РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1248/16.7.2020г.
гр.Пловдив , 16 . 07 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на седми
юли, две хиляди и двадесета година, VI състав :
Административен съдия : Здравка
Диева
С участието на секретаря Г.Г.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 919 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по
реда на чл.46 ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
В.П.Т., ЕГН **********,***
обжалва Заповед № 20ОА-650 от 26.03.2020г. на Кмета на Община Пловдив, издадена
на основание чл.46 ал.1 т.6 и т.7 и ал.2 ЗОС. С административният акт е
прекратен Договор за наем № РФ-С-1288/06.06.2019г.,
сключен въз основа на настанителна заповед № 19ОА-1056/15.05.2019г. между В.П.Т.
***, чрез ОП Жилфонд, за общинско жилище от фонд „Резервен“ в ***.
- Жалбоподателката поддържа незаконосъобразност на заповедта
с доводи, че не е съобразена със социалния й статус – здравословни проблеми и
без възможност да заплаща свободен наем. Поддържа, че в настанителната заповед
не е уточнена хипотеза от чл.45 ал.1 т.1 и т.2 ЗОС, което определя основанията
за настаняване и съответните им основания за прекратяване на договора за наем
поради отпадане на условията за настаняване. Изразено е несъгласие с преценката
за отпаднали условията за настаняване – чл.26 ал.1 т.4 от Наредба за условията
и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и
продажбата им /НУРУЖННОЖП/. Посочва, че по отношение представеното решение на ТЕЛК
и множество епикризи, членовете на комисията по чл.30
ал.1 от НУРУЖННОЖП са достигнали до извода, че няма нови обстоятелства и факти
по преписката й, въз основа на които да бъде издавана поредна настанителна
заповед, за удължаване срока на настаняването, който извод е оспорен. Твърди,
че комисията само е приела, че не е изпълнено изискването по чл.26 ал.1 т.4 от
НУРУЖННОЖП, без да прецени дали попада в частта „наемател на общински жилища от
фонд „Резервен“, настанени по реда на чл.25 ал.1 т.2. Изложено е още, че
комисията не е отчела, че има наложен запор върху трудовото възнаграждение и
така средствата й за живот са намалени до минимум – 420 лв. Поддържа се, че
фактите, свързани със социалния статус, не са променени от първоначалното
настаняване, при повторното и към момента на прекратяване на наемния договор. Твърди
се нарушение на чл.8 на ЕКЗПЧОС и чл.6 ал.1 и 2 от АПК – в конкретния случай
засягането на правото на жилище е в степен, по-голяма от необходимото за целта
– налице е телково решение с 50% трайно намалена
работоспособност, с множество съпътстващи болести и месечни доходи от трудово
възнаграждение, останали след приспадане на задължение от ЧСИ в размер на 420
лв. Поискана е отмяна на заповедта и в писмено становище по същество,
представено в съдебно заседание, е претендирано
присъждане на направените разноски .
- Ответникът Кмет
на Община Пловдив с пълномощник М. Д. – гл.юрисконсулт, оспорва жалбата като
неоснователна. В писмено становище по същество поддържа законосъобразност на
оспорената заповед, издадена от компетентен орган при спазване на
административно-производствените правила и изискванията на закона. Заявено е,
че според данните от преписката двучленното семейство на жалбоподателката
е настанено временно /за срок от две години/ в общинско жилище от фонд резервен,
вр. с което е издадена настанителна заповед №
18ОА900/02.05.2018г. В срока на настаняване са настъпили промени в
обстоятелствата, които касаят заемането на общинското жилище – съпругът на жалбоподателката и титуляр на настанителната заповед, е
починал и е възникнала необходимост за установяване настанителни права на г-жа Т.
съгл. НУРУЖННОЖП. Жалбоподателката е подала
декларация по чл.27 вр. с чл.25 и чл.26 от наредбата
с представяне на документи за социалния, здравословния статус, имотно състояние
и адресна регистрация на едночленното семейство. Преписката е преразгледана от
помощния орган на кмета на общината, съгл. чл.30 от наредбата и е прието
решение, обективирано в Протокол № 23/18.04.2019г. –
с предложение до кмета да издаде настанителна заповед на г-жа Т. за срок от 6
месеца, в който срок същата да потърси алтернативна възможност за разрешаване
на жилищния си проблем. В изпълнение на принципа на съразмерност, в случая е
издадена временна настанителна заповед № 19ОА 1056/15.05.2019г. с продължено
настаняването на жалбоподателката. В изпълнение на
тази заповед е сключен договор за наем № РФ-С-1288/06.06.2019г.
