Решение по дело №2793/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 267
Дата: 19 февруари 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Албена Славова
Дело: 20213110202793
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Варна, 19.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110202793 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от М. Б. М. чрез адв. В. против НП № 21-0819-000369/16.02.2021г. на
Началника на група при сектор“ПП“ към ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.
174 ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания: "глоба" в размер на
2000 /две хиляди / лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет
и четири/ месеца.
В жалбата си въззивникът навежда твърдения, че издаденото НП е необосновано
и незаконосъобразно. Адресира до съда искане същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв.
В., който поддържа жалбата с наведените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили
са писмени бележки от юк Лукова, в което се излага становище, че НП е правилно и
законосъобразно и не са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 28 от
ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 31.01.2021 г., около 15.20 ч. служители на Зонално жандармерийско
управление – Варна – св. М.М., св. Вл. Й. и св. П. П. осъществявали служебните си
1
задължения в района на с. Стефан Караджа, общ Вълчи дол, когато възприели л.а. Рено
Клио с рег. № В 1145 КВ , който бил управляван от лице от мъжки пол на път Трети
клас № 207 в с. Стефан Караджа, в посока с. Калоян. Св. М. подал сигнал със стоп
палка към водача, с указание да спре с оглед извършване на проверка, но превозното
средство не спряло и продължило движение в посока към гр. Девня. Полицейските
служители се качили в служебния автомобил и последвали превозното средство с
включен светлинен и звуков сигнал. След около 500 м те застигнали автомобила и
спрели водача, като констатирали, че същият се управлява от лице от женски пол, а
именно Павлинка Банкова В.а, придружавана от М. Б. М.. Служителите на ЗЖУ –
Варна стигнали до извод, че при подадения сигнал със стоп палка от св. М.
автомобилът е управляван от М., а впоследствие същият е разменил мястото си с
лицето Павлинка В.а, която го е придружавала в посочения момент.
Полицейските служители поискали съдействие за тестване на М. с техническо
средство за установяване наличие на алкохол в издишвания от същия въздух. На място
пристигнал св. В. , на длъжност „мл.автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Варна, на когото служителите при ЗЖУ-Варна заявили, че М. е управлявал превозното
средство, по отношение на което е предприета проверка, с оглед на което същият
следва да бъде тестван за алкохол. Пред В., М. отрекъл да е управлявал авомобила и
отказал да бъде тестван с предявеното му за целта техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0170, съотв. отказал да получи талон за
медицинско изследване № 085620/31.01.2021 г.
При така установените факти, на М. бил съставен АУАН № 329544/31.01.2021 г.
за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, който му бил предявен, но същият отказал да
подпише. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя – св. В.В., свидетелят по акта – М.М., както и служителите от ЗЖУ-
Варна, участвали в проверката – св. Вл. Й. и св. П. П.. Приобщени са към материалите
по делото и материалите по АНП, както и писмо от РУ-ДЕвня с изх. № УРИ 253000-
11092/10.12.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.
2
Наказателното постановление № 21-0819-000369/16.02.2021г. е издадено от
компетентен орган, видно от заверено копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. в
рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Като разгледа жалбата по същество съдът намери, че в хода на съдебното
производство, въпреки извършването на възможните и необходими процесуално-
следствени действия не бе установена фактическата обстановка, посочена в НП.
Анализът на приобщени в хода на съдебното производство доказателствен материал
не дава възможност да се установи по несъмнен начин дали въззивникът е управлявал
процесното моторно превозно средство на посочените в АУАН дата, час и място.
Гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. М., св. Й. и св. П. не се
характеризират с необходимата яснота и конкретика относно релевантните факти,
свързани с авторството на деянието. Видно от показанията на цитираните свидетели,
при предприемане на проверката по отношение на процесния автомобил , същите са
възприели водача му по време на движение на превозното средство, което
възпрепятства възможността да се запаметят в необходимата степен с оглед бъдещо
разпознаване индивидуализиращи лицето белези. Същевременно към момента на
подаване на сигнала със стоп палка водачът не е бил разпознат, предвид липсата на
твърдения, че полицейските служители са познавали лицето, управлявало превозното
средство лично или служебно качество. Не се излагат и възприятия от цитираните
свидетели, кога и по какъв начин установените впоследствие в автомобила лица са
разменили местоположението си в превозното средство. Поради изложените
съображения, съдът намира, че твърденията на свидетелите в този смисъл почиват на
предположения, а не на лично възприети от същите факти, съответно показанията им
относно авторството на деянието са недостоверни такива.
Липсата на безспорни доказателства сочещи, че жалбоподателят е управлявал
процесното превозно средство на визираните в НП дата, час и място, сочат за
необоснованост на издаденото НП, доколкото разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП
предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице с
качеството на „водач“ на МПС, в случаите, когато същото откаже да бъде тествано за
употреба на алкохол в кръвта, докато в случая не е установено по несъмнен начин, че
въззивникът е имал това качество.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
3
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0819-000369/16.02.2021г. на Началника на група при
сектор“ПП“ към ОД на МВР- Варна, с което на М. Б. М. на основание чл. 174 ал.3 от
ЗДвП са му наложени административни наказания: "глоба" в размер на 2000 /две
хиляди / лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4