МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 859/2019г.
ПЪРВИ
наказателен състав - РРС
Частният тъжител И.Б.А. обвинил
М.М.М. ***, ЕГН ********** , в това, че
На 02.02.2018г., в гр.Свищов, казал
нещо унизително за честта и достойнството на И.Б.А.,***, в негово присъствие:
нарекъл го “Мошеник“ и „Крадец“, като обидата е нанесена публично и на
длъжностно лице – Председател на Регионален съюз на земеделските кооперации
"Дунав-2000", по повод изпълнение на службата му – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск
срещу подсъдимия в размер на 1500.00лв. за причинени неимуществени вреди, резултат
от престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 02.02.18г.
до окончателното изплащане .
Частният тъжител и повереникът му поддържат обвинението.
Молят Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението,
за което бил предаден на съд и да му бъде наложено наказание за него, както и
да бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.
Подсъдимият М.М., редовно призован, се явява лично. Дава
обяснения, в които отрича извършването на престъплението. Моли Съда да го признае
за невинен и го оправдае по обвинението, като излага съображения за недоказаност
на обвинението, алтернативно, да се приеме, че е налице реторсия.
Съдът отчитайки събраните по делото доказателства, които обсъди
и анализира поотделно и в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:
Подс.М.М.М. бил председател на Земеделска
производствено-потребителска кооперация „Митан“ с.Ореш, обл.Велико Търново.
През м.декември, 1997г. се провело общо събрание на правоимащите член-кооператори
в ликвидираната АФ“Дунав-1“ гр.Свищов, чиито председател бил тъжителя И.А..
Основната задача на събранието била разпределението на имуществото на
кооперацията. Събранието приключило като били взети решения за разпределение.
Подс.М. останал недоволен, тъй като претендирал предоставяне в реален дял на
част от имуществото на АФ“Дунав-1“ гр.Свищов, а именно помещения в бившата
сграда на АПК Свищов.
В последствие, като правоприемник на АФ“Дунав-1“
гр.Свищов бил регистриран Регионален съюз на земеделските кооперации
„Дунав-2000“ гр.Свищов, чиито председател бил тъжителя И.А.. За осъществяване
на дейността си, Съюзът ползвал четири помещения на втория етаж в сградата на
бившето АПК гр. Свищов, на ул. “Цар Освободител“ № 96. На този адрес било и
седалището на РСЗК “Дунав-2000“, съобразно регистрацията му в Търговския
регистър. Част от останалите помещения в сградата били отдавани под наем на
различни търговски субекти. Тъй като считал, че тъжителя А., като председател
на РСЗК “Дунав-2000“, незаконосъобразно е завладял сградата
на бившето АПК Свищов, подс.М. водил множество съдебни производство, по които
обаче претенциите му били отхвърляни.
На 02.02.2018 г., около 16.00 ч. в кабинета на тъжителя А.,
в сградата на бившето АПК Свищов се провеждала работна среща, на която
присъствали тъжителят в качеството на председател на РСЗК “Дунав-2000“, свид. Б.Б.
– председател на земеделска кооперация с. Хаджидимитрово и член на управителния
съвет на РСЗК “Дунав-2000“, както и
свид.Г.Л. – управител на клона в гр. Свищов на Първа Инвестиционна банка. Малко
след като срещата започнала, в сградата влязъл подс.М.М. и се насочил към
кабинета на тъж.И.А.. Първо влязъл в кабинета на касиера на Съюза, в който по
това време изпълнявала служебните си задължения като хигиенист свид.Н.П.. Тъй
като П. знаела, че между М.М. и И.А. има дългогодишен конфликт, тя предупредила
подсъдимия да не влиза в кабинета на председателя, тъй като там се провежда
служебна среща. М. обаче не й обърнал внимание и директно отворил вратата на
кабинета на А., влязъл вътре и демонстративно седнал на диван в близост до
вратата. Тъжителя А. помолил подс.М.М. да излезе и да изчака да приключи
срещата, но последният заявил на висок тон, че няма да напусне, тъй като имал
дял в тази сграда и нарекъл И.А. „крадец“ и „мошеник“. Междувременно, след
влизането на подсъдимия в стаята, и след като разбрала, че срещата ще се
провали, свид.Л. си тръгнала. И.А. отново помолил подсъдимия да напусне
кабинета му и да преустанови грубото си поведение, но М. оказал, като продължил
да отправя обидни думи към тъжителя на висок тон. Тогава тъжителя А. отворил
вратата и помолил свид.П., която все още била в съседното помещение, да намери
някого в сградата, който да съдейства да изгонят подсъдимия от кабинета. П.
отишла в един от съседните офиси, ползван от свид.Й.К. и му казала, че И.А. има
нужда от съдействие и подкрепа. К. незабавно отишъл до кабинета на А. и заварил
подс.М. все още седящ в дивана и доста превъзбуден, на висок тон да казва на И.А.,
че е никой и няма право да стои в сградата, както и че е крадец и мошеник.
Свид.К. видял, че тъжителят е видимо разстроен, зачервен и треперещ, поради
което веднага отишъл до офиса си, от където взел успокоително лекарство, което
дал на А. да изпие. Междувременно тъжителят А. се обадил на спешен номер 112 и
уведомил за конфликта, както и, че подсъдимия отказва да напусне кабинета му.
След като се върнал, свид.К. също опитал да успокои подс.М. и го накара да напусне
стаята, но последния отново отказал категорично да стори това. Тогава свид.К.
също се обадил на спешен номер 112 и настоял полицейски екип да бъде изпратен
по-бързо, тъй като ситуацията ескалирала.
Няколко минути по-късно, на мястото пристигнали
свидетелите С.Й. и К.К. – полицейски служители в РУ Свищов при ОД на МВР
гр.Велико Търново. Те заварили в кабинета тъжителя А., подсъдимия М.
свидетелите К., Б. и П.. В присъствието на полицейските служители подсъдимият,
видимо афектиран, продължил да обижда И.А.. Й. и К. успокоили подс.М., убедили
го да излезе от кабинета и след като той се съгласил, тримата напуснали
сградата на бившето АПК Свищов.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелите Н.П., Б.Б., Й.К., Д.Д., К.К., С.Й.,
Г.Л. дадени в хода на съдебното производство по настоящото дело, както и от
приетите и приобщени писмени доказателства – Заключението по назначената
техническа експертиза, възпроизвеждаща аудиозаписи от проведени два телефонни
разговора със спешен номер 112, извлечение от Търговски регистър за актуалното
състояние на РСЗК “Дунав-2000“ гр. Свищов, Справка от РСЗК “Дунав-2000“ гр. Свищов,
ведно с приложените към нея трудов договор и допълнително трудово споразумение,
справка от ТД на НАП гр. Велико Търново и приложените към нея разпореждания,
Определение № 11063/12.11.207 г. по адм.д. № 7883/2007г. на ВАС, Определение № 85/28.02.2008
г. по адм.д.№ 88/2008 г. на Административен съд Велико Търново, Определение №
311/29.08.2018 г. по адм.д. № 549/2018 г. на Административен съд Велико
Търново, Протокол от 12.10.1997 г. на Общото събрание на ЗППК „Митан“,
Постановление от 07.08.2017 г. на Районна прокуратура Свищов за отказ от
образуване на досъдебно производство, Договор за наем от 18.01.2013 г., Справка
от РУ Свищов при ОД на МВР В.Търново, материалите по Преписка № 156/2018 г. на
Районна прокуратура Свищов, справка за съдимост.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни
изводи:
Подсъдимият М.М.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 02.02.2018 г., в гр. Свищов, казал нещо унизително за честта и
достойнството на И.Б.А.,***, в негово присъствие: нарекъл го “Мошеник“ и
„Крадец“, като обидата е нанесена публично и на длъжностно лице – Председател
на Регионален съюз на земеделските кооперации "Дунав-2000", по повод
изпълнение на службата му.
От обективна страна:
За да е осъществен състава на престъплението “обида” е
необходимо деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или
мнение, унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си
действия деецът изразява своето презрително отношение към личността на
засегнатия и то по начин противоречащ на морала. Обидно съдържание имат думите
на дееца, когато са използвани унизителни епитети, свързани с отрицателно
качество; псувни; отрицателни унизителни съждения и оценки за качествата на
засегнатия и др. Чрез действията обидата може да се изрази в унижаващо
достойнството накърняване на телесна неприкосновеност на засегнатия; в обидни
символични жестове, мимики, прояви и др.
В настоящия случай е налице изразяване чрез думите “крадец”
и “мошеник”, на отрицателна оценка, охарактеризираща тъжителя като лице, което
противозаконно присвоява чуждо имущество и извършва измамни и мунипулативни
действия, с цел лично облагодетелстване, като по този начин било унижено
чувството за лично достойнство на засегнатия И.А.. С тази си думи подсъдимия
изразил своето презрително, негативно отношение към личността на тъжителя, по
начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите. Обидните думи на подсъдимия
М., тъжителя А. възприел лично, на мястото на изричането им и непосредствено
след тяхното изричане.
По отношение на така описаното деяние
извършено от подсъдимия, Съдът възприема като достоверни показанията на свидетелите-очевидци
Б.Б. и Й.К., тъй като те се характеризират с последователност, с достатъчна
изчерпателност относно основните факти, предмет на доказване и взаимно се
подкрепят и допълват. Свидетелите Б. и К. били преки очевидци на нанесената на
пострадалия обида от страна на подсъдимия, намирали се на мястото на конфликта
- в кабинета на председателя на РСЗК „Дунав-2000“ и несъмнено имали възможност
правилно и пълноценно да възприемат случилото се. Те заявяват категорично, че в
тяхно присъствие, подс.М. нееднократно отправил към тъжителя А. упрек, че не му
е тук мястото, че е никакъв, както и, че е „крадец“ и „мошеник“.
Показанията на тези свидетели
се подкрепят и от показанията на свид.Н.П., която макар да не била в стаята по
време на инцидента, се намирала в съседното помещение и след влизането на
подсъдимия в кабинета чула изречени с мъжки глас на висок тон думите : „Това
място не е твое, трябва аз да съм тук. Ти си мошеник и крадец“, като според нея
гласа бил на подс.М.М..
По същият начин, свид.С.Й.
заявява, че при пристигането им на мястото, подс.М. седял на дивана, бил
афектиран и обиждал тъжителя А.. Макар да няма спомен за конкретните обидни
думи и изрази, полицейският служител твърди, че те били в смисъл, че тъжителят
бил откраднал някаква земя.
В подкрепа на установената
фактическа обстановка са и показанията на свид.Г.Л., която макар да твърдят, че
не възприела обидни думи изречени от подсъдимия, чули преди да напусне кабинета,
че между подс.М. и тъжителя възникнал словесен конфликт, на висок тон.
Обстановката, в които обидните думи “крадец” и “мошеник” били
изречени, изначално влошените отношенията между подсъдимия и тъжителя, и
поводът за тяхното изричане, преценени в аспекта на граматическото им значение
и смислов негативизъм от гледна точка на общоприетия етичен порядък, сочат, че
те са накърнили честта и достойнството на тъж.И.А..
Безспорно, налице е публичността на деянието, тъй като
както бе посочено по-горе обидните думи били изречени от подсъдимия освен пред пострадалия
И.А., но и пред други присъстващи лица свидетелите Б.Б., Й.К., С.Й. и Н.П.,
които възприели казаното от подс.М.. Това обстоятелство, съобразно
константната съдебна практика има за последица определянето на обидата като
публична, поради което квалифициращият признак на чл. 148, ал.1, т.1 от НК е
също установен.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че към
датата на деянието тъжителя И.А. бил Председател на РСЗК “Дунав-2000“ гр. Свищов,
което му придава качеството визирано в
чл.93 т.1, б.“б“ от НК, а именно на длъжностно лице. Това е така, тъй като на
тъжителя А., по силата на трудов договор било възложено да
изпълнява със заплата, постоянно, ръководна работа и работа, свързана с пазенето
и управлението на чуждо имущество – това на РСЗК „Дунав-2000“.
Обидата била нанесена от подсъдимия в работното време на тъжителя,
в неговия кабинет и в момент, в който изпълнявал възложените му функции и провеждал
работна среща с трети лица. Освен това, обидата била пряко насочена да охарактеризира
отрицателно личността на тъжителя именно като председател на РСЗК “Дунав-2000“,
който съобразно претенциите на подс.М.
незаконосъобразно, по повод изпълнение на службата му и в това си качество
присвоил в миналото имущество, принадлежащо и полагащо се, според подсъдимия,
на представляваната от него кооперация.
Изложеното дотук представлява
основание, деянието на подс.М.М. да бъде квалифицирано като такова по чл.148,
ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК.
По делото не бяха представени и не се събраха от Съда
доказателства, от които да се обоснове извода, че тъжителя И.А. се е държал
предизвикателно или агресивно към подсъдимия, или го е провокирал по какъвто и
да било друг начин, което да бъде оценено като повод за изречената обида.
Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
тъжителя единствено неколкократно поискал от подсъдимия да напусне кабинета му
и да изчака приключването на срещата. Не се събраха и доказателства за това, че
по отношение на подсъдимия било упражнено насилие от тъжителя или от други
присъстващи на инцидента лица. Действително, от показанията на свид.Й. се
установява, че при пристигането му в кабинета той видял точка кръв на горната
устна на подсъдимия. В същото време, по делото не бе установено какъв е
произхода на това увреждане, с каква давност е и дали е резултат от
самонараняване или е причинено от трето лице. Напротив, от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че физически контакт между
подсъдимия М. и тъжителя А. не е имало, а по дрехите и по видимите части от
телата им нямало никакви следи от физическо насилие.
Относно
твърдението на подсъдимия, че в случая са налице предпоставките за приложение
на реторсия, съобразно разпоредбата на чл.146, ал.2 от НК, тъй като
непосредствено преди подсъдимият да произнесе обидните изрази по отношение на
тъжителя А., последният му казал: „Ей го Кърлежа иде“, Съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
Прилагането на реторсията по
чл.146, ал.2
от НК преди всичко е право, но не и задължение на съда. На следващо
място следва да бъде отбелязано, че приложението на реторсия е допустимо само в
хипотезите на основния състав на деянието по чл.146, ал.1 от НК /съобр. ал.2/ и
при квалифицирания случай на чл.148, ал.1, т.1 от НК /съобр. ал.3/, но не и при
останалите квалифицирани обиди, сред които попада и процесното престъпление. Поради
това в случая института на реторсията несъмнено се явява неприложим. Освен
това, по делото не се събраха каквито и да било доказателства за това, че
тъжителя И.А. е отправил към тъжителя каквито и да било обида, в това число и думата
„Кърлеж“. Действително, установява се от заключението на назначената техническа
експертиза, че в един от разговорите с оператора на спешен номер 112
подсъдимият бил наречен „Кърлежа“, но както става ясно, това сторил свид.Й.К.,
а не тъжителя, поради което хипотезата на чл.146, ал.2 от НК е неотносима. Без
отношение към цитираната правна норма е и обстоятелството установено от
показанията на свид.Л., че няколко дни след процесния инцидент, в разговор с
тъжителя, той й казал, че подсъдимия има прякор, който е „Кърлежа“. Това е
така, тъй като за да е налице реторсия, е необходимо обиденият да е отвърнал
веднага с обида, което на първо място предпоставя обидата да е „върната“ от
обидения веднага, т.е. по същото време, когато е нанесена първата обида,
а на второ място, обидата да е отправена от обидения в присъствието на дееца.
Както става ясно, тези предпоставки в настоящият случай не са налице.
От субективна страна,
подсъдимият осъществил деянието при пряк умисъл. Той съзнавал, че казва нещо,
което унижава честта и достойнството на тъжителя, бил наясно, че използва думите
в присъствието на пострадалият и, че те ще бъдат възприети от последния, като
обидни. Подсъдимият бил наясно и с обстоятелството, че нанася обидата публично,
че я нанася по
отношение на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата му. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите последици, свързани с
накърняване неприкосновеността на личното чувство за достойнство и искал
тяхното настъпване.
Въз основа на изложеното Съдът намира, че с действията си
подс.М.М. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на
състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва
да бъде признат за виновен и му бъде наложено, предвиденото за това
престъпление наказание.
В настоящият случай са налице предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия. За деянието се предвиждат наказания “Глоба” и
“Обществено порицание”. Престъплението е умишлено. Подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
раздел 4 на Глава 8 от НК /с оглед настъпилата реабилитация/. С деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на основание чл.301,
ал.1, т.4 от НПК подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият М.М.
за това престъпление, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
му съдебно минало, обществената му ангажираност в стремежа да защити интересите
на член-кооператорите на кооперацията, чиито председател бил и трайно
установените напрегнати и конфликтни отношения между него и тъжителя.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства са неколкократното повтаряне на обидните думи от страна на
подсъдимия и упоритият му отказ да прекрати противоправното си поведение.
Предвид това, Съдът приема, че с оглед превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства, целите на наказанието ще се постигнат с определяне
на наказание в размер между минимума и средата предвиден в разпоредбата на
чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1500.00лв.
Така наложеното наказание, по преценка на Съда,
съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С
налагането му последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да
съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Относно гражданския
иск:
Подсъдимият М.М. е
извършил квалифицирано деяние по чл.146, ал.1 от НК, с което причинил на
пострадалия И.А. неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди. С
това деяние подсъдимият е осъществил фактическият състав на непозволеното
увреждане, поради което и дължи обезщетение за неимуществените вреди. Противоправното
деяние, извършено от подсъдимия е в нарушение на правни норми, свързани с
неприкосновеността на личното чувство за достойнство и охранявани от нормите на
чл.146 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в закона елементи на
състава на чл.45 от ЗЗД. Установява се от показанията на свидетелите по делото,
че неочакваната вербална агресия към тъжителя предизвикала у последния
притеснение, изчервяване и треперене, което наложило свид.К. да му дава
лекарство за успокоение. В последствие споделил със свид.Б., че не може да
работи по този начин, че постоянно бил под напрежение и искал да се откаже от
длъжността председател на РСЗК “Дунав-2000“. С оглед на това Съдът приема, че е
налице причинно следствена връзка между произнесените от подсъдимия обидни думи,
съчетани с проявената от него вербална агресия и настъпилите значителни
притеснения, психичен дискомфорт и усещане за несправедливост у тъжителя А.
Предвид това Съдът приема,
че в хода на съдебното производство предявеният граждански иск е доказан и по
своето основание. С оглед правилата на деликтната отговорност и на
справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския ищец морални
страдания от деянието, както и обстоятелството, че обидата били възприета и от трети
лица, Съдът оценява неимуществените вреди в размер на 1500.00лв.
Съдът приема, че по този
начин в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия морални
страдания, резултат от огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът
счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на
извършеното престъпление. Тази сума подсъдимият следва да заплати на
гражданския ищец И.А., ведно със законната лихва от деня на деликта до
окончателното й изплащане.
Подсъдимият следва да
заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 60.00
лв.
Подсъдимият следва да
заплати на частният тъжител И.А. и сумата от 609.00 лв., представляваща разноски
направени от последния за завеждане на делото и адвокатски хонорар.
Подсъдимият следва да заплати и сумата от 95.70 лв. в
полза на Районен съд Русе, за разноски в хода на съдебното производство.
Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: