№ 2288
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502035 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20193795/04.10.2021 г., постановено по гр. д. № 29233/2020 г. на СРС,
77 състав, са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Б. Т. Б., ЕГН **********, Л. Т. Г., ЕГН ********** и А. М. С., ЕГН
********** искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и са ОСЪДЕНИ
ответниците ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца сумите, както следва: Б. Т. Б. за 1 / 6 от
задължението: сумата от 271,71 лева, представляваща стойност за консумирана,
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 год. – м.04.2019 год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, бул. „****“ №****, ведно със законната лихва върху
главницата от 07.07.2020 год. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 43,20 лева –
лихва за забава за периода от 15.09.2017 год. до 18.06.2020 год.; сумата от 7,06 лева – такса
за услугата дялово разпределение за периода от м.03.2017 год. до м.04.2019 год., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер до 271,72 лева, за лихва за забава на
главницата над уважения размер до предявения от 43,43 лева и иска за сумата от 1,36 лева –
лихва за забава за плащането на услугата дялово разпределение за период от 01.05.2017 год.
до 18.06.2020 год.; А. М. С. за 4 / 6 от задължението: сумата от 1 086,85 лева -
представляваща стойност за консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2016 год. – м.04.2019 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“
№****, ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата; 172, 81 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2017 год. до
1
18.06.2020 год., сумата от 28,26 лева - такса за услугата дялово разпределение за периода от
м.03.2017 год. до м.04.2019 год., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над уважения размер
до претендирания от 1 086,88 лева; за лихва за забава на главницата над уважения размер до
предявения от 173, 73 лева и иска за сумата от 5,44 лева - лихва за забава за плащането на
услугата дялово разпределение за период от 01.05.2017 год. до 18.06.2020 год.; Л. Т. Г. за 1 /
6 от задължението: сумата от 271,71 лева, представляваща стойност за консумирана,
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 год. – м.04.2019 год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, бул. „****“ №****, ведно със законната лихва върху
главницата от 07.07.2020 год. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 43,20 лева –
лихва за забава за периода от 15.09.2017 год. до 18.06.2020 год.; сумата от 7,06 лева – такса
за услугата дялово разпределение за периода от м.03.2017 год. до м.04.2019 год., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер до 271,72 лева, за лихва за забава на
главницата над уважения размер до предявения от 43,43 лева и иска за сумата от 1,36 лева –
лихва за забава за плащането на услугата дялово разпределение за период от 01.05.2017 год.
до 18.06.2020 год.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подават ответниците
по делото Б. Т. Б. и А. М. С., с която го оспорват в частта, с която са уважени претенциите
срещу тях, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Въззивниците смятат, че за ангажиране на
отговорността им за претендираните суми е било необходимо същите да бъдат поканени да
платят задълженията си за доставяна топлинна енергия, както е да бъдат уведомени, че
задълженията им са просрочени, каквото не е направено. Също така, недвижимият имот,
който се твърди да е топлоснабден, не се обитава от ответниците, т.е. същите не живеят в
апартамента, поради което няма как да са потребявали топлинна енергия. Оспорва
правомерното отчитане на уредите, както и своевременната проверка за изправното и
надлежно състояние на уредите, с които се измерва топлинната енергия. Излага подробни
съображения защо счита, че по делото не е установено по безсъмнен начин, че ответниците
се намират в облигационни отношения с дружеството – ищец. Молят съда да отмени
първоинстанционното решение в тази част, като постанови ново решение, с което изцяло
отхвърли предявените спрямо ответниците претенции.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани страни, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение приема
за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 272713/08.12.2022 г., с която от
името на "Топлофикация София" ЕАД, против Р.Е.Р. са предявени искове чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД – осъдителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане
на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
В исковата си молба ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата етажна собственост, в която
се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на
последното.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, която не била заплатил за процесния период, поради което изпаднал и в
забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за
забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищеца сумите, както следва: Б. Т. Б. за 1 / 6 от задължението: сумата от 271,72
лева, представляваща стойност за консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2016 год. – м.04.2019 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“
№****, ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 43,43 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2017 год. до
18.06.2020 год.; сумата от 7,06 лева – такса за услугата дялово разпределение за периода от
м.03.2017 год. до м.04.2019 год.; Л. Т. Г. за 1 / 6 от задължението: сумата от 271,72 лева,
представляваща стойност за консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2016 год. – м.04.2019 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“
№****, ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 43,43 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2017 год. до
3
18.06.2020 год.; сумата от 7,06 лева – такса за услугата дялово разпределение за периода от
м.03.2017 год. до м.04.2019 год. и А. М. С. за 4 / 6 от задължението: сумата от 1 086,88 лева
- представляваща стойност за консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2016 год. – м.04.2019 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****“
№****, ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата; 173,73 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2017 год. до
18.06.2020 год., сумата от 28,26 лева - такса за услугата дялово разпределение за периода от
м.03.2017 год. до м.04.2019 год.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответниците А. С. и Б. Б.
е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорват валидното възникване и
съществуване на облигационно отношение между страните, както и реално потребяване на
топлинна енергия от тяхна страна. Оспорват размера на доставеното количество.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Т. Г. не подава писмен
отговор.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Първоинстанционния съд е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Спорно по делото е дали ответниците – въззиваеми притежават качеството
потребители на топлинна енергия, въз основа на което да се ангажира отговорността им за
заплащане на процесните суми.
Според въззивниците един от спорните въпроси е по повод валидно възникнало
между насрещните страни по делото облигационно отношение по силата на договор при
общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната
облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените
предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на
наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по
облигацията. Предвид нормата на чл. 153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е
4
сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до
сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В
качеството си на клиент на топлинна енергия ответниците дължат на ищеца суми за
топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга
дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора),
така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното
право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по
гр. д. № 168/2023 г.).
В допълнителните разпоредби на посочения нормативен акт се намира легално
определение на понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди", като
съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
"клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на
топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия
период м. 05. 2016 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че с оглед събраните пред първата
5
инстанция писмени доказателства, правото на собственост, респ. правото на ползване върху
недвижимия имот от страна на ответниците е доказано. Съгласно Нотариален акт №38, том
III, дело №438/2008 год. чрез покупко – продажба на недвижим имот, ответницата А. С.
придобива правото на собственост върху процесния недвижим имот. Към момента на
придобиването, ответницата е имала сключен граждански брак с Т.Б.С.. По силата на
Нотариален акт за покупко – продажба на идеална част от недвижим имот №5, том XVI,
дело №2283/2016 год. ответницата А. С. прехвърля собствените си 4 / 6 идеални части от
процесния недвижим имот на ответницата Л. Г., като си запазва пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване. Правото на собственост на ответниците Б. Б. и Л. Г. е в резултат на
настъпило наследствено правоприемство, тъй като видно от Удостоверение за наследници
изх. № РМЛ21-УГ01-12253 от 14.07.2021 год. на СО, район „Младост“, двамата са
наследници на Т.Б.С. – съпруг на ответницата А. С..
Наред с въведеното оспорване за доказано качество на „потребител на топлинна
енергия“, въззивниците възразяват и през процесния период да са обитавали апартамента,
което изключва възможността да е използвал доставяната топлинна енергия. Възражението е
неоснователно. Ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството, дали въззивника
действително е живял и ползвал процесното жилище, доколкото според константната и
последователна съдебна практика, достатъчно условие за ангажиране на отговорността му е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа. Не е нужно за периода той реално да е ползвал или обитавал имота,
доколкото обстоятелството няма отношение при преценката относно качеството на клиент
на топлинна енергия за битови нужди.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивният съд на
основание чл.272 ГПК намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 200 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20193795/04.10.2021 г., постановено по гр. д. №
29233/2020 г. на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН **********, Л. Т. Г., ЕГН ********** и А. М. С., ЕГН
********** на основание чл.78,ал.3 ГПК да платят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 200,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, трето
лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7