Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на тринадесети ноември
през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 16556 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от П.П.М., ответник пред СРС, срещу решение № 445652 от 06.07.2018
г., постановено по гр.д.№ 69602 по описа
за 2017 г. на СРС, Първо ГО, 32-ти състав, с което е уважен предявеният от „А.за
с.на в.“ ЕАД, иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
по договор за потребителски кредит от 17.02.2014 г. , както и в тежест на
въззивника са възложени разноските по делото.
Решението се
обжалва изцяло като се твърди, че
същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че неправилно от
СРС не били взети предвид поясненията на вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на ответника при
сключването на договора. Съдът не бил взел предвид, че ответника бил
неадекватен към момента на сключване на договора; не били обстойно анализирани
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочи, че били допуснати
процесуални нарушения като не била допусната повторна СМЕ, тъй като били
оспорени изводите на вещото лице по основното заключение. При това положение
останал неизяснен въпроса относно състоянието, в което е бил
ответника/въззивник при сключването на договора за потребителски кредит.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението и да постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
От въззиваемата страна „А.за с.на в.“ ЕАД, ищец пред СРС, е постъпил отговор, в който се излага становище,
че въззивната жалба е неоснователна. Сочи се, че заключението на СМЕ следвало
да бъде кредитирано, защото било в съответствие със представените по делото
медицински документи. В епикризата, установяваща здравословното състояние на
ответника за периода 11.05.2014 г.-
10.06.2014 г. било посочено, че психичните проблеми били започнали няколко дни
преди постъпването в ДПБ „Св.Иван Рилски“, т.е. 2 месеца след подписването на
договора, което било станало на 17.02.2014 г. Посочено било и, че „няма данни
до момента да е имал контакт с психиатричните служби“. Към датата на подписване
на договора ответникът не бил поставен под запрещение. Свидетелката, разпитана
на страната на ответника установявала само,че последният бил „изнервен“. Счита,
че спорът бил изяснен от фактическа и правна страна; интересите на ответника
бил охранени, още повече, че същият се представлявал в процеса от адвокат.Претендират
се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на
11.09.2018 г. Въззивната жалба е подадена
на 25.09. 2018 г./по пощата/, следователно същата е в срок.
С обжалваното решение са признати вземания в полза на
ищеца /пред СРС/ по отношение на ответника /въззивник/, както следва: 1491,03
лв.-главница по договор за потребителски кредит от 17.02.2014 г., ведно със
законната лихва за периода 27.06.2017 г. до изплащане на вземането; 2 027,
97 лв.- договорна лихва за периода от 07.03.2014 г. до 20.02.2015 г.; 827,94
лв.-обезщетение за забава за периода от 08.03.2014 г. до 27.06.2017 г., както и
сумата в размер на 940,76 лв.-разноски по делото. Налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 03.07.2017 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 41861 по описа за 2017 г., длъжникът П.П.М. е
бил уведомен на 16.08.2017 г. Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 23.08. 2017
г., т.е. в предвидения срок. Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието
на заявителя на 01.09.2017 г. Исковата молба е предявена на 29. 09.2017 г./по
пощата/.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че не е налице хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД и договорът не е унищожаем.
Дори към датата на сключване на договора за потребителски кредит -17.02.2014 г.
ответникът да бил под влияние на психоактивни вещества, не преживявал
психотоничен епизод, който да го лиши от способността да разбира и ръководи
действията си.
По доводите
във въззивната жалба:
В чл.27 ЗЗД са посочени случаите, в
които договорите са
унищожаеми и това са: договорите,
сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване
изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка,
измама, заплашване или крайна нужда.
Договорът, сключен от дееспособно лице е унищожаем, ако то при
сключването му не е могло да разбира или
да ръководи действията си- чл.31 от ЗЗД.
Преценката за наличието или отсъствието на посочената
хипотеза за унищожаемост на договора се извежда въз основа на два критерия: медицински и юридически. Медицинският критерий включва наличие
на състояние на здравето, при което са затруднени нормалните волеви и мисловни
процеси, временно или постоянно, частично или изцяло. Това състояние може да е
придобито или унаследено, перманентно или спорадично, трайно или инцидентно, да
се дължи на обективни причини (напр. психично заболяване) или на субективни
такива (пиянство, употреба на наркотични вещества и пр.). Юридическият критерий е при това състояние лицето да не е могло да
разбира или да ръководи действията си към определен, конкретен
правно-релевантен момент и то така, че това състояние да не му позволява да се
грижи за своите права и интереси, тъй като не разбира свойството и значението
на постъпките си, или макар да ги разбира, не може да ги ръководи. За
констатирането на първия (медицинския) критерий са нужни специални познания от
областта на медицината, с които съдът не разполага. По признаването на втория
(юридическия) критерий обаче, се касае до специфична правораздавателна дейност,
която е единствено в прерогативите на съда, тъй като изисква да бъде установено
противоречие или съответствие с правната норма.
Основанието за унищожаемост по чл.
31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към
момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да
ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към
момента на извършване на сделката и по-специално-дали това състояние е било
такова, че да позволи на сключилия сделката- да действа съзнателно и разумно,
така че да може свободно, без външна намеса за формира и да изрази волята си.
Преценката е предоставена на съда. При извършването й - тъй като се касае за
дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към
релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на
волята за осъществяване на процесната сделка-възраст, здравословно състояние,
начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други.
В случая с отговора по исковата молба е представена
епикриза от 11.05.2014 г. В същата е посочено, че психичните проблеми на
пациента /П.П.М./ са започнали преди няколко дни. Установява се, че същият от
около 15 години употребява марихуана и амфетамини. Посочено е, че преди това
няма хоспитализация. А причина за настоящата хоспитализация е „остра промяна в
обичайното поведение“. Епикризата отразява състоянието на пациента за периода
11.05.2014 г. до 10.06.2014 г.
Разпитаната на страна на ответника свидетелка – Д.познава
М. от края на 2013 г. На 14.02.2014 г. е имала по-дълъг контакт с него като го
е поканила у дома си; пила са по чаша вино. Поведението на М. свидетелката е
възприела като притеснение от срещата- дъщеря й го е представила официално, че
това е нейния приятел и тя има намерение да живее с него. Свидетелката сочи
„Запознахме се, направи ми впечатление, че беше нервен, това беше нормално, за
пръв път имахме официален контакт…всичко това го отдавам на притеснението“. Влошение
на поведението на ответника свидетелката е забелязала едва на 06.05.2014 г.
Установява се, че П.М. е станал съпруг на дъщеря й. С нея имат и дете. При това
положение показанията й следва да бъдат обсъдени в хипотезата на чл.172 ГПК.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по
делото /пред СРС/ съдебно-медицинска експертиза е изготвено въз основа на
горекоментираната епикриза, на свидетелските показания на свидетелката Д.,
както и след проведено освидетелстване на самия М.. Вещото лице е посочило, че за обсъждания
период 17.02.2014 г. липсва медицинска документация за наличието на
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“. Не се регистрирани
тежки интоксикации, водещи до качествено разстройство на съзнанието.
Регистриран е единствен психотичен епизод три месеца след обсъжданата дата 17.02.2012
г. Въз основа на анализа на представената документация и споделеното от
освидетелствания пред експерта – П.М., вещото лице достига до извода, че към
17.02.2014 г. ответника не е бил с разстройство на базисните психични годности.
При изслушване на заключението вещото лице е уточнила, че ако към датата на
сключване на сделката М. е бил наркотично повлиян, това може да улесни
сделката, но това не променя качеството на психичните годности на личността;
разбирал е свойството и значението на това, което е извършвал.
В случая вещото лице е отговорило на поставените и
релевантни по спора въпроси, поради което въззивната инстанция приема, че не е
допуснато соченото от въззивника нарушение на процесуалните правила:
заключението е пълно и ясно, поради което не се налага назначаване на
допълнителна експертиза, а повторна се назначава, ако заключението не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. При оспорване на
заключението назначаване на друго или възлагане на експертизата на повече вещи
лица, се извършва по преценка на съда, т.е. не е задължително.
При обсъждане на всички събраните по делото писмени,
гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза се достига до извода, че П.М.
към датата на сключване на договора за потребителски кредит е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.
Решението е
правилно и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции ще
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са
разпределени разноските –претенциите са били изцяло уважени.
Пред
въззивната инстанция – при този изход
на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски, изразяващи се в
юриск.възнаграждение в размер на 350 лв., поради което съдът му ги присъжда.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 445652 от 06.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 69602 по описа за 2017 г. на СРС, Първо ГО, 32-ти
състав, ИЗЦЯЛО.
ОСЪЖДА П.П.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***-адв. Г.Х., да заплати
на „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда „********, съдебен адрес: същият, сумата в размер на 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: