Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1766 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Е.Б.Т.
против Наказателно постановление /НП/ № 20-204/27.08.2020 г., издадено от
Директора на ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на 209а, ал. 1 от ЗЗдр.
В жалбата се ангажират твърдения
за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като мястото на
извършване на нарушението е посочено само като административен адрес, което не
позволява да се прецени дали попада в категорията „обществено“. В
постановлението не е посочена и конкретната разпоредба на заповедта, която
жалбоподателят е нарушил, като по този начин се ограничава правото му на
защита. Счита, че заповедите на министъра на здравеопазването са нормативни
административни актове, поради което същите следва да породят действие едва
след обнародването им, а в случая това не е сторено. Твърди, че със Заповед РД
01-247/01.05.2020 г. посочените в наказателното постановление заповеди са
отменени, с което е отпаднала и наказуемостта на описаното в АУАН-а деяние.
Алтернативно, ако съдът приеме, че е налице извършено административно
нарушение, моли да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието
се явява маловажно – жалбоподателят е премахнал маската си за кратък период от
време, студент е, не разполага с доходи и няма други противообществени прояви. Моли обжалваното наказателно
постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призован, се явява лично, като заявява, че поддържа изложеното в
жалбата. Изтъква, че е имал маска, поставена в джоб на дрехата му, като при
опита му да я постави бил спрян за проверка от полицаите.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Йорданова, която счита, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно по изложените подробни
съображения в приложеното по делото становище. Счита, че при оценката на
показанията на свидетеля Бодилярски следва да се отчете, че последният също е
бил санкциониран при извършената проверка. Сочи, че изложеното във връзка с
консумацията на дюнери следва да се разглежда като защитна теза.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – жалбоподателят е получил препис от наказателното
постановление на 20.09.2020 г., а жалбата е подадена на 25.09.2020 г., касае
подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 25.04.2020 г. жалбоподателят Е.Т.
и свидетелят Н.Б. излезли да се разходят. Последните били запознати с
въведените противоепидемични мерки, а именно, че лицата пребиваващи на
обществени места следва да разполагат с маска или друго предпазно средство,
покриващо носа и устата им. В тази връзка Т. и Бодилярски разполагали с предпазни
маски. След като си купили дюнери, се отправили към кея, където имали намерение
ги изконсумирали, като за целта премахнали предпазните маски и ги прибрали в
джобовете на дрехите им.
На същата дата свидетелите П.Б. и
С.П., служители на Първо РПУ при ОД на МВР-Русе, извършвали проверка за
спазване на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г., като съблюдавали дали лицата, намиращи се на
обществени места, са с поставени защитна маска или друго средство, покриващо
носа и устата.
Около 17:25 часа на бул.
„Придунавски“, до № 66, свидетелите П.Б. и С.П. забелязали, че жалбоподателят Т.
и свидетеля Бодилярски се разхождат в нарушение на Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., а именно пребивават на обществено място без да са
поставили маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата им. В
тази насока свидетелят П.Б. съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 20-204 (бланков № 377267) на жалбоподателя, приемайки, че с
поведението си последният е извършил нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С.П., отбелязан в АУАН-а като
свидетел, и на Е.Т., който го подписал без възражения.
След съставяне на акта,
преписката по административно-наказателното производство била изпратена на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН на Окръжна прокуратура – Русе. С Постановление
от 14.07.2020 г. материалите по образуваната прокурорска преписка № 2692/2020
г. по описа на ОП-Русе били препратени
по компетентност на Районна прокуратура – Русе, тъй като от наличните данни не
е установено извършването на престъпление от компетентността на ОП-Русе. С
Постановление от 29.07.2020 г. РП-Русе отказала да образува досъдебно
производство и прекратила пр. пр. № 4435/2020 г., приемайки, че извършеното от Е.Т.,
макар формално да осъществява състава на престъплението по чл. 355, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК, се явява малозначително по смисъла на чл 9, ал. 2 от НК. В
тази връзка РП-Русе изпратила материалите по преписката по компетентност на
Директора на ОД на МВР-Русе за преценка за евентуално налагане на
административно наказание. С Наказателно постановление № 20-204 от 27.08.2020
г. Въз основа на съставения АУАН и приобщените доказателства Директорът на ОД
на МВР-Русе издал оспореното НП № 20-204/27.08.2020 г., налагайки на
жалбоподателя глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗдр, като в обстоятелствената част на постановлението приел идентична
фактическа обстановка на описаната в АУАН-а.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – НП № 20-204/27.08.2020 г., АУАН №
20-204, Постановление на ОП-Русе от 14.07.2020 г., Постановление на РП-Русе от
29.07.2020 г. и писмо на ОД на МВР-Русе до ОП-Русе от 02.06.2020 г., както и
събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Б. -
актосъставител, С.П. – посочен в акта като свидетел, и Н.Б., както и обясненията на жалбоподателя Т.. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите Б. и П., доколкото изложеното от тях
почива на преките им впечатления и се потвърждава от останалата доказателна
съвкупност. Що се отнася до показанията на свидетеля Бодилярски, съдът не
счита, че последният се явява предубеден поради обстоятелствата, че познава
жалбоподателя и е бил санциониран на същата дата за идентично нарушение. В
същия момент следва да се посочи, че изложеното от него не е в колизия с
показанията на свидетелите Б. и П., тъй като Бодилярски потвърждава, че по
време на проверката Т. е бил без поставена предпазна маска и само уточнява
причината за това, а именно приключена консумация на закупена преди това
храна.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на дела срещу
наказателни постановление районният съд е винаги инстанция по същество – чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, тоест дали е приложен както процесуалният,
така и материалният закон.
Съдът намира, че процесният АУАН
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената
по делото Заповед № 336з-647 от 24.03.2020 г., видно от която на държавните
служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Русе е възложено да съставят
АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗдр. По делото не се спори, а и видно от разпита на
свидетелите Б. и П., същите са служители на ОД на МВР – Русе, разполагащи с
полицейски правомощия, доколкото Б. работи като командир на отделение в ГООР
при Първо РПУ при ОД на МВР-Русе, а П. като старши полицай в Първо РПУ при ОД
на МВР-Русе. Административно-наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно чл.
209а, ал. 4 от ЗЗдр, какъвто се явява Директора на ОД на МВР-Русе.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗЗдр
при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки на територията на страната
или за отделна област. В изпълнение на посоченото министърът на
здравеопазването е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., впоследствие отменена със
Заповед № РД-01-263/13.05.2020 г. В т. 9 от посочената заповед за първи път и
то за определен период – от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., е въведена
посочената в АУАН-а и в НП противоепидемична мярка, а именно задължението за
всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места, да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата. Видно от изложеното, нарушението е
констатирано в срока на действие на процесната заповед. Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр, в редакцията към датата на издаване на
постановлението, ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г., който наруши или не изпълни въведените от
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 и по чл.
63а, ал. 1 от ЗЗдр, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 лева до 2000
лева. Така съдът приема за безспорно установено, че е налице осъществено от
обективна и субективна страна административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 във
вр. с ал. 1 от ЗЗдр във вр. с т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., доколкото се
установи по безспорен начин, че жалбоподателят е бил на обществено място –
улица, без поставена маска или друго предпазно средство, покриващо носа и
устата му, като наложеното наказание е в рамките на предвидения минимум.
Съдебният състав счита за
неоснователни направените възражения в жалбата касателно законосъобразността на
наказателното постановление. Действително заповедта, с която е въведено
задължението, ангажирало административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
е отменена със Заповед № РД-01-263/13.05.2020 г., като в същата липсва подобно
задължение, но посоченото не може да обоснове прилагането на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма визира настъпили промени в нормативната уредба,
тоест промени в закон или в подзаконов
нормативен акт, каквито не се установяват. В мотивите на Тълкувателно решение №
2 от 27.06.2016 г. на ВАС, постановено по т.д. № 2/2015 г., е прието, че
отмяната на общ административен акт има обратно действие, тоест той се счита отменен
от момента на издаването му. В случая административнонаказателната отговорност
произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр, като същата
не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване
на наказателното постановление или към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт.
На следващо място съдебният
състав не споделя и възражението на жалбоподателя, че непосочването на
конкретната разпоредба от процесната заповед е ограничило правото му на защита,
доколкото в АУАН-а и в НП ясно и точно са упоменати място и времето на
извършване на нарушението, изпълнително деяние – нарушение на Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., както и конкретните противоепидемични мерки, които с
бездействието си жалбоподателят е нарушил. В тази насока следва да се посочи че
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. въвежда единствено задължение за носене на
маски и други предпазни средства.
Що се касае до въпроса за
правната природа на посочените в АУАН и НП заповеди на министъра на
здравеопазването, с които са били уредени приложимите противоепидемични
мерки по време на въведеното извънредно
положение в страната за времето от 13.03. до 13.05.2020 г., съдът не споделя
изложеното в жалбата, а именно, че същите имат характер на общи административни
актове. Следва да се посочи, че е налице противоречива практика от относно
правния характер на заповедите на министъра на здравеопазването, макар
разпоредбата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗдр изрично да е посочила, че същите са общи
административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК. В тази
насока съдът счита за нужно да обоснови възприетото от него становище.
Основната разлика между общият административен акт и нормативният административен
акт е в това дали имат еднократно или многократно действие и дали съдържат
административноправни норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една
ситуация/, докато НАА съдържа правна норма – правило за поведение за
повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено число случаи в
бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма за абстрактно уреждане
на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление, насочено към
неопределен кръг лица. Процесните заповеди не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а имат за цел да уредят
възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се
посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като
общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК,
който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи
без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия безспорно е. По делото
не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет на страницата на МЗ,
поради което съдът намира, че същите са породили правно действие. Нещо повече,
самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на заповедта
и съответно с въведеното с нея задължение.
Независимо от формалното
осъществяване на фактическия състав на административното нарушение по чл. 209,
ал. 1 от ЗЗдр съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието
на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното
нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и с
свързани с преценката на: предмета на нарушението, обстоятелствата при които
извършено, обществено-опасните му последици, наличието на щета за държавата,
респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и пр. Процесното
нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят
е проявил загриженост и е узнал за задължението си да спазва изискването за
поставяне на предпазна маска или друго подобно средство при пребиваване на
обществено място, разполагал е с такава, но поради обективни причини –
консумация на храна, я е поставил временно в джоб на дрехата си. Следва да се
посочи, че нарушението е констатирано в един ранен момент на пандемията, при
постоянно променяща се ситуация и при разнопосочни сигнали от изпълнителната
власт, което видимо от многото на брой на заповеди, често с напълно
противоречащи предписания една спрямо друга. Не без значение е и факта, че
впоследствие посочената мярка е отменена, а при повторното ѝ въвеждане
при значително по-услужнена епидемиологична обстановка същата е видоизменена,
като задължението за носене на маска или друго предпазващо средство на открити
обществени места е въведено само при струпване на хора и невъзможност за
спазване на физическа дистанция от 1,5 м. Това означава, че е прието, че тези
изисквания са били явно крайно завишени и нецелесъобразни спрямо търсения
резултат – опазване здравето и живота на пребиваващите на обществени
пространства. Така когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН
са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не приложил нормата чл. 28, б.
„А“ от ЗАНН да предупреди нарушителя, то това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречие на закона. Поради изложените
съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да се
бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
По изложените мотиви, жалбата се
явява основателна, като обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
Жалбоподателят в настоящото
производство не е претендирал разноски и не е представил доказателства за
направени такива, поради което не следва да му се присъжда разноски.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-204/27.08.2020 г.,
издадено от Директора на ОД на МВР-Русе, с което на Е.Т. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на 209а, ал. 1 от Закона
за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните!
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: