Р
Е Ш Е Н И Е
№ /05.02.2020г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия
С.Сандева адм. дело № 663 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 “Агроекология
и климат” от ПРСР за периода 2014 – 2020г.
Образувано е по жалба на Кооперация
“Д.К.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с.Видно, общ.
Каварна, обл.Добрич, представлявана от председателя си Д.К.Я. с ЕГН **********,
срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР
2014-2020г. с изх. № 01-6400/83 от 13.09.2019г. на зам.изпълнителния директор
на ДФ “Земеделие”, с който на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №
7/24.02.2015г. и чл.63, т.1, във вр. чл.77, т.4, б. “в” от Регламент (ЕС) №
1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика е
прекратен поетият от жалбоподателя ангажимент по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитогологично значение (ВПС-4.1)“ за кампания 2018г.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на акта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че не са спазени
изискванията за форма на акта, тъй като липсва разпоредителна част, с която се
определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението съгласно
чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Счита се, че е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.1,
изр. второ от АПК, тъй като административното производство е продължило повече
от 12 месеца, а в уведомлението за неговото започване не е посочена датата, на
която трябва да бъде издаден актът. Оспорва се истинността на на фактическите констатации
в акта по съображения, че няма допусната промяна на агроекологичния код на
заявените за подпомагане парцели, нито грешно заявен код на агроекологичните
дейности. Сочи се, че за кампания 2018 г. не съществува отклонение на площта от
10 на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, като
кооперацията се е възползвала от възможността по чл.20, ал.3 от Наредба № 7
изискванията за агроекологичните дейности по направленията по чл.3, т.2 да не
се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското
стопанство. Твърди се, че в акта не е направено разграничение между понятията
“допустима” и “одобрена” площ, поради което неправилно е изчислен процентът на
допустимата площ в размер на 88, 03 % вместо действителния 100 %. Твърди се, че кооперацията е спазила всички
разпоредби на Наредба № 7, изпълнила е задължението за поддържане на площите,
спазила е допустимите хектари, като действително засетите култури са в
съответствие с декларираните в заявлението за плащане, поради което неправилно
и незаконосъобразно административният орган е прекратил поетия от нея
агроекологичен ангажимент за кампания 2018г. Иска се оспореният акт да бъде
обявен за нищожен, а в условията на алтернативност да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът – заместник - изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие” - РА, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
по съображения, че оспореният акт е издаден в съответствие с процесуалните
правила и материалния закон. Сочи, че за кампания 2018г. не е спазена
разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015г., тъй като един от парцелите
е деклариран с друг агроекологичен код. При изваждането на този парцел процентът
на намаление на одобрената площ възлиза на 88, 03 %, което е в нарушение на
чл.20, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015г. и е основание за прекратяване на
агроекологичния ангажимент по чл.18, ал.3, т.3 от същата наредба. Иска
отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от
страните доводи и възражения, намира следното:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице, адресат на административния акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От представените с
административната преписка писмени доказателства се установява, че въз основа
на заявление за подпомагане за кампания 2015г. с УИН 08/220515/83498 Кооперация
“Д.К.” с.Видно е одобрена за участие по мярка 10 “Агроекология и климат” от
ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г., направление “Поддържане на местообитанията
на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение (ВПС – 4.1)“, код АК2 и АК3, с площ от 477, 90 ха. В тази насока е и
приложеното на л.19-20 уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие
по мярка 10 с изх.№ 02-080-2600/1648 от 19.05.2016г. на ДФЗ – РА.
За кампания 2018г. кооперацията
е заявила за подпомагане площи общо в размер на 477, 90 ха. При извършване на автоматичните
проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане е отчетена грешка, състояща се в неспазване на разпоредбата
на чл.9, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015г., която не допуска промяна на
агроекологичните кодове на заявените парцели. Посочената грешка е отразена в
секция „Предупреждения“ на резултатите от автоматичните проверки към
заявлението за подпомагане, като председателят на кооперацията собственоръчно
се е подписал, че е запознат с данните от автоматичните проверки.
С писмо изх.№
01-6400/37/08.04.2019г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил
кооперацията на основание чл.26, ал.1 от АПК, че открива производство по
издаване на акт за прекратяване на ангажимента, тъй като при извършване на административните
проверки по подаденото от нея заявление за подпомагане за кампания 2018г. с
регистристрите в ИСАК е установено, че процентът на заявената площ през
текущата кампания спрямо размера на одобрената (референтната) площ за участие
по мярка 10 е 88, 03 % съгласно приложение 1 към писмото. В табличната част към
това приложение е отразено, че референтната (одобрена) площ е в размер на 477,
90 ха, заявената площ за текущата кампания е в размер на 477, 90 ха, а
заявената допустима за подпомагане площ за текущата кампания – в размер на 420,
71 ха, тъй като един от парцелите с № 11003-11-1-1 на площ от 57, 19 ха е заявен
с грешен код съгласно чл.26, т.3 от Наредба № 7/24.02.2015г. Отбелязано е, че
парцелът е одобрен с код на дейност АК3, а в текущата кампания е заявен с код
на дейност АК 2 и на основание чл.9, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015г. е
недопустим за подпомагане. В уведомлението е посочено, че в случай на
несъгласие с направените констатации жалбоподателят има право да предостави в
7-дневен срок от получаването му възражения и допълнителни доказателства.
На 02.05.2019г.
жалбоподателят е подал възражение с вх. № 01-6400/37, в които е посочил, че
парцел 11003-11-1-1 трябва да е с код АК 3, като е допусната техническа грешка
при отбелязването на код АК 2 срещу този парцел.
В отговор на това
възражение е изпратено уведомително писмо с изх. № 01-6400/37≠2/08.05.2019г.
на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в което са възпроизведени констатациите
от уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК. Посочено е, че разпоредбата на чл.9,
ал.4 от Наредба № 7 не допуска промяна на агроекологичния код, като в
заявлението за кампания 2018 в резултатите от автоматичните проверки на
въведените данни, в секция „Предупреждения“ е отразено, че жалбоподателят е длъжен
да спазва тази разпоредба. Отразено е, че съгласно чл.10, ал.2 от Наредба №
5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания при кандидатстване за подпомагане бенефициерът подписва в ОСЗ
всяка една страница от заявлението за подпомагане, с което удостоверява
верността на данните от попълненото общо заявление за подпомагане, въведени в
СРКЗП и ИСАК.
На 30.05.2019г.
кооперацията е подала ново възражение с вх.№ 01-6400/37≠4/30.05.2019г., в
което е преповторила доводите си от първото възражение.
На 13.09.2019г. е
издаден оспореният акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 с изх.№
01-6400/83/13.09.2019г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в който е
отразено, че процентът на заявената допустимата за подпомагане площ за кампания
2018г. спрямо размера на одобрената (референтната) площ за участие по
направление (ВПС-4.1) е 88, 53 % съгласно приложение № 1 към писмото, поради
което и на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., във вр.
чл.63, т.1 и чл.77, т.4, б. “в” от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика ДФЗ – РА прекратява поетия от кооперацията
агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление
„Поддържане на местообитанията на зивущите видове гъски и ливаден блата в
обработваеми земи с орнитотологично значение (ВПС-4.1)“. В акта е посочено, че подадените
от жалбоподателя възражения са неоснователни, поради което административният
орган не намира основание да прекрати административното производство по издаване
на акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“.
Писмото е връчено лично на председателя на кооперацията на 01.10.2019г.
съгласно ръкописното отбелязване в края на писмото.
В съответствие с
констатациите в акта е и изслушаната по делото СТЕ, неоспорена от страните и
кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, съгласно която общо
одобрената (референтна) площ за кампания 2015г. е 477, 90 ха (372, 93 ха
одобрена площ с код АК 2 и 104, 97 ха одобрена площ с код АК 3), а заявената допустима
за подпомагане площ за кампания 2018г. (от общо заявените 477, 90 ха) е 420, 71
ха, което съставлява 88, 03 % спазване на ангажимента. В приложение № 2 към
заключението са описани подробно по години от 2015 г. до 2018 г. включително
декларираните и одобрените за подпомагане парцели по код АК 2 и АК 3, от
данните в което се установява, че през 2015 г. парцел 11003-11-1-3 с площ от
51, 72 ха е заявен за подпомагане с код АК 3, а през 2018 г. (вече с площ от
57, 19 ха) - с код АК 2, което е в несъответствие с първоначално заявения за
него код на агроекологична дейност. Промяната в кода е довела до неодобряването
на парцела, като след изключването му общото процентно намаление на одобрената
площ за 2018 г. спрямо референтната за 2015 г. възлиза на 11, 97 %. При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че през 2016 г.
парцелът (с площ от 49, 1 ха) пак е заявен с несъответстващ код АК 2 вместо с
АК 3, но тогава грешката не е дала основание за прекратяване на агроекологичния
ангажимент, тъй като е довела до намаляване на одобрената площ спрямо
референтната площ за 2015 г. на 90, 36 %, което е било в рамките на допустимите
10 % по чл.20, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015 г.
В подкрепа на
заключението по СТЕ са и приложените по делото заявления за подпомагане за
периода 2015 г. – 2018 г. включително, както и представения от самия
жалбоподател доклад за проверка на площи от РТИ – Варна от 21.08.2018 г., в
който на няколко места изрично е посочено, че за кампания 2018 г. процесният
парцел 11003-11-1-1 е деклариран с код АК 2.
При така очертаната
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предмет на
оспорване в настоящото производство е акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, издаден на основание чл.18, ал.3,
т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., съгласно който Държавен
фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция прекратява
агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили
изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4. Съгласно чл.20а, ал.2
от ЗПЗП дейността на агенцията се организира и ръководи от изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и неин представител. В
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В случая с т. 7 от заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. (на
л.34 от делото), издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2
и 4 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1 и т. 2, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на
ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам.изпълнителния директор
на фонда – Петя Димитрова Славчева, правомощията да издава и подписва актове за
прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11
"Биологично земеделие", поради което оспореният акт е издаден от
компетентен административен орган.
Актът е
издаден в законоустановената писмена форма и съдържа минимално изискуемите
реквизити. От фактическа страна е обоснован с извършените административни
проверки, при които е констатирано нарушение на забраната по чл.20, ал.4 от
Наредба № 7/24.02.2015г. за намаляване на площта за прилагане на
агроекологичните дейности с не повече от 10 на сто спрямо площта, за която има
поет агроекологичен ангажимент. Общото процентно намаление е онагледено в
приложение 1 към акта, от което е видно, че за 2018 г. кооперацията е заявила
477, 90 ха, които отговарят по размер на референтната площ, но допустимата площ
е в размер на 420, 71 ха, което представлява 88, 03 %. В таблица 2 са описани причините за намаление
на площта. За парцел 11003-11-1-1 със заявена площ от 57, 19 ха е посочено, че
е заявен с грешен код съгласно чл.26, т.3 от Наредба № 7/24.02.2015г. Отразено
е, че парцелът е одобрен с код на дейност АК 3, а в текущата кампания е заявен
с код на дейност АК 2, поради което и на основание чл.9, ал.4 от Наредба №
7/24.02.2015г. е недопустим за подпомагане. Посочено е и правното основание за
издаването на акта – разпоредбите на чл.18, ал.3, т.3, във вр. чл.20, ал.4 от
Наредба № 7/24.02.2015г., регламентиращи материалноправните предпоставки за
упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на
разпоредените с него правни последици. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не е спазена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, тъй
като актът не съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и
задълженията, начинът и срокът на изпълнението. В писмото ясно е посочено, че с
него прекратява агроекологичният ангажимент на кооперацията за кампания 2018 г.,
което удовлетворява изискванията за съдържание на акта с оглед на правното
основание, на което е издаден.
При издаването на акта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
довели до неизясняване на действителната фактическа обстановка и/или нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя. Разплащателната агенция проверява
заявленията за подпомагане и плащане, като извършва административни проверки на
подадените заявления и проверки на място (чл.37, ал.1 и чл.43, ал.2 от ЗПЗП).
Административните проверки на подадените заявления се осъществяват чрез
интегрираната информационна система, като данните от заявленията се съпоставят
с данните от регистрите (чл.37, ал.2 от ЗПЗП). Проверките се извършват
автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по заявлението за подпомагане. В случая по
подаденото от жалбоподателя заявление са извършени административни проверки за
спазване на поетия петгодишен агроекологичен ангажимент, включващи сравнение на
размера на одобрената/референтната площ по направление ВПС-4.1 с размера на
допустимата заявена площ по направлението през текущата кампания в ИСАК, при
които е установено, че процентът на допустимата заявена от жалбоподателя площ
през текущата кампания спрямо размера на одобрената (референтна) площ за
участие в мярката е 88, 03 %. Жалбоподателят е редовно уведомен за започналото
административно производство, като му е осигурена възможност да изрази
становище по събраните доказателства, както и да направи писмени възражения по
чл.34 от АПК. Действително в уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК не е включена
информация за датата, на която трябва да бъде издаден актът, така както изисква
разпоредбата на чл.26, ал.1, изр. второ от АПК, когато срокът за приключване на
производството е по – дълъг от седем дни, но това не е попречило на земеделския
стопанин да упражни правото си на защита, нито пък е довело до опорочаване на фактическите
констатации в акта.
Не може
да се сподели становището на жалбоподателя, че административният орган е
допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е извършвал проверки на
място за предходните години, в резултат на което техническа грешка за 2016 г. е
приписана на текущата 2018 г. Основанието на оспорения отказ е установено въз
основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК, а не на
извършена проверка на място, която съгласно чл.30 от Регламент № 1122/2009 г.
на Комисията се прави на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления за
подпомагане. Констатираната грешка се отнася за текущата кампания и няма
отношение към декларираните данни в предходните години с изключение на първата
година от ангажимента. Действително през 2016 г. земеделският стопанин е
допуснал същата грешка при отбелязване на агроекологичния код за парцел
11003-11-1-1, но тя е отчетена от административния орган за съответната
кампания и не се отразява на допустимостта на заявените за подпомагане площи за
2018 г.
Оспореният
административен акт съответства и на материалния закон.
По
делото е безспорно установено, че през 2015г. жалбоподателят е одобрен за
участие по мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР 2014 – 2020 г., направление
"Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар
в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1)“, код АК 2 и АК 3, с
площ от 477, 49 ха, с което се е задължил да подава заявление за
подпомагане/плащане всяка година до изтичане на поетия петгодишен ангажимент,
както и да не намалява одобрената площ за прилагане на избраните от него
агроекологични дейности с повече от 10 % спрямо площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент. Безспорно установено е (в т.ч. и с изслушаната по
делото СТЕ) и това, че през 2018 г. е декларирал парцел с друг агроекологичен
код, който не съвпада със заявения за парцела код за подпомагане през първата
година от ангажимента (2015 г.), в резултат на което заявената от него допустима
за подпомагане площ е намалена на 420, 71 ха, което възлиза на 88, 03 % спрямо
размера на одобрената (референтна) площ за участие, за която има поет
агроекологичен ангажимент.
Общите
правила относно подпомагането на развитието на селските райони с финансови
средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) са установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета. Една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР, е мярка
"Агроекология и климат", правилата за прилагането на която са регламентирани
в чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Съгласно чл. 28, § 2 от Регламента,
плащанията за агроекология и климат се отпускат на земеделски стопани, групи
земеделски стопани или групи земеделски стопани и други лица, стопанисващи
земи, които доброволно се задължават да извършват операции, състоящи се от един
или повече ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделска
земя, която се определя от държавите членки и която включва, но не се
ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2 от настоящия регламент.
Съгласно § 5 и § 6 на чл. 28 от регламента, ангажиментите по мярката се поемат
за период от пет до седем години, като плащанията се отпускат годишно и
покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите
доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения.
Разпоредбите
на Регламент (ЕС) № 1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) №
807/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и за въвеждане на преходни разпоредби.
На
национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 "Агроекология и
климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба №
7/24.02.2015 г., издадена от МЗХ за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС) №
1305/2013 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от тази наредба подпомагането се предоставя
под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013
г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент
(ЕС) № 1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за
установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по схеми
за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и Регламент №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението
и мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 3 от Наредба № 7/24.02.2015
г. са посочени 8 направления, по които се подпомага извършването на
агроекологични дейности, като едно от тях (това по т. 2) е избраното от
жалбоподателя. Съгласно чл. 8, ал. 1 от същата наредба агроекологичните
дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни
години, а в ал. 2 е посочено, че срокът започва да тече от началото на годината
на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което
през първата календарна година е и "Заявление за плащане". През всяка
следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане
подават "Заявление за плащане". Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата
кодовете за агроекологичните дейности са посочени в приложение № 5, като в ал.4
на същия член е въведена забрана за промяна на агоекологичните кодове, с
изключение на направленията по чл.3, т.1, 5 и 7.
Разпоредбите
на чл. 10 от Наредба № 7/2015 г. определят размера на финансовата помощ за
прилагане на агроекологичните дейности по чл. 3, като чл. 11 предвижда, че
агроекологичните плащания се предоставят в рамките на предвидените финансови
средства по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г.
Следователно
за агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат
петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването
на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите
членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи
или произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна,
плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която е
условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба
позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти и да се
регулира изплащането на помощите.
От своя
страна разпоредбата на чл.20, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015г. предвижда, че
одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направлението може
да бъде намалена с не повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите на ал.6 и 7. В
чл.18 от наредбата са посочени изчерпателно условията, при които ДФЗ прекратява
агроекологичния ангажимент, като съгласно чл.18, ал.3, т.3 фондът прекратява
агроекологичния ангажимент, когато подпомаганите лица не са спазили
изискванията на чл.20, ал.2 и ал.4.
От
посочената нормативна уредба следва изводът, че законодателят регламентира като
материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин
многогодишен агроекологичен ангажимент заявяването за финансова помощ на площ,
която е намалена с повече от 10 % от одобрената за участие площ.
Видно от
приетите по делото доказателства, за кампания 2018г. общото процентно намаление
на одобрената площ спрямо референтната площ за 2015 г. вследствие изключването
на недопустимия за подпомагане парцел от 57, 19 ха е 11, 97 % , което надхвърля
допустимото намаление от 10 на сто. При това положение правилно и
законосъобразно административният орган е приел, че е налице материалноправната
предпоставка на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7/24.02.2015г. за прекратяване на
агроекологичния ангажимент, тъй като земеделският стопанин не е спазил
изискването на чл.20, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015г.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че за кампания 2018 г. е заявен правилен код АК
3 и няма допусната промяна на агроекологичния код, след като от доказателствата
по делото е безспорно установено, че изключеният парцел 11003-11-1-1 е
деклариран с друг код, различен от този, с който е бил одобрен за участие в
първата година от ангажимента. Без правно значение са твърденията в жалбата, че
за 2016г. и 2018 г. (годините, в които парцел 11003-11-1-1 е посочен с грешен
код АК 2) е посочен друг парцел 11003-429-1-1, за да се спази поетият
петгодишен ангажимент с код АК 3, защото това не променя извода, че е допусната
промяна на агроекологичния код на парцел 11003-11-1-1, което го прави
недопустим за подпомагане на основание чл.9, ал.4 от Наредба №
7/24.02.2015г.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че в акта не е направено разграничение между
понятията “допустима” и “одобрена” площ, в резултат на което неправилно е
изчислен процентът на допустимата площ. Не е допустима за подпомагане площ, за
която земеделският стопанин не е спазил някои от ангажиментите, свързани с
предоставянето на помощта. Именно тази хипотеза е установена от
административния орган за парцела с променен агроекологичен код. Нарушаването
на чл.9, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015г. представлява по своята същност
неспазване на базови изисквания за съответните направления по мярка 10
“Агроекология и климат”. След като процесният парцел е заявен веднъж с един
код, а след това в четвъртата година на ангажимента е заявен с друг, следва да
се приеме, че по отношение на него не са спазени базови изисквания, свързани с
предоставянето на помощта, поради което правилно и законосъобразно
административният орган го е определил за недопустим за подпомагане и го е
извадил от общо заявената за подпомагане площ, прилагайки разпоредбата на
чл.26, т.3 от Наредба № 7/2015г. за неодобряване на площи при отбелязан грешен
агроекологичен код.
Неправилно
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.20, ал.3 от Наредба №
7/2015г., съгласно която изискванията за агроекологични дейности по
направленията по чл.3, т.2 могат да не се прилагат върху едни и същи площи за
едни и същи блокове на земеделското стопанство, защото в случая не се касае за
прилагане на агроекологична дейност върху различни земеделски площи, а върху
един и същ парцел, но заявен с различни кодове през отделните години на поетия
ангажимент.
Неоснователни
са и възраженията на жалбоподателя, направени в хода на административното
производство, че е допусната техническа грешка в подаденото от него заявление за
подпомагане. Очевидно при различие на декларираните кодове за 2015 г. и за 2018
г. не се касае за явна фактическа грешка по смисъла на §1, т.4 от ДР на Наредба
№ 5/2009г., както и на §1, т.5а от ДР на Наредба № 7/2015г. (в сила от
27.02.2018 г.), съгласно която не могат да бъдат очевидни грешки всички грешки
и несъответствия, резултат от проверките по чл.10а от Наредба № 5 от 2009г., както и грешки, свързани с площта, декларираната
земеделска култура или правното основание за ползване на земеделска земя. Освен
това жалбоподателят е бил запознат с резултатите от автоматичните проверки още
при въвеждане на данните по чл.7 от Наредба № 5 от 2009г. съгласно саморъчно
подписаната от председателя на кооперацията декларация от 02.04.2018г. и е имал
пълната възможност да коригира данните в заявлението по реда и в сроковете по
чл. 51 от Наредба № 7/2015 г. След като не го е сторил, той следва да понесе
отговорността за неспазването на условията за отпускане на агроекологични
помощи.
Разликата
в декларираните агроекологични кодове се дължи на обстоятелство, за което земеделският
стопанин отговаря, и допускането на същата грешка в предходна година на
ангажимента не изключва отговорността му за намаление на одобрените площи за
процесната кампания. Според практиката на СЕС при агроекологичните помощи, за
които е характерно поемането на многогодишни ангажименти, условията за
отпускане на помощи трябва да се спазват не само за текущата година, а през
целия период на задълженията, за който са отпуснати помощите (решение на СЕС от 26
май 2016 г. по дело Ezernieki, С-273/15, решение на СЕС от 24 май 2012 г., Hehenberger, C‑188/11,
EU:C:2012:312 и решение на СЕС от 7 февруари 2013 г., Pusts, C‑454/11,
EU:C:2013:64). Отговорност
за спазването на условията за отпускане на агроекологични помощи носи
единствено лицето, поискало да се ползва от тях, поради което само частичното
им спазване от негова страна, което на практика е станало със заявяването на грешен
агроекологичен код, не може да обоснове плащане.
Като е
приложил разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7/24.02.2015г.,
заместник изпълнителният директор на ДФЗ е постановил един материалнозаконосъобразен
акт, който съответства и на целта на закона – да бъдат подпомагани земеделски
производители, които спазват поетите задължения за обработване на декларираните
площи при отпускане на подпомагането, както и
поетият агроекологичен ангажимент да се спазва за целия петгодишен период.
Предвид на
гореизложеното обжалваният акт не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност
или унищожаемост, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл.143, ал.4 от АПК, на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кооперация “Д.К.”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : с.Видно, общ. Каварна, обл.Добрич, представлявана от
председателя си Д.К.Я. с ЕГН **********, срещу акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020г. с изх. №
01-6400/83 от 13.09.2019г. на зам.изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с
който на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7/24.02.2015г. е прекратен
поетият от жалбоподателя ангажимент по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитогологично значение (ВПС-4.1)” за кампания 2018г.
ОСЪЖДА Кооперация “Д.К.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : с.Видно, общ. Каварна, обл.Добрич,
представлявана от председателя си Д.К.Я. с ЕГН **********, да заплати на ДФ „Земеделие“ – РА разноски по делото в
размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
на Република България.
Административен съдия :