до 06.12.2019г. – изтекъл към дата на издаване на оспорения административен
акт. В чл.20 т.5 от договора е посочено, че се прекратява с изтичане на
уговорения срок, което е основание по чл.46 ал.1 т.6 ЗОС. Според
доказателствата от преписката – жалбоподателката е
декларирала брутен годишен доход в размер на 19 530,41лв., който е
нормативно установено изискване за настаняване в общинско жилище. Изискването
не е преодолимо с основанията за предходни настанявания. Изтъкнато е, че жалбоподателката е била уведомена за необходимост от
потърсване на друга алтернатива за осигуряване на жилищната й нужда, поради
което правата и интересите й за защитени за период, предхождащ издаване на
оспорената заповед. Разпоредбите на ЕКЗПЧОС и принципите на АПК не са нарушени,
тъй като е зачетено правото на жилище с прилагане на по-благоприятна мярка –
предоставена възможност да живее в общинско жилище в рамките на разумен и
справедлив срок по см. на чл.6 АПК. Освен това, според чл.8 ал.1 ЕКЗПЧОС,
намесата е допустима в случаите, предвидени в закона, какъвто е настоящия.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1. Жалбата е
допустима : Видно от приложено на лист 35 по делото заверено копие на известие
за доставяне, оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателката
на 03.04.2020г., а жалбата е подадена чрез органа на 21.04.2020г. Срокът изтича
на 17.04.2020г., като 17, 18, 19 и 20
април са почивни дни /Великден/ - жалбата е подадена в следващ присъствен ден,
който е последния от 14 дн.срок. Оспорването е осъществено в срок и от адресат на
неблагоприятен административен акт.
2. Обжалваната
заповед е издадена от Кмета на Община Пловдив, компетентен орган по чл.46 ал.2 ЗОС : „Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед.”. Не е налице хипотеза на заместване, авторство не е
оспорено и данните от преписката потвърждават упражнени правомощия в материалноправен и териториален обхват.
2.1. Според
данните от преписката : Със Заповед за настаняване в общинско жилище №
19ОА-1056 от 15.05.2019г. на Кмета на Община Пловдив /л. 65/, издадена на
основание Протокол № 23 от 18.04.2019г. на Комисията по чл.30 ал.1 от НУРУЖННОЖП,
във връзка с чл.45 от ЗОС /назначена със Заповед № 16ОА151/22.01.2016г. на
Кмета на Община Пловдив, изменена и допълнена със Заповед №
17ОА484/10.03.2017г./ и акт за частна общинска собственост № 1119/02.12.2011г.
на Район Северен /л. 66/, е наредено временно настаняване на В. Т. с
едночленното й семейство в жилище от фонд „Резервен“ на Община Пловдив за срок
от 6 месеца. Основанието за издаване на заповедта е – чл.45 ал.1 т.2 ЗОС : „В
резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години
лица: 2. в семействата на които са налице остри социални или здравословни
проблеми.“; чл.25 ал.1 т.2, чл.26 ал.1 и чл.31 ал.1 от НУРУЖННОЖП – „В
резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години
лица, чиито постоянен адрес или настоящ адрес *** и с непрекъсната адресна
регистрация в гр. Пловдив не по-малко от 5 /пет/ години : 2. в семействата на
които са налице остри социални и здравословни проблеми.; Право да кандидатстват за настаняване в жилища от фонд “Резервен”,
имат български граждани и техните семейства/ домакинства, на които поне един
член от семейството/домакинството е български гражданин, по отношение на които,
освен посочените в чл.25, ал.1
предпоставки, са налице и следните
обстоятелства : 1. не притежават друго жилище, вила или реално обособена част
от такива имоти; 2.(Изм. И доп. с Р. № 149, Пр. № 12 от 12.05.2011г.) не са
носители на ограничено вещно право на ползване върху жилищен или вилен имот по
т.1, или реално обособена част от такива имоти, след откриване на
предпоставките по чл. 25, ал.1 за настаняване в жилище от фонд „Резервен”; 3.
(отм. с Р. № 462, Пр. № 23 от 14.12.2006 г.); 4.( изм. и доп. с Р. № 207,Пр. №
7 от 17.05.2016) (изм. и доп. с Р. № 448,Пр. № 22 от 18.12.2017г.) Чиито среден
брутен доход на член от кандидатстващото семейство/домакинство не надвишава
повече от 1, 75 минимални работни заплати, с изключение на брутния доход на
едночленно семейство, който не трябва да надвишава две минимални работни
заплати; 5.( Отменена с Р. № 448,Пр. № 22 от 18.12.2017г.); 6. (Нова с Р. №
448,Пр. № 22 от 18.12.2017г.) Наемното правоотношение за общинско жилище, в
което са били настанени като общински наематели, не е прекратявано по чл. 46,
ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за общинска собственост, с изключение на чл.
46, ал. 1, т. 1 от ЗОС – след представяне на доказателства за изцяло
издължаване на дължимите суми или сключени споразумения за разсрочено плащане
на задълженията.“. ; Настаняването под наем на одобрените за настаняване в
жилище от фонд „Резервен“ лица се извършва съобразно нормите за жилищно
задоволяване, установени в чл. 19 от настоящата наредба, със заповед на кмета
на община Пловдив.“. Срокът за настаняване е 6 месеца.
На 06.06.2019г. е сключен договор за наем на общинско жилище №
РФ-С-1288 /л. 38-39/ между Община Пловдив, чрез ОП „Жилфонд“ /наемодател/ и В.П.Т.
/наемател/, съгласно който наемодателя предоставя на наемателя да ползва под
наем общинско жилище в ***. Изрично е посочено, че договорът е за срок от 6
месеца /от 06.06.2019г. до 06.12.2019г./, а наемната
цена е 17,78 лв.на месец.
Във връзка с
предстоящото изтичане на срока на настанителната заповед от 15.05.2019г. /към
15.11.2019г., считано от 15.05.2019г./, до В. Т. е изпратено писмо № „към
19П-4579 (2)/30.09.2019г.“ от Община Пловдив /л.59/, в което й е указано да се
яви в 7 дн. срок в отдел „Общински имоти и жилищна политика“ за комплектоване на преписката й с актуална декларация по
чл.27 от НУРУЖННОЖП, ведно с необходимите документи към нея. В тази връзка е
подадена Декларация по чл.27 във вр. с чл.25 и чл.26
от НУРУЖННОЖП /л. 49-52/ с дата 19.11.2019г., както и служебна бележка от Център за психично здраве /ЦПЗ/ Пловдив
ЕООД – работодател на жалбоподателката /л. 53/,
относно размер на трудовото й възнаграждение – бруто за месеците 10, 11, 12.2018г.
и 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09.2019г. – 19 530,41лв.
На 28.11.2019г.
В.Т. *** с искане да продължи да обитава резервното жилище. Посочено е, че има
множество здравословни проблеми, както и че има наложен запор върху заплатата
й. По повод тази молба - с писмо изх.№ 19П-12592 от 06.12.2019г. /л. 46 – 47/ Община
Пловдив уведомила жалбоподателката, че преписката й
ще бъде внесена за разглеждане на следващо заседание на Комисията по чл.30 от
НУРУЖННОЖП, във връзка с чл.45 от ЗОС.
В решение, прието
с Протокол № 1 от 28.01.2020г. /л. 42-44/, Комисията по чл.30 ал.1 от
НУРУЖННОЖП във връзка с чл.45 от ЗОС /назначена със Заповед №
20ОА-133/22.01.2020г. на Кмета на Община Пловдив/ предложила на Кмета на Община
Пловдив да издаде заповед за прекратяване на договор за наем № РФ-С-1288/06.06.2019г., сключен въз основа на настанителна заповед №
19ОА-1056 от 15.05.2019г. между Община Пловдив, чрез ОП „Жилфонд“ и В. Т.. В
протокола са обсъдени представената от Т. декларация по чл.27 от НУРУЖННОЖП,
както и документите към нея. Отразено е, че преписката на жалбоподателката
е преразгледана на заседание от 18.04.2019г. вр. с
писмо от 28.02.2019г. на ОП Жилфонд /л.100 – с искане за установяване
настанителните права на г-жа Т./, с което комисията била уведомена, че Д.Т. е
починал на 21.01.2019г. и било прието решение за предложение за издаване на
временна настанителна заповед на едночленното семейство на Т. за същото
резервно жилище, за срок от 6 месеца. Предложението е основано на : данни от удостоверение за наследници
на Д.Т. от 30.01.2019г., починал на
22.01.2019г. /л.103 – за наследника В.Т. е отразен постоянен адрес ***/;
служебна бележка за доход от Център за психично здраве – Пловдив ЕООД от
25.03.2019г. – л.32 /17 932,79лв. годишен доход от трудово възнаграждение/;
Заповед № 9511/05.11.2018г. по чл.417 ГПК /л.111/ и изпълнителен лист от
07.11.2018г. – Т. дължи на банка ДСК ЕАД по договор за кредит/12.11.2017г. общо
34 022,26лв. , като според разпечатка по ведомост от ЦПЗ-Пловдив ЕООД от
м.02.2019г. удръжките по запора са в размер на 634,02лв. /л.102/ – по данни от Т.
средствата са използвани за проведена сърдечна операция на г-н Т.; медицински
документи - Т. е с диагноза – увреждания на междупрешлените
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб; удостоверение от АВп., Служба Асеновград – за периода от 01.01.2000г. до 04.04.2019г. няма
вписани разпоредителни сделки, а според удостоверение от Служба по вписванията
– Пловдив, за периода от 01.01.2000г. до 19.03.2019г.
лицето има регистрирани 9 вписвания и отбелязвания за покупко-продажби,
договорни ипотеки на жилищен имот в ***, вилен имот в с.Храбрино и земеделски
земи в землището на гр.Пловдив и с.Храбрино, община Родопи – л.83 /л.169 и сл.
– нотариални актове и две договорни ипотеки от 01.2000г. и от 03.1999г. за предоставени от ЦКБ АД – София на В.Т. –
управител на Мини Мод 96 ООД – два кредита, като за
обезпечаване вземанията на банката по кредитите е учредена ипотека върху
апартамент на ет.4 от четириетажна жил. сграда в ***;
декларация към преписката по настаняване на двучленното семейство във вр. с Протокол от 17.02.2018г. - Т. заявила, че от повече
от 5 години не поддържа никакви връзки с родителите си П.П.
и М.П.,*** поради влошени междуличностни отношения и по тази причина не може да
представи информация за тях /л.126/. Протокол № 23 от 18.04.2019г. /л.73/ не е
редовно съобщен на Т., но документът е уведомителен относно благоприятен
резултат спрямо лицето. Ведно с посоченото, в протокола от 28.01.2020г. е
обсъден брутния годишен доход на жалбоподателката от
трудово възнаграждение – 19 530,41 /л.53/, както и представените медицински
документи – според Експертно решение № 4629 от 07.10.2019г. Т. е с 50 % трайно намалена
работоспособност със срок до 01.10.2020г., водеща диагноза – тежък депресивен
епизод без психотични симптоми /л.56/. Обсъдено е и
задължението й към Банка ДСК ЕАД по договор за кредит, както и че от м.февруари
2019г. удръжките по запора на В.Т. са в размер на 643,02 лв. Посочено е че Т.
няма декларирани недвижими имоти и че е направила отказ от наследство, останало
от Д.Т., вписано в особената книга на ПРС /л.61/. В цитирания протокол от
28.01.2020г. е направено изрично позоваване на протокола от 18.04.2020г. – т.3
: „След изтичане срока за настаняване по т.1, във вр.
с чл.26 ал.1 т.4 от НУРУЖННОЖП, Комисията препоръчва на В.П.Т. да потърси
алтернативни възможности за разрешаване на жилищния си проблем“. С писмо изх.№
към 19П-12595(1) от 14.02.2020г. /л.41/ Протоколът на комисията е изпратен на Т.
и връчен лично на 20.02.2020г. / л. 40 - известие за доставяне/.
2.2. Правни
основания за издаване на оспорената заповед – чл.44 ал.1 т.1 и ал.2 ЗМСМА,
чл.46 ал.1 т.6 и т.7 и ал.2 от ЗОС във вр. с чл.26
ал.1 т.4 и чл.41 т.6 и т.7 от Наредба за условията и реда за установяване на
жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/.
Фактическите основания са констатациите и предложението в Протокол № 1 от
28.01.2020г. и препратка към т.3 от Протокол № 23/18.04.2019г. Описаните
по-горе данни от преписката с отношение към спора не е необходимо да бъдат
преповтаряни като фактически основания на оспорения административен акт.
3. Съгласно чл. 168 АПК: “Съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.”. Законосъобразността
на административният акт се преценява въз основа на фактическите и правни
основания, с приоритет на първопосочените. В случая фактическата
установеност съответства на волеизявлението на административния орган.
В случая не е
допуснато нарушение на чл.26 АПК, респект. на чл.168 ал.4 АПК. Препис от
протокол № 1/28.01.2020г. на комисията по чл.30 ал.1 от НУРУЖННОЖП вр. с чл.45 ЗОС е изпратен и получен от В.Т.. В протокола
изрично е посочено, че уведомяването с протокола е по реда на чл.26 АПК – за
започване на административно производство по прекратяване на наемното
правоотношение с община Пловдив.
3.1. Във връзка с
възраженията на жалбоподателката по отношение настанителната
заповед – за временното й настаняване в общинското жилище от фонд Резервен, в
насока – условия за настаняване, които се считат за отпаднали, се съобрази, че
заповедта е основана на цитираните по-горе норми от ЗОС и разпоредби от НУРУЖННОЖП.
След като не е отразена словом отделна хипотеза от чл.45 ал.1 т.2 ЗОС, следва,
че са възприети и двете. В конкретиката на фактите
следва да се отбележи, че комисията при приемане на решението от 18.04.2019г.,
е мотивирала предложението си до кмета на общината за издаване на временна
настанителна заповед за срок от 6 месеца – с удостоверението за наследници на
починалия съпруг на оспорващото лице и изрично в т.3 от решението, е
препоръчано на Т. след изтичане на 6 м. срок да потърси алтернативни
възможности за разрешаване на жилищния проблем. Срокът за временното
настаняване е израз на приложен принципа по чл.6 ал.1 АПК : „Административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.“.
Отчитайки тежкия житейски период за жалбоподателката,
административният орган е дал превес на личния интерес на лицето пред условието
по чл.26 ал.1 т.4 от наредбата – правото му на жилище е защитено непосредствено
след като титулярът на наемното правоотношение с
общината е починал и е предоставен разумен срок, в който г-жа Т. да има
възможност да потърси друг начин за разрешаване на жилищния въпрос във възможно
по-спокойно състояние. Преценката на органа при издаване на временната
настанителна заповед е основана на изложени в протокола от 18.04.2019г. факти и
обстоятелства, като е възприето приоритетно състоянието на г-жа Т. в
психологичен аспект. Предходната настанителна заповед е била с титуляр –
съпругът на г-жа Т., като е било съобразено издаденото му решение на ТЕЛК
/л.222/ - за 91% увреждане без чужда помощ.
3.2. По отношение
възраженията относно преценката в Протокола от 28.01.2020г., се отбелязва
регламентирана възможност за обжалване решенията на комисията - чл.30 ал.3 от
Наредбата. По делото не са ангажирани доказателства за утвърждаване на
решението по Протокол №1 от 28.01.2020г. от кмета на община Пловдив, но дори и
да се приеме, че решението е утвърдено от кмета на община Пловдив, неговото
оспорване би било предмет на самостоятелно производство, различно от
настоящето. От значение за спора са фактическите и правни основания в
оспорената заповед, които съответстват на доказателствата от преписката.
Според чл.45 ал.1
от ЗОС, в резервните жилища се настаняват лица за срок не по-дълъг от две
години лица, жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на
природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване /
т.1/ и в семействата на които са налице остри социални или здравословни
проблеми /т.2/. Според чл.45а ал.1 ЗОС, условията и редът за установяване на
жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл.43 и 45 се определят с
наредба на общинския съвет, каквато е НУРУЖННОЖП. Съгласно чл.46 ал.1 т.6 и т.7
от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване /т.6/ и отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище /т.7/.
С идентично съдържание са и чл.41 т.6 и т.7 от НУРУЖННОЖП, както и чл.20 т.5 и т.7 от
договора за наем на общинско жилище сключен между Община Пловдив и В.П.Т. от
06.06.2019г.
