Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 29.06.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шести
юни
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5392 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.Л.С. ***” АД, с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./
във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 24.12.2015
г. около 18,20 ч. на ПП-3, км 108 в участъка между гр. Б. и гр. Б., М. Т.Т.,
при управление на л.а.м. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управлявания от него
автомобил, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с правилно
движещия се в насрещното платно л.а.м. „БМВ 318И“ с рег. № ********, управляван
от Г.И.В., в който автомобил на предна дясна седалка пътувала и ищцата. Твърди
се, че по случая е образувано ДП № 378/2015 г. ОД на МВР-Плевен, в хода на
което е установено, че единствена причина за настъпилото произшествие са
субективните действия на водача Т.. Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП
на ищцата са причинени следните телесни увреждания: фрактура на костите на
носа, деформация на носната пирамида с хлътна лява косна кост, нарушена
акомодация, хематом на горен клепач. Поддържа се, че към момента на настъпване
на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
02115000949012, валидна от 03.04.2015 г. до 02.04.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 24.12.2015 г. на ПП-3, км 108 в участъка между гр.
Б. и гр. Б., виновно причинено от водача М. Т.Т., при управление на л.а.м.
„Фолксваген Поло“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02115000949012, валидна от 03.04.2015 г. до 02.04.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-24.12.2015 г.
до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Илиев,
преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни,
приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска по размер
като завишен. Твърди, че няма представени медицински документи, удостоверяващи
наличието на някакви усложнения в оздравителния процес. Заявява възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата с твърдението, че същата е била без
поставен предпазен колан.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата не е депозирала допълнителна искова молба.
На 07.11.2016 г. ответникът е
представил списък по чл.80 ГПК, ведно с договор за правна помощ и съдействие от
02.11.2016 г., удостоверяващ уговарянето и заплащането на 2 500 лв. адвокатско
възнаграждение.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски.
Ответникът
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, протокол за оглед на ПТП от 24.12.2015 г., фотоалбум, скица,
както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се
установява, че на 24.12.2015 г. на републикански път І-3, км 108, в посока гр. Б.-гр.Б.,
на пътен участък гр. Долни Дъбник отбивката за града е настъпило ПТП между
л.а.м. Фолксваген поло“ с рег. № *******, управляван от М. Т.Т. и л.а.м. „БМВ
318I“ с рег. № ********, управляван
от Г.И.В.. Водачът Т. управлявал лекия автомобил със скорост от порядъка на 90
км/ч, като не провел необходимия контрол над органите за управление, поради
което автомобилът му се насочил към насрещната пътна лента, където се движел
лек автомобил БМВ. Настъпил челен кос удар между левите зони на автомобилите.
След удара лек автомобил БМВ се отклонил-насочил вдясно, напуснал пътното
платно, ротирал, като със задната си част се ударил в крайпътно дърво и се
установил там. Лек автомобил Фолксваген се отклонил вляво с откъсване на предно
ляво колело и при загуба на устойчивост с последващо преобръщане по таван.
Установил се на 33 м от мястото на удара. Зад лек автомобил БМВ 318 се движел
лек автомобил „БМВ 6“ с водач Валери О.П., като скоростта му била от порядъка
на движещия се пред него лек автомобил БМВ 318 около 90 км/ч. След удара на
двата автомобила пред него, Петков се ударил с предно ляво колело на автомобила
си в изпадналото на пътя ляво колело на лек автомобил Фолксваген, продължил
напред, като се е установил на около 120 м след линията на ориентира. Вещото
лице установява, че причина за настъпване на процесното ПТП са субективните
действия /бездействие/ на водача Т. с органите за управление на автомобила при
наличната пътна обстановка-загуба на напречната устойчивост и навлизане в
насрещната пътна лента. Водачът на л.а.м. „Фолксваген поло“ е имал възможност
да предотврати процесното ПТП, като е продължил движението си в своята пътна
лента-без да я напуска, при разминаването с насрещно движещите се превозни
средства и е упражнявал постоянен контрол над органите за управление.
От заключението на комплексната
САТЕ и СМЕ се установява, че процесният автомобил е бил оборудван с триточкови,
инерционни обезопасителни колани на предните седалки-за водача и пътника до
него и въздушни възглавници. Ищцата като пътничка на предната дясна седалка е
била с поставен обезопасителен колан към момента на ПТП и е получила описаните
травматични увреждания без да може той да я предпази от удара на въздушната
възглавница.
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество с полица № 02115000949012, валидна от
03.04.2015 г. до 02.04.2015 г.
