползвателя на имота съсобственика - Г. Т. Б., с ЕГН: ********** и считано от
17.05.2018г.- от ползвателя А.Б..
Поради неизпълнението на задължението на
А.Б. за заплащане на обезщетение за ползването, „ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , въз основа на което е образувано частно гражданско дело №9694/2019г. по
описа на Районен съд- Пловдив, VІІІ граждански състав, с която е разпоредено
длъжникът А.Б. да заплати на ищеца
общата сума в размер на 5400 лева, която представлява: главница представляваща обезщетение за
ползването на съсобствени недвижими имоти
за периода от 17.05.2018г. до 17.05.2019г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от
11.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски за производството
по делото в размер на 108 лева – платена
държавна такса и 510 лева с ДДС- платено адвокатско възнаграждение.
От съда се иска да осъди А.Н.Б. да
заплати на „ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД главница в размер на 5400 лева, представляваща
обезщетение за ползване на съсобствени имоти за периода от 17.05.2018г. до
17.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано то датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.06.2019г. до пълното изплащане на
дължимата сума, за която има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена по частно гражданско дело № 694/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VІІІ граждански състав, както и 618 лева, от които 108 лева – платена
държавна такса и 510 лева с ДДС платено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор, с вх. № 76020/21.11.2019г. от ответника А.Н.Б..
Оспорват се изцяло исковете.
Заявява се в отговора на исковата молба,
че предявените искове са допустими, но неоснователни.
В отговора на исковата молба се твърди,
че ищецът по делото „ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД не е поканил ответника А.Н.Б. в
изпълнение на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Моли иска да бъде отхвърлен изцяло и да
бъде отменена издадената заповед за изпълнение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 9694/2019 г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. с., в полза на
ищцовото дружество против ответника, е издадена Заповед № 5305 от 12.06.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 5400 лв. –
главница, представляваща обезщетение за ползването на съсобствени недвижими
имоти за периода 17.05.2018 г. – 17.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските в общ размер на сумата от 618 лева. В срока по чл. 414 ГПК ответникът
А.Б. е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен
срок за това е подадена настоящата искова молба. Ето защо и, установителният
иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство,
имащо за предмет същото вземане.
По делото са
приети като писмени доказателства: Постановление
за възлагане на недвижим имот от 21.11.2017 г., вписано в Служба по вписванията
– гр. Пловдив, с вх. рег. № ****, по силата на което на ищцовото дружество
е възло**** ½ ид. ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, находящ се в гр. ****, по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № ****. на ИД
на АГКК, изменени със Заповед № **** на **** на СГКК-Пловдив, с административен
адрес на обекта: гр. ****, разположен в обема на сграда № *, с идентификатор № ****,
построена в поземлен имот с идентификатор № ****, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива: 1, със застроена площ от 71.00 кв. м., прилежащи
части: съответните ид. ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – СОС № ****.**, под обекта – СОС № ****.*,
над обекта СОС № ****.** и СОС № ****.**, представляващ съгласно титул за
собственост АПАРТАМЕНТ „*“, със застроена площ от 71.00 кв. м., състоящ се от:
дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, тоалетна,
антре и тераса, ведно със съответните идеални части от общите части на сграда с
идентификатор № ****, както и съответното право на строеж върху мястото, в
което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор № ****, ведно с ½ ид. ч. от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № ****.**, с административен адрес: гр. ****, с
предназначение на самостоятелен обект: за
склад, брой нива: 1, със застроена площ от 2,95 кв. м., представляващ
съгласно титул за собственост принадлежащо СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ „*“, разположено
на етаж * от посочената по-горе сграда; Постановление за възлагане на
недвижим имот от 21.11.2017 г., вписано в Служба по вписванията – гр. Пловдив,
с вх. рег. № ****,
по силата на което на ищцовото дружество е възло**** ½ ид. ч. от
18,53/545,80 ид. части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******,
находящ се в гр. П., с административен адрес на обекта: гр. ****, с
предназначение на самостоятелния обект: Гараж
в сграда, брой нива: 1, със застроена площ на подземния гараж от 545,80 кв.
м., които 15.53/545.80 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
******, съгласно титул за собственост представляващ ГАРАЖНА КЛЕТКА № *, разполо****
на кота -3,80 м., в двуетажна сграда – тяло „*“, съставляваща ново допълващо
застрояване в югоизточната част на УПИ-****,
от квартал *** – нов, *** – стар по регулационния план на гр. П., която гаражна
клетка е със застроена площ от 18,53 кв. м., трета поред от общо 10, броена от
североизток към югозапад в югоизточната част на подземния гараж, ведно със
съответните идеални части от общите площи за маневриране и подход/рампа/ към
гаража, ведно със съответните идеални части от сграда с идентификатор № ****.*,
както и съответното право на строеж върху мястото, в което е построена,
съставляващо поземлен имот с идентификатор № ****; Нотариален акт за дарение /безвъзмездно учредяване/ на право на
ползване върху недвижим имот № ***, с който Г. Т. Б. дарява /учредява
безвъзмездно/ на **** си А.Н.Б. правото на ползване, което да упражнява
пожизнено и безвъзмездно, заедно с дарителката, върху следния свой,
индивидуална собственост, недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр.
****, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № ****.
на ИД на АГКК, изменени със Заповед № **** на ****на СГКК-Пловдив, с
административен адрес на обекта: гр. ****, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 71 кв. м., с
прилежащи части: съответните ид. ч. от общите части на сградата, ниво: 1, ведно
със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****.**, с адрес на имота: гр.
****, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта:
1, с площ от 2,95 кв. м., с прилежащи части: съответните ид. ч. от общите части
на сградата, както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ******, с
адрес на имота: гр. ***, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в
сграда /подземен гараж/, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:
545,80 кв. м., от които е обособена гаражна клетка № 3, с посочена в документа
площ: 18,53 кв. м. /която е третата поред, от общо 10, броена от североизток
към югозапад, в югоизточната част на подземния гараж/, ведно със съответните
идеални части от общите площи за маневриране и подход /рампа/ към гаража и от
общите части на сградата. В нотариалния акт е посочено, че А.Б. приема
направеното от **** му Г. Б. дарение /безвъзмездно учредяване/ на правото на
ползване върху описания по-горе имот, при условието на запазено за дарителката
право на ползване, което ще упражнява пожизнено и безвъзмездно заедно с нея.
От приложно
писмо, изх. № **** от 11.09.2018 г., изготвено от ЧСИ *****, рег. № ***, с
район на действие ОС – Пловдив, се установява, че във връзка със заведена пред
частния съдебен изпълнител молба от ищцовото дружество с вх. № **** от
19.04.2018 г., с която на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител е възложено връчване на покана адресирана до Г. Б., то същата е
връчена на 24.08.2018 г. От прило****покана, се установява, че лицето Г. Б. е
уведомена, че с Постановление за възлагане от 21.11.2017 г. по изп. д. № ******,
влезли в законна сила на 09.03.2018 г., ищцовото дружество е придобило правото
на собственост върху следните недвижими имоти: ½ ид. ч. от:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** /жилище/апартамент/ и
½ ид. ч. от: 18,53/545,80 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ****** /гаражна клетка/. С влизането в сила на постановленията
за възлагане, ищцовото дружество станало пълноправен собственик на описаните
имоти, като към настоящия момент Г. Б. е собственик на другата ½ ид. ч.
от имотите, респ. последните са в режим на съсобственост. Б. е уведомена, че
ищцовото дружество не разполага с достъп до имотите и не ползва същите. Предвид
изложеното, Г. Б., е поканена в тридневен срок от получаване на поканата, да
предостави на ищцовото дружество достъп до горепосочените имоти /чрез
предаването на ключове и всички др. необходими средства за достъп/.
Алтернативно, е отправено предложение за наемане на собствените на дружеството
идеални части от имотите при общо месечно наемно възнаграждение от 450 лева
/375 лв. за жилището и 75 лв. за гаражната клетка/.
По делото е
представена и бележка от 18.05.2018 г., адресирана до А. и Г. Б., чрез която
същите се молят във връзка с общото ползване на ап. *, ет. *, на ул. ******и
гараж към него № *, да предоставят достъп /ключ/ за имота. Посочено е, че
собственика и наемателя желаят да ползват имота и молят да им бъде предоставен
достъп незабавно. Оставени са тел. за контакти, съответно със собственика ТРТ
Инвест и и с наемателя Л. В..
Събрани са и
гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели. От показанията на св. Л.
И. В./протокол от о.с.з. от 27.08.2020 г./, ангажиран от ищеца, се установява,
че познава М. /****на ищцовото дружество/. Знае, че има ½ собственост на
въпросния апартамент и на гаража, като се разбрали да му бъде предоставена тази
½ под наем. Направили договор за наем на ½ ид. ч. през месец март
2018 г. Отишъл във въпросния имот, искал да види ползва ли се, но никой не
отворил. Чувало се, че има някой, но не му отворили. След няколко дни отново
отишъл, звънял, но пак не му отворили. Ходил още два-три пъти, като в края на
месец май залепил една бележка, за да уведоми. Залепил бележката горе на вратата
и една долу на пощата. Поставил бележката, която представя за сведение и в
която отразил, че предвид общото ползване на апартамент № * на ул. ****и гараж
към него № *, помолил да му предоставят достъп до имота, като посочил и телефон
за контакт, но така или иначе никой не му върнал обаждане. Нямало обратна
връзка и периодично ходил след това. С *******коментирали и му обяснил за
въпросния апартамент и ****** казал, че там живее **** със **** си и периодично
ги виждал да се прибират, да влизат и излизат. Той казал, че като ги види ще им
предаде, че ги е търсил. М., също ги търсила по телефона, даже ходила на
адреса, но не е осъществила контакт. Знае, че ****е сама, няма ****. Видял Б. в
началото на лятото и пак отишъл при ****, с него посетили ****, обяснил й за
договора, но тя въобще нищо не знаела и нямала представа за какво става въпрос.
Когато ****отворила, вътре имало ***, който бил над ***** и после влязъл някъде
из помещенията.
От показанията
на разпитаната в о.с.з., проведено на 27.08.2020 г. св. Г. Т. Б., **** на
ответника, се установява, че същата живее на ул. ******от края на 2011 г. Там
живяла със ****а си, който починал преди година. Не знае някой да е търсил А.Б..
Живее в този апартамент постоянно. А. ***. Учредила право на ползване на А.Б.,
но не си спомня точно датата. А.Б. няма ключ за апартамента. Идват ***** при
нея на гости, вечерят при нея, но не живеят в апартамента и нямат ключове. Не е
получавала покана от ЧСИ за предоставяне на достъп. От ****а си чула, че
половината от апартамента е на ТРТ Инвест.
При
предявяването на поканата от ищцовото дружество, чрез приложно писмо на ЧСИ *****,
свидетелката Б., заяви, че подробности не знае. Знае, че е с публична продан.
Имотът бил придобит чрез покупко-продажба по време на брака й през 2008 г.
Живеят в него от 2011 г. **** й се занимавал с всичко.
При
предявяването на свидетелката на писмено уведомление, същата заяви, че не го е
виждала. Никой не й им го е връчвал, нито го е показвал. Не знае, че са ги
търсили, за да осигурят достъп. Въобще не си спомня поканата. Всичко се движило
от **** й. А. категорично отказва да заплати тези пари. Към момента тя ползва
собствеността. Никога не е имало обявления на вратата. Тя нищо не е видяла.
По делото е
прието и заключение на съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице е
установило, че стойността на пазарния наем за ползването на процесния имот е в
общ размер на сумата от 4500 лв., както следва: за апартамент ½ ид. ч.
от СОС с идентификатор № ****, с площ от 71 кв.м. за периода 17.05.2018 г. –
17.05.2019 г., е в размер на сумата от 3900 лева; за гаражна клетка ½
ид. ч. от СОС с идентификатор № ******, с площ от 18,53/545,80 кв.м. за периода
17.05.2018 г. – 17.05.2019 г., е в размер на 600 лева.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно
изготвено, а и неоспорено от страните.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Доколкото срещу заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9694/2019 г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. с. е постъпило
в срок възражение, то и установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим,
тъй като е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и има за предмет същото
вземане – главница в размер на сумата от 5400 лева.
Между страните няма спор, че през процесния
период, съгласно установеното в НА за дарение /безвъзмездно учредяване/ на
право на ползване върху недвижим имот № ***** по описа на Нотариус *****по
регистъра на НК на РБ, с район на действие РС – Пловдив, ответникът е придобил
правото на ползване на ½ ид. ч. от процесните имоти, като съответно Г.
Т. Б. /**** на ответника/, е запазила правото си на собственост върху
посочените идеални части, без правомощието да ползва имотите – т.нар. гола
собственост. Както е посочено в Решение № 49 от 03.07.2020 г., постановено по
гр. д. № 2311/2019 г. по описа на ВКС, ІІ ГО: „Когато собственикът на един
недвижим имот учреди в полза на друго лице ограничено вещно право на ползване
по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта“.
В същото решение е посочено и, че ако ползването е осъществено от носителя на
ограниченото вещно право на ползване, то обезщетението за лишаване от
ползването на правата на друг съсобственик /в настоящия случай – ищцовото
дружество/ се дължи от носителя на ограниченото вещно право на ползване върху
идеална част от имота при условията на чл. 59 ЗЗД. Ето защо, съдът намира, за
неоснователно възражението на ответника досежно липсата на материално правната
му легитимация в процеса.
За уважаването на предявения
установителен иск за заплащане на обезщетение за ползването на ½ ид. ч.
от процесните недвижими имоти, собственост на ищцовото дружество по реда на чл.
59, ал. 1 ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание
за ползването на вещта, настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца
и обогатяване на ответника.
По делото няма спор, а и от приетите
писмени доказателства, безспорно се установи, че по силата на Постановление за
възлагане на недвижим имот от 21.11.2017 г., вписано в Служба по вписванията –
гр. Пловдив, с вх. рег. № **** и Постановление за възлагане на недвижим имот от
21.11.2017 г., вписано в Служба по вписванията – гр. Пловдив, с вх. рег. № ****,
ищцовото дружество притежава ½ ид. ч. от апартамент от СОС с
идентификатор № ****, с площ 71,00 кв. м., с административен адрес на обекта:
гр. ****, както и ½ ид. ч. на гаражна клетка № * от СОС с идентификатор
№ ******, с площ от 18,53/545,80 кв. м., с адрес на имота: гр. ********.
По отношение на втората предпоставка по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва да се посочи, че по съдържание упражняването на
вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика
на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно
обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и
правно използване на имота, като ползвателят може да предостави ползването на
имота и на друго лице под формата на наем, както и под формата на заем за
послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго, пред каквато
фактическа обстановка сме изправени в настоящия случай, което безспорно се
установи от събраните по делото доказателства, включително и от разпита на
свидетелите В. и Б., която категорично заяви пред съда, че тя живее постоянно в
апартамента, като към момента тя ползва собствеността. Следва да се посочи, че
в закона няма забрана това „друго лице“ да бъде родственик на ползвателя, нито
пък съществува забрана то да бъде самият собственик на имота, тъй като в
действителност в неговия патримониум не се съдържа правомощието „ползване“, тъй
като то е изцяло във властта на носителя на ограниченото вещно право. Тълкувателната
практика на ВКС еднозначно приема, че лично ползване се осъществява не само
чрез непосредствените действия на титуляра на правото, но и чрез действията,
осъществени и от членовете на неговото семейство или чрез трето лице, на което
той безвъзмездно е предоставил вещта/имота. Няма изискване това предоставяне на
упражняването на правото на друг да става с изрично волеизявление, още повече,
когато това се извършва в семейството. Ето защо и съдът намира, че ответникът
осъществява предоставеното му вещно право на ползване, чрез своята **** – св. Б.,
на която е предоставил имота за ползване /като дали същото се осъществява
възмездно или безвъзмездно е абсолютно ирелевантно в настоящия случай/.
По делото не се доказа, ответникът да
ползва ½ ид. ч. от процесните имоти, принадлежащи на ищцовото дружество през
процесния период 17.05.2018 г. – 17.05.2019 г. на годно правно основание, поради
което и съдът намира, същият да се е обогатил за сметка на ищеца. От съвкупния
анализ на събрания по делото доказателствен материал, се установи, че след
влизане в сила на горепосочените Постановления за възлагане на недвижим имот, а
именно на 09.03.2018 г., ищецът е предприел действия по уведомяване на другия
съсобственик – Г. Б., за обстоятелството, че е придобило ½ ид. ч. от
процесните апартамент и гараж, чрез покана от 19.04.2018 г., подадена чрез ЧСИ *****,
рег. № ***, с район на действие ОС – Пловдив, връчена лично на Г. Б. на
24.08.2018 г. Освен това се доказа, посредством показанията на св. В., че Г. Б.,
в качеството й на собственикът на ½ ид. ч. от процесните имоти и
ответникът – титуляр на ограничено вещно право на ползване на ½ ид. ч.
от същите, са уведомени, чрез залепена бележка, адресирана и до двамата, за
това, че собственикът на другата ½ ид. част от процесните имоти –
ищцовото дружество, желае да ползва същите. Предвид изложеното, съдът приема за
доказан фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, с
оглед установяване собствеността на ½ ид. ч. от процесните имоти на
ищцовото дружество и фактическото им ползване от ответника през исковия период
без правно основание. Освен това, следва да се посочи и, че възникването и
реализирането на правото на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е обусловено от
отправяне на покана до неоснователно обогатилото се лице за възстановяване
равностойността на неоснователното обогатяване /за разлика от иска по чл. 31,
ал. 2 ЗС/, поради което наличието или липсата на покана в случая е ирелевантно
за основателността на предявения иск, поради което и възраженията на ответника
сторени в отговора на исковата молба и писмената защита, са напълно
неоснователни /в т.см. и Решение № 715/02.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1681/2008 г., ІV ГО и Решение № 381/08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 272/2009
г. на ІV ГО/. Ирелевантно в случая е дали ответникът реално е ползвал имота, от
значение е, че ищецът е бил възпрепятстван да се ползва от него, като всеки
следва да получи онова, което се следва за притежаваното субективно право.
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика/ ППВС 1/1979
г., както и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 55
от 28.02.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 446/12 от
22.01.2013 г. по гр.д. № 1263/2011 г. на ІV г.о. и др./ вземането за
обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква от деня на имущественото разместване, а
основание за пораждане на вземането е невъзможността на собственика лично да
ползва имота си респ. да извлича граждански плодове от него. Чрез иска по чл.
59 ЗЗД се търси обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за
сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се без основание от неговата
вещ, като по делото следва да е установено, че ответникът ползва имота без
правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в
спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването
на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума,
измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би се получил за спорния период.
Съдебната практика приема, че обогатяване е налице не само при увеличаване
имуществото на едно лице, но и когато на същото са спестени средства за сметка
на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от
ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание, което за този
период спестява средства в размер на дължимия наем за сметка на собственика,
дължи обезщетение за ползването му по чл. 59 ЗЗД, което е в размер на средната
наемна цена за този период.
Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, стойността на пазарния наем за ползването на процесните имоти е в общ размер на сумата от 4500 лв., както следва: за апартамент ½ ид. ч. от СОС с идентификатор № ****, с площ от 71 кв.м. за периода 17.05.2018 г. – 17.05.2019 г., е в размер на сумата от 3900 лева; за гаражна клетка ½ ид. ч. от СОС с идентификатор № ******, с площ от 18,53/545,80 кв.м. за периода 17.05.2018 г. – 17.05.2019 г., е в размер на 600 лева, или общият размер на обезщетението за ползване на ½ ид. ч. на процесните имоти е 4500 лева, до който размер исковата претенция се явява основателна и следва да бъде ува****. За разликата над посочената сума до пълния претендиран размер, исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид основателността на исковата
претенция за главница, следва да се уважи и искането за присъждане на законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът претендира и е представил
доказателства за направени разноски в заповедното производство в размер от 618
лв. – от които 108 лв. – държавна такса и 510 лв. – адвокатско възнаграждение с
ДДС. В исковото производство ищецът претендира разноски в общ размер от 1352 лв.,
от които 1080 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, 122 лева – държавна такса,
както и сумата от 150 лева – депозит за вещо лице. В полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част на иска в размер на 515 лева. В исковото производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1126,67
лева – разноски.
Ответникът също е претендирал
разноски – за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от иска, на същия се дължат разноски в размер на сумата от 166,67 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че А.Н.Б., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Западен, ул.
Звезда № 2, ет. 1, ап. 1, представлявано от ****М. Т. Д. СУМАТА от 4500 лева /четири
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за ползване на съсобствени
недвижими имоти за периода 17.05.2018 г. – 17.05.2019 г., формирана както
следва: сумата от 3900 лева – обезщетение за ползване на ½ ид. ч. на
апартамент от СОС с идентификатор № ****, с площ 71,00 кв. м., с административен адрес на обекта:
гр. ****, както и сумата от 600 лева – обезщетение за ползване на ½ ид.
ч. на гаражна клетка № * от СОС с идентификатор № ******, с площ от
18,53/545,80 кв. м., с адрес на
имота: гр. *******, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, като за
разликата над сумата от 4500 лева до пълния предявен размер от 5400 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен,
за които суми в полза на ищеца „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5305 от 12.06.2019
г. по ч. гр. д. № 9694/2019 г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА А.Н.Б., ЕГН
**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Западен, ул. Звезда № 2, ет. 1, ап. 1, представлявано от ****М.
Т. Д., СУМАТА от общо 515 лева /петстотин
и петнадесет лева/ – разноски по съразмерност в заповедното производство по ч.
гр. д. № 9694/2019 г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. състав, както и СУМАТА от общо
1126,67 лева /хиляда сто двадесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки/ – разноски по съразмерност за производството
по гр. д. № 13393/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с.
ОСЪЖДА „ТРТ
Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
район Западен, ул. Звезда № 2, ет. 1, ап. 1, представлявано от ****М. Т. Д. ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, СУМАТА от 166,67 лева /сто
шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ – разноски по съразмерност
за производството по гр. д. № 13393/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХVІІ гр. с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.А.
Вярно с оригинала.
К.К.