Р Е Ш Е Н И
Е № 261991
гр. Пловдив, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7705 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК: *********, гр. С.,***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1
КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 72,50 лв. –
главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения л.а. „ ***“,
модел *** рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско +” по застрахователна
полица № *** за причинени имуществени
вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** г., когато при движение в гр. П. лекият автомобил, е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в размер на 57,50 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.07.2020 г. до
оконачателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ищцовото
дружество твърди, че на *** г. при движение в гр. П. лек автомобил „ ***“, модел *** рег. № *** е преминал през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно,
в резултат на което настъпили увреждания по автомобила. Твърди се също така, че
при настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил имал валидна
имуществена застраховка „Каско +“ в
ищцовото дружество със срок на действие от 10.11.2017 г. до 09.11.2018
г. Посочва се, че поради това след
постъпване на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е
образувана щета, като е извършен опис и оценка на вредите по лекия автомобил,
като са увредени предна дясна гума и джанта лява предна дясна. Щетите са
оценени на база цени и методика, прилагани от застрахователя, като въз основа
на представена фактура и по експертна оценка е определено обезщетение в размер
на 57,50 лв. Въз основа на ликвидационен акт от 12.06.2018 г. ищецът е одобрил
изплащането на застрахования собственик на сумата в размер на 57,50 лв., която
е платена по банков път на 13.06.2018 г. Твърди се, че с изплащане на
обезщетението на основание чл.410, ал.1, т.2 и т.3 от КЗ ищцовото дружество
встъпило в правата на застрахованото лице против Община Пловдив. Посочва се,
че е уведомена общината за заплащане на
регресната претенция, но плащане на
изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15
лв. не са постъпили. Моли за осъждане на
ответника да заплати съответната сума, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва претенциите като неоснователни и недоказани. На първо място
оспорва наличието на застрахователно правоотношение към датата на събитието.
Твърди, че не е налице обективирано чрез подпис от застрахования волеизявление
за сключване на застрахователен договор. Оспорва да е налице писмен договор,
като сочи, че писмената форма е форма за действителност, съгласно разпоредбите
на КЗ. Твърди, че община Пловдив не носи
отговорност за описаните в исковата молба материални щети. Оспорва механизма на
ПТП, както и наличието на причинно – следствена връзка. Прави се възражение за
съпричиняване на произшествието от водача на лекия автомобил, тъй като се
счита, че той не бил съобразил скоростта си или не е предприел маневра, с която
да избегне повредата. Оспорва и
претенцията за ликвидационни разноски. Моли исковете да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани. Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск в тежест на ищеца е да
докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици,
т.е. положителните елементи противоправно поведение, вреди, причинна връзка
между двете и вина, която се предполага. Ищецът трябва да докаже и положителните
материално правни предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал 1 КЗ – че е
налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача на увредения
автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в размера на
причинените щети.
Обратно, ответникът следва да установи онези свои
правоизключващи възражения, които са за положителни факти.
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото
имущество и
ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, а именно: застрахователна
полица № *** с валидност от 10.11.2017 г. до 09.11.2018 г., която е действала към
момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени
вреди. Същата е подписана от страните по нея, поради
и което възраженията на ответника в тази
насока се явяват неоснователни. Не се оспорва и от приетите общи
условия се установява, че е налице покрит риск- ПТП.
Още повече, че в съдебната практика се приема, че въпреки
формалността на застрахователния договор, то следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ, според която страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението, като следва да се има предвид, че
това оспорване следва да е налице към момента на извършването му. По този
въпрос е налице и задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от
Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК решение № 50/25.04.2012г. по т.д.№ 95/2011г. на ІІ т.
о., в което е прието, че: "Неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е
едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността
настъпва независимо от поведението на страните, като нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да
бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал. 3 от ТЗ, съгласно която
страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението”, както и решение №
115/23.07.2013г. по т.д.№ 348/2012г., І т.о. и др.
В случая от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че водачът, който е управлявал процесното МПС е подал уведомление
за щета, като в полза на застрахованото лице е изплатено определеното
застрахователно обезщетение, поради и което съдът приема, че е налице
действително правоотношение по сключения договор за застраховка. След депозирането на уведомлението за щета е
извършен опис – заключение, като е констатирано, че е налице необходимост от
подмяна на предна дясна гума със съответните показатели и боя на лята джанта
предна дясна. Щетите са оценени в размер
от 57,50 лв., като сумата е заплатена в полза на застрахованото лице. На
ответника е връчена регресна покана за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение и заплащане на сумата от 15 лв. – ликвидационни
разноски.
От приетия по делото протокол за ПТП се установява, че на ***
г., около *** в гр. П. лек автомобил „ ***“, модел *** рег. № *** е преминал през дупка с размери 50/35/15, като са описани
вредите- предна дясна гума и джанта. Доколкото ответникът оспорва механизма на
ПТП, то са събрани гласни доказателства в тази връзка чрез разпита на св. С.П.-
***, който е изготвил протокола за ПТП и водачът на увреденото МПС – св. С.П..
От разпита на св. С.П. се установява, че същият е
съставил протокола за ПТП, като същият е изготвен на място и е измерена
дупката, в която водачът е посочила, че е попаднала. Посочва, че в тези случаи
се правят снимки, като се пише и докладна и се издава протокол на потърпевшия.
От разпита на св. С.П. се установява, че управлявайки
фирмена кола, собственост на *** преди
две – три години е участвала в ПТП.
Движила се в посока към кв. П., покрай отбивката за ***. Влязла в
дупката и гумата се спукала, като не си спомня големината на дупката, но си
спомня, че се обадила на тел. 112 и полицаите дошли. Тъй като в края на пътя
има гумаджии те сменили гумата. Посочва, че е показала на полицаите дупката и
те я измерили. Освен спуканата гума имало и нараняване на джантата. Сочи, че
пътна маркировка и знаци за дупки не е имало. Свидетелката заявява, че тя е
подала уведомление за щета до застрахователя. Потвърждава отразеното в
протокола и от св. С.П., че й е взета проба за алкохол, както и че протоколът е
съставен от полицаите, а тя само го е подписала.
Приети са като писмени доказателства документи,
установяващи правото на собственост на увредения автомобил, както и СУМПС
на водача на автомобила, както и всички
документи, представени във връзка с искането за изплащане на застрахователно
обезщетение.
По
делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща
стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и извод за наличие на
причинно- следствена връзка от техническа страна между механизма на ПТП и
щетите. Вещото лице е отразило, че
посочените повреди в опис – заключение по щета съответстват по характер и
големина на механизма на
произшествието, описан в исковата молба
и потвърден от писмени и гласни доказателства .
Установява стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и
извод за наличие на причинно- следствена връзка от техническа страна между
механизма на ПТП и щетите. Вещото лице е отразило, че необходимата сума за
възстановяване /ремонтирането на процесния автомобил възлиза на 200,36
лв., което надвишава определеното и изплатено застрахователно
обезщетение.
От
събраните по делото гласни доказателства, преценени във връзка едно с друго и с
оглед на писмените доказателства се установяват и посочените в исковата молба
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Първо, вещото лице,
базирайки се на приетите по делото писмени и гласни доказателства,
изразява становище за наличието на
причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и щетите. Второ,
самият водач и спътника му в разпита си пред съда са категорични в показанията
си за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от
уведомлението за шета е деклариран точно такъв механизъм на събитието -
препятствие на пътното платно. В същото време ответникът не установява различен
механизъм на произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила,
което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства,
които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
Не се спори по делото, че пътят, на който се е
осъществило ПТП-то се стопанисва от ***. Като стопанин на пътя по силата на чл.
3, ал. 1 Закон за движението по пътищата тя е длъжна го поддържа изправен с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира
движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по
смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната дупка, доколкото нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението, е препятствие на
пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен с
нарочен пътен знак, (което обстоятелство се установи от разпита на св.
Табаков), който да указва на водачите да го заобиколят, за да продължат
движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и
да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено
му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага
изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в
случая ответната община.Налице е бездействие на нейните служители, натоварени
със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която
да задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности
по пътното платно и съответно да носи отговорност за нанесени повреди по
управлявания от него лек автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.
Не се установи от
събраните по делото доказателства да е налице съпричиняване от страна на водача
на увредения автомобил.
С оглед горното, съдът счита, че са били всички
предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно
сключената имуществена застраховка, чийто размер се установява от неоспореното
експертно заключение. С изплащане на застрахователното обезщетение на доверения
сервиз, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу
причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410,
ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до предявения размер, с оглед
диспозитивното начало и доколкото същият е по – малък от посочения от вещото
лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда,
до окончателното плащане. Относно
ликвидационните разноски, то същите на основание чл. 410 КЗ
следва да се прибавят към
изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като представляват обичайни
разноски и са дължими от ответника.
Обичайните разноски са дължими на основание чл.
410, ал. 1 КЗ. Макар и да липсват доказателства за
размера на ликвидационните разноски, доколкото
основанието на претенцията е
доказано, а противната страна не е оспорила
претендирания размер, претенцията
следва да бъде уважена в пълния размер от 15 лв., тъй като тя
съответства на обичайния размер
на разноските /арг. от чл. 162 ГПК/.
Доколкото главницата е за лихвоносно вземане, то следва
да се уважи и претенцията за законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски, съгласно отразеното в приетия списък по чл. 80 ГПК, както
и представени доказателства за извършването му. Ищецът претендира разноски в
общ размер от 398 лв., включващи
държавна такса в размер на 50 лв.,
възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв., депозити за свидетели –
30 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 168 лв., като искането
му е изцяло основателно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
претендираните от ищеца разноски.
С оглед
изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА
Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК:
*********, гр. С.,*** сумата от 72,50 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за увредения л.а. „ ***“, модел *** рег. № ***, въз
основа на застраховка „Каско +” по застрахователна полица № *** за причинени имуществени вреди на
автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** г., когато при движение в гр. П., лекият автомобил, е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в размер на 57,50 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.07.2020 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 398 лв. – разноски по делото.
Присъдените суми да се преведат по следната банковата
сметка: IBAN: ***, BIC ***, ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