От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: фрактура
на костите на носа, деформация на носната пирамида с хлътнала лява костна кост.
Нарушена акомодация, хематом на горен клепач. Тези увреждания са в причинна
връзка със станалото ПТП. Проведено е адекватно оперативно лечение, като ищцата
е носила гипсова шина 4 дни. Ищцата е претърпяла болки и страдания около 2 до 3
месеца, като през първите 15 дни болките са били с по-интензивен характер. За в
бъдеще може да търпи леки затруднения в дишането при по-голямо натоварване.
Периодът за възстановяване на ищцата е около 2 до 3 месеца. Няма медицинска
документация за остатъчни последици след получените травматични увреждания.
От разпита на свидетеля С.Х.И.се
установява, че видяла дъщеря си след ПТП-то и тя изглеждала страшно. Цялата
подута, очите й били кървави, не била на себе си. Ищцата била приета в болница.
Установило се, че има счупен нос, което много трудно отшумяло. След лечението в
болницата, вкъщи продължили мъките и много трудно се възстановила. Поне две
седмици ищцата била придружавана от майка си до тоалетна, защото не можела да
става, виело й се свят, постоянно от носа й течел някакъв секрет. Изпитвала
ужасен страх. Не можела да преживее, че момчето-водача на автомобила е
починало. Постепенно започнала да ходи сама до тоалетна. Ищцата още не може да
се възстанови от психическата травма. Имала ужасни болки, затруднения в
дишането, като легнела не можела да диша и била подпряна, не можела да легне,
постоянно била в полуизправено положение. Това положение продължило около месец
и нещо. Започнало и ужасно главоболие, постоянно била на хапчета. Ищцата не
може да се вози на кола от този психически стрес, който преживяла.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 24.12.2015
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищцата.
Установява се, че с поведението си водачът М. Т.Т. е нарушил нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал
непрекъснато
управляваното от него пътно превозно
средство, в резултат
на което навлязъл в насрещната лента за движение.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 20 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 30
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са
причинили болки и страдания. Съобразява, че ищцата е претърпяла оперативна
интервенция с поставяне на предна носна тампонада и външна гипсова лонгета,
била е със затруднено дишане и говор, силно главоболие. Имала ужасни болки,
затруднения в дишането, като легнела не можела да диша и била подпряна, не
можела да легне, постоянно била в полуизправено положение. Това положение
продължило около месец и нещо. Оздравителният процес на ищцата е приключил за
около три месеца, няма усложнения от травмите. Ищцата се е нуждаел от чужда
помощ за период от около два месеца. Ищцата следва да бъде обезщетена и за
това, че в бъдеще може да търпи леки затруднения в дишането при по-голямо
натоварване.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в
нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал, а съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че ищцата е била с поставен предпазен колан, който обаче
не е могъл да я предпази от удара на въздушната възглавница.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от датата на увреждане-24.12.2015
г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не й се
присъждат такива.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв. за депозит вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на
2500 лв., съобразно договор за правна помощ и съдействие от 02.11.2016 г.
Съдът намира, че не следва да се
начислява ДДС върху сумата от 2500 лв., тъй като в представеният по делото
договор за правна помощ не е изрично посочено, че данъкът не е включен в
договорената цена. ДДС се дължи в съответствие с нормата на чл.67, ал.1 от ЗДДС
само, когато при договаряне на "доставката" е изрично посочено, че
данъкът не е включен в договорената цена, като в този случай нейният
окончателен размер се формира след начисляване на ДДС. От представеният договор
за правна помощ не се установява размерът на адвокатското възнаграждение да включва
и начисления ДДС, за да е неразделна част от дължимото от клиента
възнаграждение.
От горната сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 966,60 лв., съобразно отхвърлената част от иска /10 000
лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 800 лв., съобразно уважената част от иска и сума
в размер на 266,60 лв. – възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на
съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Г.Л.С., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. С., ул. „********, офис 5 сумата
от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП,
осъществено на 24.12.2015 г. на ПП-3, км 108 в участъка между гр. Б. и гр. Б.,
виновно причинено от водача М. Т.Т., при управление на л.а.м. „Фолксваген Поло“
с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02115000949012,
валидна от 03.04.2015 г. до 02.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждане-24.12.2015 г. до окончателното
издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер
от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Г.Л.С., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр. С., ул. „********, офис 5 да заплати на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 966,60 лв. /деветстотин шестдесет и шест и 0,60 лв./ разноски
направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер
на иска в размер на 800 лв. /осемсотин
лв./, както и сумата от 266,60 лв. /двеста шестдесет и шест и 0,60 лв./
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: