№ 8090
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110156567 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 357 от КТ вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба с вх. № 298833/24.09.2024 г. на И. И. Д., с
ЕГН: **********, срещу Национална здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ:
*********, с която се иска съдът да отмени Заповед № РД-09-918/26.08.2024
г., издадена от проф. Момчил Мавров, временно изпълняващ длъжността
управител на НЗОК, с която на ищеца се налага дисциплинарно наказание
„забележка“.
В исковата молба се твърди, че със Заповед № РД-09-918/26.08.2024 г. на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Поддържа се, че
заповедта е незаконосъобразна на следните основания: наказанието е
наложено на ищеца след изтичане на 2-месечния преклузивен срок от
узнаване на нарушението от страна на дисциплинарно-наказващия орган,
освен това се оспорва и поведението на ищеца, вменено със заповедта, да
представлява дисциплинарно нарушение. Заедно с това заповедта се оспорва
като немотивирана, тъй като не става ясно кои поставени от ищеца задачи и
дейности са неясни, с кои конкретно свои действия ищецът е допуснал
нарушение на трудовата дисциплина, посочено е че се нарушават принципи, а
не конкретни норми, създаващи конкретни задължения, а също така не са
взети предвид писмените обяснения на ищеца. На последно място ищецът
счита, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението.
Ищецът твърди, че за първи път документи и обяснения, свързани с
изложените в обжалваната заповед нарушения са изискани с писмо с изх. №
20- 23-307/20.12.2023г. от Управителя на НЗОК, а впоследствие от директора е
изискана информация с писмо с изх. № 09-04-113/10.05.2024г., а след това с
1
писма с изх. № 35-01- 95/25.07.2024 г. от Инспектората на НЗОК и с писмо с
изх. № 20-23-166/07.06.2024г. от директора на РЗОК-София област. Поради
това твърди, че управителят на НЗОК е бил запознат с фактите относно
твърдените нарушения още през м. декември 2023 г., когато е получил писмо
от ДАНС, предвид което излага, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“ е издадена след изтичане на 2-месечния преклузивен
срок за налагане на наказание, считано от открИ.е на нарушението.
На следващо място, се навеждат оплаквания, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на материалния закон.
Посочва се, че в заповедта като дисциплинарно нарушение е посочено, че за
командироването на служителите на пряко подчинение на ищеца не е налична
документална следа за мотивите, които обосновават командироването, както и
че липсват иницииращи документи за това. Твърди, че посочената
констататция не отговаря на истината, тъй като за направения разход са
издадени всички изискуеми документи според Система за финансово
управление и контрол, действаща в системата на НЗОК: контролен лист за
поемане на задължение ДОК 02-01-01 Р, заповед-командировъчно, оформено
по надлежния ред, включително с попълнен доклад за работа и отделно
приложен допълнителен доклад, контролен лист с искане за извършване на
разход ДОК 02-02-01 Р, като отчетът за изпълнението на задачите, поставени
във връзка с командироването е част от бланката на заповедта, регистрирана в
деловодната система на АИС „Архимед“. Излагат се съображения, че към
момента на налагане на наказанието и твърдяното нарушение не е имало
нормативен документ или вътрешен акт, които да задължават ищеца да прави
отделна обосновка и/или иницииращи документи за командироване на
служителите, а също така ищецът е санкциониран за нарушаване на
принципи, а не на конкретни разпоредби, създаващи конкретни задължения за
ищеца като длъжностно лице. При налагане на дисциплинарното наказание не
са взети предвид писмените обяснения на ищеца.
На последно място, твърди се, че актът не е издаден в съответствие с
целта на закона. Поддържа, че в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е посочено, че са настъпили финансови загуби за предприятието,
без да е посочен размерът им и какви са вредните последици от тях. Излага, че
при налагане на дисциплинарното наказание не е взето предвид, че за целия
24-годишен трудов стаж на ищеца не са налагани други дисциплинарни
наказания и повечето пъти е получавал оценка на изпълнението над
„изпълнението отговаря на изискванията“. Поради това поддържа, че
наложеното наказание е необосновано.
С тези аргументи се иска уважаване на исковата претенция.
