Р Е Ш Е Н И Е
№ 534 08.04.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2546 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК, вр. с чл.118 и сл. от КСО.
Образувано е по жалба на Т.П.Т., адрес ***, срещу
Решение № 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Бургас, с
което:
- е отменено:
Разпореждане № **********/01.04.2013г.
- са оставeни в сила:
Разпореждане № **********/01.07.2014;
Разпореждане № **********/27.02.2015;
Разпореждане № **********/01.07.2015;
Разпореждане № **********/19.04.2016;
Разпореждане № **********/01.07.2016;
Разпореждане № **********/02.02.2017;
Разпореждане № **********/01.07.2017;
Разпореждане № **********/01.10.2017;
Разпореждане № **********/09.01.2018;
Разпореждане № **********/01.07.2018;
Разпореждане № **********/01.07.2019г.
всички на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП
на НОИ-Бургас, с които е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст и добавка по чл.84 от КСО на Т.П.Т..
В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата
отмяна, като се излагат съображения във връзка с неправилно изчислен
индивидуален коефициент при изчисляване размера на пенсията на жалбоподателя.
Иска се отмяна на решението като неправилно и противоречащо на закона или
евентуално да бъде обявено за нищожно, тъй като „на практика“ според
жалбоподателя било нищожно, по изложените в жалбата съображения.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично.
Поддържа жалбата и пледира за уважаването и. Представя писмен отговор
(л.359-366), в който излага подробни съображения в подкрепа на твърденията за
незаконосъобразност на административния акт.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ-гр.Бургас, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище
(л.288-291) оспорва жалбата. Сочи, че със заявление от 17.12.2012 г. (л.292)
жалбоподателят Т. заявил съгласие набраните средства по индивидуалната му
партида да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено
осигуряване. Същият ползвал правото си на ранно пенсиониране считано от
01.11.2012г. По пенсионната преписка на жалбоподателя липсвало заявление за
прехвърляне на средствата по индивидуална партида в професионален пенсионен
фонд, набрани след пенсионирането му, да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“.
Това било така, тъй като след упражняване правото на ранно пенсиониране, лицето
повече не е осигурено в професионален пенсионен фонд независимо че полага труд
в условията на първа категория и осигурителят превежда дължимите вноски не към
професионален пенсионен фонд, а към фонд „Пенсии“ на държавното обществено
осигуряване.
Трудовото правоотношение на Т. с мина „Черно море“ ЕАД
било прекратено на 01.11.2012 г., поради пенсиониране. Ответникът изтъква, че
след упражняване правото на ранно пенсиониране отпадала възможността за
осигуреното лице, да получи средствата по личната си партида в професионалния
пенсионен фонд, тъй като натрупаните в резултат на внесени осигурителни вноски
за ДЗПО са прехвърлени във фонд пенсии на ДОО след пенсионирането на лицето.
Т.е. след датата на отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4,
ал.3 от ПЗР на КСО, Т. не може да бъде осигурено лице във фонд ДЗПО. Средствата набрани в професионалния пенсионен
фонд преди упражняване правото на пенсия са целеви и служели за изплащане на
пенсията при ранно пенсиониране. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Не се
претендират разноски.
Административен
съд- град Бургас, след като обсъди доводите и становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № МП-205/03.01.2013 г.
(л.267) Т.Т. сезирал Директора на РУ „Социално осигуряване“ Бургас с искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84 от КСО.
Личната пенсия, в размер на 545.08 лева, а
заедно с добавката по чл.84 от КСО общо за сумата от 589,27 лв. била отпусната
с Разпореждане № **********/07.02.2013 г. (л.248-249), издадено от Ръководител
„ПО“.Със същото разпореждане е определен индивидуален коефициент- 1.292.
Впоследствие било извършено преизчисляване на осигурителния стаж на
жалбоподателя, като бил отчетен и стажа му като „подземен минен спасител“ и с
разпореждане № **********/13.03.2013 г. (л.239-240) бил определен размер на
пенсията 675,64 лв.
Г-н Т. оспорил разпореждането по
административен ред. Същото било оставено в сила (л.230-232), поради което
подал жалба до съда. С Решение № 432/17.03.2014 г. по адм.д. № 1778/2013 г.
(л.212), Административен съд – Бургас отхвърлил жалбата. Това решение било
оставено в сила с Решение № 9807/11.07.2014 г. по адм.д. № 5817/2014 г. на ВАС
(л.215-219).
Жалбоподателят Т. продължил да осъществява
трудова дейност и като пенсионер. Със Заявление вх. № МП-3068/21.01.2014 г.
(л.229) направил искане до Директора на РУ „Социално осигуряване“ Бургас на
основание чл.102 от КСО във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 от НПОС да му бъде
зачетен допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж и
осигурителен доход за периода 17.12.2012 г. – 17.12.2013 г. Във връзка с това
заявление, ръководителят на „ПО“ издал Разпореждане № **********/28.03.2014 г.
(л.220), с което на г-н Т. била определена пенсия в размер на 640.40 лева, а с
добавката по чл.84 от КСО общо за сумата от 686,11 лв., като му било отказано
преизчисляване на същата по реда на чл.21, ал.2 от НПОС, тъй като при включване
на осигурителния доход за положения осигурителен стаж след пенсионирането,
изчисленият индивидуален коефициент 1,264 е по-неблагоприятен от определения му
с предходни разпореждания коефициент, а именно- 1.292.
По делото са налични данни, според които Т.Т.
сезирал Комисията за защита от дискриминация срещу НОИ. С Разпореждане № 622/
24.06.2014 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 264/2014 г.
(л.199-201).
С Разпореждане № **********/01.07.2014 г.
(л.211), издадено от ръководителя на „ПО“ Бургас бил определен нов размер на
пенсията – 657.69 лева, а заедно с добавката общо на сумата от 704,78 лв.
С жалба вх. № МП-30323/08.08.2014 г. (л.202)
г-н Т. оспорил Разпореждане № **********/28.03.2014 г. пред Директора на ТП на
НОИ Бургас. В жалбата се прави изявление, че е уведомена КЗД и се иска
административният орган да изчака произнасяне на комисията с решение по
образуваната преписка, с което впоследствие да бъде съобразено при определяне
на размера на пенсията.
По делото е приложено запитване изх. №
00-08-25/13.08.2014 г. (л.210), което директорът на ТП на НОИ Бургас отправил
до дирекция „Правна“ при НОИ София във връзка с искането на Т.Т. за изчакване
решение на КЗД. С отговор изх.№ 66-02-128/4/21.08.2014 г. било дадено указание
жалбата следва да бъде разгледана в законоустановения срок, като са изложени
мотиви в тази връзка.
С Решение изх. № 94Т-2619-1/02.09.2014 г.
(л.195) директорът на ТП на НОИ Бургас отказал спирането на административното
производство във връзка с образуваната пред КЗД преписка и оставил в сила
оспореното Разпореждане № **********/28.03.2014 г. (л.220).
Жалбоподателят Т. обжалвал това решение
пред Административен съд – Бургас (л.184), който с Решение № 721/17.04.2015 г.
по адм.д. № 1960/2014 г. (л.177) отхвърлил жалбата. Решението на
първоинстанционния административен съд било потвърдено с Решение №
1032/02.02.2016 г. по адм.д. № 6213/2015 г. на ВАС (л.181).
С разпореждане от 01.07.2014 г. на
основание чл. 100 от КСО и ПМС № 153/11.06.2014 г. (л.63) личната пенсия на
жалбоподателя била служебно увеличена до размер от 657.69 лв.
След подадено на 22.01.2015 г. заявление
(л.176) от жалбоподателя Т. било постановено разпореждане № **********/27.02.2015
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр.Бургас
(л.173), с което след преизчисляване на новия осигурителен стаж (72 г. 08 м. и
03 дни) на жалбоподателя бил определен размер на пенсията от 634,55 лв.,
увеличен на основание §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013 г. и чл.100 от КСО на
666,02 лв.
С разпореждане № **********/27.11.2015 г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – гр.Бургас (л.167), на
основание § 51, ал.1 от ПРЗ на ЗИДКСО, органът по пенсионно осигуряване е
определил на Т.Т. следните параметри: осигурителен стаж – 72 г. 08 м. и 03 дни
и същият осигурителен доход за отделните периоди, като индивидуалният
коефициент е определен в размер на 1.471, поради което е определен доход за
изчисляване на пенсията в размер на 903.87 лв., от които на жалбоподателя,
предвид осигурителния стаж, е определен размер на пенсията от 722,46 лв. След
увеличението с останалите индивидуални коефициенти (по §3 от ПРЗ на ЗБДОО/2013
и чл.100 от КСО 2014г. и 2015г.) окончателният размер на пенсията на Т. бил
определен на 772,70 лв.
Жалбоподателят Т. останал недоволен от
определения размер за пенсията за осигурителен стаж и възраст и депозирал жалба
с вх. № 1012-02-18/27.01.2016 г. до директора на ТП на НОИ (л.164 и сл.), с
която поискал корекция в размера на пенсията. С Решение №
1012-02-18#1/26.02.2016 г. (л.155) решаващият орган потвърдил разпореждането.
Това решение било оспорено по съдебен ред. С Решение № 1298/05.07.2016 г. по
адм.д. № 620/2016 г. на Административен съд – Бургас жалбата била отхвърлена.
Решението на администратвния съд било оставено в сила с Решение №
13043/31.10.2017 г. по адм.д. № 10969/2016 г. на ВАС (л.112-117).
Последвало издаване на две разпореждания №
**********/01.07.2017 г. и № **********/01.10.2017 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – гр.Бургас (л.110 и 111).
Със заявление от 02.01.2018 г. (л.109) Т.Т.
сезирал директора на ТП на НОИ – Бургас с искане, на основание чл.99, ал.1, т.1
от КСО да му бъде зачетен придобитият след пенсиониране осигурителен стаж до
17.05.2017г. Издадено е разпореждане № **********/09.01.2018 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – гр.Бургас (л.106).
Последвало издаване на две разпореждания №
**********/01.07.2018 г. и № **********/01.07.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ – гр.Бургас (л.104 и 102).
С жалба до Административен съд – Бургас Т.
оспорил следните разпореждания:
Разпореждане № **********, №5/ прот. №
Y01025 от 07.02.2013г.- 3/2013
Разпореждане № 263/ прот. № N01050 от
13.03.2013г.- 5/2013 на НОИ
Разпореждане № ********** /01.04.2013 г.
Разпореждане № **********, прот. №
N01060/28.03.2014 г.
Разпореждане № **********/01.07.2014 г. за
осъвременяване на пенсията
Разпореждане № **********, прот. №
N01082/27.02.2015 г.
Разпореждане № **********/01.07.2015 г. за
осъвременяване на пенсията
Разпореждане № **********, прот. №
N01460/27.11.2015 г.
Разпореждане № **********, прот. №
N01152/19.04.2016 г.
Разпореждане № **********/01.07.2016 г. за
осъвременяване на пенсията
Разпореждане № **********, прот. №
N01048/02.02.2017 г.
Разпореждане № **********/01.07.2017 г. за
осъвременяване на пенсията
Разпореждане № **********/01.10.2017 г. за
осъвременяване на пенсията
Разпореждане № **********, прот. №
N01012/09.01.2018 г.
Разпореждане № **********/01.07.2018 г.
преизчисление
Разпореждане № **********/01.07.2019 г.
преизчисление.
С Определение № 2845/10.12.2019 г. по
адм.д. № 2852/2019 г. (л.94) Административен съд – Бургас оставил жалбата без
разглеждане и прекратил делото и изпратил жалбата на директора на ТП на НОИ
Бургас по подведомственост. В мотивите на съдебния акт е посочено, че 4 от разпорежданията били обжалвани
и имало влезли в сила съдебни актове, а за останалите не бил спазен
задължителният процесуален ред за оспорване пред административния орган. Това
определение било оставено в сила с Определение № 1987/07.02.2020 г. по адм.д. №
711/2020 на ВАС (л.99).
С Решение № 1057-02-276#4/04.03.2020 г.
директорът на ТП на НОИ Бургас (л.49-51) оставил жалбата без уважение. В
мотивите на решението органът приел, че разпорежданията, чиято частична
нищожност се претендира, били издадени от компетентен орган и в предвидената от
закона писмена форма, като същите били в достатъчна степен мотивирани, чрез
посочване на фактическите и правните основания за тяхното издаване.
Жалбоподателят Т. оспорил решението по
съдебен ред. С Решение № 1141/09.09.2020 г. по адм.м № 704/2020 г. на
Административен съд – Бургас (л.35) решението на административния орган било
отменено, а преписката върната с указания за произнасяне. В мотивите на
съдебния акт съдът съобразил, че директорът на ТП на НОИ – Бургас разгледал
единствено възражението на Т. за нищожност на посочените разпореждания и не
изложил съображения относно законосъобразността им. Не били изложени мотиви относно
материалната законосъобразност на процесните за това решение 12 бр.
разпореждания. По административната преписка не се съдържали доказателства
относно връчването на разпорежданията, въпреки че с определение съдът задължил
ответника да представи такива. В изпълнение на указанията на съда, ответникът е
депозирал становище, в което за част от оспорените разпореждания твърди, че
били вече предмет на съдебна проверка. Съдът констатирал, че предмет на тези
дела не били процесните разпореждания, а други административни актове, поради
което не приел изводът на ответника, че по посочените от него разпореждания има
влезли в сила съдебни решения. Относно Разпореждане № *********/19.04.2016 г. и
Разпореждане № *********/02.02.2017 г., органът посочил, че същите са били
връчени на жалбоподателя „на ръка“ – съответно на 09.05.2016 г. и на 23.02.2017
г., видно от приложена справка, разпечатка от деловодната му система. Този
извод също не бил възприет от съда, тъй като от приложените доказателства се
установило, че до жалбоподателя били изпратени разпореждания, различни от
процесните.
Последвало издаване на процесното – предмет на настоящото дело Решение № 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. на
директора на ТП на НОИ-Бургас (л.11-16), с което било отменено Разпореждане № **********/01.04.2013г.
и били оставени в сила Разпореждане № **********/01.07.2014; Разпореждане № **********/27.02.2015;
Разпореждане № **********/01.07.2015; Разпореждане № **********/19.04.2016;
Разпореждане № **********/01.07.2016; Разпореждане № **********/02.02.2017;
Разпореждане № **********/01.07.2017; Разпореждане № **********/01.10.2017;
Разпореждане № **********/09.01.2018; Разпореждане № **********/01.07.2018;
Разпореждане № **********/01.07.2019г., всички на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ-Бургас, с които е преизчислена личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84 от КСО на Т.П.Т.. В мотивите на
решението административният орган анализирал изложените от жалбоподателя
възражения и изложил подробни мотиви относно законосъобразността на всяко едно
от разпорежданията.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът обосновава следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Процесното решение било съобщено лично на Т.Т.
на 24.11.2020 г. (л.34). Жалбата била депозирана чрез административния орган на
07.12.2020 г. (л.7). С оглед датата на съобщаване на решението и датата на
депозиране на жалбата, съдът намира, че същата се явява подадена в срока по
чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване пред съда
индивидуален административен акт, с който се засягат неблагоприятно правата и
законните интереси на жалбоподателя, доколкото същият претендира по-висок
размер на пенсията. По тези съображения е налице и правен интерес от обжалване,
като е изчерпан реда за задължително обжалване по административен ред.
Следователно, са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на
оспорването по принцип, с изключение на ЧАСТТА на оспореното решение на
ответния орган, в която е отменено разпореждането от 01.04.2013г., съображения
за което ще бъдат изложени в следващата част на съдебния акт.
Оспореният административен акт принципно е
издаден от компетентен административен орган – Директора на ТП на НОИ гр.Бургас,
в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.3, вр. с
ал.1, т.2, б. „а“ от КСО, в съответствие с изискването за писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният
орган в съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и
обстоятелствата от значение на случая, като по този начин е изпълнил
задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства
относими към конкретния спор.
Относно приложението на материалния закон:
Посочените в обстоятелствената част на жалбата
разпореждания с № ********** от 07.02.2013г., както и последващи разпореждания от
13.03.2013г., от 28.03.2014г. и от 27.11.2015г. не са били предмет на обсъждане
и произнасяне с оспореното в настоящото производство решение, поради което и не
са част от предмета на настоящото дело.
Нещо повече, разпорежданията от
13.03.2013г., от 28.03.2014г. и от 27.11.2015г. вече са били оспорени по
предвидения в закона административен ред, както и последващо по съдебен ред,
респективно са постановени съдебни актове, влезли в сила, с които всички физически,
юридически лица и държавни органи, включително настоящият съд, следва да се
съобразяват и да зачитат установеното по тези производства със сила на
пресъдено нещо.
Това са Решение № 432/17.03.2014
г. по адм. дело № 1778/2013 г. по описа на Административен съд – Бургас, с
което жалбата била отхвърлена (л.293). С Решение № 9807/11.07.2014 г. по адм.
дело 5817/2014 г. по описа на ВАС, решението на Административен съд – Бургас
било оставено в сила (л.296). По отношение оспорването на разпореждането от 28.03.2014г.
и оставилото го в сила решение на директора на ТП на НОИ-Бургас е образувано
адм.дело № 1960 от 2014г., приключило с Решение № 721 от 17.04.2015г., с което
жалбата е отхвърлена изцяло. Този съдебен акт е оставен в сила с решение № 1032
от 02.02.2016г. на ВАС на РБ по адм. дело № 6213 от 2015г. Досежно оспорването
на решението на директора на ТП на НОИ, с което е оставено в сила
разпореждането от 27.11.2015г. е образувано адм.дело № 620 от 2016г.,
приключило с Решение № 1298 от 05.07.2016г., оставено в сила с Решение № 13043
от 31.10.2017г. на ВАС на РБ по адм.дело № 10969 от 2016г.
1.
Първото Разпореждане, по което се е произнесъл горестоящия
административен орган с оспореното по настоящото дело Решение на Директора на
ТП на НОИ-Бургас,е Разпореждане № **********/01.04.2013 г. (л.60).
В оспореното решение на
административния орган е посочено, че то представлява служебно преизчисление (ежегодно увеличение от 1 април
2013 година на пенсиите на основание §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г./отм. и
ПМС № 332 от 20.12.2012 г.) на пенсията отпусната с първоначалното разпореждане
№ **********/07.02.2013 г. (л.56). Тъй като това първоначално разпореждане
обаче било оспорено от г-н Т. и при проверката за законосъобразност от страна
на горестоящия административен орган, първоначалното разпореждане било отменено
с решение на директора на ТП на НОИ – Бургас и било издадено ново разпореждане
№ **********/13.03.2013 г. (л.58), в което било отразено (предвидено) и
увеличението от 1 април 2013 г. (л.59). Разпореждането от 13.03.2013 г. било
обжалвано от г-н Т., потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ – Бургас №
94Т2619-2/10.06.2013 г., което решение било оставено в сила с влязло в сила
решение по адм. дело № 1778/2013 г. по описа на Административен съд – Бургас
(л.93). Така в правния мир останали да действат два административни акта, с
които се признавало едно и също право на жалбоподателя Т., а именно ежегодното
увеличение на пенсиите съгласно §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г., отм. И ПМС
№ 332 от 20.12.2012 г., както следва:
- разпореждане № **********/13.03.2013 г.
(л.58)
- разпореждане № **********/01.04.2013
г. (л.60)
С отмененото разпореждане е определен по-нисък
размер на соченото увеличение, тъй като с влязлото в сила Разпореждане № **********/13.03.2013 г. (л.58) бил изчислен
по-висок размер на увеличението от 01.04.2013г. относно личната пенсия на г-н Т.,
което по-благоприятно положение, определено от административния орган и не може
да бъде влошавано.
По отношение останалите разпореждания:
2.
Разпореждане
№ **********/01.07.2014;
3.
Разпореждане
№ **********/27.02.2015;
4.
Разпореждане
№ **********/01.07.2015;
5.
Разпореждане
№ **********/19.04.2016;
6.
Разпореждане
№ **********/01.07.2016;
7.
Разпореждане
№ **********/02.02.2017;
8.
Разпореждане
№ **********/01.07.2017;
9.
Разпореждане
№ **********/01.10.2017;
10.
Разпореждане
№ **********/09.01.2018;
11.
Разпореждане
№ **********/01.07.2018 и
12.
Разпореждане № **********/01.07.2019г.
с оспореното по делото решение,
същите са оставени в сила от страна на горестоящия административен орган, като
са изложени подробни съображения за законосъобразността на всяко поотделно.
В жалбата се съдържат доводи за
нищожност на процесните разпореждания. По отношение тези възражения съдът
намира следното:
АПК не съдържа изрична квалификация
на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено
разпоредбата на чл.173, ал.2 указва правомощията на съда, когато прецени, че
актът е нищожен, поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място,
следва да се прецени компетентността на органа, издал процесните разпореждания.
Нищожен е актът, който не е издаден от
компетентен орган (по материя, по място и по степен). В периодите на издаване
на разпорежданията са действали различни редакции на чл.98, ал.1 от КСО, който
указва органът компетентен да издава разпореждания за отпускане, изменяне,
осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на
пенсиите и добавките към тях. Всички редакции, без изключение, на първо място
посочват, че това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт. В конкретния спор, всички разпореждания са издадени от ръководител на
„ПО“ в ТП на НОИ Бургас, поради което съдът
счита, че разпорежданията са издадени от административен орган, който е материално
и териториално /местно/ компетентен да издаде съответните актове. Същият е
изрично оправомощен в закон като издател на административни актове от
категорията на процесните разпореждания.
Критерият за разграничаване на нищожността и
унищожаемостта на административните актове, се очертава от степента или
тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката
за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от
тежестта на констатирания порок, изключа случаите, когато определени пороци по
дефиниция (както липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва
да бъдат преценявани всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност
на административния акт, така, както те са регламентирани в чл.146 от АПК, и в случай, че се
констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест
следва да бъде от толкова сериозна степен, че да обоснове извод за нищожност.
Такива пороци в конкретният случай, при разглеждане на
жалбата по същество не се установяват и от страна на настоящия съдебен състав.
Всички разпореждания са издадени в изпълнение на закона (по заявление или
служебно), въз основа на конкретно посочени правни основания, които несъмнено
касаят производство по отпускане, изменяне и/или осъвременяване на пенсията на
жалбоподателя Т.Т.. Не се установиха и съществени нарушения на производствените
правила, които да доведат до нищожност на някой от спорните актове.
С оглед на посоченото, съдът
намира, че нито едно от процесните разпореждания не страда от
пороци водещи до частична или пълна нищожност. Същите са издадени от
компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма. Разпорежданията
са мотивирани.
Не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
при постановяване на съответните посочени по-горе актове.
Относно
Разпореждане № **********/01.07.2014 г.:
С разпореждане № 219
от 28.03.2014 г. (л.61) пенсията на Т. била преизчислена, като след зачитане на
1 месец обезщетение по чл.222 от КТ за периода 01.11.2012 г. – 30.11.2012 г. и
осигурителен стаж 1 година 1 месец и 4 дни, положен от 17.12.2012 г. до 20.01.2014
г. стажът от трета категория нараснал на: 06 години 05 месеца и 03 дни, а
общият стаж на основание чл.104 от КСО бил превърнат към III категория: 71
години 09 месеца и 06 дни.
Това разпореждане /от
28.03.2014г./ било обжалвано и оставено в сила с влязло в сила решение по адм.
дело № 1960/2014 г. по описа на Административен съд – Бургас, потвърдено с
решение № 1032/02.02.2016 г. по адм.д. № 6213/2015 г. на ВАС. С оспореното по
административен и съдебен ред разпореждане от 28.03.2014г. е определен и
индивидуален коефициент на жалбоподателя – 1.292.
Разпореждане № **********/01.07.2014 г. (л.63)
било издадено на основание чл.100 от КСО и ПМС № 153/11.06.2014 г. Същото се
явява служебно осъвременяване на пенсиите, тъй като разпоредбата на чл.100,
ал.1 от КСО указва, че пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната
година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на
Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от
нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските
цени през предходната календарна година, а според ал.2, в случай че процентът
по ал.1 е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват.
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед данните
от потвърденото разпореждане № 219 от 28.03.2014
г., ръководителят „ПО“ е
приложил правилно закона като размерът на пенсията – 640,40 лв., към 30.06.2014
г. (по влязлото в сила разпореждане № 219/28.03.2014 г.) бил умножен с 1.027
съгласно ПМС № 153/11.06.2014г. – https://nssi.bg/
images/ bg/legislation/decree/pms_153-2014.pdf. Изрично е изтъкнато в
оспореното решение, както и в потвърденото разпореждане, че коефициентът не се
преизчислява, тъй като е при преизчислението е получен коефициент 1.264, който
е по-неблагоприятен от предходно определения с влязло в законна сила
разпореждане- 1.292, с което жалбоподателят не е ощетен. Изрично са описани
нормите на закона, въз основа на които се преизчислява този коефициент, ако е
по-благоприятен за лицето, както и разпоредбите регламентиращи периода, според
който следва да се отрази придобитият след пенсионирането осигурителен стаж. В
случаят този стаж е след 31.12.2010г., поради което пенсионните органи правилно
са издирили приложимото право и не са превърнали стажа по реда на чл.104 от КСО, както детайлно е описано в оспорения акт на ответника.
Относно Разпореждане № **********/27.02.2015
г.:
Това разпореждане (л.64)
било издадено въз основа на заявление от Т., с което поискал преизчисление по
допълнително положен осигурителен стаж. Ръководителят на „ПО“, след зачитане на
новия осигурителен стаж и нарастване на общия осигурителен стаж на 72 г. 08 м.
и 03 дни, определил размер на пенсията от 634,55 лв., който на основание §3,
ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013 г. и чл.100 от КСО бил увеличен на 666,02 лв. Посочил,
че положеният след 31.12.2010 г. осигурителен стаж не се превръща по реда на чл.104
от КСО, т.е. дори положеният труд да е от първа категория, той не се
трансформира, а се прибавя като календарно време на основание императивната разпоредба
на чл.102, ал.5 от КСО.
Органът съобразил, че
пенсията на г-н Т. следва да бъде изменена единствено поради придобития нов осигурителен стаж, т.е. по чл.21,
ал.1 от НПОС (в съответната редакция), според който преизчисляване на
пенсията по реда на чл.102 от КСО за осигурителен стаж, придобит след
пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера, което може да бъде
подадено и по електронен път. Новият размер на пенсията се определя от датата
на заявлението по реда на чл.70, ал.1 от КСО – за пенсиите за осигурителен стаж
и възраст, съответно по чл.75, ал.1 от КСО – за пенсиите за инвалидност поради
общо заболяване и по чл.79 от КСО – за пенсиите за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест. При определяне на новия размер на пенсията
положеният след пенсионирането и след 31 декември 2010г. осигурителен стаж не
се превръща по реда на чл. 104 КСО.
Предвид посочените
правни норми, бил определен
осигурителен доход, на база на брутното трудово възнаграждение, получено от
базисния период от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. и задължителния осигурителен
период от 01.01.1997 г. до 31.10.2012 г. вкл. Било съобразено, че с промените в
КСО от 2015 г. е предвидено, че процентът, с който се умножава всяка година
осигурителен стаж до 31.12.2016 г. е със стойност 1,1 %.
Предвид изложеното,
съдът намира, че при издаването на разпореждането
материалният закон е приложен правилно, както правилно констатирал и ответния
административен орган, като го оставил в сила.
Относно Разпореждане № **********/01.07.2015
г. (л.66):
С това разпореждане е извършено служебно осъвременяване на пенсията на основание чл.100 от КСО и
ПМС № 130/28.05.2015 г. от 01.07.2015 г.
Предвид факта, че изменението на пенсията е с оглед
указаното в закона ежегодно осъвременяване, съдът намира, че пенсионният орган
е приложил правилно закона като размерът на пенсията към 30.06.2015 г. – 666,02
лв. е умножен с 1,019 по силата на ПМС № 130/28.05.2015 г. – https://noi.bg/images/bg/legislation/decree/PMS-130-2015.pdf,
респективно решението с което това разпореждане е оставено в сила е правилно.
Относно
Разпореждане № **********/19.04.2016 г. (л.69):
Със заявление, подадено през 2016 г. Т. (л.154)
поискал, на основание чл.102 от КСО и чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж да му бъде зачетен допълнително придобит след
пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход. С посоченото
разпореждане, след преизчисляване с новия осигурителен стаж, общият
осигурителен стаж бил определен на 73 г. 08 м. и 03 дни и бил определен размер
на пенсията от 783,34 лв. Органът отказал преизчисляване на пенсията по чл.21,
ал.2 от НПОС, тъй като при включване на осигурителния доход за положения осигурителен
стаж след пенсионирането до заявената дата 17.12.2015 г., индивидуалният
коефициент бил 1.426 и се явявал по-неблагоприятен, спрямо предходно изчисления
на основание §51, ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО - 1.471.
В процесното решение Директорът на ТП на НОИ изложил
мотиви, с които намерил разпореждането за законосъобразно. Според решаващия
орган, при преизчисление на пенсията по чл.102 от КСО няма промяна в изходните
данни, с които работи пенсионният орган, а именно: доход за тригодишен базисен
период по чл.70, ал.4 от КСО и доходът от 01.01.1997 г. до датата на
пенсионирането. По тази причина при преизчислението се ползвали данни за стаж
след датата на пенсионирането, като не се преразглеждал начинът на изчисление
на размера на пенсията до датата на преизчислението по чл.102 от КСО. Според
административния орган новопридобитият осигурителен стаж не може да се отрази
върху индивидуалния коефициент, тъй като съгласно разпоредбата на чл.70, ал.3
от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който
са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от
последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и
от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. По изложените
съображения промяната на индивидуалния коефициент на Т. била направена на
основание §51, ал.1 от ПЗР на ЗИД КСО и възможността за възстановяване на
удържаните за УПФ осигурителни вноски, които след 15.08.2015 г. участват при
определяне на индивидуалния коефициент, съответно при прехвърлянето им във фонд
„Пенсии“, като те се отразяват съответно и върху размера на пенсията. В случая
допълнително придобитият стаж след пенсионирането се отразил само върху размера
на пенсията, която била правилно изчислена от пенсионния орган, но не и върху
индивидуалния коефициент.Съдът намира изводите за законосъобразност, които
решаващият орган изложил относно посоченото разпореждане за правилни и напълно
обосновани.
Относно
Разпореждане № **********/01.07.2016 г.:
С това разпореждане (л.71)
е извършено осъвременяване на пенсията на основание чл.100 от КСО и ПМС № 136
от г. 08.06.2016 г.
Предвид факта, че изменението на пенсията е с оглед
указаното в закона ежегодно осъвременяване съдът намира, че пенсионният орган е
приложил правилно закона като размерът на пенсията към 30.06.2016 г. – 783,34
лв. е умножен с 1.026, съгласно ПМС № 136/08.06.2016 г. https://noi.bg/images/bg/legislation/decree/pms-136-2016.pdf.
Относно
Разпореждане № **********/02.02.2017 г. (л.72):
Това разпореждане било издадено въз основа на заявление
от Т. (л.136), за преизчисление по допълнително придобит осигурителен стаж. Общият
осигурителен стаж бил изчислен на 74 г. 08 м. и 09 дни и бил определен размер
на пенсията от 814,60 лв. Органът посочил, че положеният след пенсиониране и
след 31.12.2010 г. осигурителен стаж не се превръща по реда на чл.104 от КСО
при определяне на новия размер на пенсията, т.е. дори положеният труд да е от
първа категория, той не се трансформира, а се прибавя като календарно време на
основание императивната разпоредба на чл.102, ал.5 от КСО. Изложени са мотиви,
според които при преизчисление на отпусната пенсия по чл.102 от КСО няма
промяна в изходните данни, с които работи пенсионният орган, а именно: доход за
тригодишен базисен период по чл.70, ал.4 от КСО и доходът от 01.01.1997 г. до
датата на пенсионирането. Ето защо, при преизчислението се ползвали данни за
стаж след датата на пенсионирането, като не се прави преразглеждане на начина
на изчисление на размера на пенсията до датата на преизчислението по чл.102 от КСО. Определената пенсия била изменена единствено поради придобития нов
осигурителен стаж, т.е. по чл.21, ал.1 от НПОС, като бил запазен осигурителен
доход, на база на брутното трудово възнаграждение, получено от базисния период
от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. и задължителния осигурителен период от
01.01.1997 г. до 31.10.2012 г. включително. Съдът намира тези изводи на
административния орган за правилни.
Относно
Разпореждане № **********/01.07.2017 г. (л.74);
С това разпореждане било извършено служебно преизчисление – увеличение на
пенсиите на основание §53, ал.2 от ПЗР на ЗИД КСО/2015 г. и ПМС №
116/22.06.2017 г. – https://noi.bg/images/bg/legislation/decree/pms-116-2017.pdf.
Разпоредбата на §53, ал.1 от ПЗР на ЗИД КСО (ДВ, бр.61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) предвижда, че от 2017 г. до годината, в която процентът по чл.70, ал.1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл.100. Алинея втора указва, че пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл.70, ал.1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл.70, ал.1, изречение второ. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл.79, ал.1, т.1 – 3 се увеличава с процента по чл.70, ал.1, изречение второ.
Процентът се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
Съгласно чл.11 от ЗБДОО за 2017 г. (отм.), определеният
процент по чл.70, ал.1 от КСО е 1,126.
Решаващият орган посочил, че с този процент
се умножава всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от
този процент за месеците осигурителен стаж, при служебното преизчисляване от
01.07.2017 г. на размерите на всички пенсии, свързани с трудова дейност,
отпуснати с начална дата до 31.12.2016 г. Преизчисляването на пенсиите на
основание §53, ал.2 от ПЗР на ЗИД КСО (ДВ, бр.61 от 2015 г., в сила от
1.01.2016 г.), считано от 01.07.2017
г., за разлика от осъвременяването им по чл.100 от КСО, не било увеличаване на
стария размер на пенсията с точно определен процент, а се изразявало в ново
изчисляване на първоначално определения размер на пенсията с по-висока тежест
на годините и месеците зачетен осигурителен стаж, върху който след това
автоматично се начисляват всички други извършени осъвременявания и
преизчислявания от датата на отпускане или преизчисляване на пенсията до
настоящия момент.
Видно от разпореждането (л.74), преизчислението
на пенсията на основание §53, ал.2 от ПЗР на ЗИД КСО (ДВ, бр.61 от 2015
г., в сила от 1.01.2016 г.) било извършено,
като средномесечният осигурителен доход за 12 месеца преди месеца на отпускане
на пенсията – 11.2011 г. – 10.2012 г. в размер на 614,46 лв. е умножен с индивидуален
коефициент 1.471 и с процент 1,126 на сто за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж,
което представлява 84.08 % за осигурителен стаж 74 години и 08 месеца. Върху
така определения размер 759,97 лв. били начислени всички последващи
осъвременявания и преизчисления до 01.07.2017 г., а именно от 01.04.2013 г. - с
1.022; от 01.07.2014 г. - с 1.027; от 01.07.2015 г. - с 1.019 и от 01.07.2016
г. - с 1.026 до получаване на окончателен размер – 833,95 лв. Съдът намира, че
при определяне размера на пенсията от 01.07.2017 г. пенсионният орган приложил правилно
закона, следователно решението е правилно и в тази част.
Относно
Разпореждане № **********/01.10.2017 г. (л.76);
С изменение на разпоредбата на чл.10 от ЗБДОО за 2017г.
(отм, ДВ, бр.54, в сила от
1.07.2017 г.) от 01.10.2017 г. е
определен нов минимален размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.1 от КСО. Видно от разпореждането (л.76), на това основание, била
актуализирана добавката по чл.84 от КСО на Т., която била увеличена в размер на
60,95 лв. Така размерът на пенсията на Т. бил увеличен на 894,90 лв.
Съдът намира, че разпореждането е съобразено с
настъпилото законодателно изменение и същото е материално законосъобразно. В
този смисъл са и изводите на решаващия орган в процесното решение.
Относно
Разпореждане № **********/09.01.2018 г. (л.78);
На 02.01.2018 г. Т.Т. подал заявление (л.109) с искане
за преизчисление на допълнително придобит осигурителен стаж за времето до
17.05.2017 г. Видно от процесното
разпореждане, след зачитане на новия осигурителен стаж, общият осигурителен
стаж нараснал на 75 г. 01 м. и 14 дни. Бил определен нов размер на пенсията на
838,52 лв.
Органът посочил, че при преизчисление на отпусната
пенсия по чл.102 от КСО няма промяна в изходните данни, с които работи
пенсионният орган, а именно: доход за тригодишен базисен период по чл.70, ал.4
от КСО и доходът от 01.01.1997 г. до датата на пенсионирането. Ето защо, при
преизчислението се ползвали данни за стаж след датата на пенсионирането, като
не се прави преразглеждане на начина на изчисление на размера на пенсията до
датата на преизчислението по чл.102 от КСО. Положеният след пенсиониране и след
31.12.2010 г. осигурителен стаж не се превръщал по реда на чл.104 от КСО при
определяне на новия размер на пенсията, т.е. дори положеният труд да е от първа
категория, той не се трансформира, а се прибавя като календарно време на
основание императивната разпоредба на чл.102, ал.5 от КСО. Пенсията, определена
с разпореждане № **********/09.01.2018 г., търпи
промяна единствено поради придобития нов осигурителен стаж – чл.21, ал.1 от
НПОС (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от
1.01.2014 г.), като е определен осигурителен доход, на база на брутното
трудово възнаграждение, получено от базисния период от 01.01.1992 г. до
31.12.1994 г. и задължителния осигурителен период от 01.01.1997 г. до
31.10.2012 г. включително.
По изложените съображения, съдът приема за правилни
мотивите изложени от решаващия орган, поради което решението и в тази част е
правилно.
Относно
Разпореждане № **********/01.07.2018 г. (л.80);
С това разпореждане е
извършено служебно преизчисление – увеличение на пенсията на Т. с основание §53,
ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИД КСО (ДВ, бр.61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016
г.) и ПМС № 106/22.06.2018г. -https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/ document/**********/issue/5788/postanovlenie-%E2%84%96-106-ot-22-yuni-2018-g-za-opredelyane-na-nov-razmer-na-sotsialnata-pensiya-za-starost.
Изменението на
пенсията било извършено с оглед указаното в закона ежегодно осъвременяване на пенсиите.
Съгласно чл.11 от
ЗБДОО за 2018 г. отм., определената стойност на процента по чл.70, ал.1 от КСО
за 2018 г. е 1.169. Видно от разпореждането с този процент бил умножен общият
осигурителен стаж и било извършено увеличение на пенсията на основание §53,
ал.2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИД КСО/2015 г. и ПМС № 106/22.06.2018 г.
Според ал.3 на §53 от
ПЗР на ЗИД КСО/2015 г., когато преизчисленият по реда на §53, ал.2 от ПЗР на
ЗИД КСО/2015 г. размер на пенсията е по-нисък от размера й преди
преизчисляването, увеличен с процента по чл.70, ал.1, изречение трето от КСО,
пенсията се определя в по-високия размер. Т.е. преизчислението по §53, ал.2 от
ПЗР на ЗИД КСО/2015 г. на пенсиите за осигурителен стаж и възраст от 01.07.2018
г. се извършва като доходът, от който е определен размерът на пенсията се
умножава със сумата, образувана от: по 1.169 на сто за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците
осигурителен стаж, след което се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно
нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. На
основание §53, ал.3 от ПЗР на ЗИД КСО/2015 г., също от 01.07.2018 г.
получаваният действителен или запазен размер към 30.06.2018 г. се увеличава с
процента на нарастването на процента по чл.70, ал.1 от КСО, който за 2018 г. е
3.8 на сто. Преизчисленият размер по §53, ал.2 от ПЗР на ЗИД КСО/2015 г. се
сравнява с размера, определен по §53, ал.3 от ПЗР на ЗИД КСО/2015 г., като
пенсията се определя в по-високия размер. Когато преизчисленият размер е под
новия минимален, се приравнява на него, а ако е над максималния, се ограничава
на този размер. Видно от цитираното разпореждане, за изплащане е определен
по-високият размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
Изложеното мотивира съда да приеме, че решението на
директора на ТП на НОИ-Бургас е правилно в тази част, респективно потвърденото
разпореждане е законосъобразно.
Относно Разпореждане № **********/01.07.2019 г. (л.82);
С това разпореждане било извършено служебно преизчисление
– увеличение на пенсията на Т. на основание §76, ал.2 и §7в от ПЗР от КСО и ПМС № 136 / 06.06.2019г.–https://nssi.bg/images/
bg/legislation/ decree/pms-136-2019.pdf.
Съгласно §7в, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019
г.), пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018
г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж. Преизчисляването по ал. 1 се
извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което
тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително.
Според §7б, ал.2 от ПЗР на КСО размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с
начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1 юли 2019 г. с процент
5,7.
На основание ал.3 на §7в от ПЗР на КСО, когато
преизчисленият размер на пенсията по §7в, ал.1 и 2 и размерът на пенсията по §7б,
ал.2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.
В конкретния случай, размерът на пенсията – 920,17 лв.,
преизчислен на основание §7б, ал.2 от ПЗР на КСО с увеличение 5,7 на сто върху
размера на пенсията към 30.06.2019 г. е определен като по-благоприятен.
Съдът намира и тези изводи на административния орган за
правилни.
По отношение на направените възражения в жалбата и
писмения отговор на оспорващата страна, както и съображенията, изтъкнати в
съдебно заседание, които жалбоподателят нарича „преюдициални“, същите са
организирани в следните две насоки:
1. Има ли нормативен акт, който да не позволява
включване на внесената сума от партидата му в ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО и да
не позволява трансформираната сума в партидата, респективно да се включи при
изчисляването и преизчисляването на пенсията и защо не е включена?
2. На какво основание и съгласно кой точно закон
отказват от НОИ да повишат индивидуалния му коефициент за изчисление на
пенсията по отношение първоначално не признаването на стаж като подземен минен
спасител, и като на подземен работник, след като, след промяна на Директора на
ТП на НОИ – РУ СО Бургас били уважени претенциите му по отношение на признаване
на целия му стаж като подземен минен спасител, като на подземен работник по
чл.104, ал.3 от КСО. Въпреки, че при преизчислението била повишена, като сума
пенсията, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила,
не бил повишен и индивидуалният му коефициент, който в противоречие с
материалноправни разпоредби и неправомерно бил оставен 1,292 и така бил
оставен при следващите преизчисления на пенсията в противоречие с целите
закона, чл.70, чл.70а, от КСО. Според жалбоподателя Т., индивидуалният му коефициент бил променен от 1,292 на 1,471 с Разпореждане **********, протокол N01460 /
27.11.2015 г. след подаване на заявление до НОИ и НАП, след отмяна на чл.127,
ал.3 от КСО и прехвърлянето на партидата му от частен УПФ във фонд „Пенсии“ на
ДОО към НОИ, което било идентично с партидата от ППФ. Нямало данни по делото
някъде да била включена в някое от процесиите разпореждания сумата от партидата
му в ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО към НОИ.
При анализа на така направените възражения,
респективно преценката за законосъобразност на оспореното решение на ответника
и потвърдените с него разпореждания, съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно чл.127, ал.1 от КСО (в редакцията към
момента на отпускане на пенсията за ОСВ – 07.02.2013 г.), задължително се
осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени
след *** г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено
осигуряване. Според алинея втора (в същата редакция), лицата, работещи при
условията на първа и втора категория труд, които са осигурени във фонд „Пенсии“
на държавното обществено осигуряване, задължително се осигуряват и в
професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от
възрастта.
От доказателствата по делото безспорно се
установява, че, към момента на пенсионирането оспорващият притежава качествата,
изискуеми от правната норма – роден е през 1967 г., т.е. след 31.12.1959 г.,
преди пенсионирането си работил при условията на първа категория труд (по
чл.104, ал.3 от КСО) и е осигурено лице във фонд „Пенсии“ на държавното
обществено осигуряване. Поради това е бил и допълнително задължително осигурено
лице в универсален пенсионен фонд (УПФ, за допълнителна пенсия за старост) и в
професионален пенсионен фонд (ППФ, за пенсия за ранно пенсиониране). В двата
фонда били набрани средства от осигурителните вноски на жалбоподателя в
размерите по чл.157, ал.1, т.1 и т.2 от КСО.
Със заявление вх. № МП-205/03.01.2013 г. (л.267) Т.Т. сезирал
Директора на РУ „Социално осигуряване“ Бургас с искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84 от КСО по реда на §4,
ал.1 от ПЗР на КСО, което искане било уважено.
Според §4, ал.6 от ПЗР на КСО, когато лицата по ал.1, 2 и 3 поискат
да им бъде отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, едновременно
със заявлението за отпускане на пенсия те подават и заявление, с което искат
средствата по индивидуалната им партида в професионалния пенсионен фонд да се
прехвърлят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Заявлението
за прехвърляне се подава чрез териториално поделение на Националния
осигурителен институт до съответното пенсионноосигурително дружество,
управляващо пенсионноосигурителния фонд, едновременно с подаване на заявлението
за отпускане на пенсия от държавното обществено осигуряване.
В 7-дневен срок от отпускане на пенсията териториалното поделение
на Националния осигурителен институт изпраща заявлението на
пенсионноосигурителното дружество. По делото не се спори и не се твърди, че
изискуемото заявление е било подадено. Освен това, на основание чл.157, ал.7 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в
професионален пенсионен фонд за лицата, които получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст, се превеждат във фонд "Пенсии" на държавното
обществено осигуряване.
Съгласно §4, ал.7 от ПЗР на КСО, в случаите по ал.6
пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии“ на
държавното обществено осигуряване в едномесечен срок от получаване на
заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства,
пенсионноосигурителното дружество уведомява Националния осигурителен институт.
На основание посочените разпоредби набраните
средства по индивидуалната партида на Т. в професионален пенсионен фонд били
прехвърлени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване и тази
партида била закрита. Останала открита индивидуалната му партида в избрания от
него универсален пенсионен фонд.
Със заявление от 30.09.2015 г. (л.170-171), на
основание §51, ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО, във връзка със заявено преизчисление на
отпуснатата пенсия, оспорващият Т. уведомил Директора на ТП на НОИ, че е избрал
средствата по индивидуалната му партида в универсален пенсионен фонд да бъдат
прехвърлени във фонд „Пенсии“ на ДОО.
Относно размера на сумите по ППФ „Пенсии“ и УПФ
„Пенсии“ следва да се вземе предвид следното:
Според чл.120б от КСО, Държавата осъществява ефективно регулиране
и контрол върху дейността на дружествата и управляваните от тях фондове с цел
защита на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите и осигуряване
стабилността на дружествата и фондовете. Надзорът върху дейността на
дружествата и управляваните от тях фондове се осъществява от Комисията за
финансов надзор. Комисията и заместник-председателят на комисията, ръководещ
управление „Осигурителен надзор“, упражняват
надзорните си правомощия в съответствие с КСО и Закона за Комисията за финансов
надзор. Поради това всички въпроси, които има по отношение на своите лични
партиди в избрания от него универсален пенсионен фонд, заинтересованите лица
следва да поставят за разрешаване от Комисията за финансов надзор. В тази
насока е и чл.12, т.4 и чл.13, ал.1, т.4 от Закона за Комисията за финансов
надзор, както и относно правомощията на заместник – председателя, ръководещ
управление „Осигурителен надзор“, по чл.17, ал.1, т.12 и 18 от същия закон.
По
останалите въпроси, касаещи законосъобразността на определения на касационния
жалбоподател индивидуален коефициент:
Въз основа на приложимите
правни норми на жалбоподателя е бил определен първоначалният размер на
пенсията, съответно и неговият индивидуален коефициент е намален в изпълнение
нормата на чл.127, ал.3 от KСО.
С отмяната на чл.127, ал.3 от КСО и въвеждането на § 51, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КСО, в сила от 15.08.2015 г.,
на лицата на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с
начална дата до 31 декември 2015г. и с намален индивидуален коефициент съгласно
отменената ал.3 на чл.127 от КСО, е дадена възможност да поискат
преизчисляването й, ако в срок до 31.12.2016г. изберат да прехвърлят средствата
от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на
държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната
партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен
фонд във фонд „Пенсии“ съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ на
държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В
този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този,
през който е направен изборът. По делото е безспорно, че в предоставения срок
жалбоподателят е заявил, че желае да се възползва от тази законова възможност и
със заявление от 30.09.2015 г. (л.170-171)
е поискал
средствата натрупани по индивидуалната му партида в УПФ да бъдат прехвърлени
във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Предвид този избор
ръководителят на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – гр.Бургас е издал
разпореждане от 27.11.2015 г., с което е преизчислил индивидуалния коефициент
на Т.Т., като е отстранил намалението, приложено по реда на отменения чл.127,
ал.3 от КСО, и е определил съответния размер на пенсията му. Както в началото
на изложението вече бе посочено това разпореждане е било оспорено по
административен, а впоследствие и по съдебен ред /адм. дело № 620 от 2016г. по описа на АС-гр.Бургас и адм. дело № 10969
от 2016г. на ВАС на РБ/, поради което относно законосъобразното изчисляване
на пенсията по повод подаденото на 30.09.2015г. заявление и издаденото
разпореждане от 27.11.2015г., съответно оставилото го в сила решение на
Директора на ТП на НОИ-Бургас от 26.02.2016г. вече е проверено и по съдебен
ред, като тези въпроси са решени със сила на пресъдено нещо и не подлежат на
преразглеждане.
Нормата на §51, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КСО е императивна – пенсията се преизчислява от първо число на месеца,
следващ този, през който е направен изборът. Законодателят не е дал обратно
действие на преизчислението, т.е. действието е само занапред. Следва да се
отбележи, че действащото законодателство урежда обратно действие на правните
норми, но е необходимо това да е посочено в същия акт или в такъв от същата или
по-висока степен. В настоящият случай, относно действието на § 51 от ПЗР на ЗИД
на КСО не е предвидено обратно действие, следователно действието е само
занапред, т.е. от момента на влизането в сила – 15.08.2015г. При тези
съображения не може да бъде възприета тезата на оспорващата страна за преизчисляване
на пенсията със задна датата, т.е. от момента на отпускането й.
Жалбоподателят твърди още, че
при прилагане на § 51 от ПЗР на ЗИД на КСО е следвало като базисен период да се
вземе времето назад от момента на подаване на заявлението, а не да се ползва
базисния периода определен при отпускане на пенсията.
Нормата на § 51 от ПЗР на ЗИД
на КСО касае отмяна на едно наложено ограничение – задължителното намаляване на
индивидуалния коефициент за времето през което лицето се е осигурявало в УПФ.
Следва, че новата възможност с прилагането на § 51 засяга единствено това
ограничение, т.е. размера на този коефициент. Доколкото коефициентът е
определен въз основана на конкретен базисен период съгласно чл.70 от КСО, то и
новият коефициент (т.е. такъв какъвто първоначално би бил ако не беше
наложеното ограничение по чл.127, ал.3 от КСО), следва да се изчисли въз основа
на същия базисен период.
От доказателствата по делото
се установи, че за определяне на новия размер на индивидуалния коефициент на
жалбоподателя при действието на § 51 от ПЗР на ЗИД на КСО е ползван именно
базисния период за определяне на коефициента по чл.127, ал.3 от КСО. Т.е. неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че новият размер на индивидуалния коефициент
следва да се определи на база нов базисен период, считано от датата на подаване
на заявлението, тъй като същият е продължил да осъществява трудова дейност.
Преизчисляването на пенсията спрямо новопридобития трудов стаж се осъществява
на основание чл.102 от КСО и по реда на чл.70 от КСО. Този стаж се отразява
единствено върху процента осигурителен стаж, който от своя страна касае размера
на пенсията след като вече е определен спрямо индивидуалния коефициент.
Последното следва от разпоредбата на чл.70 от КСО, в която е предвидено, че
индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са
внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от
последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и
от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Следователно,
размерът на индивидуалния коефициент е зависим единствено от осигурителния
доход на лицето, но не и от неговия осигурителен стаж.
Предвид изложеното съдът
приема, че възраженията във връзка с определянето на индивидуалния коефициент
на жалбоподателя обективирани в оспореното по делото решение на ответния орган
и потвърдените с него разпореждания, са неоснователни. Колкото до отмененото
разпореждане, съображенията за неговата отмяна са обсъдени по-горе в началото
на съдебния акт и не следва да бъдат преповтаряни, а видно от тези аргументи, с
отмяната на този административен акт не се получава вакуум, както неоснователно
счита жалбоподателят. С отмяната на това разпореждане се отстранява
недопустимото съществуване в правния мир на две отделни разпореждания свързани
с решаването на идентични въпроси, като при съблюдаване на правата и законните
интереси на оспорващия е отменено именно разпореждането от 01.04.2013г., което
е неблагоприятен за него акт, в сравнение с другото посочено разпореждане, по
съображенията, изложени в обстоятелствената част на съдебното решение. В този
смисъл, жалбоподателят има правен интерес от оспорване на решение на Директора
на ТП на НОИ-гр.Бургас само в частта, в която са оставени в сила 11 бр.
разпореждания, в която част е правилно. По отношение частта, в която е отменено
коментираното разпореждане от 01.04.2013г., жалбоподателят няма правен интерес
да атакува решението на ответника, предвид факта, че с него е отменено
разпореждането, с което е определен по-нисък размер на личната му пенсия, а
именно 557.07 лева. И в двете разпореждания размерът на добавката, считано от
01.04.2013г. е в размер на 45.71 лева, но размерът на основната му пенсия в
разпореждането от 13.03.2013г. /влязло в сила след административно и съдебно
обжалване/ е по-висок. Считано от 01.04.2013г. тя възлиза на сумата от 629.93
лева, а с добавката по чл.84 от КСО общо на 675.64 лева. При положение, че този
административен акт е влязъл в законна сила, органът и обективно не би могъл да
го отмени.
В случаят, с отмяната на
разпореждането от 01.04.2013г. органът отстранил само недопустимото
съществуване в правния мир на две разпореждания, уреждащи идентични въпроси.
Обаче, при съпоставката на размера на пенсията във влязлото в сила разпореждане
от 13.03.2013г. и отмененото с процесния административен акт разпореждане от
01.04.2013г. се обосновава извода, че само в тази част, за оспорващият не е
налице правен интерес от обжалване на решението в отменителната част, след като
се отменя разпореждането, с което на лицето е определен по-нисък размер на
пенсията, спрямо размера посочен във влязлото в сила разпореждане. В тази част,
оспореното по настоящото дело Решение на ответника от 02.11.2020г. не засяга
неблагоприятно правата и законните интереси на г-н Т., а се отстранява
недопустимото съществуване на два адм. акта едновременно. При липсата на правен
интерес от оспорване на решението в частта, в която е отменено разпореждането
от 01.04.2013г., жалбата в тази част е недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане, на основание чл.159, т.4 от АПК, съответно производството в
тази част да бъде прекратено.
При така направените
констатации, оспореното решение на ответника се явява законосъобразен
индивидуален административен акт, в частта, в която са оставени в сила 11 бр.
разпореждания подробно обсъдени в настоящото решение, а жалбата срещу него в
тази част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на спора,
ответната страна има право на разноски, но такива не са претендирани и съдът не
се произнася по този въпрос.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.П.Т., с адрес ***, срещу
Решение № 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. на Директора на Териториално поделение на
НОИ- гр.Бургас, в ЧАСТТА в която е
отменено Разпореждане № ********** от 01.04.2013г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ-Бургас, като НЕДОПУСТИМА, поради липса на правен
интерес от оспорването и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 2546 от 2020г. в посочената част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.П.Т., с адрес ***, срещу Решение
№ 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. на Директора на Териториално поделение на НОИ-
гр.Бургас, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба от страните пред Върховния
административен съд на Република България, в 14- дневен срок от връчване на
съобщението.
СЪДИЯ: