№ 460
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110200498 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ЗП Д. В. Н. против наказателно постановление №
03-2100149/03.11.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на ЗП Д. В. Н. е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 1700 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414, ал.1 от
КТ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява
като процесуалният представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
ЗП Д. В. Н. в качеството си на работодател е допуснала лицето Ср.
Янков –животновъд да полага труд в работна смяна с начален и краен час от
1
10ч. до 14.30ч. различна от регламентираното работно време в правилника за
вътрешния трудов ред –установено от декларация на лицето при проверка във
ферма“Овчалника“ с мандра находяща се в село Доброглед, обл. Варна.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Акта
бил връчен на жалбоподателя, който не направил възражения.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно
нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно
постановление, с което въззивника бил санкциониран на осн. чл.416 ал.5 от
КТ, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 от КТвр.чл.4а от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските.
В хода на съдебното производство бяха разпитани свид. Б. и свид.
Андонова, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и
обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, разпита на свидетелките в хода на съдебното
производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които
преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна.
Като взе предвид събраните по делото доказателства, съответно съдържанието
на посочената като нарушена материално-правна разпоредба, съдът намери, че
издаденото НП е необосновано и недоказано, а описаното в НП деяние –
несъставомерно. Разпоредбата на чл. 139 от КТ предвижда, че разпределението на
работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на
предприятието. Посочената норма адресира към работодателя конкретното
задължение, с цел посочения документ, а именно Правилника за вътрешния трудов
2
ред да служи като доказателство за неговата воля, досежно конкретни елементи и
обстоятелства, касаещи трудовото правоотношение. Видно от приложеното към АНП
копие на Правилника за вътрешния трудов ред, работодателят е изпълнил това свое
задължение, като е предвидил в изготвения правилник, който е предоставил на
разположение на контролните органи, правила касаещи работното време на
проверявания обект.
Поради изложеното, съдът намира, че дори да се констатира различие
между работното време, през което работниците и служителите в обекта
полагат труд, от визираното в Правилника за вътрешния трудов ред,
посоченото несъответствие не осъществява състава на нарушение на чл. 139
от КТ, а би могло единствено да се квалифицира като нарушаване правилата
за полагане на извънреден труд, визирани в чл. 143 и сл. от КТ.
Друг е въпросът, че от събраните по делото доказателства не бе
установено безспорно, че работното време в обекта се различава от
посоченото в Правилника за вътрешния трудов ред, представен на
контролните органи. Това е така, доколкото приобщените по делото
декларации, попълнени от служители на дружеството-жалбоподател са
значително противоречиви по отношение на посочения факт, като
показанията на св. Андонова се разминават с декларацията попълнена от
лицето Ср. Янков при извършване проверката.
Същевременно, съдът намира, че нарушението, така както е
формулирано в обжалваното НП е недоказано и по отношение на датата на
извършването му. Доколкото административно-наказателната отговорност на
въззивника е ангажирана за това, че в качеството на работодател не е
регламентирал в Правилника за вътрешния трудов ред действителното
работно време на работещите в обекта, се касае за вменяване на реализирано
противоправно бездействие респ. действие към момента на изготвяне на
процесния Правилник, която дата е различна от датата на извършване на
проверката.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на сторените в
производството разноски. Според задължителните указания дадени в
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В
3
обстоятелствената част на решението е прието, че за да бъде присъдено
възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на
процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в договора за
правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път,
заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на
направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с
представяне на доказателства за извършен банков превод. По делото не са
представени други доказателства за заплащане на възнаграждение в брой или
по банков път до приключване на устните състезания във въззивното
производство. При отсъствие на доказателства за плащане на
възнаграждението въззивният съд намира, че няма законово основание да
присъди съразмерно на уважената част от иска възнаграждение под формата
на разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско
възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане. В
този смисъл- Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на
ВКС, трето гражданско отделение.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП съдът намира, че на
въззиваемата страна не следва де бъдат присъждани разноски, въпреки
направеното искане от страна на нейния представител.
С оглед на изложеното, съдът счита, че НП е незаконосъобразно и
необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100149/03.11.2021г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на ЗП Д. В. Н.
е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1700 лева на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
4
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5