Според чл.26 ал.1 т.4 от НУРУЖННОЖП :
„Право да кандидатстват за настаняване в жилища от фонд "Резервен”, имат
български граждани и техните семейства/ домакинства, на които поне един член от
семейството/домакинството е български гражданин, по отношение на които, освен посочените в чл. 25, ал. 1
предпоставки, са налице и следните
обстоятелства : т.4 /изм. и доп. с Р. № 448,Пр. № 22 от 18.12.2017г./ Чиито
среден брутен доход на член от кандидатстващото семейство/домакинство не
надвишава повече от 1, 75 минимални работни заплати, с изключение на брутния
доход на едночленно семейство, който не трябва да надвишава две минимални
работни заплати;“. Тоест, необходимо е не само
да са налице здравословни проблеми в хипотезата
на чл.45 ал.1 т.2 от ЗОС и чл.25 ал.1 т.2 от наредбата /по отношение на Т. вр. с приложените по делото медицински документи/, но и лицето
да отговаря на условията предвидени в чл.26 ал.1 от НУРУЖННОЖП, в
обхвата на които и т.4.
Няма спор между
страните по делото, че срокът на сключения на 06.06.2019г.
договор за наем на общинско жилище между Община Пловдив и жалбоподателката
е изтекъл на 06.12.2019г. Следователно, осъществено е първото основание за
издаване на обжалвания административен акт.
По отношение
второто основание : Разпоредбата на чл. 46 ал.4 ЗОС предоставя възможност при
изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение - същото да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията
за настаняване под наем в общинско жилище. Според чл.26 ал.2 от НУРУЖННОЖП,
обстоятелствата по чл.26 ал.1 се установяват със саморъчно подписана декларация
на гражданите, към която се прилагат съответните документи, удостоверяващи
всяко едно от декларираните обстоятелства. По делото е приложена Декларация по
чл.27 във вр. с чл.25 и чл.26 от НУРУЖННОЖП от
19.11.2019г., в която жалбоподателката в графа общ годишен
доход от трудово правоотношение е посочила „бруто – 19530 вземам чисто 5878
лв.“. Според издадената служебна бележка от ЦПЗ Пловдив ЕООД – работодател на жалбоподателката, брутния й годишен доход от трудовото й
възнаграждение е в размер на 19530,41 лв. за периода от октомври 2018г. до
септември 2019г. Средният брутен месечен доход на Т. е 1627, 53 лв. /брутния годишен доход - 19530,41лв.
разделен на 12 месеца/, който надвишава две минимални работни заплати за
страната /510,00 лв. за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г., съгласно ПМС № 316/20.12.2017г. и 560,00 лв. за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г., съгласно ПМС № 320/20.12.2018г./.
Следва извод за правилна преценка - жалбоподателката
не отговаря на условието на чл.26 ал.1 т.4 от НУРУЖННОЖП. С оглед възражението,
че след приспадане на задължение, събирано от ЧСИ, от трудовото възнаграждение остава
месечен доход около 420 лв., се отбелязва, че разпоредбата на чл.26 ал.1 т.4 от
НУРУЖННОЖП изрично сочи брутен доход, а не нетен такъв - изчислен след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки, като не се разглежда остатък от
доход след погасяване на задължения към кредитни институции или др. В тази вр. преписката съдържа информация и за предходни кредити,
както и за осъществени сделки с недвижими имоти в предходен период, като
състоянието в относимия период е преценявано въз
основа на критерии по действаща наредба на ОбС-Пловдив.
Относно
твърдението за нарушаване правата по чл.8 от ЕКЗПЧ, се съобрази, че цитираната
разпоредба касае собственик, носител на ограничено вещно право или наемател,
който е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни
разпоредби и клаузите на сключените договори, а в случая срокът на договорът за
наем е изтекъл и жалбоподателката не отговаря на условието
на чл.26 ал.1 т.4 от НУРУЖННОЖП. От друга страна, с чл.8 ал.2 от Конвенцията се
определят границите на допустимата намеса на държавата в конкретното право,
като в случая засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на
легитимна цел и е пропорционално, с оглед данните от преписката за временната
настанителна заповед, издадена при превес на личния интерес на лицето пред
условието по чл.26 ал.1 т.4 от наредбата – правото му на жилище е защитено
непосредствено след като титулярът на наемното
правоотношение с общината е починал и е предоставен разумен срок, в който г-жа Т.
да има възможност да потърси друг начин за разрешаване на жилищния въпрос във
възможно по-спокойно състояние. След като административният орган при издаване
на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и
е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.
По изложените
съображения жалбата се приема за неоснователна. Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на В.П.Т.,***, против Заповед № 20ОА-650 от 26.03.2020г. на Кмета на Община
Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия :