№ 4670
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110145930 по описа за 2021 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ............
против „Топлофикация София“ ЕАД. Предявен е иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по издадена заповед за
изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2021 г., издадена по ч. гр.
дело № 32503/2021 г. по описа на СРС на обща стойност 596,17 лева.
Ищецът твърди, че ответникът е начислил по негова партида сумите по
издадената заповед за изпълнение, представляващи главница за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение, както и лихва за забава върху тях за имот, на който не
е собственик, нито има учредено вещно право на ползване. Сочи, че за процесните
суми е издадена заповед за изпълнение, като в срока за вързажение срещу същата е
депозирал отрицателен установителен иск за недължимост на сумите. Счита, че в
процесния период не е имал качеството на потребител, поради което не дължи
заплащане на процесните суми. Отделно твърди, че че ответникът не е изпълнил
задължението си да публикува общите условия съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ; оспорва
наличието на ценово решение за топлинната енергия, с което КЕВР да е позволило на
ответника да продава топлинна енергия на претендираните цени; счита, че ответникът
не притежава лицензия за пренос/доставка на топлинна енергия. Излагат се твърдения,
че в процесния имот не е доставяна топлинна енергия, както и че ответното дружество
не е изпълнило задължението си за издаване на изравнителна сметка. Оспорва
метрологичната годност на общия топломер и на индивидуалните топломери. Поради
тези и останалите изложени съображения моли съда да приеме за установено между
страните, че не дължи на ответника процесната сума. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Сочи, че ищецът е собственик на топлоснабдения имот в процесния
период, респективно – потребител на топлинна енергия. Твърди, че след края на
отоплителните сезони са издавани изравнителни сметки от дружеството, извършващо
1
дялово разпределение. Сочи, че приложимите общи условия са одобрени от ДКЕВР и
са публикувани съгласно закона. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ищеца, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ищеца е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ответникът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер;
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена
топлинна енергия и отправена и получена от ищеца покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже, че е погасил
задължението.
Ищецът отрича съществуването на задължение за заплащане на сумите по
издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2021
г., издадена по ч. гр. дело № 32503/2021 г. по описа на СРС. Видно от приетото копие
на посоченото ч. гр. дело, по подадено от ответното дружество заявление, на
16.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 2037 за сумите от: 426,56 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната
лихва от 08.06.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 48,30 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.05.2021 г.; сумата от
39,12 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 7,19 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.07.2018 г. до 25.05.2021 г., както и разноски по делото – 25,00 лева
държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че
задълженията са във връзка с потребление на процесния имот: гр. .................., аб. №
192218.
Заповедта за изпълнение е връчена на ищеца и длъжник в заповедното
производство на 05.07.2021 г., видно от удостовереното в разписката към съобщение от
21.06.2021 г., като искът в настоящото производство е депозиран в едномесечния срок
за възражение срещу дължимостта на сумите по заповедта.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ищецът се явява потребител на топлинна
енергия в процесния имот за посочените периоди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
2
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ищецът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 169, том I,
нот. дело № 169/1988 г. се установява, че процесният недвижим имот, , а именно
апартамент 139, находящ се в гр. ............., е признат за собствен на ......... и ...........а на
11.02.1988 г.
От приетото удостоверение за наследници, издадено от Столична община на
07.10.2010 г., се установява, че след смъртта си на 08.05.2010 г. ...........а е оставила като
единствен неин наследник ищеца по делото ............ /син/.
Установява се, че на 16.06.2008 г., преди смъртта на неговата майка ...........а,
ищецът, заедно с неговата наследодателка, в качеството им на единствени собственици
на процесния имот, сключват нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
59, том IV, рег. № 4427, дело № 635/2008 г. по описа на нотариус ........ От същия е
видно, че за обезпечаване на всички вземания по договор за потребителски кредит,
сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, собствениците на имота учредяват
договорна ипотека върху същия.
Видно от извършената служебна справка, процесният имот съвпада и с
регистрираните постоянен и настоящ адрес на ищеца.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал щранг-лира в банята и 2 бр. водомери
за топла вода. Посочено е, че на 05.11.2002 г. е изключено отоплението на стълбите. В
процесния период всички отоплителни тела са били демонтирани, поради което ТЕ за
отопление на имота от радиатори не е начислявана. Топла вода в процесния период
също не е ползвана, като е начислена топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата и от
сградната инсталация. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането
3
на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач
съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. През
процесния период топломерът е преминал метрологични проверки, като е дадено
заключение за съответствието му.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че към 22.04.2021 г. няма данни за извършени плащания,
касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение
465,68 лв., от които 426,56 лв. топлинна енергия и 39,12 лв. дялово разпределение.
Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно
начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от
52,67 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо
55,26 лв., от които 48,30 лв. върху непогасената топлинна енергия и 6,96 лв. върху
непогасената сума за дялово разпределение.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ищеца е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в таблица № 2 от експертното
заключение сумите, които са включени в процесното вземане помесечно, както и
общия размер на дължимата главница за топлинна енергия, поради което се налага
извод за неоснователност на иска за признаване за установено, че ищецът не дължи
сумата от 426,56 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в поцесния
период.
С молба от 01.12.2021 г. ищецът сочи, че освен заявеното основание, отрича
съществуването на процесното вземане и поради изтекъл период на погасителна
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
32503/09.06.2021 г. по описа на СРС на 09.06.2021 г., от която дата установителният
иск би се считал за предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.06.2018 г., са погасени по давност.
В случая процесните вземания касая период след 09.06.2018 г., поради което не са
погасени по давност.
Установи се дължимостта и на сумата, касаеща заплащане на дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
4
топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен и в частта, касаеща сумата от 39,12 лева,
представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия за
процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ответникът не твърди и не доказва да е отправил до
ищеца. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора е
напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС.
Искът, в частта му, с която се иска признаване за установено, че ищецът не дължи
вземането за мораторна лихва върху цената на ТЕ, следва да бъде уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което искът
5
за установяване недължимост и на тези акцесорни претенции в се явява основателен.
Като част от предмета на делото ищецът е заявил и недължимост на сумата от
75,00 лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № 32503/2021 г. по описа на СРС,
включени в издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът, като
съобрази, че ищецът е избрал защита на своите права чрез предявяване на отрицателен
установителен иск за недължимост на сумите, подаден в срока за възражение по чл.
414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, намира, че следва да се произнесе и
по въпроса за дължимостта на включените в заповедното производство разноски. С
оглед частичната основателност на предявения отрицателен установителен иск, следва
да се посочи, че ищецът не дължи сумата от 7,99 лева, представляваща държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 32503/2021 г. по описа на СРС,
пропорционално на уважената част от иска в настоящото производство.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 5,32 лева, представляваща заплатена държавна
такса, пропорционално на уважената част от предявения иск.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Д.Д. от АК Б сумата от 31,94 лв. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца, пропорционално на уважената
част от иска.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 625,46 лв. направени по делото разноски, пропорционално на отхвърлената
част от предявения иск, от които: 491,44 лв. възнаграждения за вещи лица и 134,02 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
............, ЕГН ********** не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********:
сумата от 48,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 25.05.2021 г., сумата от 7,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 25.05.2021
г., сумата от 7,99 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
32503/2021 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска до пълния
предявен размер от 596,17 лева, включващ сумите от 426,56 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия в периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2020 г. в имот с аб.
№ 192218 и адрес: гр. .................., сумата от 39,12 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 67,01 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 32503/2021 г. по описа на СРС, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2037/16.06.2021 г. по ч. гр. дело № 32503/2021 г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на ............, ЕГН ********** сумата от 5,32 лева, разноски по делото,
пропорционално на уважената част от предявения иск.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Д.Д. от АК Б, ЕГН ********** и лич. № **********
сумата от 31,94 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца, пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ............, ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 625,46 лева, разноски по
делото, пропорционално на отхвърлената част от предявения иск.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7