Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……………Гр. София, 20.02.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-в въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети ноември
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ : Елена Иванова
Златка Чолева
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 7110 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение № 556808 от 07.12.2018г., постановено по
гр.дело № 5365/ 2017г. по описа на СРС, 52
състав, в частта, с която
са уважени предявените от Р.Б.Д.
срещу „Х.Х.И.К.“ АД“ , обективно
съединени искове, както следва: 1/ с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ – като
е признато за незаконно и е отменено уволнението
на ищеца, извършено със Акт за прекратяване на трудовото провоотношение № 478/ 2016 от
01.12.2016г. на изпълнителния директор на „Х.Х.И.К.Б.“ АД; 2/ с правно
основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на „икономист ЕА“,
сектор „Механичен СР“ към отдел „Производство СР“ при „Х.Х.И.К.“ АД и 3/ с правно основание
чл.344,ал.1,.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение на ищеца в
размер на 6 596,00лв. за времето на оставане без работа в резултат на
уволнението за периода 02.12.2016г.- 02.06.2017г. Решението се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът-ответник по предявените
искове „Х.Х.И.К.“ АД“ заявява искане за отмяна на атакуваното
първоинстанционно решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че
неправилно от първата инстанция е прието, че ищцата се ползва от закрилата по
чл.333 от КТ. Въззивникът твърди, че за
факта, че ищцата е член на Синдикалния комитет /касиер/ на Синдикалната
организация е узнал за пръв път при връчването на препис от исковата молба.
Възразява, че този факт умишлено и
неправомерно е укрит от ищцата, видно от представената по делото декларация ,
собственоръчно подписана от нея преди връчването на уволнителната заповед, в
която това членство не е декларирано. В тази връзка въззивникът-ответник
поддържа неправилност на извода на първата инстанция, с който е прието, че от
негова страна не е изискана предварително информация за евентуална закрила на
ищцата при уволнение. Твърди, че от
показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че горепосочената декларация е предоставена на ищцата
за попълване преди връчване на уволнителната заповед. Възразява, че по делото не се доказва и
качеството на ищцата на член на Синдикалния комитет. В тази връзка моли
настоящата инстанция да съобрази, че от него е оспорен документът, с който
ищцата удостоверява това качество - протокола от отчетно-изборното събрание на
синдикалната организация от 13.01.2012г. Поддържа, че изборът на ищцата за член
на Синдикалния комитет не е легитимен , поради липсата на списък и подпис на присъствалите членове на Синдикалната организация. Възразява, че твърдяното от ищцата качество
на касиер на Синдикалния комитет не се доказва и от представеното по делото
удостоверение от 01.12.2016г., тъй като в него е отразено, че тя е член на
Синдикалния комитет и касиер на профгрупата „Цех СР“, в противоречие с
отразения в протокола от 13.01.2012г. факт, че ищцата е избрана за касиер на СГ
„Механичен СР“. Моли съда да не кредитира удостоверението от 01.12.2016г. и
предвид обстоятелството, че то е подписано от Ц.Й.в качеството му на
председател на КНСБ, каквото качеството той няма, тъй като и към датата на
издаване на документа и към настоящия момент
председател на КНСБ е П.Д..
На последно място , поддържа, че със закрилата по чл.333 от КТ се
ползват само работниците / служители, които са членове на синдикалното ръководство
на синдикалната организация, учредена или структурирана в предприятието на
работодателя, но не и тези от ръководството на вътрешните структури /секции,
профгрупи/ в рамките на синдикалната организация. С изложените доводи, подробно
развити в жалбата въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на
атакуваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което исковете
по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна Р.Б.Д. не депозира
писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на
атакуваното решение. Не претендира
разноски по делото за въззивното производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване първоначални искови претенции с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 от КТ и чл.344,ал.1, т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ.
С
решението на СРС исковите претенции са уважени като основателни. С решението от
първата инстанция е прието, че
уволнението е извършено в нарушение на императивната норма на чл.333, ал.3 от КТ, тъй като ищцата се ползва със закрилата като член на ръководството на
синдикалната организация, която закрила не е преодоляна , поради липса на
съгласие за уволнението , дадено от съответния синдикален орган. Прието е, че
представената по делото декларация относно наличието или липсата на основания
за закрила по чл.333 от КТ, е подписана от ищцата след връчване на заповедта за
уволнение, поради което не е доказано умишлено и недобросъвестно укриване на
информация от нейна страна. Във връзка с последния факт от първата инстанция не
са кредитирани показанията на свидетелите
на ответника, като е прието, че те са недостоверни, тъй като свидетелите са
заинтересовани като служители на ответника.
При извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът приема, че дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
По иска с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ: Настоящият съдебен не
споделя изводите на първата инстанция, с
които е мотивирана основателността на иска, като намира, че исковата претенция
е неоснователна по следните съображения: Основният и единствен спорен между страните по
делото въпрос е относно факта дали ищцата се ползва или не с предварителната
закрилата по чл.333,ал.3 от КТ и обусловения от него спор относно наличието или
липса на нарушение на императивната норма на чл.333,ал.3 от КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че неправилно с обжалваното решение първоинстанционният съд
е приел, че ищцата се ползва със закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. На първо място следва да се посочи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че в попълнената от ищцата
декларация от 01.12.2016г. относно наличието на обстоятелства, свързани
със предварителната закрила по чл.333 от КТ , от нея не е декларирано
синдикално членство , включително и качеството й на касиер на профгрупата на „Цех СР“ при ответното дружество. Напълно необосновано
с обжалваното решение е прието, че тази декларация е попълнена от ищцата след
връчване на заповедта за уволнение. Напротив, от събраните по делото гласни
доказателства- показанията на свидетелите Л.А.и Н.Л.се установява , че
декларацията е попълнена и подадена от ищцата преди връчване на заповедта за
уволнение. Действително, посочените
двама свидетели на ответника са негови служители , поради което съдът отчита
тяхната заинтересованост по реда на чл.172 от ГПК, от една страна, но от
друга, съобразява, че показанията им са
последователни, безпротиворечиви и напълно кореспондиращи се във времево
отношение относно правно - релевантните факти, настъпили в деня на връчване на
заповедта за уволнение на ищцата, както и
не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства,
включително и по реда на насрещното доказване от ищцата. При доказано умишлено укриване на този факт от
ищцата, настоящият съдебен състав приема, че тя не би могла да черпи позитивни
правни последици /за отмяна на
уволнителната заповед/ от собственото си неправомерно поведение. В този смисъл
е и константната съдебна практика – постановеното по реда на чл.290 от ГПК–
Решение № 66 от 12.12.2014г. по гр.д.№ 541/ 2013г. на ІV ГО на ВКС, Решение №
246/ 12.07.2013г. по гр.дело № 711/ 2012г. на ІV ГО на ВКС. Нещо повече, дори показанията на
свидетелите да не бъдат кредитирани и да бъде приета за основателна тезата на
ищцата, че декларацията относно наличието или липса на обстоятелствата,
обосноваващи предварителна закрила по чл.333 от КТ е попълнена от нея след
връчване на заповедта за уволнение, то
настоящият съдебен състав отново приема, че исковата претенция по чл.344,ал.1
,т.1 от КТ е неоснователна. Видно от представеното по делото удостоверение от 01.12.2016г., ищцата членува в Синдикалната
организация на ответното дружество, като през последните 16 години е касиер на
профгрупата на „Цех СР“ към ответното дружество. Ищцата не твърди и по делото
не се установява посоченият цех да има качеството на самостоятелен работодател
по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ в рамките на цялото предприятие на
ответното дружество. Ето защо,
настоящият съдебен състав , в
съответствие със задължителната съдебна практика – ТР № 9/ 12.12.2014г. по
т.д.№ 9/ 2013г. на ОСГК на ВКС приема, че така удостовереното членство на
ищцата в синдикалното ръководство на вътрешна структура /профгрупа/, не обосновава ползването на закрилата по
чл.333,ал.3 от КТ. С тази закрила се ползват само работниците /служители от ръководството
/председател и
секретар/ на
синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на
съответния работодател - в случая на ответното
дружество, но не и тези работници /служители, които са част от ръководството на вътрешните
структури като секции, профгрупи
в
рамките на тази синдикална организация, каквото
качество има ищцата.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че
ищцата не се ползва с предварителната закрила по чл.333,ал.3 от КТ. Като
последица от това, неоснователно е
твърдението й за незаконосъобразност на
уволнителната заповед, поради липса на предварителното съгласие на синдикалния орган,
определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация, тъй като такова в случая не е
необходимо.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен, след отмяна на обжалваното решение , с което е
уважен.
По исковете с правно
основание чл.344,ал.1, т.2 и т.3 от КТ
При
горния изход на делото по главния иск, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и обусловените от него претенции по чл.344,ал.1, т.2 и т.3 от КТ, след отмяна на обжалваното
решение, с което те са уважени.
По
разноските: При този изход на
делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемия –
ответник направените от последния разноски по делото в първоинстанционното
производство , но доколкото от него не са ангажирани доказателства за извършени
такива, съдът приема, че те остават в тежест на страните така, както са
направени. За въззивното производство на ответника се следват разноски в размер
на 212,00лв.- държавна такса.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 556808 от 07.12.2018г., постановено по гр.дело № 5365/ 2017г. по описа
на СРС, 52 състав, в частта, с която са уважени предявените от Р.Б.Д. срещу „Х.Х.И.К.“ АД“ , обективно съединени искове, както
следва: 1/ с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ – като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца,
извършено със Акт за прекратяване на трудовото провоотношение № 478/ 2016 от
01.12.2016г. на изпълнителния директор на „Х.Х.И.К.Б.“ АД; 2/ с правно
основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на „икономист ЕА“,
сектор „Механичен СР“ към отдел „Производство СР“ при „Х.Х.И.К.“ АД и 3/ с правно основание
чл.344,ал.1,.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение на ищеца в
размер на 6 596,00лв. за времето на оставане без работа в резултат на
уволнението за периода 02.12.2016г.- 02.06.2017г. , както и в частта за разноските, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Р.Б.Д. срещу „Х.Х.И.К.“ АД“ ,
обективно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 от КТ , с предмет-
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Акт
за прекратяване на трудовото провоотношение № 478/ 2016 от
01.12.2016г. на изпълнителния директор на „Х.Х.И.К.Б.“ АД; 2/иск
с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на
„икономист ЕА“, сектор „Механичен СР“ към отдел „Производство СР“ при „Х.Х.И.К.“ АД и 3/ иск с правно основание
чл.344,ал.1,.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение на ищеца в
размер на 6 596,00лв. за времето на оставане без работа в резултат на уволнението
за периода 02.12.2016г.- 02.06.2017г.
ОСЪЖДА Р.Б.Д.
да заплати на „Х.Х.И.К.Б.“ АД -
разноски по делото за въззивното производство в размер на 212,00лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.