Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
гр. Севлиево, 07.01.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина
Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов
гражданско дело № 795/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от К.Д.С., с ЕГН **********, С.А.С., с ЕГН **********,***
и на Д.М.С., с ЕГН **********, действаща лично и като *** и законен
представител на Н. А.С., с ЕГН ********** /малолетна/ и на С.А.С., с ЕГН **********,***
срещу Прокуратурата на Република България и Окръжен съд - Благоевград. Ищците
твърдят, че са съответно родители, ***а и деца на убитият от К.А.К.на
30.01.2008 г. в гр. Б. А.К.С. ***, за което било образувано ДП № 38/08 г. на
РПУ гр. Б.. А.К.С. бил кръстник на детето на К.А.К.и двамата до убийството
имали съвместен бизнес, като С. ръководел този в гр. Б., а К. в гр. В. и по
Черноморието. Независимо от отношенията им преди убийството, К. след
освобождаването му от ареста не проявил каквато и да е заинтересованост към
съдбата и начина на живот на децата и семействата на С.. Разследването по
отношение на неговата смърт както в досъдебна така и в съдебна фаза продължило
извън разумните срокове съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 22, ал. 1, ал. 2 и ал.
3 от НПК. Последният бил нарушен защото от 30.01.2008 г. спрямо извършителят на
деянието К.А.К.при повдигнато обвинение по чл. 115 от НК била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража". От 30.V.2008 год. мярката била
променена от съда в "Домашен арест", а след това и в „Гаранция"
в пари. Законовото изискване за бързина при разследването предвидена в чл. 22,
ал. 3 от НПК при налична мярка за неотклонение „Задържане под стража"
независимо в коя фаза на процеса и за какъв период от време е била взета не
било изпълнено. ДП № 32/08 г. било предявено на страните за първи път едва на
03.04.2009 г. /т.е. 1 година и два месеца и 3 дни след образуването/ и било изпратено
на БлОП с обвинително заключение. Продължаването на срока за разследване от
наблюдаващите прокуратури било давано формално без да се установи бездействието
от страна на разследващите в значителни периоди от време, през които не били
извършвани следствени действия. След внасянето на обвинителен акт по чл. 115 НК
на 09.04.2009 г. било образувано НОХД № 135/2009г. на БлОС. След образуването
делото било върнато за доразследване от съда на прокурора поради твърдени от
съда допуснати съществени процесуални нарушения. Делото било върнато от съдия
докладчик от р. з. едва на 02.06.2009 г., като за това забавяне нямало данни да
е искано и получено разрешение от председателят на съда и след това било
изпратено от наблюдаващия прокурор на разследващият полицай. За втори път било
внесено в БлОС с обв. акт след нови 7 месеца и 10 дни - т.е. на 12.01.2010г.,
но вече с обвинение по чл.118 НК. До този момент от датата на убийството минали
почти пълни две години. На 13.01.2010 г. било образувано НОХД № 15/2010г.. С разпореждане
от същият съдия-докладчик от
17.02.2010г. делото било
насрочено за 04.03.2010 г.. По този начин делото било в досъдебна фаза
две години, като от тях следвало да се изключи периода след образуване на НОХД
№ 135/09 г. когато делото било в съда. От убийството на А.К.С. и съответно от
образуването на същата дата - 30.01.2008 г. на ДП № 32/08 г. по описа на РУП
гр. Б. по чл.115 НК, до постановяване на осъдителна присъда на 14.01.2015 г. по
чл. 118 НК изминали над 7 години. След това заради различни други пропуски от
докладчика по делото от ОС - Благоевград свързани с постановяване на
допълнителна присъда по чл. 301, ал. 3 НПК по НОХД № 15/10 г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград и др. времето на забавата нараснало до над осем години.
Последователността на извършените процесуално следствени действия по делото в
досъдебна фаза била следната : При образуване на делото по отношение на
обвиняемия била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража",
която от 30.V.2008 год. била променена от съда в "Домашен арест", а
след това на 09.07.2008 г. в „Гаранция" в пари и обв. К. бил освободен
след внасяне на гаранция от 3000 лева. След това забавянето на разследването
при променена мярката за неотклонение „задържане под стража" било ясно, че
е в изключителен интерес за К. К.. За забавянето на делото още в ДП допринесъл
и факта, че разследването първо било предявено на обвиняемия, а впоследствие на
пострадалите. Това било особено съществено процесуално нарушение и на това
основание делото било върнато от прокурора на фаза досъдебно производство за
ново предявяване на пострадалите и обвиняемият. Делото следвало да приключи в
съкратени срокове с оглед на установената от самото начало на разследването
безспорна фактическа обстановка, че К. сам с личният си пистолет с който
извършил убийството е излязъл от офиса в гр. Б. /където е останал трупът на
убитият/ и казал на свидетелят У. /стоящ на улицата до сградата на
местопрестъплението/, че е убил човек и да извика полиция. Това определяло
случая като ясен относно авторството и оръжието на убийството - т.е. имало
пълна яснота от криминална страна. Впоследствие К. бил задържан. Непосредствено
след това било разрешено от наблюдаващият прокурор в ареста при него да отиде ***,
като с постановлението за това разрешение, ищците били уведомени, че могат да
обжалват в 7 дневен срок. Фактите, свързани със светкавичната продажба на
недвижим имот в гр. С. и оръжия със значителна стойност, собственост на К., /за
което той подписал нужните нотариални пълномощни, декларации и др./ сочели на
противозаконна бързина в разрешителният режим установен в действията на
наблюдаващият прокурор, когато се касаело до интереси на обвиняемият.
Длъжностните лица от БлОП разрешили това влизане на *** следвало задължително
да изчакат изтичането на посочения в постановлението на Благоевградска окръжна
прокуратура седмодневен срок за обжалване. Ищците обжалвали незабавно, но
независимо от определенията на състави на ОС - Благоевград, след получаване на
постановлението, недвижим имот в гр. С. /съсобствен със ***та на К./, заедно с
негови скъпи ловни оръжия и МПС били продадени още в седмодневният срок след
издаване на постановление от БлОП, в което бил определен този срок за обжалването
му. В следващите месеци действията на разследващите не се отличавали с тази
бързина. На 03.04.2008 год. ищците подали жалба до Окръжния прокурор на гр. Благоевград и до
Апелативна прокуратура - гр. С. срещу действията на наблюдаващия делото и.д. прокурор
при ОП - гр. Благоевград - О.А.. Тези действия били обективирани в
постановление от 28.03.2008 г.. Основанието за това било, че веднага след
издаване на постановлението и в определеният 7 дневен срок за обжалването му е
разрешила достъп на *** за изготвяне на пълномощно за продажба на недвижим имот
и движими вещи на обвиняемия К. К.. Още същия ден - 28.03.2008 г., когато било
издадено постановлението, в Следствения арест - гр. Благоевград бил допуснат ***
и К. подписал пълномощното, с което увредил правата на ищците като пострадали
за получаване на обезщетение от допуснатите по тяхни искания възбрани от
граждански състави на БлОС. Ищците получили Определение № 184/10.06.2008г. по
ЧНД № 221/2008г. на БлОС, с което съдът се произнесъл, като допуснал възбрана
на недвижим имот за обезпечение на бъдещи искове и определение от 21.04.2008г.
по ЧНД №162/2008г. на БлОС. Поради това, че в денят на издаване на
постановлението на БлОП, в ареста било изготвено пълномощно, декларации и пр.,
чрез *** си и *** си обв. К. успял веднага да продаде 1/2 ид. ч. от апартамент
в гр. С. и няколко скъпи ловни оръжия, поради което ищците не успяли да
реализират издадената в тяхна полза възбрана върху имот. На 28.05.2008 год.,
ищците подали допълнителна жалба до Апелативна прокуратура - гр. С., касаеща
също подобни действия, като и в двете поискали отвод на наблюдаващия прокурор и
на водещия досъдебно производство № 32/2008 год. - ***. Я.. По отношение на
направения отвод на наблюдаващия прокурор, същият касаел факта, че описаните по
- горе действия на 27 и 28.03.2008 год. водели пострадалите до съмнения за
неговата безпристрастност и обективност, вкл. и с оглед бързината при
произнасянето и допускането на *** в ареста в срока за обжалване, с което
целенасочено бил облагодетелстван материално обвиняемия и били ощетени
пострадалите по ДП № 32/2008 г. на PПУ Б..
Това производство се наблюдавало последователно от различни прокурори до
приключването му и двукратното му внасяне в съда. С идентична жалба за бавност
ищците сигнализирали и ВКП, където тя била заведена под № 14239/2008 год., но и
след произнасянето на 28.10.2008 год. делото не било приключено. На 10.03.2009
г., ищците подали отново жалба под същия номер във ВКП и поискали среща със
Зам. главен прокурор. На 10.03.2009 г., ищците подали и жалба вх. peг. № 380 в
Инспектората на ВСС за проверка действията на магистратите, отговорни за
забавянето на ДП № 32/2008 г. на РПУ - Б.. На 10.III.2009 г., ищците подали и
жалба в МВР вх. № 1305 за проверка действията на водещия ДП № 32/2008 г. Я..
Едва след намесата на прокурор от ВКП по разпореждане на Зам. главен прокурор
досъдебното производство било приключено. На 02.04.2009 г, ищците били поканени в РПУ-Б. за предявяване на
досъдебното производство. Я. заявил на пострадалите и адвоката им, че обв. К. е
призован за следващият ден. В предоставените за запознаване материали нямало
приложено постановление за предявяване с подписа на обв. К.. Въпреки това
изявление, делото било върнато от ОП именно заради поредността на предявяване,
като се оказало, че делото преди 02.04.2009 г. е предявено на К. и адвоката му.
След това ДП № 32/2008 г. на РПУ - Б. било приключено и изпратено на ОП -
Благоевград, а от там с обвинителен акт по чл. 115 НК било внесено в Окръжен
съд - Благоевград и било образувано първото НОХД № 135/2009г. с докладчик съдия
Пандев, т. е. съдебната фаза на разглеждане на делото първоначално започнала от
09.04.2009 г.. Почти два месеца след това с разпореждане от 01.06.2009г.
съдията - докладчик прекратил съдебното производство и върнал делото на ОП -
Благоевград, а прокурора - на разследващият полицай от РПУ гр. Б., заради други
съществени нарушения на процесуалните норми. Според съда те се изразявали в
това, че по делото по искане на адвоката на обвиняемият е назначена втора СПЕ с
нови вещи лица. Според изложеното в разпореждането, в обвинителният акт не било
ясно на коя от експертизите се позовавал прокурора за да повдигне обвинение по
чл.115 от НК. Ясно било, че това е първата експертиза, но не било ясно защо
наблюдаващият прокурор е уважил искането на защитата за назначаване на повторна
такава на основание чл. 153 НПК. С това прокурора необосновано допринесъл за нарушаване
на бързината при разследване. Това било въпрос, който при обвинение по чл. 115 НК нямало пречки да бъде изяснен и в хода на съдебното дирене и при налични
доказателства да се постанови присъда по чл. 115 НК или по по-леко наказуемият
състав на чл. 118 НК. С това разследването по делото било забавено
неоснователно и от съда, който могъл в с. з. да установи коя експертиза следва
да приеме. Освен това БлОС разпоредил да се извършат и допълнителни следствени
действия, изразяващи се в разпит на свидетели относно бизнес-отношенията между
убития С. и обв. К.. Тези действия съдът можел да извърши и сам чрез
призоваването на тези свидетели в с. з..Тези разпити приключили още през месец
септември 2009 г., но ДП № 32/2008 г. не било приключено отново в срок. Това
довело до забавяне на делото /което било неоснователно/ и отново ищците се
явили в РПУ гр. Б. за предявяване на делото. Разноски за тези пътувания не били
изплащани на ищците. Окръжна прокуратура прекратила разследването по чл.115 НК,
без да връчи това постановление на ищците и последните били лишени от
възможност да го обжалват. На 08.01.2010 г. Окръжна прокуратура - Благоевград
внесла нов обвинителен акт в Окръжен съд - Благоевград по обвинението на К. А. К.,
но вече за извършено престъпление по чл. 118 вр. чл. 115 НК, въз основа на
който било образувано НОХД № 15/2010 г.. С Разпореждане № 115/17.02.2010 г. на
съдията-докладчик делото било насрочено за 04.03.2010 г. В същото било указано
на пострадалите да бъдат уведомени за правата им в процеса. В първото по делото
съдебно заседание с протоколно определение от 04.03.2010 г./ на л.8/ съдът
конституирал ищците като граждански ищци и частни обвинители и допуснал за
съвместно разглеждане предявените граждански искове от наследниците на
пострадалия в размер на от по 120 000 лв. за всеки, представляващи
неимуществени вреди, ведно с лихвите от датата на извършване на деянието до
окончателното им изплащане и претенциите за сторените по делото разноски. С
писмена молба ищците поискали, на основание чл. 84 НПК да се приемат в съдебно
заседание на 04.03.2010 г. по НОХД № 15/2010 г. за съвместно разглеждане
граждански искове и за имуществени вреди, предявени от *** - Д. М. С. в
размер на 4410,50 лв., ведно със законната лихва от 30.01.2008 г. до
окончателното изплащане, представляващи разходи по погребението и от *** - С.
Л. С., в размер на 9050 лв., ведно със законната лихва считано от 31.01.2008г.
до окончателното изплащане, представляващи разходи за поставяне паметник на
гроба на А.К.С.. Тези искове според определенията по ч. гр.д. на БлОС следвало
да бъдат и обезпечени, ако Прокуратурата изчакала изтичането на срока за
обжалване за да изпрати постановлението си на РУ гр. Б., а не в деня на издаването
му да допусне влизането на *** в ареста при обвиняемият К.. Броят на
призованите свидетели и експерти по делото не бил голям. По делото нямало
допуснати разпити по делегация. От 04.03.2010 г. делото било отложено и
насрочено за 30.04.2010 г. с призоваване на неявилите се свидетели и вещи лица.
Съдът изискал справки за задгранични пътувания на свидетели. Допуснал до разпит
нови свидетели, като по искане на поверениците на ищците били издирени и
разпитани двама свидетели, които се намирали на горният етаж в сградата при
убийството. Техния разпит бил извършен в съдебно заседание, в което се приели и
други доказателства. От 30.04.2010 г. делото било отложено и насрочено за
25.06.2010 г. за разпит на свидетели и вещи лица, като съда постановил „разпита
на експертите /по всички експертизи/ да се извърши в едно съдебно
заседание". От 25.06.2010 г. делото било отложено за 05.10.2010 г.. От
05.10.2010 г. делото било отложено за 01.11.2010г. за разпит на неявили се
свидетели и вещи лица, като съдът обявил за общодържавно издирване двама
свидетели. От 01.11.2010 г. делото било отложено за 08.12.2010 г., като съдът
отново постановил - „разпита на експертите да се извърши след разпита на всички
свидетели по делото", вкл. и принудително водене на един свидетел. От
08.12.2010 г. делото било отложено за 28.01.2011 г. поради неявяване на един
свидетел, който бил обявен на ОДИ, като се изискала и справка от ОД на МВР -
Благоевград. Касаело се за свидетелят У., който на ДП бил разпитан пред съдия.
По време на процеса след неколкократното му отлагане за издирване на адрес в
България и Англия на този свидетел, показанията му дадени пред съдия от БлОС
били приобщени по делото. Част от отлаганията на съдебните заседания /посочени
по - горе и последователно по дати/ били свързани с този свидетел, който
неколкократно чрез близките си в България уведомявал съдът, че не възнамерява
да се връща в страната, независимо, че знаел за делото. Въпреки насрочването на
делото в двумесечен срок след всяко отлагане съдът не се съобразявал с
изискването за бързина и ефективност на съдебните заседания и за процесуална
икономия. По този начин правото на ищците на своевременно правосъдие било
нарушено. Последователността на следващите заседания била, като следва: от
28.01.2011 г. делото е отложено за 25.03.2011 г.; от 25.03.2011 г. делото е
отложено за 04.05.2011 г.; от 04.05.2011г. делото е отложено за 22.06.2011г.;
от 22.06.2011 г. делото е отложено за 16.09.2011 г.; от 16.09.2011г. делото е
отложено за 23.11.2011г.; от 23.11.2011г. делото е отложено за 01.02.2012г.; от
01.02.2012г. делото е отложено за 28.03.2012г.; от 28.03.2012г. делото е
отложено за 23.05.2012г.; от 23.05.2012г. делото е отложено за 18.07.2012г.; от
18.07.2012г. делото е отложено за 17.10.2012г.; от 17.10.2012г. делото е
отложено за 26.11.2012г.; от 26.11.2012г. делото е отложено за 25.01.2013г.; от
25.01.2013г. делото е отложено за 27.03.2013г.; от 27.03.2013г. делото е
отложено за 19.06.2013г.; от 19.06.2013г. делото е отложено за 09.10.2013г.; от
09.10.2013г. делото е отложено за 15.01.2014г.; от 15.01.2014г. делото е
отложено за 12.03.2014г.; от 12.03.2014г. делото е отложено за 04.06.2014г.; от
04.06.2014г. делото е отложено за 24.09.2014г.; от 24.09.2014г. делото е
отложено за 31.10.2014г.; от 31.10.2014г. делото е отложено за 14.01.2015г.. В
съдебно заседание на 14.01.2015 г., присъствали и двамата упълномощени от
ищците адвокати от ВАК и от САК. Били предявени веществените доказателства по
делото и същите били приети с протоколно определение. След проведения разпит на
вещите лица от поредната назначена от съдът експертиза и отказа на подсъдимия
да дава обяснения по обвинението, съдът обявил съдебното следствие по второто
образувано НОХД № 15/10 г. / проведено за срок от над 5 години от датата на
внасяне на обв. акт/ за приключено и дал ход по същество. В пледоариите си
поверениците на ищците направили отново и устно искане за уважаване на
предявените граждански искове,
за присъждане на разноските по делото и произнасяне за
веществените доказателства. С присъдата Окръжният Съд пропуснал да се произнесе
по част от исковите претенции, а именно за претърпени имуществени вреди от
гражданските ищци - Д.М.С. за направени разноски по погребението на ***ът й в
размер на 4410,50 лв. и от С.С. за поставянето паметник на гроба на ***ът й в
размер на 9050,00 лв.. Това наложело в срока за обжалване да се подадат и нови
молби от тяхно име за да може на основание чл. 301, ал. 3 от НПК съдът да
постанови и допълнителна присъда. Освен претендираните имуществени вреди, които
не били присъдени с присъдата, нямало произнасяне и по отношение на паричната
сума от 2000 лв. иззета от дрехите на постарадалия А. С. и приета като
веществено доказателство. С отделна молба от 22.01.2015г., ищците направили
искане на основание чл.301, ал. 3 НПК за произнасяне с допълнителна присъда по
отношение на двата граждански иска за имуществени вреди, предявени от С. и
Дияна С., за веществените доказателства и за претендираните разноски. С
допълнителна присъда под № 2189/22.05.2015г. по НОХД № 15/2010г. съда се
произнесъл само по отношение на двата граждански иска за имуществени вреди,
като „пропуснал" отново да се произнесе за претендираните разноски и
веществени доказателства. Допълнителното произнасяне не било направено в „срока
за обжалване", както изисквала нормата на чл. 301, ал. 3 НПК, а в срок
надвишаващ неколкократно законовоопределения и така започнала и осмата година,
през която делото било в досъдебна и съдебна фаза само в гр. Б. и гр. Благоевград.
Допълнителната присъда била произнесена след срока за това, на 22.05.2015 г.,
мотивите също не били изготвени в сроковете по чл. 301, ал. 3 НПК и чл. 308 НПК. Това необосновано забавило изпращането на делото в Апелативен съд по жалби
на страните и протест на прокурора. Мотивите към допълнителната присъда били
изпратени и връчени на адв. Е. Г. от САК значително време след изготвянето им.
Присъдата била обжалвана от всички страни по делото пред Апелативен съд С., а
след това и пред ВКС. Делото било получено в Софийски апелативен съд на
16.06.2015г. и образувано на същата дата като ВНОХД № 556/2015 г.. С
определение от 23.06.2015г. съдебния състав констатирал, че липсват и не са
приложени по делото доказателства за връчване на допълнението към протеста за
подсъдимия и гр. ищци и частни обвинители, поради което прекратил делото и
върнал същото на БлОС на основание чл. 321 НПК. Този пропуск свързан с връчване
на съдебни книжа от първоинстанционният съд довел до ново забавяне на делото.
Едва на 30.07.2015г. съдията - докладчик повторно изпратил НОХД №15/2010 г. на
САС. Същото било получено на 04.08.2015г., образувано като ВНОХД № 722/2015г. и
насрочено за разглеждане на 22.10.2015 г.. На тази дата в с. з. се явили гр.
ищец К.С., тъй като останалите били ангажирани по месторабота, в училище и с
задължения към болни родители. С Решение № 354/05.11.2015г. съдебния състав на
САпС потвърдил присъдата и допълнителната такава на БлОС. Срещу така
постановеното решение страните подали жалби /Прокуратурата не протестирала/ до
ВКС, където на 28.01.2016 г. било образувано КНД № 112/2016г., насрочено за
25.03.2016г.. С Решение от 26.06.2016 г. ВКС изменил решението на САС, като
увеличил размера на присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди.
Съдебния състав по делото на ВКС също констатирал, че в първоинстанционната
присъда липсва произнасяне по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК по отношение на
искането за присъждане на направените от ищците разноски и връщането на ВД и
бил указал това на БлОС. Така след връщане на делото от ВКС трябвало отново
съдът в Благоевград да се произнесе по чл. 306 НПК за направените по делото
разноски и ВД, което било ново неоправдано забавяне. С определение от
05.07.2016 г. по НОХД № 15/2010 г. съдията-докладчик осъдил подс. К. да заплати
направените от ищците разноски за адвокатски хонорар само за сумата от 2500
лв., представляващи част от направените разноски за възнаграждение, въпреки
представените пред ОС доказателства от адвокатите за направени такива в по - голям размер. Това определение било
обжалвано като непълно отделно от двамата адвокати пред САС, където на
03.10.2016г. били образувани ВНЧД № 1042/2016г. - решено на 11.10.2016г. и ВЧНД
№1119/2016г.- решено на 25.10.2016г.. Жалбите и по двете дела били уважени и
разноските присъдени в пълен размер. Неоправдана забава пак била налице.
Подадените едновременно жалби били изпращани на два пъти до Апелативният съд - С.
и едва след 25 октомври 2016 г. при проверка ищците установили, че делото е
върнато окончателно в Окръжен съд, поради което, не получили и изпълнителни
листи за присъдените им суми също в кратък срок. За изпълнителните листи ищците
подавали няколко молби, с което за тях делото реално приключило не на
25.10.2016 г., когато е постановено последното окончателно определение № 317 на
Ап. съд гр. С., по което получили изпълнителен лист на 18.11.2016г., издаден на
14.11.2016г.. От ОС гр. Благоевград влязлата в законна сила присъда от 5 години
лишаване от свобода била изпратена за изпълнение на ОП гр. Благоевград, а те от
своя страна я препратили по делегация на ОП гр. В. и присъдата била изпълнена,
като едва след това К.С. получил сумата от 2000 лева задържани по делото като
веществени доказателства. От убийството на 30.01.2008 г. до постановяване на
окончателното Решение 85/26.05.2016 г. на ВКС по делото изминал период от осем години
и четири месеца, а до окончателното произнасяне на Ап.
съд за разноските на 25.10.2016 г. и получаването на изпълнителни листи от ОС
периодът нараснал до почти пълни 9 години. На практика от 2012 г. страните по
делото не били правили в с. з. искания за събиране на нови доказателства и
желаели приключване на делото и даване ход по същество. Участващият по делото ***
К. не предявил в поредицата от съдебни заседания след 2012 г. отново
обвинение по чл.115 от НК. Това означавало, че делото ще приключи по чл. 118 от НК и с отлагането му не се събирали доказателства относими към обвинението по
чл.118 от НК. През последните години прокурора и адвокатите на страните нямали
искания за събиране на нови доказателства и целенасочено настоявали за
приключване на делото. Въпреки това съдът служебно отлагал същото, като било
ясно, че при липса на предявено ново обвинение по чл. 115 от НК след 2012 г.
това е безпредметно, с оглед на правата само на прокурора относно преценката за
правната квалификация и изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК.
Освен това и търсеният от съда свидетел У. се бил установил трайно в чужбина и
отказвал да се яви по делото. Това на практика не било необходимо, тъй като по ДП
той бил разпитван пред съдия и този протокол бил приобщен по надлежният ред към
доказателствата по делото. Поради това делото било отлагано неоснователно и
събраните „нови" доказателства през последните две години разследване не можели
да доведат и реално не довели до промяна на квалификацията или до допълнително
изясняване на фактическата обстановка. Същите преповтаряли вече изяснени факти
и събрани по надлежният процесуален ред доказателства. Някои от назначените от
съда експерти били на преклонна възраст и това, че експертизите не се
изслушвали, създавало за ищците нов дискомфорт с оглед евентуалната промяна на
състава на експертите, която щяла да доведе до ново продължително отлагане на
делото, а по делото нямало назначени запасен съдия и съдебен заседател и ищците
имали притеснения, че цялото дело можело да започне отначало, поради някаква
законова причина свързана примерно
с промяна на състава. Горното
създавало у ищците житейска и правна несигурност спрямо постигането на бърз и
справедлив резултат за причинената неочаквана смърт на обичан от тях човек.
Тази несигурност била съчетана и с чувството за забава в действията на
служителите на ответниците, съмнения в ефективността на работата им. Не могли да
повлияят със законови способи за бързина и промяна, както това се случило при
намесата на Зам. главен прокурор по ДП. Сринало се доверието на ищците в
ответните институции и това допълнително им причинило нов стрес и ново
неимоверно натоварване в мъката и тъгата им след убийството на техният любим ***,
*** и ***, който бил мъж в разцвета на силите си и им отвръщал със същата
всеотдайна любов и грижа. По делото били проведени общо 27 съдебни заседания в
ОС Благоевград и още две в Апелативен и Върховен съд, като на всички присъствал
К.С. поради това, че бил пенсионер. С. и Д.С.следвало да се съобразяват с
работно време и други свои неотложни ангажименти към деца и родители.
Финансовите затруднения за семействата на ищците с оглед разходите за пътуване
извършвано винаги през ноща от гр. Севлиево до гр. С. и гр. Благоевград и
обратно били бреме за тях. При конституирането на страните по делото и след
това за разпит като свидетели се явили и С. и Д. С. На тримата било заплатено
от съда само за тези явявания. Всеки от тях желаел да присъства на процеса за
да се изясни за него как е прекарал живота си в последните си часове убитият.
За съжаление с оглед финансови затруднения, работа, грижи за възрастни и болни
родители и посещение на децата на училище това не можело реално да стане и това
ги притеснявало и потискало психически. Очаквали в домовете си окончателен
резултат винаги след всяко заседание след 2011 г., но делото задължително се
отлагало. Възстановяването на ищците от заседание до заседание било мъчително и
това също било проблем за тях, включително и за обичайните въпроси и обяснения
към децата - защо отново няма присъда. Обичайните панахиди за убитият следвали
всяка година с нови разговори с близки, познати, роднини и с всяка година
порастващите деца, с единственият неясен въпрос : защо все още няма присъда. За
всеки от ищците бил изключително тягостен и мъчителен целият процес и всеки ден
през всичките почти пълни 9 години и се отразило негативно на психиката на всеки
един от ищците. Процеса бил с описаната продължителност въпреки, че бил ясен от
самото начало на делата извършителя и били събрани достатъчно доказателства за
вина в двете фази на процеса. От убийството на 30.01.2008 г. до постановяване
на окончателното Решение 85/26.05.2016 г. на ВКС по делото изминал период от
осем години и четири месеца, а до окончателното произнасяне на Ап. съд за
разноските на 25.10.2016 г. и получаването на изпълнителни листи периодът
нарастнал до 9 години. Считат, че разследването в двете фази на процеса по
делото приключило извън разумните срокове съгласно чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК и този визиран в чл. 60 Е, ал. 2 от ЗСВ. Не считат, че срокът от почти
пълни девет години, през който се развило наказателното производство е „разумен",
защото делото не се характеризирало с фактическа или правна сложност,
извършителят на престъплението веднага станал известен на Прокуратурата,
признал за убийството, оръжието на престъплението било налице, а окончателно
приетата квалификация от прокурора не била променена след повторното внасяне на
обвинителен акт. Заявяват, че са надхвърлени законовите срокове и правото на ищците на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок в двете фази на процеса било нарушено. През
цялото това време и особено след връщането на ДП и първото НОХД на БлОП и на
разследващият полицай у ищците непрекъснато се пораждала житейска и правна
несигурност за постигането на бързо и справедливо възмездие за смъртта на
техния родственик, придружена от чувство за законови нарушения и неадекватност
в поведението на Прокуратурата /особено при допускането на *** в ареста без да
се изчака даже и един ден за подаване на жалба/. Имали съмнения за
неефективността на работата им и усещане за безпомощност да влияят по законов
ред като коректив. Вследствие от това се сринало доверието им в националните
институции. Създаденият стрес при всяко отлагане допълнително утежнил и
засилвал мъката по убития ***, *** и *** на ищците. През тези девет години
децата растяли без ***, но и без да знаят, че има окончателен съдебен акт
спрямо извършителят причинил смъртта на *** им, като това не можели да им
обяснят възрастните ищци. Неоправданото забавяне на производството било
основание за този стрес, причинен от липсата на реално осъществена наказателна
отговорност спрямо убиеца на ищцовият ***, *** и ***. За гореизложеното и в съответствие с чл. 60 А
и сл. от гл. Трета А от ЗСВ ищците подали искане чрез Инспектората към ВСС до
Министерство на правосъдието. След проверка на делото специализираното звено на
инспектората към ВСС се произнесъл с Констативен протокол с изх.№
РС-16-457/21.03.2017г., в който било отразено, че са установили следното :
1.Общият срок на производството е 8 години, 8 месеца и 25 дни и включва времето
на досъдебното производство и на разглеждане на делото два пъти от
първоинстанционния съд - БлОС, четири пъти от въззивния съд - САС и веднъж от
ВКС; 1.1. Досъдебното производство по делото е продължило общо - 1 година,
11 месеца и 10
дни. По време на досъдебената фаза
наблюдаващия прокурор е внесъл обв. акт заедно с делото, което е върнато от
първоинстанционния съд за отстраняване на процесуални нарушения. Това е довело
до забавяне на производството с около 2 месеца; 1.2.Съдебното производство по
делото е продължило общо - 6 години, 7 месеца и 26 дни; А. Делото е било
отлагано само заради неизготвянето на експертизите за срок от около 1 година;
Б. Съдията-докладчик отлагал многократно делото, поради опити да установи
местонахождението на свидетел въпреки, че същият е бил разпитван по ДП пред
съдия по реда на чл. 223 НПК. След проведено издирване, вкл. и международно и
установяване на адрес, съдът не е изпратил веднага съдебна поръчка за
призоваване или разпит на лицето по реда на НПК, а е провел кореспонденция с
МВР и МВнР. При изпращане на втора съдебна поръчка, съда отново не е направил
искане за разпит на свидетеля, който е бил намерен, но поради липса на средства
е отказал явяване. През този период неколкокоратно е направено искане от
частните обвинители и гр. ищци, както и от прокурора показанията на свидетеля
да бъдат прочетени, но съда не го е уважил. По този начин срокът на разглеждане
на делото, което е било изяснено изцяло от фактическа страна е забавено с 1
година. В. При постановяване на присъдата съдията-докладчик не се е произнесъл
по отношение на веществените доказателства и разноските. Въпреки последвалите
шест молби от поверениците на частните обвинители и гр. ищци с искане за
постановяване на допълнителна присъда, или произнасяне по реда на чл.306, ал.1,
т.4 от НПК, съдията-докладчик не се е произнесъл в срок. Така забавянето по
вина на докладчика е довело до увеличаване на общата продължителност с още 5
месеца. На основание установените от Инспектората към ВСС факти и обстоятелства
с писмо изх.№94-00-58/29.06.2017г. на Министерство на правосъдието ищците били
уведомени за констатирано нарушено право
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, с оглед на което на
основание чл.60 е, ал. 2 ЗСВ и Заповед № ЛС-04-1010/13.06.2017 г. на зам.
министър на правосъдието проф. Николай Проданов им било предложено обезщетение
в размер на по 1700 лева за всеки един от ищците, за което да сключат
споразумение. Следвало в срок да заявят писмено съгласието си с тази сума,
което ищците не сторили и поради това предявили настоящите искове.
Констатациите на Инспектората изложени по-горе били обосновани относно
изложените в тях факти, но непълни по отношение на сроковете за развитие на
делото. Липсвало произнасяне досежно забавеното изготвяне на мотивите, за
причините за достигане до допълнителна присъда по чл. 301 ал. 3 НПК и
нарушеният срок за произнасянето й, забавеното връщане на иззетата сума /от
дрехите на пострадалия/ като веществено доказателство, пропускането на
документи - договори за присъждането на разноски, забавеното издаване на изп.
листи вкл. и това, че съдът нямал основание да връща делото от з. з. с оглед
възможността сам да прецени коя от двете експертизи е относима към правната
квалификация и евентуално да оправдае частично подсъдимият по по-тежкото обвинение
и да го осъди по чл. 118 НК. По този начин се установявала липсата на точна
организация в работата на съда. След внезапната смърт на ищцовият ***, *** и ***,
ищците очаквали възможно най - бързо справедливост и възмездие за претърпените
от престъплението страдания. В този смисъл за тях било от особена важност
приключването на делото, като неудовлетвореността им от бавното развитие на
делото в двете му фази била изключително висока. Продължителността на
наказателното производство оказало изключително негативно влияние върху
психиката на всеки от ищците, като продължавали да скърбят за загубата.
Продължителното неудовлетворение на очакванията им за справедливо наказание на
виновното лице се отразило и на периода на преживяване на скръбта в траура им.
Продължителността на наказателните производства и настъпилите усложнения в
преминаване на етапите на траур и скръб и приемане на загубата на любим човек
продължавали и понастоящем. Всяко отлагане на заседание след 2011 г. било
стресиращо за всеки един от ищците, вкл. за явяващите се в зала, където се
срещали с убиеца, който отказвал да даде обяснения и пред съда какво е станало
непосредствено преди убийството. Възприемайки свободния живот на убиеца от
заседание до заседание и неговият негативизъм към ищците, които познавал и
лично, но въпреки това не се интересувал за това как преживяват и какво е
ежедневието им след извършеният от него разстрел. Ищците преживявали мъка,
защото свидетелите сочели начина на живот на пострадалия и отношенията му с
подсъдимият в деня и вечерта преди убийството му и се убеждавали, че той с нищо
не е предизвикал убиеца, за да причини смъртта му с над 10 огнестрелни рани. В
домът на ищците се говорело само за делото и причините, поради които не
приключвало. Родителите С. и основно К.С. понасяли изключително тежко
пътуванията през нощта до Благоевград, защото освен това и всеки път виждали
убиеца на *** си да стои в залата без проява на разкаяние и съжаление.
Продължителността на наказателното дело се отразила на психиката на всеки един
от ищците включително на децата, които по детски начин преживявали липсата на ***
си и отсъствието на ищците, които се явявали по делото. Това забавено
разследване довело и до промени в обичайният начин на живот на ищците и на
контактите им с техни близки, някои от които били и свидетели по делото. Ищците
се притеснявали от въпросите им защо делото не приключва. След края на делото
ищците били убедени, че ако съдът в Благоевград е изпратил делото за определяне
на подсъдност на основание чл. 43, т. 1 НПК на ВКС, поради това, че повечето
свидетели и експерти не са от Благоевград, то определеният възможен съд в С.,
Габрово или В. би приключил по - бързо делото съблюдавайки всички изисквания на
НПК. Считат, че в страната няма други НОХД с обвинение за убийство, които да са
приключили с окончателен съдебен акт над 8 години след престъплението при
известен и задържан от самото начало извършител на деянието. Неудовлетворени,
че убиецът с години не е наказан за убийството, ищците разчитали всеки път, че
съдът ще уважи исканията на адвокатите и на прокурора и ще направи необходимото
да приключи съдебното дирене, а не да го отлага за разпит на свидетел, който не
е присъствал в сградата на убийството и на експерти, които изясняват вече
установеното от други и пр. Предвид изложеното, ищците считат, че е налице
солидарна отговорност на двамата ответници, свързана с периодите на разследване
на ДП и след това на двете НОХД, установяващи отговорност от страна на
Държавата чрез нейните правоохранителни органи - Прокуратура и Съд, които от
своя страна са съпричинители на вредата. Последните били процесуални
субституенти носещи обективна отговорност за причинените вреди от забавата в
правораздаването - дейност възложена им по закон. Солидарната отговорност се
обосновавала и от единният процес на наказателното производство и обвързаността
на двете му фази. С оглед на гореизложеното, ищците молят за осъждане
Прокуратурата на Република България и Окръжен съд - Благоевград, да им заплатят
солидарно: за всеки един от ищците поотделно сумите от по 10 000,00 лева,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищците като
родители, ***а и деца, причинени в резултат на разглеждане и решаване извън
разумните срокове на производството по гореописаните досъдебно производство и
съдебни дела, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 г., когато е
изготвено становището на специализираното звено на Инспектората към ВСС, до
окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са
връчени на ответниците и в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК са постъпили
отговори.
В отговора на Прокуратурата на Република България,
се заявява, неоснователност на иска. Излага се, че наказателното производство е
започнато на 30.01.2008 година, с акта за образуване на досъдебно производство
№ 32/2008 год. по описа на РУ на МВР гр. Б., като досъдебното производство е
продължило 1 година, 11 месеца и 10 дни, а именно до 09.04.2009 година, когато
е внесен обвинителен акт в Благоевградски Окръжен съд и е образувано НОХД
№135/2009 година по описа на съда - 1 година и 4 месеца, и от 02.06.2009
година, когато делото е върнато от Благоевградски Окръжен съд на Благоевградска
окръжна прокуратура с разпореждане на съдията докладчик, до 12.01.2010 година,
когато отново е внесен обвинителен акт в Благоевградски Окръжен съд - 7 месеца
и 10 дни. Заявява неоснователност на твърденията на ищците, че от образуване на
производството, до внасянето на делото в съда е изтекъл един неразумен срок.
Излага, че период от 1 година, 11 месеца и 10 дни, с оглед спецификата на
досъдебното производство и наличната безспорна фактическа и правна сложност на
делото, дори и да са налице отделни забавяния, не са от значение, доколкото
досъдебното производство е приключило в разумен срок. Сочи, че ако са налице
забавяния в съдебната фаза, то Прокуратурата на Република България, не може да
носи отговорност, поради факта че не е господар на процеса. Заявява, че
безспорно е налице извод, че делото представлява такова с фактическа и правна
сложност, с оглед фактическият състав на престъплението и тежестта на същото.
Заявява, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа: значителен
обем фактически материал, многообразие на инкриминирана дейност, повече подсъдими
и др., а правната сложност е винаги налице, кога има многообразие на
обвиненията, усложнени форми на съучастническа дейност, квалифициращи признаци
на престъплението. Излага, че обсъжданото досъдебно производство е водено срещу
един обвиняем, впоследствие подсъдим, за извършено престъпление по чл. 118 вр.
чл. 115 НК, което престъпление е „тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. В
хода разследването били събрани значителни по обем доказателствени средства и
извършени голям брой процесуално следствени действия, поради което досъдебното
производство е такова с фактическа сложност. Твърди, че безспорно
разследването е провеждано
ритмично, извършени били
значителен брой процесуално
следствени действия. Разпитани
били значителен брой свидетели и били назначени експертизи със сложни задачи и
обекти на изследване. Възразява срещу размера на претенциите, като счита същите
за прекомерни и несъобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, социално
икономическите условия в страната и трайната съдебна практика. От момента на
образуване на досъдебното производство на 30.01.2008 година, с акта за
образуване на досъдебно производство № 32/2008 год. по описа на РУ на МВР-гр. Б.,
до момента на постановяване на Решението на ВКС от 26.05.2016 година, били
изминали 8 години, 8 месеца и 25 дни. Ръководената от прокуратурата досъдебна
фаза протекла в съвсем кратък и разумен срок, при висок приоритет и интензитет
на работа и при строго съблюдаване на процесуалните норми. Счита, че не следва
да се търси отговорността на Прокуратурата на Република България, след
постановяване на окончателното Решение на ВКС, във връзка с несвоевременното
произнасяне от съда по направени разноски и издаване на изпълнителни листове.
В отговора на ответника Окръжен съд
– Благоевград, се заявява, че иска е неоснователен. Счита, че в производството
по н.о.х.д. 135/2009 г., впоследствие образувано като н.о.х.д. 15/2010 г. по
описа на БлОС, не е нарушено правото за разглеждане делото в разумен срок.
Заявява, неоснователност на твърдението на ищците, че връщането на делото на
прокурора с разпореждане от 01.06.2009 г. по н.о.х.д.№135/2009 г. на съдията -
докладчик, е довело до забавяне на производството. Твърди, че с разпореждането,
производството е прекратено, защото както на досъдебното производство, така и
при изготвяне на обвинителния акт, са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата както на обвиняемия,
така и на пострадалите, като същите не е можело да бъдат отстранени от
първоинстанционния съд, разгледал наказателното дело, поради което и забавянето
на делото в резултат на връщането на делото на прокурора, постановено с
описаното разпореждане, не е неоснователно. Заявява, че с проведените 27 на
брой съдебни заседания пред ОС - Благоевград, не е забавено
производството по вина на съда, защото отлагането на делото е породено от
обективно съществуващи причини с оглед изясняване делото от фактическа и правна
страна. Същите били отлагани единствено за събиране на доказателства в процеса
с оглед правилното решаването на делото от фактически и правна страна. Излага,
че не може да се счита, че е налице забавяне на производството извън рамките на
обичайно необходимото за събиране на доказателствата в процеса.
В съдебното заседание ищеца чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск по доводите
изложени в исковата молба. Сочи практика в подкрепа на изложените доводи. В писмена защита излага подробни доводи за
основателност на исковете.
В съдебното заседание ответника Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си
представител заявява, че разпоредбата на чл. 2, б. „б“ ЗОДОВ, е влязла в сила на
15.12.2012 г. и няма обратно действие, като възразява и за изтекла погасителна давност за претендираните
обезщетения. Поддържа доводите изложени
в отговора.
В съдебното заседание ответника Окръжен съд –
Благоевград, чрез процесуалния си представител поддържа доводите изложени в
отговора. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на доводите
изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложените ДП № 32/2008 г. по
описа на РУ- Б., НОХД № 15/2010 г. на Окръжен съд – Благоевград, НОХД №
135/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград, НД
№ 556/2015 г. по описа на САС, НД
№ 722/2015 г. по описа на САС, ЧНД № 1042/2016 г. по описа на САС, НД №
1119/2016 по описа на САС, НД № 112/2016 г. по описа на ВКС, ЧНД № 162/2008 г.
по описа на Окръжен съд – Благоевград и ЧНД № 221/2008 г. по описа на Окръжен
съд – Благоевград и от констативен протокол от 20.03.2017 г. на Инспектората
към ВСС, че наказателното производство по досъдебно производство № 32/2008 г.
по описа на РУ - гр. Б. е образувано на 30.01.2008 г., срещу К. А. К., за това,
че на 30.01.2008 г. в гр. Б., умишлено умъртвил А.К.С. - престъпление по чл.
115 НК. На 30.01.2008 г. са извършени
оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване. В хода на досъдебното
производство са извършени множество процесуални действия - разпити, експертизи и др.. На 01.04.2009 г. материалите по делото
са предявени на обв. К., а на 02.04.2009 г. досъдебното производство е
предявено на К.С., С.С. и Д.С.. На 09.04.2009 г. наблюдаващият прокурор е
внесъл обвинителен акт срещу К. К. за
престъпление по чл. 115 НК. На същата дата е образувано НОХД № 135/2009 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград. С Разпореждане № 223/02.06.2009 г. по НОХД
№135/2009 г. съдията - докладчик е констатирал, че в хода на досъдебното
производство и при изготвяне на обвинителния акт са допуснати нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване на правата както на обвиняемия,
така и на пострадалите. Поради това е прекратил съдебното производство върнал
делото на БлОП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство. По досъдебното производство са извършени нови
процесуални действия - разпити,
експертизи и др.. На 26.11.2009 г. К. е
привлечен и разпитан в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
118, ал. 1 вр. чл. 115 от НК. На
12.01.2010 г. прокуратурата е внесла в
БлОС обвинителен акт срещу К. за престъпление по чл. 118 вр. чл. 115 от НК,
като в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани, приложен към
обвинителния акт са посочени 21 свидетели и 20 вещи лица. На 13.01.2010 г. е образувано НОХД № 15/2010
г. по описа на БлОС. С разпореждане от
17.02.2010 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
съдебно заседание на 04.03.2010 г.. В
съдебното заседание на 04.03.2010 г. са се явили подс. К., защитника му - адв. Н., адв. Е. Г. -
повереник на Д. С., С.С. и К.С., редовно
призованите свидетели и вещите лица. В съдебната фаза заседанията са насрочвани
през непродължителни периоди - от 1 до 3
месеца. Съдията - докладчик многократно е назначавал комплексни СППЕ, с цел -
установяване на психическото състояние на подсъдимия към момента на извършване
на престъплението и дали го е извършил в състояние на физиологичен афект, като
на този въпрос отговор е бил даден още в хода на досъдебното производство,
когато също са били изготвени няколко комплексни СППЕ. Делото е било отлагано
само заради неизготвянето на експертизите за срок от около 1 година. Съдията -
докладчик е отлагал многократно делото за друга дата поради опити да установи
местонахождението на свидетеля У., въпреки, че той е бил разпитан по
досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 223 НПК и не е бил намерен
на посочените по делото адреси. След проведено издирване, включително и
международно, и установяване на адрес на свидетеля във Великобритания, съдът не
е изпратил веднага съдебна поръчка за призоваване и/или разпит на лицето по
реда на НПК и международната правна помощ, а е провел кореспонденция с МВР и
МВнР. Когато е изготвил първата съдебната поръчка не е съобразил времето за
насрочване на делото и поради това не е била изпълнена. Това е наложило
изпращане на втора съдебна поръчка. Разпитът на св. У. бил поискан от прокурора
и частните обвинители и гр. ищци, които няколко пъти направили искане
показанията му да бъдат прочетени, но съда не го уважил, въпреки, че към този
момент местонахождението му изобщо не било установено. В съдебното заседание на
14.01.2015 г. БлОС постановил присъда № 165/14.01.2015 г., с която признал
подс. К. за виновен за престъпление по чл. 118, вр. чл. 115 НК. Осъдил подсъдимия
да заплати на всеки един от първите трима ищци по 60 000 лева, а на двете деца
на пострадалия по 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. При
постановяване на присъдата съдията-докладчик не се произнесъл по въпросите за
веществените доказатества и разноските. Въпреки последвалите шест молби от
поверениците и частните обвинители и гр. ищци с искане за постановяване на
допълнителна присъда или определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК,
съдията-докладчик не се произнесъл в
срок. Поради тази причина, след постановяване на окончателното решение за
наложеното наказание и гр. искове, ВКС върнал делото на първоинстанционния съд
да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Делото е получено в САС,
след протест на прокурора и жалби на подсъдимия и ищците на 16.06.2015 г., като
на същата дата е образувано ВНОХД № 556/2015 г. на САС. С определение от
23.06.2015 г. съдебният състав, констатирал, че по делото няма приложени
доказателства за връчването на допълнението към протеста на подсъдимия и на
частните обвинители гр. ищци и затова прекратил въззивното производство и
върнал делото на БлОС за изпълнение на процедурата по чл. 321 от НПК. На
30.07.2015 г. съдията-докладчик изпратил НОХД № 15/2010 г. по описа на
БлОС в САС, заедно с писмени
доказателства за връчване на допълнително изложение към протеста на БлОП.
Делото е получено в САС на 04.08.2015 г., като с определение от 28.08.2015 г.
съдебният състав, насрочил делото за
разглеждане в съдебно заседание на 22.10.2015 г.. С решение № 354 от 05.11.2015 г. е
потвърдена изцяло присъдата н БлОС по НОХД № 15/2010 г.. По жалби на подсъдимия
и ищците по делото е изпратено във ВКС. На 28.01.2016 г. е образувано НД №
112/2016 г. по описа на ВКС, с разпореждане от 29.01.2016 г. делото е насрочено
за разглеждане на 25.03.2016 г.. С решение № 85 от 26.05.2016 г. по НД № 112/2016
г. на ВКС съдът е изменил решение №354 от 05.11.2015 г. на САС, като увеличил
присъденото обезщетение на малолетните деца на пострадалия /С. и Н. С./ за
причинени неимуществени вреди от 40000 на 60000 лева, като оставил в сила
решението на САС в останалата му част. Констатирал, че в първоинстанционната
присъда липсва произнасяне на съдията-докладчик по отношение на искането на
частните обвинители и гр. ищци за направените от тях разноски и за връщане на
веществени доказателства, като постановил на БлОС да се произнесе на осн. чл. 306,
ал. 1 , т. 4 НПК. На 15.06.2016 г. присъдата на подс. К. била приведена в
изпълнение. С определение № 3561/2016 г. от 05.07.2016 г. по НОХД № 15/2010 г.
съдията-докладчик се произнесъл на осн. чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, като осъдил
подс. К. да заплати на ищците сумата от 2500 лева, представляваша разноски за
възнаграждение на поверениците им. Ищците подали частна жалба срешу
определението на БлОС. По жалбата на 03.10.2016 г. било образувано ВНЧД
№1042/2016 г. на САС, като с окончателно Определение №288/11.10.2016 г.
съдебният състав изменил определение на БлОС от 05.07.2016 г. по НОХД № 15/2010
г. в частта му относно разноските, направени от ищците за адвокатска защита,
като увеличил техният размер от 2500 лева на 2800 лева. По жалба на ищцата Д. С.,
действаща лично и като законен представител на децата си, на 20.10.2016 г. било
образувано ВНЧД №1119/2016 г. на САС, като с окончателно определение № 317/25.10.2016
г. съдебният състав изменил определение на БлОС от 05.07.2016 г. по НОХД №
15/2010 г. в частта му относно разноските, като осъдил подс. К. да заплати на
Д. С., действаща лично и като законен представител на децата на пострадалия и
сумата от 3600 лева, представляваща допълнително направени разноски за адвокатска
защита по делото. Общият срок на производството е
продължителност от 8 години 8 месеца
и 25 дни и включва времето на провеждане на досъдебното производство и
на разглеждане на делото два пъти от първоинстанционния съд - БлОС, четири пъти
от въззивния съд - САС и веднъж от ВКС. Досъдебното
производство по делото продължило общо година 11 месеца и 10 дни. Съдебното производство по делото
продължило общо 6 години 7 месеца и 26
дни. В първоинстанционния съд /БлОС/ съдебното производство продължило
общо 6 години и 7 дни. Във
въззивния съд /САС/ съдебното производство продължило общо 3 месеца и 20 дни. В касационния съд
/ВКС/ съдебното производство продължило
общо 3 месеца и 28 дни.
Установява
се от писмо с изх.№94-00-58/29.06.207г. на Министерство на правосъдието, че
същото предлага на всеки един от ищците по 1700,00 лв. обезщетение, на
основание чл. 60 е, ал. 2 ЗСВ, във връзка с нарушаване на правото им на
разглаждане и решаване на делото в разумен срок в производството по НОХД № 15/2010 г. на Окръжен съд –
Благоевград, по повод на подадено от ищците заявление.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно-психологическата експертиза и от изслушването на същото в съдебно
заседание следното: ищците преди загубата на своя близък са се справяли с
проблематиката /лична и професионална/; след претърпяната загуба са налице
стеснен кръг на ценности и интереси и понижени възможности за социално
функциониране; периода на реорганизация на новата личностова идентичност и нова
привързаност към нови интереси и хора не е завършил; продължилите във времето
съдебни процедури са повлияли на продължителността на преодоляване на етапите
на настъпилите скръб и траур по отношение на техния наследодател; повишената
емоционална лабилност, тревожност, а при някои ищци и депресивност, не са относими
единствено и само към съдебния процес; от забавения процес са настъпили
негативни последици в психиката на ищците/възрастните/, що се касае до социалния
сегмент в тяхната личност; налице са емоционални затруднения с преживяване на
тъга и спотаен гняв повишена тревожност и депресивност, променена самооценка и
др.; едновременно с това е налице по - голяма чувствителност към възможностите
за съпреживяване и обич на деца и внуци, сравнително успешна е адаптацията в
социума; при децата негативните последици се изразяват преимуществено спрямо
факта на загубата на единия родител; това затруднява изграждането на компетенции
за междуличностно общуване; обективното възприемане и оценка на забавянето на
съдебното отсъждане е сложен казус за малолетни и непълнолетни лица, като този
проблем е с индиректно отражение за тяхната психика, вследствие на по-голямата
тревожност и депресивност на техните близки, отговорни за тяхното израстване и
съзряване.
От показанията на свидетелката Д.П.Р.-Ф., са
установява следното: свидетелката познава С. от детските години, а А. от самото
му раждане; около 10 години преди заседанието ***ът ѝ бил убит в гр. Б.; от
тогава коренно се променили и К. и С., били много жизнерадостни, много пъти се
събирали и било весело, но изведнъж всичко се обърнало; свидетелката знае, че се е водило наказателно
производство, много често ги карала до гр. С., спали в дома ѝ, обсъждали,
споделяли през цялото време; К. 2 или 3
пъти спал в дома на свидетелката, вземала го и го връщала обратно; свидетелката
веднъж закарала К. до съдебната палата за поредното дело и минавала да го вземе,
а той се разплакал в колата и казал, че не може повече да издържа, защото пак
го отложили; К. споделял как вървят делата, това че непрекъснато се отлагат
делата и в годините се проточили; С. също споделяла, че детето й вече е изгнило,
а убиеца е още на свобода; децата, казвали, че ако *** им, бил тук, щял да им
купи нещо; в началото ищците идвали да спят и с техните адвокати продължавали
за гр. Благоевград.
Установяват се от показанията на свидетеля В. Д. Б.,
първи братовчед на ищеца К.Д.С., преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на
всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля,
следните факти: свидетеля заявява, че познава семейството на братовчед си
К.Д.С., като са отраснали от малки заедно,
споделяли си виждали се; знае за трагедията настъпила в семейството им преди 10
години когато застреляли *** им; много скърбили и направо били психически
рухнали и им се отразявало във всеки един ден и всеки един час на живота им; мъката
била голяма; редовно правели помени на *** си, у тях си имали един кът, който поддържали,
в него имало снимки на *** им и постоянно горяла свещичка; срещу убиеца на ***а
им, делото било заведено първоначално в гр. Б., после прехвърлено в гр. Благоевград
и продължило дълги години - 7-8 години; това се отразило негативно на К., коментирал всяко едно дело, как го посрещал
с голяма тревога и голяма скръб и всяко едно дело го преживявал сякаш се връща
в началото; винаги се отбивал предварително тъй като не можел да издържи пътя
до гр. Благоевград и преспивал у свидетеля в гр. С.; споделял за делото в гр. Благоевград, че
нещата боксуват на едно и също място; споделял,
че има свидетел, но въпреки всичко нещата се протакали; децата на А. и те
споделяли и питали, кога ще свърши делото; С. също идвала по път за гр.
Благоевград.
Установяват се от показанията на свидетеля Е. Г. Й.,
адвокат на ищците по процесното наказателно производство, преценени по реда на
чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетеля, следните факти: свидетеля заявява, че пролетта
на 2008 г., 2-3 месеца след убийството на *** им, *** и ***, ищците дошли в гр.
С.; когато видял ищците за първи път в гр. С., били абсолютно напълно съкрушени;
свидетеля не можел да обясни на ищците как така справедливостта, която очевидно
е на тяхна страна не може да възтържествува и съдът и прокуратурата не могат да
им помогнат; свидетеля не бил виждал,
нито такова страдание, нито толкова дълъг процес при абсолютно изяснена
фактическа обстановка; убиеца, оставил оръжието на местопрестъплението, предал
се, още навън пред свидетел казал, че извършил убийство; присъдата била четена
в средата на януари 2015 г.; вече
извършителя бил на свобода, излежал си присъдата, като това носело още
допълнителни страдания на семейството, защото досъдебната и съдебната фаза траели
над 8 години, до края на 2016 г.; ищците казвали докато чели присъдата, че ***
им А. изгнил в гроба и можело и друг да изгние в гроба, а те чак сега получавали
решението на първа инстанция и за тях било непоносимо; свидетелят, за когото делата
били отлагани, съдът го издирвал, макар че бил дал показания пред съдия на
досъдебното производство и нямало необходимост; на 30 заседания, близките на
убития или поне К. били близо до подсъдимия,
който не получавал присъда и се чувствал недосегаем; открили още 2 свидетели,
които били очевидци, за които свидетеля У. казвал, че са му извикали от втория
етаж: „Извърши убийство тоя хвани го, хвани го.“, но ***ателят и прокурорът не
си направили труда да ги издирят тези очевидци; във връзка с делото
пострадалите пътували, за 27 заседания, К., в началото *** и снахата, пристигали
в гр. С. уморени от път, тръгвали в 05,00 ч. сутринта и пристиганали в 07,00 ч.,
били съсипани от неизвестността какво ще се случи; свидетеля казвал, че ще кара
колата и по 5 човека - двамата адвокати и трима пострадали, пътували до
Благоевград и обратно; след всяко отлагане 26 пъти настроението било повече от
минорно; чудили се какво ще обяснят на децата, защо убиеца на татко им не е
наказан; имало връщания и бавения и от 2-те страни - и от съда и от
прокуратурата; свидетеля постоянно трябвало да успокоява ищците, че живота
продължава въпреки бавното правосъдие; свидетеля виждал децата веднага след
убийството, а наскоро видял голямата - детето било мрачно, подтиснато; в гр. Благоевград
свидетеля бил на 27 заседания, с изключение на едно, а на заседанията, на които свидетеля бил
и К., винаги бил, а С. на 2/3 от заседанията, снахата - под половината заседания, защо била *** и работещ човек; С. имала
възрастни родители, за които трябвало да се грижи.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ, е необходимо установяване наличието на
следните предпоставки: нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, т.е. производството по делото да е с
продължителност, надхвърляща рамките на обичайно необходимото време за
разглеждане и приключване на делото; ищците да са претърпели неимуществени
вреди; причинно - следствената връзка между настъпването на вредите и
твърдяното от ищците незаконно поведение на съответните органи на съдебната
власт.
От възприетото от фактическа страна е видно, че
общата продължителност на процесното наказателно производство е над 8 години и 8
месеца – доста над разумния срок за това. Производството по обсъждания наказателен процес не се отличава с значителна
правна сложност, а доколкото същият е доказателствено и фактически усложнен,
вследствие преди всичко на извършване на ненужни за изясняване предмета на
делото доказателствени действия, от страна на ответниците това обстоятелство не следва да се възлага в
тежест на ищците. Видно е също, че ищците не са допринесли за продължителността
на наказателното производство нито в досъдебната, нито в съдебната фаза. Настоящият
съдебен състав намира, че значителното забавяне както на досъдебното производство
(продължило повече от 1 година 11 месеца), така и (и най-вече) на съдебната
фаза на процеса (повече от 6 години и 7 месеца) се дължи изключително на
действията и бездействията на органите на ответните ПРБ и БлОС. От тяхна страна
са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата,
както и до връщане на делото на първоинстанционния съд за допълнително
произнасяне, като само пред БлОС производството е продължило над 6 години.
Съдът не е взел нужните мерки за дисциплиниране на участниците в съдебната фаза
на процеса – най-вече на свидетелите и вещите лица, нередовното призоваване и неявяването
на част, от които е ставало честа причина за отлагане на делото. Съдът най-вече
не е създал необходимата организация за нормалното и в разумен срок разглеждане
на делото при многократното отлагане на делото поради опити да установи
местонахождението на свидетеля У., въпреки, че той е бил разпитан по
досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 223 НПК и не е бил намерен
на посочените по делото адреси. След проведено издирване, включително и
международно, и установяване на адрес на свидетеля във Великобритания, съдът не
е изпратил веднага съдебна поръчка за призоваване и/или разпит на лицето по
реда на НПК и международната правна помощ, а е провел кореспонденция с МВР и
МВнР. Когато е изготвил първата съдебната поръчка не е съобразил времето за
насрочване на делото и поради това не е била изпълнена. Това е наложило
изпращане на втора съдебна поръчка. Разпитът на св. У. бил поискан от прокурора
и частните обвинители и гр. ищци, които няколко пъти направили искане
показанията му да бъдат прочетени, но съда не го е уважил, въпреки, че към този
момент местонахождението му изобщо не било установено. БлОС многократно назначавал комплексни СППЕ, с цел -
установяване на психическото състояние на подсъдимия към момента на извършване
на престъплението и дали го е извършил в състояние на физиологичен афект, като
на този въпрос отговор е бил даден още в хода на досъдебното производство,
когато също са били изготвени няколко комплексни СППЕ. Делото е било отлагано
само заради неизготвянето на експертизите за срок от около 1 година. С оглед
изложеното по делото бе установено, че в резултат на продължилото доста над
разумния за това срок, наказателно производство, ищците са претърпели
обичайните в подобни случаи неимуществени вреди, изразяващи се в неудовлетвореност
от бавното развитие на делото, липса на справедливост и възмездие за претърпените
от престъплението страдания, житейска
и правна несигурност, промени в обичайният начин на живот на ищците и на
контактите им с техни близки, затруднение да водят нормален семеен и социален
живот, стрес, мъка, тъга, като се установиха в конкретният случай и настъпили усложнения в
преминаване на етапите на траур и скръб при ищците.
По делото не се събраха доказателства, които да
противоречат на показанията на свидетелите Р.-Ф., Б. и Й., на последните двама,
преценени предвид възможната й заинтересованост, по реда на чл. 172 ГПК, с
оглед на всички други данни по делото, което мотивира съдът да кредитира, като
достоверни показанията на посочените свидетели, от които се установява, че за
ищците, описаните по – горе вреди са възникнали именно в хода на
продължителният наказателен процес срещу убиеца на ***, *** и *** на ищците,
поради което налице е и причинно - следствената връзка между настъпването на
вредите и незаконното поведение на ответниците. Обсъжданите свидетелски
показания напълно кореспондират и с установеното от заключението на вещото лице
по съдебно-психологическата експертиза, че у ищците след претърпяната загуба са
налице понижени възможности за социално функциониране, а периода на
реорганизация на новата личностова идентичност и нова привързаност към нови
интереси и хора не е завършил, като продължилите във времето съдебни процедури
са повлияли на продължителността на преодоляване на етапите на настъпилите
скръб и траур по отношение на техния наследодател. Установи се от заключението
на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза, че у ищците е налице повишена
емоционална лабилност, тревожност, депресивност, емоционални затруднения с
преживяване на тъга и спотаен гняв повишена тревожност и депресивност,
променена самооценка, а при децата затруднено междуличностно общуване и по - голямата
тревожност. С оглед изложеното съдът намира, че предявените по делото искове по
чл. 2 б ЗОДОВ, за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, са доказани по основание.
При преценката, съгласно чл. 52 от ЗЗД, на всички
обстоятелства по делото и най-вече – предвид голямата продължителност на
осъщественото срещу убиеца на ***, *** и *** на ищците наказателно преследване
– над 8 години и 8 месеца, съдът намира, че искът е основателен до размер от 8 000,00
лева, за всеки от ищците, ведно с претендираната законна лихва върху тази сума,
считано от 25.10.2016 г. (от влизане в сила на присъдата, с която подсъдимият е
осъден на наказание, във всичките й части по отношение на съответния ищец, с постановяване на окончателното определение
№288/11.10.2016 г. по ВНЧД №1042/2016 г. на САС - ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, т. 4) за ищците Д.М.С., Н. А.С. и С.А.С. и считано
от 21.10.2016 г. за останалите ищци, съобразно претенцията в исковата молба и
по – ранното, влизане в сила на присъдата, по отношение на тях, до окончателното плащане на сумата. В конкретният случай забавата е резултат от
дейността на двамата ответници, поради което на основание чл. 53 ЗЗД, е налице
съпричиняване, водещо до пасивна солидарна отговорност, при която точното
участие на всеки от съпричинителите не може да бъде отграничена, а е и без
правно значение по отношение на кредитора, поради което ответниците следва да
се осъдят да заплатят солидарно дължимите суми.
От друга страна при определяне размера на
обезщетението съдът взе предвид предмета на обсъжданото наказателно
производство и тежеста на престъплението, за което същото е водено, който е от
естество да обуслови по – голяма продължителност на срока, за който производството
би следвало да приключи, сравнително големият брой свидетели (21) и вещи лица (20), които съгласно списъка,
приложен към обвинителният акт е следвало да се разпитат и обстоятелството, че
най – голямото забавяне на делото е произтекло от трудностите по осигуряване на
разпита на свидетеля У., при което е налице и международен елемент, което
изисква и допълнително запознаване с приложимата нормативна уредба и може да
бъде прието като основание за по – висока правна сложност на делото. С оглед
изложените обстоятелства съдът намери исковете за недоказани и затова
неоснователни над сумата 8 000,00 лева, за всеки от ищците, поради което
за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 10 000,00 лева исковете следва да бъде отхвърлени, ведно с
претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, до окончателното й изплащане.
Неоснователно с оглед краткия срок до завеждане на
настоящото дело и началният момент на погасителната давност за процесните
вземания - от влизане в сила на присъдата, с която подсъдимият е осъден на
наказание, определен в горепосоченото тълкувателно решение (ТР № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, т. 4) е и възражението на ПРБ за изтекла погасителна
давност. Неоснователно е и възражението на ПРБ за неприложимост на разпоредбата
на чл. 2 б ЗОДОВ, предвид влизането ѝ в сила след приключване на
досъдбеното производство, доколкото от значение е приключване на наказателния
процес в двете му фази – съдебна и досъдебна, а не само в първата фаза (Определение № 528 от 08.11.2016 г.
по ч. гр. д. № 4569 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на първият ищец внесените от него държавни такси в размер 15,00 лева и сумата 640,00 лева, заплатено от него адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, както по 640,00 лева адвокатско възнаграждение, заплатено от ищците С.А.С., Д.М.С. и С.А.С.. Присъждането на разноските
по делото за адвокатско възнаграждение в тежест на ищеца или на ответника е
законна последица от отхвърляне, респективно от уважаване на иска, като при
възражения на страните, съдът следва да прецени и дали размерът на тези
разноски е съобразен с правната и фактическа сложност на делото. По настоящото
дело следва да се приеме, че претендираното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ищците не е прекомерно и отговаря на критериите за определяне
на разумно такова, предвид и заложените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения правила за определяне на
минимално адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предвижда възможност съдът да присъди по - нисък размер на разноските,
произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, ако същото е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Тази
възможност е обусловена от искане на насрещната страна. По делото е направено
от ответника - ПРБ изрично искане за присъждане на по - нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение на ищците поради прекомерност, като
съдът намира така направеното искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно.
Процесуалният представител на ищците е изготвил искова молба, участвал е в две
открити съдебни заседания и при събиране на доказателствата – многобройни
писмени доказателства, разпит на трима свидетели и заключение на вещо лице,
предявил е и доказателствени искания по делото. С оглед горното и като съобрази
характера на спора, който следва да се приеме, че се отличава със средно висока
правна и фактическа сложност, обема и съдържанието на осъщественото от
пълномощника процесуално представителство, съдът счита, че договореното и
заплатено от ищците адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Посоченият
размер в представеният от страните договор за правна помощ (800 лв. на
представляван) е дори под нормативноустановеният минимален размер, съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид всички гореобсъдени
обстоятелства се налага извод, че възнаграждението на процесуалният
представител на ищците, посочено в приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, не е прекомерно, което обосновава неоснователност на
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. На
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответниците следва да платят в полза на РС –
Севлиево направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице
в размер на 520,00 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 2 б ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. С., бул. "Витоша" № 2 и Окръжен съд – Благоевград, с адрес гр.
Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да заплатят солидарно
на К.Д.С., с ЕГН **********,*** сумата 8
000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.10.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявениите
искове за
обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума
от 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева, ведно със законна лихва до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2 б ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. С., бул. "Витоша" № 2 и Окръжен
съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да заплатят
солидарно на С.А.С., с ЕГН **********,*** сумата 8 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявениите искове за обезщетение за неимуществени
вреди В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 8 000,00 лева до пълния
предявен размер от 10 000,00 лева, ведно със законна лихва до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2 б ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. С., бул. "Витоша" № 2 и Окръжен
съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да заплатят
солидарно на Д.М.С., с ЕГН **********,*** сумата 8 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.10.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявениите
искове за обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над
присъдената сума от 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева,
ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2 б ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. С., бул. "Витоша" № 2 и Окръжен
съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да заплатят
солидарно на Н. А.С., с ЕГН **********, действаща чрез *** си законен
представител Д.М.С., с ЕГН **********,*** сумата 8000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.10.2016 г.
до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявениите искове за
обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума
от 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева, ведно със законна
лихва до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2 б ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. С., бул. "Витоша" № 2 и Окръжен
съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да заплатят
солидарно на С.А.С., с ЕГН **********,*** сумата 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.10.2016 г.
до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявениите искове за обезщетение за неимуществени вреди В
ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 8 000,00 лева до пълния предявен
размер от 10 000,00 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С., бул. "Витоша" №
2 и Окръжен съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да
заплатят на К.Д.С., с ЕГН **********,*** сумата 15,00 лева, разноски за заплатени
държавни такси и сумата 640,00 лева, разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С., бул. "Витоша" №
2 и Окръжен съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да
заплатят на С.А.С., с ЕГН **********,*** сумата 640,00 лева за разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С., бул. "Витоша" №
2 и Окръжен съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да
заплатят на Д.М.С., с ЕГН **********,***
сумата 640,00 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С., бул. "Витоша" №
2 и Окръжен съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да
заплатят на С.А.С., с ЕГН **********,***
сумата 640,00 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. С., бул. "Витоша" № 2 и Окръжен съд –
Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да заплатят на РС –
Севлиево сумата 520,00 лева за платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: