№ 3462
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100514394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20181204/06.09.2021г., постановено по гр.д.
№24043/2020г. по описа на СРС, 26 състав, е осъдено „ЗАД А.“ АД да заплати на
И. Х. И. сумата от 1182,99 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
настъпило на 08.08.2018г. застрахователно събитие по договор за застраховка
№0306Х0339155 от 03.11.2017г., валиден за периода от 04.11.2017г. –
03.11.2018г., сключен между И. Х. И. и „ЗАД А.“ АД, при което е увреден
застрахованият автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рег. №*******, ведно със
законната лихва от 12.06.2020г. до окончателното изплащане. Осъдено е „ЗАД А.“
АД да заплати на И. Х. И. сумата от 570 лева – разноски за производството.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ответника „ЗАД А.“ АД.
Излагат се оплаквания, че решението е неправилно поради противоречие с
материалния и процесуалния закон, както и несъобразено със събраните по делото
доказателства. Поддържа се, че не е доказано по делото от ищеца, че
уврежданията по застрахованото МПС са настъпили в резултат на покрит риск по
полицата. Нито в подаденото уведомление – декларация за щета, нито в исковата
молба се съдържали твърдения в резултат на какво събитие са настъпили
1
твърдените увреждания. Своевременно с отговора на исковата молба било
направено възражение от страна на ответника, че вредите по застрахованото МПС
не са настъпили в резултат на събитие, което представлява покрит риск по
договора. Било направено и възражение, че е налице изрично изключение от
предоставеното по договора застрахователно покритие по т.14.17 от Общите
условия за застраховка „Каско“, което не било обсъдено от първоинстанционния
съд. Освен това увредените детайли – таван преден капак и заден капак
(багажник) на застрахования автомобил били предвидени за полиране, а не за
боядисване. Вещото лице по САТЕ посочило, че е възможно посочените
увреждания да настъпят в резултат на корозия, износване, изхабяване и умора на
материала, което представлявало изрично изключен риск по т.14.17 от общите
условия. При условията на евентуалност поддържа, че размерът на
обезщетението, в случай, че такова се дължи, възлиза на сумата от 93,60 лева.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че застрахователят следвало да
установи начина на настъпване на вредите по застрахованото МПС, като се
поддържа, че доказателствената тежест е на ищеца. Налице било неизпълнение на
редица задължения на застрахования, поради което размерът на обезщетението
следвало да бъде редуциран. Оспорва размера на присъденото обезщетение, като
счита същия за завишен. Съдът не обсъдил и възражението на застрахователя, че
в периода на действие на застрахователния договор са изплатени обезщетения по
още две предходни преписки по щети в размер на 256,63 лева и 157,76 лева, като
застрахованият не се възползвал от възможността първоначално уговорената
застрахователна сума да бъде възстановена, поради което размерът на
застрахователното обезщетение следвало да бъде изчислен по реда на т.21 от ОУ,
като обезщетението се намалява в пропорция, равна на съотношението между
договорената застрахователна сума и разликата между същата и вече изплатените
обезщетения. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и
да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
При условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна И. Х. И., чрез пълномощника адв. Д. Н.. Излагат се
доводи, че по делото са установени всички факти относно валидността на
застрахователния договор, настъпването на застрахователно събитие и причинно-
следствената връзка между същото и уврежданията по процесния лек автомобил,
както и уведомяване на застрахователя в законоустановения срок за настъпилото
2
събитие. На застрахователя били представени всички изискуеми писмени
доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетението, бил
извършен оглед на лекия автомобил и нанесените щети били описани в опис на
щетите по претенция №1018030122500, като било установено, че следва да бъдат
пребоядисани следните детайли – преден капак, таван, капак багажник и заден ляв
панел ет. Застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй
като не било установено кога, къде и при какви обстоятелства са настъпили
констатираните увреждания. Били подадени допълнителни документи за
извършен ремонт от ищеца, но застрахователят отново отказал изплащане на
застрахователно обезщетение. Стойността на щетите се установявала от
представените фактури и заключението на САТЕ. Поради изложеното моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правна
квалификация чл.405, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата в размер на 1182,99
лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско“, застрахователна полица 0306Х339155, по щета 10018030122500/2018г. за
претърпени имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рег.
№*******, вследствие на ПТП, настъпило на 08.08.2018г.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца като
застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за имуществено
застраховане „Каско“ по смисъла на чл. 399 от КЗ, застрахователна полица
№0306Х339155, валидна за периода от 04.11.2017г. до 03.11.2018г., по силата на
който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в
3
договора застрахователна сума – 19 600 лева, имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил
„Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рег. №******* за периода на действие на договора. Така
сключеният договор за застраховка е действителен – съгласието на страните е
обективирано в предвидената от КЗ писмена форма за валидност (чл.344, ал.1 от
КЗ).
Установява се по делото също така, че на 09.08.2018г. ищецът е уведомил
застрахователя, че на 08.08.2018г. след прибиране от чужбина, установил, че по
колата има петна по тавана, капака – преден, и врати, както и, че след като измил
колата на автомивка, защото била прашна, забелязал, че и предното стъкло е
пукнато. В уведомлението е отбелязано, че автомобилът е бил паркиран на ул.
„*******.
Застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение като се е
мотивирал, че не е възможно да се установи кога, къде и при какви обстоятелства
са настъпили констатираните увреждания, поради което няма начин да се
установи, че вредите са настъпили вследствие на покрит по условията на полицата
риск.
В случая ищецът сочи, че увредата е възникнала докато автомобилът е
паркиран, а от приложената по делото застрахователна преписка не се установява
застрахованото лице да се е позовало пред застрахователя на конкретен
механизъм на събитието. Такова позоваване не е необходимо, тъй като
застрахованото лице – собственик на автомобил, не носи доказателствена тежест
за установяване на конкретен механизъм на причиняване на повреда, нанесена на
автомобила в паркирано състояние. Съгласно легалното определение в § 1, т. 3 от
ДР на КЗ застрахователен риск е обективно съществуващата вероятност от
настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно,
неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото
ползващо се лице. Следователно позоваването на изключените рискове
представлява възражение, което следва да се основе на конкретно твърдение за
недобросъвестно поведение от страна на ищеца, каквито възражения не са
въведени от ответника.
Съдът намира, че в случая не е налице и никое от условията за отказ за
плащане на застрахователно обезщетение, предвидени в чл. 395, ал. 4 и чл. 408,
ал. 1 от КЗ, тъй като по делото не се твърди и не се доказа настъпването на
застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на задължение на
4
застрахованото лице да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество
от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи
за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки, както и това да е предвидено изрично от
застрахователя в договора, нито се установи застрахователното събитие да е било
причинено умишлено от лицето, имащо право да получи застрахователното
обезщетение или от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице, нито да е налице неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В случая не се
твърди и доказва каквото и да било неизпълнение от страна на застрахованото
лице на негови задължения по застрахователния договор, още по-малко
застрахователното събитие да е настъпило в резултат именно на такова
неизпълнение.
Спорен между страните е и размерът на причинените вследствие процесното
ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената съдебна
практика (в този смисъл решения № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ
ТО на ВКС, №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО,
№109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО,
№52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО, № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС), актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016 г., при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от
застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда/ или възстановителната
(при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество (чл.203, ал.2 КЗ (отм.), респ. чл.400, ал.1 от КЗ), съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.203, ал.3 КЗ (отм.), респ. чл.400, ал.2 от КЗ). В случая са
представени от ищеца фактури за извършени разходи за ремонт на процесните
щети по автомобила на стойност от 849,99 лева за боядисване на увредените
5
детайли и 333 лева за смяна на стъкло, или общо в размер на 1182,99 лева, която
стойност е по-ниска от посочената цена на ремонта по средни пазарни цени от
вещото лице по САТЕ, а именно 1389,89 лева.
Неоснователно се явява възражението на застрахователя, че увредените
детайли е следвало да бъдат полирани, а не боядисвани, както и, че увреждането
се дължи на корозия, износване, изхабяване на материала или некачествен
предходен ремонт. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка е
възможно лаковото покритие на боята при даден външен корпусен детайл на
автомобила да бъде повреден в резултат на механично въздействие, корозия,
износване, изхабяване на материала, лоша адхезия на лак и боя и др. Вещото лице
посочва, че най-горният слой при боядисване е с прозрачен лак, като в практиката
се случва да настъпят повреди по този слой в резултат на значително износване
или повреда, лошо качество на боя, продължително излагане на слънце, попадане
на камъчета, несъответствие с технологиите при предходен ремонт, използване на
материали с ниско качество, окисляване и др. Според вещото лице в случая не
може да се посочи точна причина, тъй като не е представен снимков материал при
сключване на полицата и при предявяване на претенцията и не е извършван оглед
на автомобила от вещото лице. В случая в съставения протокол за оглед от
служител на застрахователя не е описано състоянието на увредените детайли от
автомобила, а е посочено единствено „снимков материал“, поради което съдът
намира, че не е установено при условията на пълно и главно доказване
твърдението на застрахователя, че уврежданията се дължат на корозия, износване,
изхабяване на материала или некачествен предходен ремонт.
На следващо място неоснователно е позоваването от ответника на право
за редуциране на дължимото обезщетение със сумата, платена по предходни щети
– в размер на 256,63 лева и 159,76 лева. Действително по силата на чл. 407 от КЗ
при частично погИ.е на застрахованото имущество то се смята за застраховано до
изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на разликата между
първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно
обезщетение, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго. В
сключения между страните застрахователен договор не е уговорено друго, видно
от т.22 от общите условия на застрахователя. Смисълът на разпоредбата е да
ограничи общия размер на обезщетенията за застрахованото имущество до
размера на уговорената застрахователна сума. Първоначалната застрахователна
сума по процесния договор е 19600 лв. Прилагайки цитираната разпоредба и след
приспадане на платеното обезщетение по предходни щети, разликата, за която се
6
счита застрахован процесният автомобил, е 19183,61 лв. Дължимото на ищеца
обезщетение е в по-нисък размер, а именно 1182,99 лева и не превишава
редуцирания размер на застрахователната сума, поради което не подлежи на
намаляване.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, VІ-Е въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20181204/06.09.2021г., постановено по гр.д.
№24043/2020г. по описа на СРС, 26 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7