Представени са писмени доказателства: заповед № РД-09-
918/26.08.2024г.; писмо с изх. № 20-23-307/20.12.2023г. на управителя на
НЗОК; писмо с изх. № 09-04-113/10.05.2024г. от вр. и. д. управителя на НЗОК;
писмо с изх. № 35-01-95/25.07.2024г. от вр. и. д. управителя на НЗОК.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника НЗОК, чрез процесуалния му
представител Антон Вутов – главен експерт с юридическа правоспособност, е
2
депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за неоснователност
на предявения иск. Оспорва се твърдението, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена след изтичането на преклузивния
двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, като посочва, че за дата на открИ.е на
нарушението следва да се приеме датата на Докладна записка с вх. № 21-03-
411/05.07.2024 г. от ръководител Инспекторат в Централно управление на
НЗОК. Излагат се съображения, че дисциплинарното нарушение следва да се
счита открито, когато всички материали от дисциплинарната преписка бъдат
предоставени на дисциплинарно-наказващия орган за извършване на преценка
дали е извършено дисциплинарно нарушение и тежестта му. Посочва, че
всестранното и пълното установяване на нарушението, във всичките му
съществени признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от
обективна и субективна страна е извършено с Доклад за резултатите от
извършена извънпланова проверка, назначена със Заповед № РД-25-
350/30.05.2024 г. и именно във връзка с тази проверка са изискани обяснения
от ищеца с писмо изх. № 35-01-95/25.07.2024 г. на вр.и.д. управител на НЗОК.
По същество относно наложеното дисциплинарно наказание излага, че
за издаване на заповед за командироване е необходимо внасяне на иницииращ
документ, обосноваващ необходимостта от командироване и поемане на
разход, като може да бъде примерно одобрен график за извършване на
регулярни проверки, заповед за извършване на внезапна проверка или друг
документ, а в процесния случай няма издаден нито пряк, нито косвен
иницииращ документ. Посочва, че в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
командировките в страната изменението на времетраенето на командировката
и други промени може да се извършват само с нова писмена заповед, а такава
в процесния случай не е издавана. Твърди се, че със заповед № РД-10-
515/06.12.2023 г. М.Л. е командирована в периода 06 – 07.12.2023 г. в „МБАЛ-
Самоков“ ЕООД и „СБР-НК“ ЕАД филиал Момин проход“, със задача
„осъществяване на контрол“, а със заповед № РД-10-516/06.12.2023 г. за същия
период е командирована Д.Х. в „МБАЛ-Самоков“ ЕООД и „СБР-НК“ ЕАД
филиал Момин проход“ със задача „оказване на методологическа помощ“.
Видно от писмо 20-23-166/12.06.2023 г. на директора на РЗОК - София -
област, за задача на командировката на 06-07.12.2023 г. в заповед № РД-10-
515/06.12.2023 г. е посочено „осъществяване на непосредствено наблюдение
върху работата на контролните органи, които са на пряко подчинение на
служителката, в рамките на осъществяваната от тях проверка в „МБАЛ
Самоков“ ЕООД и „СБР-НК“ ЕАД филиал „Момин проход“. За цел на
командировката на 06-07.12.2023 г. в заповед № РД-10-516/06.12.2023 г. е
посочено „осъществяване на методична помощ във връзка с осъществяване на
контрол на ИБМП и проверка относно изпълнение на препоръките дадени от
вътрешния одит“. Предвид посоченото поддържа, че е налице несъответствие
във формулировката на задачата, посочена в заповедите и в писмо 20-23-
166/12.06.2023 г. и е налице „допълване“ на предмета на задачата, след
изтичане на момента на нейното изпълнение, което е недопустимо.
Твърди също така, че видно от изискани справки от системата за контрол
3
на входа и изхода на сградата на РЗОК-София-област се установява, че двете
командировани служителки М.Л. и Д.Х. са присъствали на работното си място
в РЗОК-София-област на 6 и 7 декември 2024 г., а не на мястото на което са
командировани за извършване на посочените в заповедите за командироване
дейности. Твърди, че в дадените от ищеца обяснения и в отговор на писмо изх.
№ 35-01-95/25.07.2024 г. от управителя на НЗОК, ищецът е посочил, че повод
за командировките е „на първо място да окажат помощ при извършване
проверки на място в лечебни заведения, на второ място извършването на
контрол на офиса на РЗОК в гр. Смолян, относно спазване правилата за
административно обслужване, и на трето място организиране и събиране на
финансови документи за ползваното помещение под наем от Общинския съвет
и община гр. Самоков.
Задачата се е състояла в осъществяване на непосредствено наблюдение
върху работата на контролните органи в рамките на осъществяваната от тях
проверка в „МБАЛ Самоков“ ЕООД и „СБР-НК“ ЕАД – филиал „Момин
проход“ и същевременно оказване на методическа помощ на място: в процеса
на контакт с договорните партньори, в подкрепа на организиране на
проверката, юридическа помощ за формулиране на установените
констатации“. И в двете заповеди за командироване е посочено населеното
място – Самоков и Момин проход, като конкретния обект за посещение в
командировките е „МБАЛ Самоков“ ЕООД и „СБР-НК“ - филиал „Момин
проход“, но в заповедите за командироване не са посочени обект за
посещение, в които следва да се извършат служебни действия.
На последно място, поддържа, че обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е съобразена с целта на закона. Твърди, че заповедта
е мотивирана, взети са предвид писмените обяснения на ищеца при
установяване на фактическата обстановка и преценяване на тежестта на
нарушението. Посочва, че размерът на финансовите загуби, претърпени от
НЗОК, вследствие на дисциплинарното нарушение на ищеца е посочен в
заповедта – настъпилите финансови загуби са заплатените дневни пари по
заповедите за командироване № РД-10-515/06.12.2023 г. и № РД-10-
516/06.12.2023 г., с които са командировани М.Л. и Д.Х., а вредните последици
са очевидни – ощетен е бюджетът на НЗОК. Поддържа, че в т. 6 от заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е определена тежестта на
нарушението, взети са предвид настъпилите вследствие на него вредни
последици за държавната служба, обсъдена е вината на служителя, оценена е
значимостта на неизпълнението на служебните задължения на служителя,
направена е преценка за степента и значимостта на дисциплинарното
нарушение, описани са обективните и субективни обстоятелства, при които е
извършено нарушението, взето е предвид цялостното служебно поведение на
служителя при индивидуализация на наказанието, а в заповедта за налагане на
наказанието са посочени нарушителят, нарушението, време на извършване и
нарушена конкретна законова разпоредба, както и вида на наказанието.
Изпълнени са и процедурните правила по чл. 193, ал. 1 КТ – изискани са
писмени обяснения, а след това писмените обяснения са обсъдени в т.4 от
обжалваната заповед, заедно с всички обстоятелства и доказателства по
4
административно-наказателната преписка.
С тези аргументи се иска претенцията на ищеца да бъде отхвърлена.
Представят се писмени доказателства: заповед № РД-09-918/26.08.2024
г.,; докладна записка вх. № 21-03-411/05.07.2024 г., от ръководител
Инспекторат в ЦУ на НЗОК; доклад за резултатите от извършена
извънпланова проверка съгласно заповед № РД-25-350/30.05.2024 г.; Заповед
№ РД-25-350/30.05.2024 г.; писмо изх. № 20-23-307/20.12.2023 г. от управителя
на НЗОК до директора на РЗОК-София област за предоставяне на информация
и документи; писмо изх. № 09-04-113/10.05.2024 г. до д-р Николай Златев;
докладна записка от д-р Николай Златев – директор на РЗОК - София – област
относно отговор на писмо изх. № 09-04-113/10.05.2024 г., с приложени 2 броя
хронологични справки за 29/30.11.2023 г. и 06/07.12.2023 г. за М.Л. и Диана
Георгиева; писмо изх. № 20-23-166/07.06.2024 г. от проверяващ главен
инспектор за предоставяне на информация във връзка с изпълнение на заповед
№ РД-25-350/30.05.2024 г.; докладна записка с изх.№ 35-00-96#1/12.06.2024 г.
относно писмо изх. № 20-23-166/07.06.2024 г.; писмо peг. № 35-01-
95/25.07.2024 г. от управителя; обяснение от д-р И. Д. – зам. директор на РЗОК
София-област; придружително писмо peг. № 35-01-95/29.07.2024 г.;
Обяснение от М.Л. – началник на отдел ДКБМП на РЗОК София- област, вх.
№ 09-04-113/08.05.2024 г.; писмо изх. № 35-01-105/05.08.2024 г. до М.Л. с
искане обяснения по чл.93, ал.1 ЗДСл; Придружително писмо вх. № 35-01-
105/06.08.2024 г. от М.Л. – началник отдел ДКБМО в РЗОК-София-област с
приложено обяснение; обяснение от Д.Х. - началник на отдел АПОД на РЗОК
София- област, вх. № 09-04-113/26.04.2024 г.; Придружително писмо вх. № 35-
01-104/06.08.2024 г. от Д.Х., с приложено обяснение; заповед № РД-10-
515/06.12.2023 г. за командировка на М.Л. и заповед № РД-10-516/06.12.2023 г.
за командировка на Д.Х..
В хода на производството по делото с допълнителна молба ищецът
представя: трудов договор, заповеди, докладна записка и препис от решение
на АССГ.
От своя страна ответникът представя: формуляри за онецнка на
изпълнението на длъжността за периода от 2021 г. до 2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 08.04.2025 г. процесуалният
представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да
бъде уважена. Счита, че основателността на иска се установявала от
писмените доказателства по делото. Евентуално поддържа, че наказанието не
било съответно по тежест на нарушението.
Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенцията.
Счита обжалваната заповед за мотивирана и законосъобразна.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представения по делото трудов
договор № 6/15.07.2015 г. ищецът д-р. И. Д. е назначен на длъжност
„заместник директор в ръководството на РЗОК София област“ с код по НКПД
5
1112-7098.
Видно от формуляри за оценка на изпълнението на длъжността
оценката, дадена на ищеца за 2021 г. е „изпълнението напълно отговаря на
изискванията“ / „изключително изпълнение“. Оценка „изключително
изпълнение“ е дадена и за 2022 г., за 2023 г. /годината на извършване на
вмененото нарушение/ и за 2024 г. /годината на налагане на процесното
наказание/.
Съгласно заповед № РД 09 269/27.03.2015 г. на директорите на РЗОК е
възложено да сключват, изменят, прекратяват трудовите договори със
служителите на трудово правоотношение и да изпълняват всички права и
задължения на работодател по КТ. Издадена е и следваща заповед № РД 09-
389/18.04.2024 г., с която наред с посочените правомощия са прибавени и
правомощия във връзка с командироване на служители на трудов договор в
страната.
От заповед № РД 10-515/06.12.2023 г. и заповед № РД 10-516/06.12.2023
г. се установява, че служителката на РЗОК София област М.Ц.Л. /на длъжност
началник отдел/ съответно служителката Д.Г.Х. /на длъжност началник отдел/
са командировани за срок от два дни – 06.12.2023 г. – 07.12.2023 г. – по
направление от гр. София до гр. Самоков и обратно – в МБАЛ Самоков и СБР
МК филиал Момин проход за цел „осъществяване на контрол“. Пътуването
следвало да се извърши със служебен автомобил „Фиат“ – като са изплатени
дневни пари за два дни по 40 лева на ден или 80 лева и 80 лева квартирни
пари за 1 нощувка или общо 160 лева за всяка от двете служителки.
Липсва спор, а и от доклад за извършената работа е видно, че
служителките са посетили двете лечебни заведения в обл. Самоков като са
оказали методологическа помощ и съдействие на служителите там във връзка
с контрол на договори с НЗОК.
По повод командировките обаче е извършена проверка от инспектор в
инспектората на НЗОК. В връзка от директора на РЗОК д-р Николай Златев е
изготвена докладна записка от 12.06.2024 г., изискани са и обяснения от
ищеца д-р И. Д. и двете служителки М.Ц.Л. и Д.Г.Х., като тримата са
предоставили такива. Съгласно докладната записка и обясненията двете
служителки са заминали за гр. Самоков на 06.12.2023 г. със служебния
авотомобил, но след пристигане в мястото на командировка се наложило и
двете същия ден да се върнат обратно в гр. София. Връщанено било
извършено с частен превоз и било наложено от това, че и двете служителки
имат ръководни функции и в края на 2023 г. следвало да изпълнят задължения
в собствените си дирекции в съкратено срокове. Поради това и доколкото
документооборотът бил основно на хартия, а и служителките нямали
отдалечен достъп до съответните компютърни програми, то се наложило да се
върнат в гр. София, за да съдействат за изпълнение на задължения на
поверените им дирекции. Решението за връщане в гр. София служителките
Лозанова и Христова взели самостоятелно и устно уведомили ищеца за
съответните обстоятелства, налагащи това, доколкото ищецът в този период
замествал директора на РЗОК София област.
6
По делото липсва спор, че служителките действително се върнали в гр.
София на 06.12.2023 г. и на 07.12.2023 г., в сградата на работодателя, за
известен период в рамките на работното време, а след това отново отишли в
обл. Самоков – в двете лечебни заведения. Липсва спор и че въпреки
съответните пътувания командироването на служителките не било
прекъсвано, но същите успели да изпълнят възложените им с
командировъчните заповеди задължения в МБАЛ Самоков и лечебно
заведение в гр. Момин проход.
В частност спрямо ищеца обяснения са изискани за следните въпроси,
относими в процесния спор: да обоснове законосъобразно и целесъобразно
управление на поверени публични средства за двете командировки и кое е
наложило това командироване да трае два дни; дали е бил уведом от двете
служителки за връщането им в сградата на работодателя в гр. София в дните
на командировките и какви обстоятелства са наложили това; извършил ли е
ищецът промени в командироването и защо е допуснал плащане в пълен
размер на дневни пари за двата дни 06 и 07 декември 2023 г. на двете
служителки.
За проверката е изготвен доклад от 05.07.2024 г, утвърден от вр.и.д.
управител на НЗОК на 08.07.2024 г.
На следващо място от заповед № РД 09-918/26.08.2024 г. се установява,
че на ищеца д-р И. Д. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за
едно единствено вменено нарушение – по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – „за
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД, или
определени при възникване на трудовото правоотношение, а именно: чл. 3, ал.
3 от Закона за счетоводството, чл. 7, ал. 1, т. 16 от Закона за финансово
управление и контрол в публичния сектор, чл. 9, ал. 2, чл. 19, ал. 3 и чл. 29, ал.
3 от Наредбата за командировките в страната – като не осъществил контрол по
отношение на командировки на М.Ц.Л. и Д.Г.Х., извършени в периода от
06.12.2023 г. и 07.12.2023 г. – доколкото въпреки че бил уведомен устно от
служителките за завръщането им в сградата на РЗОК София област в дните на
командировка не е издал заповеди за промени във времетраенето на
командировките. Така ищецът нанесъл щета на бюджета на РЗОК София
област, доколкото допуснал изплащане на пълния размер на ДНЕВНИТЕ пари
за всеки от двата дни командировка. В тази връзка не е осъществен контрол по
осигуряване на условия за законосъобразно и целесъобразно управление,
адекватно и етично поведение на двете служителки. Заповедта е връчена
същия ден срещу подпис.
Информация с оглед предварително проучване на случая е изискана за
пръв път с писмо от 20.12.2023 г.
На последно място от Решение № 25843/04.12.2024 г. по адм.дело №
8875/2024 г. /необжалваемо/ се установява, че е отменена заповед № РД 09-
919/26.08.2024 г. на вр.и.д. управител на НЗОК, с която на служителката Д.Г.Х.
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“.
Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъжда, поради
7
неотносимостта им към правния спор.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 357, ал. 1 от Кодекса на
труда.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника към момента на налагане на наказанието, както и
налагане на оспореното наказание.
От своя страна ответникът работодател следва да установи, че
дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона,
при спазване на всички императивни правни норми, съблюдаването на които е
необходимо за законосъобразното налагане на наказание, че наказанието е
наложено за действително извършено от служителя дисциплинарно
нарушение и че съответства на тежестта на това нарушение.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявения иск за допустим. В тази връзка
на първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.
1, т. 1 от КТ искът за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ се
предявява в едномесечен срок. Съгласно ал. 2 на същия законов текст срокът
тече от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната
заповед.
Посоченият едномесечен срок е давностен, а не преклузивен. В тази
връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при
разглеждане на спора по същество и то само при направено изрично
възражение от ответника – по арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение №
667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
По основателността:
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ
наложеното наказание „забележка“ подлежи на оспорване с иск пред съда в
едномесечен срок от връчване на заповедта. В тази връзка и в настоящия
случай заповед № РД 09-918/26.08.2024 г. е връчена на ищеца лично на
26.08.2024 г. Исковата молба е подадена на 24.09.2024 г., поради което и
срокът е спазен.
Предвид наведените от страните доводи съдът намира, че следва да
обсъди на първо място възражението за неспазване на срока по чл. 194, ал. 1
от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от открИ.е на нарушението и
не по-късно от една година от извършването му. Съотношението между двата
срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от открИ.е на нарушението,
то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният
срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от открИ.е на
нарушението. „ОткрИ.е на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ,
означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на
трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на
8
нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния
срок от открИ.ето на нарушението, т.е. от установяване на посочените
съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят
следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере
посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно
наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за
дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се
преклудира /така Решение № 256/18.05.2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г. на ВКС,
ІV-то Г.О. и др/.
В случая независимо, че предварителното проучване на вмененото
нарушение е започнал още през декември 2023 г., то всички елементи на
нарушението са станали известни на наказващия орган на 05.07.2024 г. с
получаване на доклада за изпършената проверка от инспектор в инспектората
към НЗОК / утвърден на 08.07.2024 г./. В тази връзка и към 26.08.2024 г.
сроковете по 194, ал. 1 от КТ не са изтекли.
На следващо място по делото не се спори, а и от събраните
доказателства категорично се установи, че съответното поведение на ищеца
вменено като нарушение, е действително осъществено – т.е. липсва спор, че
двете служителки са се връщали в гр. София, в сградата на РЗОК София
област в дните на командировката по своя преценка, като се уведомили устно
ищеца за това, но последният не е предприел никакви действия по изменение
на командироването.
Заповедта обаче съдът намира за незаконосъобразна по следните
съображения:
На първо място не се установи по делото при ответника да е имало
приети правила, които да уреждат прекъсване на командировки в страната.
Тук следва да се отбележи и че в случая се касае за прекъсване в рамките на
един календарен ден с продължителност на няколко часа. В тази връзка и
наказание е наложено на практика за това, че ищецът не е разпоредил
намаляване на командировъчни дневни пари за часове от денонощието, в
които двете служителки не са били на територията на обл. Самоков, а в
сградата на РЗОК София област. Подобно поведение предвид и липсата на
правила в този смисъл съдът не намира, че съставлява нарушение на трудовата
дисциплина.
На следващо място по делото липсва спор /а и не се събраха
доказателства в противен смисъл/, че въпреки завръшането в гр. София двете
служителки са изпълнили надлежно и в пълен обем задачите, за които е било
разпоредено командироването като са указали съответна методологическа
помощ на лечебните заведения в обл. Смолян. В тази връзка и целта на
9
командироването е изпълнена. Самото завръщане от своя страна също е
наложено от организацията на работа в РЗОК София област – доколкото двете
служителки имали ръководни функции и задължения с кратки срокове в края
на годината, изпълнението на които налагало лично участие от тяхна страна.
Следва да се отбележи и че ищецът е наказан за това, че е допуснал
пълно плащане само на дневните пари – които при двете служителки общо
възлизат на 160 лева за двата дни командировка. Посочената сума е в крайно
нисък размер като при евентуално съобразяване на пътя в рамките на деня и
на краткия период на завръщането в гр. София би означало намаляването й с
незначителна стойност при евентуално изменение на командировъчните
заповеди. Поради това и дори да е нанесена вреда на бюджета на РЗОК София
област, то същата е в крайно нисък размер особено при съпоставка с ресурса,
който би бил необходим за изменение на командировъчната заповед. Следва да
се отбележи и че поначало командироването само за няколко часа в рамките на
деня е крайно рядко срещана практика, като намаляване на дневните пари в
такива случаи не е законодателно регламентирано. Както се отбеляза по-горе
липсват и правила в тази насока при ответника.
На последно място при формулиране на доводите си, които обуславят
крайния правен извод, съдът обръща внимание, че ищецът е наказан
единствено за вреда на бюджета на РЗОК София област, изразяваща се в
плащане на пълния размер на дневните пари на двете служителки, доколкото
няма изменение в параметрите на командироването. Ищецът не е наказан за
плащане на квартирни пари или за целесъобразност на командировката,
поради което и съдът не обсъжда доводи и доказателства в тази връзка.
Предвид всичко гореизложено съдът намира иска за основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство не се претендират от страните.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати и
разноски в полза на съда – за държавна такса от 50 лева /доколкото
настоящият иск следва да се приеме за неоценяем/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск на И. И. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
************ против Национална здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ:
********* и адрес: гр. София, ул. Енос № 10, вх. Б, заповед № РД 09-
918/26.08.2024 г. на проф. Момчил Мавров, временно изпълняващ
длъжността управител на НЗОК, връчена на 26.08.2024 г., с която на ищеца И.
И. Д. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ:
********* и адрес: гр. София, ул. Енос № 10, вх. Б ДА ЗАПЛАТИ на
10
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски РС сумата от 50 лева за
държавна такса.
УКАЗВА на Национална здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ:
********* да внесе възложените в негова тежест разноски по сметка на съда, в
едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист вкл. за сумата от 5 лева за издаване на листа и ще пристъпи
към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11