П Р
О Т О
К О Л
Град София, 15 декември 2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 4 – ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ЕЛКА ВАКЛИНОВА |
|
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 4062 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15.00 ч., се явиха:
/Във връзка с обявената към настоящият момент в Р България
извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна
инфекция Covid–19, и на основание Заповед № РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на
СГС, откритото с.з. по настоящото производство се разглежда посредством
двупосочна онлайн аудио и видео връзка чрез програма „Skype“ в 8–а заседателна
зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ Ю.Й.Д.
– присъства в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.
В съдебна зала се
явява адв.И.В. – САК – надлежно
упълномощен защитник на осъдения Д., с представено по делото пълномощно.
ОСЪДЕНИЯТ Ю.Й.Д.:
Чувам и виждам добре всичко.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, се представлява
от М.М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено
по делото пълномощно, присъстващ
в помещение в СЦЗ,
пригодено за осъществяване на дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и
видеоконферентна връзка.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ, като
съобрази становището на страните, както и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед и на
осъществената онлайн аудио и видео връзка с осъдения Д. и с процесуалния
представител на СЦЗ, НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в това
с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА постъпила докладна записка от ИСДВР – ЗО
„Казичене“, от 14.12.2020 г., както и актуална справка от СЦЗ относно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното на осъд. Ю.Й.Д. наказание „Лишаване от свобода“, които документи ПРЕДЯВИ на страните – за
запознаване и становище, а съдържанието на същите – РАЗЯСНИ на осъденото лице.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах
се. Да се приемат.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.Да
се приемат.
Адв.В.: Запознах
се. Да се приемат.
ОСЪДЕНИЯТ Ю.Й.Д.:
Нямам входящи номера на молбите за
назначаването ми на работа, които съм писал до Началника на СЦЗ. Предадох молбите
на ЖОРО от техническата стая в ЗО „Казичене“, той ми обеща, че ще ги заведе, не
знам защо не го е направил. Да се приемат доказателствата.
СЪДЪТ
НАМИРА, че така постъпилите писмени документи са относими към предмета на
делото и същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по
воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства, изисканите и постъпили
такива, а именно – докладна записка
№ 1064 от 14.12.2020 г. от ИСДВР в ЗО „Казичене“, както и актуална справка от СЦЗ – рег. № 336/15.12.2020
г., относно изтърпяната
и неизтърпяна част от наложеното на осъд. Ю.Й.Д. наказание „Лишаване от свобода“.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства, нямам
доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания.
Адв.В.: Няма
да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази
становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат
доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Присъединявам се към становището на Началника на СЦЗ –
очевидно е, че са налице предпоставките за формално уважаване на молбата,
защото е изтърпяна по–голямата част от наказанието, но предвид приложения
доказателствен материал, считам, че не е осъществена втората предпоставка за
показано добро поведение от страна на осъдения, като моето становище се базира
на оценката на риска от рецидив, останала в размер на 58 точки, което е в
среден размер, но е посочено, че рискът за обществото остава среден.
Притеснително е обстоятелството за средния размер по отношение на обществото,
за това моля тази молба да не бъде уважавана и планът на присъдата да продължи
да бъде изпълняван.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.Становището на Началника на СЦЗ също
е отрицателно, като мотивите съвпадат с тези, изложени от прокурора. Моля да
оставите молбата на осъдения за УПО, без уважение.
Адв.В.: Моля да уважите молбата на осъдения за УПО. Твърдя, че оценката на риск
от рецидив е направена при постъпването му в ЗО „Казичене“ през м.юни 2020 г. –
от тогава с него психолог не е работил. Изразените становища са чисто формални,
дори част от тях не касаят неговото битие. Лицето постъпва за първи път в
затвор, а там е посочено, че до настоящият момент той се е изхранвал от
престъпления. Това е абсолютно невярно. Смея да твърдя, че Д. се намира в затвора
поради зле осъществена защита на първото му дело – при деянието, за което сега
изтърпява наказание, са били налице предпоставките той да бъде условно осъден,
но поради обещанието, че ще му се приспадне един арест, който е търпял през 2014
г., по дело, което е прекратено, той се е съгласил, без да разбира на какво се
съгласява. Лицето не е обществено опасно, оценката за риск е изключително
завишена и постановена изключително неправилно и формално, и до настоящият
момент този план на присъдата просто не се изпълнява. Искам да отбележа, че
когато носих документи в ЗО „Казичене“, за да заведат осъдения на преглед в
болницата на затвора, те не бяха заведени с вх.номера по никакъв начин. Склонна
съм да повярвам на моя подзащитен, че е поискал работа, но не му е била осигурена
такава. Поради изложеното, моля да уважите молбата му за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ Ю.Й.Д. /в своя защита/: Моля да ми позволите да изляза условно предсрочно, за да мога да
изкарам празниците със семейството си.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Ю.Й.Д.: Моля да бъда
освободен предсрочно.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като
съобрази доводите на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда
на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1 от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от защитника на осъдения
Ю.Й.Д. – адв.И.В. – от САК, с правно основание чл.70, ал.1, т.1 от НК, за постановяване
на условно предсрочно освобождаване по отношение на конкретното осъдено лице,
от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него общо наказание „Лишаване
от свобода“.
В днешното с.з., защитата
поддържа така депозираната молба, като акцентира, че по време на престоя на Д.
в затвора, с него не е работил психолог, както и, че това е първото му
постъпване в пенитенциарното заведение, което е в противоречие с изложеното от
затворническата администрация, че до настоящият момент той се е изхранвал от
престъпления. Сочи, че осъдения Д. не е обществено опасен, както и, че оценката
за риск е изключително завишена и неправилно и формално определена, като до
настоящият момент плана на присъдата не се изпълнява не поради действия на
осъдения, а поради недостатъчна активност на пенитенциарните служители, в която
насока моли молбата на осъдения да бъде уважена.
Представителите на СГП и
СЦЗ изтъкват идентични съображения, че
независимо от наличието на първата формална предпоставка за постановяване на
УПО по отношение на Д., с оглед голямата част изтърпяно наказание, не са налице
доказателства за неговото трайно поправяне. Прокурорът акцентира, че оценката
на риска от рецидив е останала непроменена от първоначалното й определяне, с
оглед на което плана на присъдата следва да бъде изпълнен в цялост.
В своя защита и в
последната си дума, осъденото лице се солидализира с изложеното от неговия
защитник, като моли да бъде освободен, за да изкара празниците със семейството
си.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият Д. *** на 27.06.2020 г., когато по отношение на същия,
с начало 23.07.2020 г., е приведено наложеното му наказание в размер на 13
месеца „лишаване от свобода“, определено му въз основа на влязло в сила определение,
с което е одобрено сключеното между страните споразумение по НОХД № 7960/20 г.
по описа на СРС, НО, 102 състав, с което Д. е признат за виновен за извършено
от него престъпление по чл.198, ал. 1 НК и за което престъпление му е наложено посоченото
по-горе наказание, следващо да бъде изтърпяно при „общ“ режим.
Съгласно приложените по
делото материали, в конкретност – въз основа на представената и приета като
писмено доказателство в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ, се установява,
че осъденият Д. е изтърпял към момента фактически 11 месеца и 26 дни, като
остатъкът, който следва да търпи, се равнява на 1 месец и 4 дни. Съпоставяйки
визирания срок с нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният
случай, с оглед квалификацията на престъплението, за което Д. е осъден, следва
да се приеме, че е налице първата формална предпоставка за постановяване на УПО
по отношение на осъд. Д., доколкото същият е изтърпял към настоящият момент
фактически много повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от
свобода”, като остатъкът, който има да търпи, се равнява на 1 месец и 4 дни.
Що се отнася до останалите
предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с преценка дали са налице
основанията за УПО на осъдения, следва да се имат предвид обстоятелствата,
визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на
положителна промяна на осъденото лице, като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности. Освен това,
положителни данни и доказателства за осъдения, следва да се установят и от
оценката за същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведение на осъдения по време на търпене на наказанието
„лишаване от свобода”.
В конкретният случай,
настоящият съдебен състав приема, въпреки становищата на представителите на СГП
и на СЦЗ, че по делото са представени надлежни доказателства – доклади и
становища от затворническата администрация, които дават основания на съда да
счете, че е налице и другата предпоставка, визирана в закона, за УПО по
отношение на конкретния осъден.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че в становището на НС ЗО ОТ „Казичене“, както и в доклада на
ИСДВР, се акцентира основно на отрицателно мнение за прилагане института за УПО
по отношение на осъдения Д., като се сочи, че чрез своето поведение, отношение
към провежданите социално – възпитателни дейности и трудова реализация,
осъдения няма мотивация за промяна на криминалното си поведение; не изгражда и
не утвърждава трудови навици, при което нежеланието да бъде трудово ангажиран неизбежно
регресира, което увеличава риска от рецидивиране. Посочва се, че рискът от
вреди остава в средни стойности – 58 точки, както и, че при Д. не е налице
позитивна промяна в достатъчна степен вследствие провежданата корекционна
работа. В доклада на ИСДВР се отразяват дефицитите в зона „трудова заетост“, като
се приема, че Д. е трайно безработен; в зона „управление на финанси и доходи“,
предвид липса на финансова стабилност поради периоди на нестабилна работа, като
част от доходите му са били придобити от престъпна дейност, а в зона „умения за
мислене“ се отчита, че Д. не разпознава проблемите си, с недостатъчно умения за
тяхното адекватно разрешаване е; не осъзнава последствията от криминалното си
поведения върху обществото и него самия.
В изцяло противоречие с
изложените дефицитни зони, СЪДЪТ
ОТЧИТА факта, че Д. за първи път постъпва в затвора. От приложеното свидетелство
за съдимост се отчита, че спрямо него, освен изпълняваната към момента, е
постановена една единствена присъда, влязла в сила през 2009 г., за
престъпление по чл.354а, ал.3 НК, за която му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, с изпитателен срок от 3 години. СЪДЪТ не се съгласява с изложените
констатации от затворническата администрация, че е налице трайно криминално
поведение у Д., и че същият не осъзнава последствията от това си поведение. Факта,
че Д. за първи път постъпва в затвор е красноречив за това, че същия не е
личност с висока степен на обществена опасност и с напълно отрицателна
характеристика по отношение на умението му за мислене, което да не позволява
същият да осъзнае негативите от миналото си противоправно поведение, и
респективно – да осмисли необходимостта от бъдещо законосъобразно такова, след
излизането му от затвора.
По отношение твърденията,
че Д. е без утвърдени трудови навици, СЪДЪТ
отчита, че в предходното с.з. същият заяви, че е бил подавал 2 молби за работа,
което твърдение не са подкрепя от приетата в днешното с.з. докладна записка от
ИСДВР, от 14.12.2020 г. Същевременно обаче, с оглед младата възраст на осъдения
и възможността за пълна трудова активност, СЪДЪТ
СЧИТА, че би могло да му бъде предоставена работа и без лична изява, доколкото
затворническата администрация е тази, която преценява вида трудова дейност,
която би могла да бъде предоставена в затвора на всяко едно осъдено лице.
На следващ ред, като напълно
позитивни, СЪДЪТ ПРИЕМА изложените в
доклада на ИСДВР поведенчески проявления на осъдения, а те не са малко, като се
сочи, че адаптацията на Д., въпреки първия му престой в пенитенциарно заведение,
преминава безпроблемно; няма данни за регистрирана зависимост към алкохол и
наркотици. Описва се и добър житейски статус, преди постъпването на Д. в местата
за лишаване от свобода. Отразява се и, че Д. приема процеса, проведен спрямо
него, за справедлив; признава се за виновен и смята присъдата за справедлива. Сочи
се, че Д. е устойчив на монотония, както и, че декларира готовност за търпене и
спокойствие при изпълнение на наложеното му наказание. Съществено обстоятелство,
посочено в доклада на ИСДВР, според настоящият съдебен състав е, че до момента Д. не е
нарушавал ЗИНЗС и режимните изисквания, като се опитва да страни от
конфликтните ситуации. Действително, осъдения не е награждаван, но не е и наказван,
което сочи, че независимо от първия престой на Д. в затвора, същият напълно устойчиво
и съзнателно се съобразява със строгия ред и режима в местата за лишаване от
свобода, като не е допускал нарушение, което да доведе до неговото наказване. В
приложения доклад на ИСДВР, в който има сблъсък на положителни и отрицателни
характеристики по отношение на Д., се сочи, че няма данни същият да участва в
незаконни сделки, в конфликти, което обуславя извода на съда, че осъденият има
осъзната мисъл за това да е проумял последствията от неправомерното си
поведение в минало време, и да има готовност да води закономерен начин на
живот. Единственият, според съда, съществен отрицателен факт е, че рискът от
рецидив остава непроменен от самото начало от постъпването на Д. в местата за
лишаване от свобода. Няма данни от които да се прецени, че след тази първоначална
оценка е правена актуална такава, която да даде и актуални стойности на
поведението на Д. по отношение рисковете от вреди. СЪДЪТ, обаче, не може да не отчете факта, че това е първо
пребиваване на осъдения в затвора, в среда коренно различна от свободния живот,
и въпреки тежкия момент на сблъсъка с тази среда, е съумял да осъзнае, че
следва да спазва правилата за поведение в затвора, за да не допуска каквито и
да било нарушения, изводимо от което е и, че не е наказван.
В този смисъл, СЪДЪТ ПРИЕМА, че е налице липса на
актуална стойност на риска от рецидив за този почти 6 месечен престой на Д. в
затвора, от която да се прецени неговото поведенческо проявление и дефицитните
зони, които е преодолял вследствие на провежданата корекционна работа. От защитата
се изтъква, че няма данни с Д. да е работено от психолог в продължение на целия
му престой в затвора, което няма как да не бъде отчетено от съда, ако затворническата
администрация беше изнесла подобни твърдения, което обаче не е в неин интерес. В
този смисъл, СЪДЪТ СЧИТА, че корекционната
работа, която би следвало да бъде провеждана спрямо Д., би следвало да е била по–активна
и целенасочена, доколкото за лице, което за първи път пребивава в затвора, и то
на такава млада възраст, резултатите от поправителния процес биха били
различни. Декларативните отрицателни становища на затворническата администрация,
неподкрепени с каквито и да било доказателства, като напротив – е налице отсъствие
на данни за наказване на Д., сочат, че същият сам, пребивавайки в условията на
пенитенциарното заведение, е осмислил последствията си от миналото си
криминално поведение и е осъзнал необходимостта в бъдеще време да води напълно
законосъобразен и обществено приемлив начин на живот, за да не допуска
негативни действия в житейската си история.
С оглед изложените
съображения, като отчете и факта, че от Затвора – гр. София не е предоставена
възможност на осъденото лице да работи, каквато възможност е изцяло в прерогативите
на затворническата администрация, което обстоятелство относно неполагането на
труд от осъдения , рефлектира и върху стойностите на риск от рецидив, СЧИТА, че
молбата на осъдения следва да бъде уважена, в която връзка СЪДЪТ прецени и голямата част изтърпяно до момента наказание, което
е оказало необходимото превъзпитателно въздействие по отношение на конкретния осъдения
и е дало положителен ефект върху личността на Д.. Факта на нетвърде обременено съдебно
минало, позитивната нагласа за бъдещо законосъобразно поведение у осъдения, възможността
в бъдеще време същият да осмисли необходимостта от затвърждаване на трудовите
си навици, обосновава извода на съда, за остатъка от наложеното наказание Д. да
бъде предсрочно освободен, доколкото голямата част от изтърпяното наказание,
според този съдебен състав, е оказала нужното възпитателно въздействие по
отношение на осъденото лице, предупредително и правоспиращо такова от
неизвършване на други противоправни деятелности в бъдещо време. Малкият наличен
остатък в никакъв случай, при отчетена липса на каквато и да било активност от
страна на затворническата администрация при провежданата корекционна дейност
спрямо Д. до настоящият момент, не би могъл да повлияе за утвърждаване на по-голямо
положително въздействие върху него, с оглед на което СЪДЪТ ПРИЕ, че молбата на Д. следва да бъде уважена, като
основателна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70,
ал.1 и ал.6 НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Ю. Й.Д.
– роден на *** ***, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, безработен
преди задържането, жител и живущ **** – от изтърпяване на останалата част от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 13 месеца, а именно –
остатък в размер на 1 месец и 4 дни.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка от наказанието, а именно –1 месец и 4 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и на протест в 7 – дневен срок
от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да
бъде изпълнено
незабавно след изтичане срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако
подаденият протест и жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в
открито съдебно заседание, което приключи в
15.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: