Решение по дело №127/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Делото е образувано по жалба на Н. А. П. от [населено място], с която се оспорва отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – [населено място], в качеството му на администратор на лични данни, с приложено към писмен отговор изх. № 00451 от 12.03.2024 г. становище на длъжностното лице по защита на личните данни, да изтрие информация, засягаща жалбоподателката, от дружествените регистри, да подаде информация до Централен кредитен регистър /ЦКР/ при БНБ за промяна на наличната такава, касаеща неизплатено нейно задължение по договор за банков кредит, по което П. е поръчител, както и да преустанови подаването на информация за наличие на такова нейно задължение в същия ЦКР. В жалбата са развити доводи, въз основа на които към съда е отправено искане да отмени като незаконосъобразен обжалвания отказ на длъжностното лице.

Жалбата е подадена до А. съд – Габрово чрез търговското дружество, заведена при него с вх. № ВЖ-00186/ 22.03.2024 г. и изпратена до съда със съпроводително писмо, вх. № СДА-01-824/ 26.03.2024 г., съдържащо списък на страните в производството съгласно разпоредбата на чл. 152 от АПК.

В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат Р. И. от АК – Габрово съгласно договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 14.03.2024 г. Поддържа се така депозираната жалбата и искането по същество за отмяна на обжалвания акт с основния довод, че поради погасяване на задължението по давност между страните не съществува облигационно правоотношение. Поради това П. счита за неоснователен отказа на ответника да удовлетвори направените от нея искания. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД – [населено място] се представлява в открито съдебно заседание от юрисконсулт М.. Страната претендира присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

В съпроводителното писмо към жалбата се посочва, че дружеството осъществява търговска дейност и не представлява организация по смисъла на §. 1, т. 2 от ДР на АПК, поради което не е административен орган, нито организация, предоставяща обществени услуги, а е административно задължен субект по смисъла на АПК с определени задължения по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета.

По делото е постъпило и писмено становище от упълномощен процесуален представител на ответника – юрисконсулт М. М., съгласно пълномощно от 19.09.2023 г., с което жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Страната моли за потвърждаване на обжалвания отказ като правилен и законосъобразен, за което са изложени съображения. С оглед разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 заявява, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор на лични данни и обработва личните данни на жалбоподателката на три различни основания: 1./ легитимен интерес, който се изразява в управление и събиране на задължение на Н. П. по договор за кредит, изкупен с цесия от страна на администратора (чл. 6, пар. 1, б. „е“ от ОРЗД – при наличие на легитимен интерес); 2./ ежемесечно подаване на информация в ЦКР към БНБ до погасяване на задължението съгласно чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър (чл. 6, пар. 1, б. „в“ от ОРЗД – обработването е необходимо за спазването на законово задължение); 3./ на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженият и договорите (ЗЗД) „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило законосъобразно с договор за цесия вземането и е встъпило в правата на кредитор срещу длъжника Н. П. по договор за кредит.

Направен е и анализ на отделните хипотези по чл. 17, касаещи Правото на изтриване (право „да бъдеш забравен") от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните – ОРЗД).

Ответната страна също така се позовава на чл. 120 от ЗЗД и оспорва изрично твърдението на жалбоподателката за погасяване на задължението ѝ поради изтекла давност, като напомня, че давността не се прилага служебно и разрешаването на този спор е от компетентността на гражданските съдилища.

По делото не е налице спор относно факта, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и че оспореният отказ, е издаден от негово име, като към същия е инкорпорирано становище на длъжностно лице по защита на личните данни в дружеството, съдържащо както отказ от уважаване на подаденото искане, така и мотиви за същия.

Също така, видно от представените по делото доказателства, жалбоподателката е лице, чиито лични данни се съхраняват и обработват от търговското дружеството – администратор на лични данни и последното подава същите ежемесечно в ЦКР при БНБ като данни на лице – длъжник по договор за кредит.

Относно възражението на ответника, че осъществява търговска дейност и не представлява организация по смисъла на §. 1, т. 2 от ДР на АПК, съдът намира че като администратор на лични данни не е задължително търговското дружество да има качеството на орган на изпълнителната власт, за да е автор на административен акт по ЗЗЛД и, съответно - страна в производство по оспорване на актове, действия и бездействия по този закон. Съгласно текста на чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, субектът на такива данни има право да сезира Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД. Решението на този орган подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК, въз основа нормата на ал. 8. Липсата на такова сезиране и произнасяне обаче не е задължителна предпоставка за съдебно оспорване и търсене на съдебна защита на правата по ЗЗЛД и Регламента. Според правилото на чл. 79, § 1 от Общия регламент за защита на данните, субектът на данни разполага с право на ефективна съдебна защита независимо от наличните административни или несъдебни средства за такава, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган. Затова и нормата на чл. 39 от ЗЗЛД предвижда при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679, каквито са реално оплакванията на жалбоподателката, и на правата по ЗЗЛД, субектът на данни да може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Предоставена е възможност за избор – дали да се премине първо през административно оспорване пред надзорния орган или директно да се сезира компетентния съд. Поради това настоящият съдебен състав е извършил служебна проверка дали е налице висящо производство пред Комисията за същото нарушение, респективно - дали тя е постановила решение относно същото нарушение, което да е обжалвано по съдебен ред. С писмо вх. № СДА-01-1292/ 22.05.2024 г. /л.62-63/ КЗЛД е удостоверила липсата на висящо или приключило производство пред нея по този спор, поради което няма пречка същият да бъде разгледан по съдебен ред.

Писмо с изх. № 00451/ 12.03.2024 г., съдържащо становището и обжалвания отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – [населено място], е изпратено до Н. П. чрез пощенски оператор, видно от известие за доставяне /л. 39/, като е получено от процесуалния ѝ представител адв. Р. И. на 12.03.2024 г. Жалбата е депозирана в дружеството на 25.03.2024 г., поради което съдът приема, че обжалването е направено в рамките на законния срок и от заинтересовано лице – инициатор на административното производство и адресат на обжалвания отказ.

При така изложеното съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законния срок, от лице с правен интерес, насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол /изричен отказ на администратора и на длъжностното лице по подадено заявление/, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът извърши служебна проверка за законосъобразност на обжалвания отказ съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото няма спор, че жалбоподателката Н. П. е поръчител по банков кредит на стойност 25 359,00 лева, предоставен на друго лице. По нейни твърдения, неоспорени от ответника, основният длъжник спрял плащанията си и двамата били солидарно осъдени да платят задължението. Образувано е изпълнително дело № 20117340400609 по описа на ЧСИ З. В. с рег. № 734 на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Междувременно, е сключен договор за прехвърляне на вземането по кредита, като същото е цедирано към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По делото и двете страни твърдят извършването на тази цесия по процесното вземане. Обстоятелството за наличието на задължението се установява от приложена и неоспорена по делото справка на БНБ – ЦКР /л. 25/; Постановление за прекратяване на изпълнението на ЧСИ З. В. /л. 23/; Писмо изх. № 11085 от 29.07.2024 г на ч.с.и. З. В. /л. 95/; Писмо на ответника с приложен Договор за цесия от 30.04.2019 г. /л. 84 – 87/; Договор за кредит за текущо потребление /л. 88 – 89/. Ответникът е вписан в Регистъра на финансовите институции на БНБ /л. 32/, с дейност по ЗКИ – „Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране /факторинг, форфетинг и др./“. В о.с.з., проведено на 30.07.2024 г., процесуалният представител на жалбоподателката заявява, че “не е спорно, че между страните по настоящото дело е имало облигационно отношение по повод за кредит, като жалбоподателката е длъжник по него“, като спорният момент е относно това, че задължението е погасено по давност, поради което не следва данни за него да се поддържат в информационната система на личните данни при ответника и да се подават до БНБ - ЦКР. Поради гореизложеното съдът приема обстоятелството за наличие на такова задължение на жалбоподателката към ответника, произхождащо от договор за поръчителство по заем, за безспорно установено.

В договора за кредит за текущо потребление, съдържащ Договор за поръчителство, по силата на който П. е задължена към кредитодателя, в т. 4 изрично е отразено, че с подписването на същия договор й е предоставена информацията по чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД /в сила към 2008 г., когато е подписан договорът/ и тя дава съгласието си информацията, свързана с поръчителството по кредита, както и личните й данни, да бъде предоставяна на трети лица и да бъде обработвана от тях за нуждите на управление на вземанията, както и да бъдат изисквани и получавани лични данни от информационните масиви в тази връзка на други администратори на лични данни.

Видно от представено по делото актуално състояние /л.29-30/ „ЕОС Матрикс“ ЕООД е регистрирано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията с предмет на дейност: Управление на вземанията, включително чрез изкупуване на вземания (цесия), факторинг. Н. основание чл. 3а от Закона за кредитните институции дружеството е вписано и в Регистъра на финансовите институции под № 106 с дейност: Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и др.) /л.31-32/.

Във връзка с образуваното за принудително изпълнение на процесното задължение изпълнително дело е постановено от частен съдебен изпълнител прекратяване на изпълнително дело № 609/2011 с Постановление изх. № 14997/ 27.10.2022 г. /л.23/, необжалвано и влязло в сила. В цитираното по-горе писмо от 29.07.2024 г. на ч.с.и. изрично е посочено, че производството по изп. дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК – „взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години“, като постановлението за прекратяване е влязло в законна сила на 18.11.2022 г..

Поради свое намерение да изтегли кредит на свое име, жалбоподателката разбрала, че в ЦКР на БНБ фигурира информация, че е длъжник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Н. 01.03.2024 г. тя подава заявление до търговското дружество с вх. № ВКС-00126 /л.27/, с което изрично е поискала от него в качеството му на администратор на лични данни да изтрие личните ѝ данни от дружествените регистри, както и от Централния кредитен регистър, т.к. задължението ѝ като солидарен длъжник е погасено по давност и на това основание е било прекратено и образуваното по този повод изпълнително производство.

По така направеното искане е изпратен писмен отговор от дружеството с изх. № 00451 от 12.03.2024 г. /л. 33/, съдържащ оспорения в настоящото съдебно производство отказ за заличаване на данните с приложени към него отказ и мотиви на администратора на лични данни. Администраторът и длъжностното лице са счели, че направеното възражение за погасяване на задължението по давност е неоснователно, а задължението на Н. П. като поръчител по кредита и длъжник по цедираното вземане към настоящия кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД все още съществува. Уведомена е също, че като финансова институция по чл. 3 от ЗКИ е налице задължение за дружеството по чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър да подава информация за всички свои длъжници до окончателното погасяване на задълженията им, поради което и същото подава тази информация в Регистъра ежемесечно.

Относно искането на П. за упражняване на права по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 е приложено Становище на длъжностно лице по защита на личните данни, което е част от отговора. Според това становище, за дружеството е налице легитимен интерес от събирането и съхраняването на личните данни на жалбоподателката с оглед задължението ѝ, което не е погасено. Единственото основание, на което П. желае заличаването, е изтичането на погасителна давност по отношение на същото, но едностранното волеизявление на длъжника към кредитора, че няма да плати дълга си на това основание, не поражда юридически ефект, с който задължението се погасява и не е повод за заличаване на данни. Изрично е заявено, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД не счита въпросът за погасяване на задължението за безспорен.

От правна страна въз основа на така установените факти съдът прави следните изводи, поради които намира жалбата за неоснователна:

Съгласно чл. 37б от ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг, определен от администратора начин. В разглеждания случай жалбоподателката е поискала реализиране на т.нар. „право на изтриване“ по чл. 17 от Регламента. С подаденото на 01.03.2024 г. заявление тя е посочила, че желае заличаване на личните ѝ данни от регистрите на финансовата институция, както и заличаване на данните ѝ като длъжник, които дружеството подава до ЦКР.

Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган – по делото не е налице спор, че ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор по смисъла на §. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл. 4, т. 7 от ОРЗД по отношение лични данни за жалбоподателката Н. П. по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл. 4, т. 1 от ОРЗД, свързани със вземане по договор за кредит. Становището с инкорпориран в него отказ за удовлетворяване на искането по изложени в същия мотиви, е подписано от длъжностното лице по защита на личните данни – Д. А. Б., вписана в публичния Регистъра по ЗЗЛД към КЗЛД, която има същото качество и към настоящия момент:

[интернет адрес] .

Със съпроводителното писмо, също съдържащо отказ, жалбоподателката е уведомена за наличието на това становище. Това писмо е подписано от името на управителя на дружеството от упълномощен юрисконсулт В. Й.. Поделото не е спорно, че Й. е упълномощена от управителя на дружеството да представлява същото при подаване на отговори по постъпили жалби, молби, писма от страна на длъжници /т. 12 от пълномощното/, както и да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с упражняването на посочените права. По силата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД заинтересованите лица имат правото да обжалват действия и актове както на администратора, така и на обработващия лични данни, който действа от името на администратора на лични данни, съгласно чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. Поради тази причина и съдът е конституирал като ответник администратора в лицето на ответното дружество, отговарящо на определението за такъв по чл. 4, т. 7 от същия Регламент.

Спазена е дължимата от закона форма на постановения от ответника отказ, който е мотивиран с пълно изложение на фактическите и правните основания за издаването му. Въпрос за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила не се повдига по делото, а и такива съдът не констатира.

Спорът е концентриран по правилното приложение на материалния закон – според жалбоподателката процесното вземане е погасено по давност, а изпълнителното дело, образувано за принудително му събиране е прекратено, което означавало, че не са налице облигационни отношения с ответника и това представлява достатъчно обстоятелство, даващо основание за заличаване на свързаните с вземането лични данни на Н. П. от регистрите на дружеството и на ЦКР. Същевременно, тезата на ответника е, че такова основание не е налице, тъй като материалното право продължава да съществува. Нещо повече – в издадения отказ се съдържа и покана за доброволно плащане на паричното задължение съобразно възможностите на длъжника – т.е. претенция за плащане.

Доводите на ответника относно правните последици за материалното право от настъпването на погасителната давност съдът намира за правилни.

Задължението на ответника като администратор на лични данни е определено от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, съгласно която: "Институциите по чл. 4, ал. 1 /бел. на съда - сред които попада и ответното дружество/ са длъжни да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване". В този смисъл, крайният времеви срок на задължението на институциите по чл. 4, ал. 1 за събиране/обработване на лични данни съвпада с момента на окончателното погасяване на задълженията по съответния кредит, т. е. [възраст] срок по чл. 20 от Наредба № 22/16.07.2009 г. като краен такъв за обработване на лични данни. Ако вземането по кредита продължава да съществува, докато не бъде погасено чрез доброволно плащане, то информацията за него ще продължава да се събира и подава ежемесечно към ЦКР, но там ще се съхранява само тази част от нея, която обхваща последните 5 години. При тези обстоятелства, правилното прилагане на материалния закон е обусловено от правилното тълкуване на регламентираното в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 понятие за окончателно погасяване на кредитите в аспекта на погасяването им по давност. Когато срокът на погасителната давност по ЗЗД обективно е изтекъл, то материалното право по вземането продължава да съществува и може да бъде доброволно платено от длъжника или принудително събрано от кредитора, освен ако длъжникът не направи възражение за изтекла погасителна давност. При липсата на такова възражение кредитът не следва да се счита окончателно погасен по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ЦКР. А ако длъжникът повдигне пред кредитора възражение за изтеклата вече погасителна давност, това означава, че обективно не може да се очаква нито доброволно плащане от негова страна, нито е възможно принудително събиране от страна на кредитора. Но, за настъпването на правния ефект от възражението за изтекла погасителна давност не е достатъчно само повдигането на въпроса пред кредитора. Това означава единствено, че длъжникът вероятно няма да го заплати доброволно, което само по себе си не води до погасяване на дълга или до преустановяване държавната защита по изпълнението му. Материалноправната разпоредба на чл. 120 от ЗЗД, според която давността не се прилага служебно и приложимите процесуалноправните разпоредби на ГПК водят до извода, че възражението за изтекла погасителна давност може да се приеме за упражнено от жалбоподателката Н. П. с предявяване на отрицателен установителен иск пред граждански съд по реда на ГПК, който с влязло в сила съдебно решение да приеме за установено, че Н. П. като поръчител не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата по процесния договор за кредит, поради изтичането на погасителна давност. Именно силата на присъдено нещо на съдебното решение придава окончателност на погасяването на задълженията по кредита – предмет на същото решение, особено при наличието на спор по въпроса, а в отговора до жалбоподателката ответното дружество категорично заявява, че възражението й за погасяване на задължението по давност е неоснователно, като е налице изричен отказ това задължение да се отпише като погасено на това основание – налице е спор по този основен въпрос между страните за наличието на това субективно гражданско материално право. Нито съдебният изпълнител, нито административният съд имат законово право да го решават, още по-малко да презумират крайно решение по него. Едва след предприемането на съответните действия по ГПК жалбоподателката по настоящото съдебно производство ще постигне желания от нея правен резултат – да установи, че обработването на свързаните с този кредит нейни лични данни става безпредметно, включително за извършваната от банковите институции преценка за задлъжнялостта й като потенциален кредитоискател. В този смисъл, след влизането в сила на съдебния акт на гражданския съд, личните данни на Н. П. повече не биха били необходими за целите, за които са били събирани или обработвани по смисъла на чл. 17, пар. 1, б. "а" от Регламент (EC) 2016/679. Едва тогава и на това основание за нея би възникнало правото на заличаване на личните данни от регистрите на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, респ. неподаването им към ЦКР, от където също следва да бъдат заличени, но вече от друг задължен субект, а именно БНБ като администратор на личните данни, съдържащи се във водения от банката регистър.

Също така, съдът взе предвид и че в заявлението си от 29.02.2024 г. до "ЕОС Матрикс" ЕООД П. не е направила изрично изявление, че погасеното по давност задължение няма да бъде платено от нея доброволно. Изявление в този смисъл липсва както спрямо ответната страна, така и спрямо първоначалния кредитор Д. Е.. Този пропуск на длъжника означава, че в случая все още е налице възможността вземането да бъде събрано, още повече че не е установено по несъмнен начин изтичането на давността при пълна липса на данни за прекъсване и спиране на същата, поради което е налице и законосъобразност на обработването на личните данни по см. на чл. 6, § 1, б. "е" и б. "в" ОРЗД от администратора ЕОС Матрикс" ЕООД. Съответно за Н. П. към момента на подаване на заявлението до "ЕОС Матрикс" ЕООД не е изпълнима хипотезата на чл. 17, § 1, б. "а" ОРЗД, и към този момент за дружеството, в качеството му на институция по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 16 юли 2009 г., е налице задължението по чл. 10, ал. 1 от Наредбата.

„При погасено задължение по давност не е достатъчно признанието на този факт от кредитора, а е необходимо изрично волеизявление до същия, че задължението, макар и погасено по давност, няма да бъде платено доброволно. Противното означава, че е налице възможност вземането да бъде събрано.“ / Решение № 8578 от 9.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 934/2024 г., V о./.

Настоящият съдебен състав намира, че административният съд не може също да прилага давността служебно, при наличието на спор по въпроса между страните и липса на решение със СПН на гражданския съд по този въпрос. Както правилно е отбелязано в оспорвания отказ, погасяването на вземането поради изтичане на давност означава, че кредиторът е лишен от възможно най-важния и единствен правен инструмент чрез който да реализира вземането си - принудителното му изпълнение, но макар и формално вземането остава да съществува. При това въпросите дали и кога е изтекла погасителната давност по задължението, произтичащо от договора за кредит, кога е началният момент от който е започнала да тече давността, спирана и/или прекъсвана ли е тя, не са от компетентността административния съд и те могат да бъдат разрешени при оспорване на предявен срещу длъжника иск с изрично направено възражение за изтекла давност от негова страна, или чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Докато не бъде установено, че държавната защита на задължението не съществува поради изтичането на погасителна давност, за кредитора – финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ, не възниква задължение да подаде информация към ЦКР за настъпили изменения по кредита и респективно да коригира относими към него лични данни на основание чл. 16 от Регламент (ЕС) 2016/679. Този извод се обосновава и с нормата на чл. 118 ЗЗД, която изрично предвижда, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла, т.к. това задължение продължава да съществува. Както вече бе посочено - според регламента на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Дори нормата на чл. 112 от ЗЗД не дава основание да се предполага изтичане на абсолютна погасителна давност, т.к. не е ясно дали теченето на срока не е спряно и дали задължението не е отсрочено или разсрочено, в които случаи тази норма не се прилага. За да се установят всички релевантни факти в тази връзка е необходимо да се установи дали е налице изтекла погасителна давност за конкретното задължение по отношение на жалбоподателката, което към момента не е сторено. Съгласно чл. 112, ал. 3 от ЗДД дори за абсолютната погасителна давност се прилагат нормите на чл. 115 и чл. 118 от същия нормативен акт.

Съдът следва да отбележи, също така, че основанието за прекратяване на принудителното изпълнение по изп. д. № 20117340400609 по описа на ЧСИ З. В., е по чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК и то не е еквивалент на доказана изтекла погасителна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД. Това основание за прекратяване на производството е базирано на бездействие на взискателя – страна по изпълнителното дело, в един по-кратък, [възраст] период, с изтичането на който той само не е предприел действия по изпълнението, като от този факт не следва, че е изтекла погасителната давност по задължението, като не е налице такава законова презумпция. Изтичането на погасителна давност по отношение на вземането, който факт преклудира възможността за принудителното му събиране, следва да бъде установено с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 439 от ГПК. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК задължава съдебният изпълнител да прекрати изпълнението в този случай едва при представяне на съдебно решение, с което е уважен искът по горецитирания текст, но не и сам да преценява дали е изтекла погасителна давност по отношение на вземането или не. В нормата на чл. 433, ал. 1 от ГПК не е предвидено правомощие на съдебния изпълнител да прекратява принудително изпълнение поради изтичането на погасителна давност. За да се направи такава преценка е нужно да се вземат предвид редица обстоятелства за спиране и прекъсване на давността, началния и крайният й момент, което предвижда спор между страните длъжник и взискател и развитие на спорно производство пред Окръжен съд, поради което наличието на този факт /изтекла давност/ не се презумира, а подлежи на установяване по специалния ред на ГПК, с влязло в сила съдебно решение, което има СПН по отношение на него и между страните. Такава е и практиката на гражданските съдилища. В случая и прекратяването на изпълнителното производство по процесното задължение, както изрично бе обърнато внимание по-горе, не е на такова основание.

„Въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че въпреки прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителният лист позволява на ответника - кредитор във всеки един момент да образува ново изпълнително дело срещу ищците, в което те няма да могат да се позоват извънсъдебно на давност по начин, обвързващ кредитора и съдебния изпълнител по причина, че защита на длъжника с позоваване на изтекла погасителна давност може да бъде реализирана само по съдебен ред.“ - Определение № 2168 от 31.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1351/2024 г., II т. о., ТК. В процесния случай принудителното изпълнение също е прекратено на това основание – чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

В този смисъл, напр., са решенията на окръжни съдилища, които разглеждат жалби като последна инстанция против действията и актовете на съдебните изпълнители, вкл. прекратяване на принудителното изпълнение, напр.: Решение № 56 от 6.08.2008 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 781/2008 г. и др.

„Давността не се прилага служебно, което налага установяването на настъпване на правопогасяващия й ефект по съдебен ред.“ - Решение № 40 от 20.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2016 г., I г. о., ГК. Позоваването на изтекла такава може да стане пред решаващия граждански съд, който разглежда спора за наличието на съответното задължение, чрез възражение или чрез предявяване на установителен иск, но не и да се очаква административният съд да се позове на нея служебно, без тя да е установена със СПН като реализиран факт. „Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. Н. кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.“ - Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о., ГК.

„Н. основание чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно - необходимо е заинтересованата страна да се позове на нея пред органа, сезиран за защита на субективното право, за да прояви погасителния си ефект.“ - Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК. В случая субективното право е правото на вземане на ответната страна спрямо длъжника, по който въпрос административният съд не е компетентен да се произнася. От него не е и искано такова произнасяне, поради което и той не може служебно да вземе предвид наличието на такъв факт. В тази връзка и съвсем основателно се приема от постоянната съдебна практика на ВКС, че „след като давността не се прилага служебно /арг. чл. 120 ЗЗД/, то единствено в исков процес длъжникът би могъл да противопостави възражение за давност“ /напр. Решение № 123 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2010 г., I т. о., ТК/. Наличието на постановения отказ на ответника в настоящото дело да заличи данните на жалбоподателката и да преустанови подаването й като длъжник в ЦКР е основание именно за завеждането на такъв иск по реда на ГПК, удостоверяващо правният й интерес от неговото предявяване. При евентуалното му уважаване и влизане на решението в сила за жалбоподателката ще се породи правото да поиска изменения на вписаните за нея данни по чл. 10 от Наредбата за ЦКР, т.к. това решение ще има СПН спрямо администратора ни лични данни, който се явява неин кредитор.

По точно такива въпроси е вече налице и съдебна практика на гражданските съдилища, като такъв иск е бил разгледан и решен, напр., от ОС – Кърджали по гр. д. № 200/2023 г. по описа на същия съд, по което е постановено Решение № 191/12.12.2023 г., с което е признато за установено в отношенията между страните, че друго физическо лице не дължи на настоящия ответник поради погасяване по давност определена сума по договор за цесия, сключен между дружеството и банка. В Определение № 129 от 28.03.2024 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 156/2024 г. се приема, че „Еос Матрикс“ ЕООД, София дължи разноски, т.к. с поведението е дало повод за завеждането на този иск именно поради същото – постановен отказ да отпише от регистрите задълженията на ищеца и да не подава същия в ЦКР при БНБ като длъжник. Аналогичен установителен иск, макар и с други страни, е разгледан и по гр. д. № 9338/2020 г., приключило с Решение № 20223284 от 13.10.2020 г. РС – София, цитирано в Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК.

В случая не е налице нито признаване от страна на кредитора на факта, че давността е изтекла, нито изрично заявление на длъжника, че няма да плати задължението си поради това обстоятелство и установяване по несъмнен начин, че то е настъпило. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 17, § 1, б. "а" ОРЗД, при което жалбата следва да се остави без уважение.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че отказът на ответника да изтрие от собствените си регистри процесните лични данни на жалбоподателката Н. П. и да подаде съответната информация в ЦКР не нарушава т.нар. право на изтриване (право да бъдеш "забравен"), защото за нея то още не е възникнало.

Оспореният отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – [населено място], обективиран в писмо с изх. № 00451/ 12.03.2024 г. с инкорпорирано в него становище на длъжностното лице за защита на личните данни, е издаден при спазване на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Не са налице сочените от жалбоподателката отменителни основания, нито други такива по чл. 146 от АПК, което налага извода за неоснователност на оспорването и законосъобразност на обжалвания изричен отказ.

С оглед крайния изход на спора, своевременно заявено и основателно се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение, като те са в полза на търговското дружество, от което изхожда обжалвания отказ – администратор на лични данни. Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и с оглед действията на упълномощения процесуален представител на ответника, свеждащи се до изготвяне на писмена защита по делото, без явяване в о.с.з., съдът определя тези разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 /сто/ лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано оспорването на Н. А. П. от [населено място] с [ЕГН], срещу обективиран в писмо с изх. № 00451/ 12.03.2024 г. и становище към същото на длъжностното лице по защита на личните данни отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – [населено място], в качеството му на администратор на лични данни, да изтрие на основание чл. 17, §1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 информация от дружествените регистри, касаеща неизплатено задължение по договор за банков кредит, по което същата е поръчител, както и да подаде информация за изменение на данни за кредита в Централен кредитен регистър при БНБ.

ОСЪЖДА Н. А. П. от [населено място], [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място], с ЕИК: **********, сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски на ответника по делото за настоящата съдебна инстанция – юрисконсултско възнаграждение за процесуален представител.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България чрез А. съд – Габрово в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Н. основание чл. 138, ал. 3 от АПК настоящото решение да се съобщи на страните по делото чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.