№ 65
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110168818 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от К. Х. Л. срещу Й.
С. Г. с искане ответницата да бъде осъдена да заплати сума в размер на 1500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания вследствие от травматични увреждания /кръвонасядане по лявата скулова област
на лицето, контузия на главата/, получени на 20.12.2017 г. чрез нанасяне от ответницата на
удар с дясната ръка по лицето в областта на лявата скула на ищцата и отскубване на кичур
от косата и сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в нанесени обиди от ответницата чрез думите „мърша“ и „боклук“,
като по този начин е уронила честта и унизила достойнството на ищцата, ведно със
законната лихва от 19.12.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че живее в едноетажна постройка в част от двора, в
който притежават къща и живеят и двамата сина. Сочи, че на 20.12.2017 г. сутринта в дома
дошла нейна приятелка, като докато пиели кафе се чул удар от камък по прозореца.
Ищцата излязла навън и видяла, че снаха – съпругата на сина . и ответницата в
настоящото производство, се криела зад гаража. Попитала я за хвърлените камъни по
прозореца, като от своя страна ответницата се нахвърлила за физическа саморазправа и
отправила обидни думи - „боклук“ и „мърша“. Ищцата сочи, че ответницата нанесла силен
удар с дясната ръка по лицето в областта на лявата скула, а при опит да влезе в двора и да
заключи външната порта, ответницата я сграбчила и откъснала кичур коса от дясната
страна на главата. Излага, че свидетел на случило се била нейната внучка – В. Л., дъщеря на
сина Х.. Същата чула писъците на баба си и притеснена излязла на двора, за да я успокои.
Ищцата посочва, че след случилото се си е извадила съдебно-медицинско удостоверение, в
което лекарят констатирал наличие на контузия на главата, кръвонасядане по лявата скулова
1
област на лицето и липса на коса на малък участък от главата, като тези травматични
увреждания причинили на пострадалата страдания, които продължили около 15-20 дни.
Излага, че за случая е постановена присъда по н.ч.х.д. № 1017/2018 г. на СРС, НО, 8 състав,
с която ответницата била призната за виновна и било наложено наказание на основание чл.
23, ал. 1 НК. С решение № 260131 от 05.11.2020 г. на СГС, НО, XIII, въззивен състав,
присъдата била потвърдена в наказателната ѝ част и влязла в сила на 05.11.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответницата, с който оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията на ищцата, изложени в исковата молба и
счита, че те не са подкрепени с достатъчно доказателства и фактически обстоятелства.
Оспорва, че е хвърлила камък по прозореца на ищцата и уточнява, че в нощта преди
20.12.2017 г. ищцата била в нетрезво състояние и е нападнала вербално ответницата като
използвала нецензурни, обидни и грозни изрази и се заканила с убийство. Оспорва, че е
откъснала кичур коса от дясната страна на главата на ищцата. Оспорва наличието на
твърдените от ищцата болки и страдания. Посочва, че въпреки че е налице влязла в сила
присъда, с която ответницата е била призната за виновна, то не се е установило да са
причинени две телесни увреждания на пострадалата, освен леката телесна повереда.
Оспорва, че причинените на ищцата вреди са от поведение на ответницата, както и прави
възражение за съпричиняването им като ищцата е създала условия за претърпяване на
обидни и заплашителни изрази. Оспорва, че е налице причинно-следствена връзка между
причинените вреди и извършените действия.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Не е спорно по делото, че със присъда от 18.02.2020 г. по н. ч. х. д. № 1017/2018 г. на
СРС, НО, 8 състав, ответницата Й. С. Г. е призната за виновна в това, че на 20.12.2017 г.
около 10:00 – 10:15 часа в гр. .., нанесла удар с дясната си ръка по лицето в областта на
лявата скула на К. Х. Л., сграбчила с лявата си ръка за косата К. Х. Л. и откъснала кичур от
косата на К. Х. Л., с което причинила лека телесна повреда – болка, без разстройство на
здравето, изразяваща се в контузия на главата, кръвонасядане по лявата скулова област на
лицето, причинила болка – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, както и в това, че на
20.12.2017 г. около 10:00 – 10:15 часа в гр. .. е казала нещо унизително за честта на К. Х. Л. в
нейно присъствие, а именно „боклук“, „мърша“ – престъпление по чл. 146, ал. 2 НК.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл предмет на установяване по настоящото дело е претърпяла ли е
ищцата посочените в исковата молба неимуществени вреди в резултат от противоправното
поведение на ответницата, както и техните сила и интензитет.
За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства по делото, са
ангажирани писмени и гласни доказателства.
Свид. Х. А. Л., син на ищцата разказва, че случилото се на ищцата било болезнено за
2
нея - била с подути и зачервени клепачи и лява скула, от дясната страна на главата имала
дупка около 2-3 см, където липсвала коса, била разтреперана, плачела, гадело се, на път
към съдебна медицина на два пъти повърнала, имала болки от самите удари. Тези страдания
продължили около 1 седмица, докато минат оттоците и синините, а за болката в главата
приемала успокоителни. Отделно от това изпитвала срам и унижение от обидите на
ответницата, която я наричала с обидни думи като „курва“, „мърша“, „пачавра“, „боклук“ и
заплашвала. Доста време след инцидента свид. се грижел за ищцата, като за да се закрепи
психически трябвали над 10 дни. Не можела да се храни, гадело се, повръщала, кръвното
едва сте стабилизирало, имала сърцебиене и аритмия. След случая ищцата имала огромен
страх, с месеци не можела да излезе, изживяла голям стрес. След инцидента личният лекар
споделил, че ищцата е била в пред инсултно състояние. Сочи, че ищцата взима хапчета за
хипертония и главоболие. След инцидента посещавали лекар и за психическото ѝ състояние.
Свид. . А. Л., съпруг на ответницата и син на ищцата разказва, че същият ден късно
вечерта от долу се чувал нетърпим шум. В един момент на улицата излезли ищцата и братът
на свид., които започнали да обиждат ответницата и да я псуват. Впоследствие научил от
ответницата, че на следващия ден е имало кавга и че майка му я е ударила много силно в
гърдите на улицата. Вечерта свид. чул обидни думи и изрази за съпругата си от страна на
майка му.
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че
ищцата е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди – болки и
страдания, уронване на честта и унизяване на достойнството в резултат от причиненото от
ответниците непозволено увреждане. От присъдата се установяват характера и вида на
причинените телесни увреждания в областта на главата и нанесените обиди, а от
свидетелските показания – характера и интензитета на претърпените от ищцата болки и
страдания. За претърпените вреди ответницата дължи обезщетение по предявения срещу нея
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като обезщетението се определя от съда по
справедливост – арг. чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането, като размерът на обезщетението трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват видът и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
3
физически и душевни болки, други страдания и неудобства (решение № 202 от 24.06.2015 г.
по гр. д. № 6375/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
В конкретния случай съдът, съобразявайки посочените по-горе критерии при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и като взе
предвид вида на причинените на ищцата увреждания – кръвонасядане по лявата скулова
област на лицето, контузия на главата, нанесените обиди, изживения стрес от нападението и
свързаните с него неприятни емоционални преживявания, намира, че обезщетение в размер
на 1500 лева е справедливо и отговаря на установения в чл. 52 ЗЗД критерий. За да достигне
до този извод съдът съобрази изживения от ищцата шок да бъде нападната от съпругата на
един от синовете , причинените физически и здравословни проблеми след инцидента, в
резултат на който е получила травми по главата, както и отражението, което случилото се е
имало върху ищцата за определено време след това. Ищцата имала проблеми със съня, с
кръвното, с храненето, била психически нестабилна.
По тези съображения съдът намира предявения иск за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие от травматични увреждания, за
основателен до размера от 1000 лева, а предявения иск за неимуществени вреди, изразяващи
се в нанесени обиди от ответницата чрез думите „мърша“ и „боклук“, за основателен до
размера от 500 лева.
При този изход на спора право на разноски имат двете страни. Ищцата е направила
разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение, от които следва да бъдат
присъдени 480 лева съразмерно с уважената част от предявените искове. Ответницата е
направила разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, от които следва да
бъдат присъдени 240 лева съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Определени по компенсация разноски се дължат на ищцата в размер на 240 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. С. Г.- Л., ЕГН **********, да заплати на К. Х. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие от
травматични увреждания /кръвонасядане по лявата скулова област на лицето, контузия на
главата/, получени на 20.12.2017 г. чрез нанасяне от ответницата на удар с дясната ръка по
лицето в областта на лявата скула на ищцата и отскубване на кичур от косата и сумата в
размер на 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
нанесени обиди от ответницата чрез думите „мърша“ и „боклук“, като по този начин е
уронила честта и унизила достойнството на ищцата, ведно със законната лихва от 20.12.2017
г. до окончателното изплащане, за които обстоятелства има влязла в сила присъда по н. ч. х.
д. № 1017/2018 г. на СРС, НО, 8 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата от 1000 лева
до пълния претендиран размер от 1500 лева и над сумата от 500 лева до пълния претендиран
4
размер от 1000 лева.
ОСЪЖДА Й. С. Г.- Л., ЕГН **********, да заплати на К. Х. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 240 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5